Yearly Archives: 2006

Една година живот

Днес, 8-ми юни, се навършва една година от катастрофата (какво се случи). С Таня вече си честитихме първия рожден ден от новия ни живот. Хубаво нещо е живота ! Довечера официално ще даваме курбан в квартирата на Таня, а на практика ще се съберем всички приятели, ще се видим, ще хапнем, ще пийнем
🙂 Поне така е плана, а ще видим какво ще се получи. Които желае да дойде, също е поканен – да ми звънне едно телефонче и ще обясня къде е.

п.с. и внимавайте всеки път като шофирате !

Стихотворение за Иракли

Мястото вълшебно и красиво,
е все още запазило се диво!
Но сега е в беда!
Искат да му причинят вреда!
Спасението му е само в нашите ръце
Иракли винаги ще е в твоето сърце!
Ти винаги ще го обичаш
И “Рай” ще го наричаш!
Затова не се чуди, а
СПАСИ ИРАКЛИ

Взето от блога за Иракли

Странджарс in the night

Върнах се от поредното ни пътешествие из България. Този път целта ни беше Странджа и село Българи. Честно казано с Магито и Йонов тръгнахме в не особено бодро настроение, дори леко изнервено, защото не се знаеше до последния момент ще се ходи ли, и кой ще идва.

За пръв път отивах към Странджа. На отиване решихме да минем по “долния” път през Хасково, Харманли, Тополовград, Елхово и от там към Българи. Въпреки, че знаехме, че пътя ще бъде лош (най-вече из Странджа) решихме, че поне веднъж трябва да минем от там. Общо взето настроението, което ми поднесе първоначално тази нова за мен планина, беше красота и самота. Особено последния участък от пътя – след Елхово по пътя към Българи. Представляваше нещо като разходка с кола из парк – тесен път колко ширината на една кола и още малко, от двете страни плътно дървета и храсти, и естествено дупка до дупка в асвалта. Самотата я усетих, когато видяхме двама човека и възкликнах : “Я, хора”. Просто наистина там е много безлюдно. Селата са доста на рядко и почти ненаселени.

Лека полека стигнахме Българи в петък вечерта. Там срещнахме Камелия, Ицо и Тихомир (с последните двама се запознахме там) и си направихме лагер на една полянка, където си опънахме палатките. Вечерта се опита да завали леко, но не успя. Като цяло случихме на време. Вечерта малко след като си легнах дойдоха още хора с коли, пуснаха музика и започнаха да се настанявам. На другия ден се очакваха още много хора на същата полянка, така че решихме да се преместим. На сутринта намерихме едно хубаво място на вътре в гората, идеално за палаки, само където беше малко далечко от селото и за всяко нещо, за което трябваше да ходим отнемаше по един час (освен ако не ходихме с колата, естествено). Странното за мен в Странджа беше, че имаше невероятно много дърва за огън (почти беше трудно да стъпиш на нещо различно от сухо дърво), а няма никакви камъни. Едвам намерихме малко да си оградим “огнището”.
Събота вечерта бяха нестинарските танци. Имаше страшно много хора, и дори и аз (като един сравнително висок човек), виждах трудно. Имаше и много фотографи и репортери. За първи път гледах нестинари на живо и мисля, че си струва ! Въпреки обвиненията на много хора, че се мажат с мазила и вече не са истински, все пак наистина влизат в огъня заедно с иконите и има нещо тайствено ! След края на представлението много от зрителите също влезнаха в жарта. Аз не влезнах. По едно време доста се почудих, но не го направих. Едно глупаво оправдание, което си дадох, беше че на другия ден стъпалата ще ми трябват да шофирам. Като гледах днес Магито как не може да стъпва, направо си повярвах, че добре съм постъпил.

На събора имаше и много чужденци. Малко преди нестинарите, част от тях направиха много хубав спектакъл с ленти, кърпи и пеене на български народни песни, много по-добре от доста българи. Искренно се впечатлих.

Днес сутринта станахме сравнително рано, за да имаме време да минем през морето на връщане към Пловдив. Пихме кафе в Царево и доста се чудихме на кой плаж да отидем. В крайна сметка спряхме на Приморско. Плажчето е хубава, а и имаме хубави спомени от лятото преди две години. Моренцето вече е идеално 🙂 Поплувах си с кеф и след това се попекохме. Само където май прекалихме. Стояхме само няколко часа в Приморско, но сега целия съм червен и гърба ми пари. Дано умората да ме надвие и да спя спокойно тази нощ.

Наред с всички хубави неща които ми се случиха последните три дена, за десерт беше една невероятна дъга малко след Стара Загора, където пък ни валя пороен дъжд. Такава огромна и ярка дъга до сега не бях виждал !

Нощни песни … и един ден в София

Вчера беше моя ден от фирмата да стоя на нашия щанд на изложението Булконтрола. Първоначално си мислех, че ще съм два дена, но се оказа, че само за един. Аз вече се бях уговорил да оставам вечерта в София и нямах намерение да се отказвам от този ми план. Само не го бях измислил финално как на следващия ден ще се върна в Пловдив в 8:30 на работа.

Вчера тръгнахме в 8 сутринта за изложението. Аз бях (както трябваше) с черен панталон и официална риза, а в раницата си носех друг панталон, тениска и кецове. На самото изложение беше спокойно – имаше сравнително малко хора, но то това му е хубавото на тези специализирани излопжения, че ходят само хора, които наистина се интересуват, а не зяпачи. В 14 часа чух, че ще има семинар на някаква тема за микроконтролери. Първоначално разбрах, че ще е за Atmel и реших да отида уж за малко. Оказа се че сме само двама човека и направиха семинара за нас. Оказа се че е представяне на микроконтролерите на фирма Renesas, която е обиденение на Hitachi и Mitsubishi. Естествено се похвалиха, че са най-великите 🙂 Само където не са много известни в Европа и са решили да правят зарибявки. Общо взето са им хубави микроконтролерите, а и предлагат безплатно C компилатор (с ограничение до 64kB). Все пак си мисля, че са ориентирани главно към големи производители на електроника. В кафе паузата в 16 часа си поговорих малко с организаторите, които си казаха, че са очаквали повече хора и малко след това си тръгнах. Малко кофти постъпих, но все пак казах, че отивам за малко. (пфуу позабравил съм разговорния английски 🙁 )

След края на работния ден се преоблякох в колата, оставих официалните дрехи да пътуват към Пловдив, а аз имах среща с taralezh пред университета. Отидох до една спирка да чакам рейс, но нямаше от къде да си купя билети. Казаха ми че шофьорите продават, но на това 114, на което се качих нямаше и аз като примерен гражданин си слезнах на следващата спирка. От там си купих билети, огледах таблата кои номера ходят до Орлов мост и се качих на едно 305. Дори успях да подраня. нямах никаква представа за колко време мога да дойда. Много отдавна не бях пътувал сам с градския транспорт в София. Еми дойде и ми подари две списания Digital Photo-Video (БЛАГОДАРЯ много !). Имаше час и половина до началото на NightSongs и решихме да пийнем бира някъде. Отидохме в една пицария, където намерихме свободни места (май се казваше Уно или нещо такова). Докато пийвахме и говорихме се обади Маги, че все пак ще дойде на театъра. Станахме малко по-рано и отидохме да я вземем от попа. След това направо към Хамбара. Мястото наистина вътре изглежда като нашето мазе, където едно време правихме партита. Трите запазени билета ни чакаха, срещу които получихме диск (самия билет) и чаша JimBeam 🙂 Седнахме горео от където си мислех, че ще се вижда по-добре, но май не е точно така. Актьорите бяха супер ! (не е тайна и че съм фен на Весела 🙂 ). Играха толкова добре, че по едно време като се обърнах към Еми, тя ми каза, че още малко ще се разплаче за Тони.

След представлението си тръгнахме сравнително бързо, защото никой нямаше пари за такси и решихме да си хванем метрото. Оказа се че Магито и Еми и двете са в Овча купел и двете май доста си паснаха по характер 🙂 Те слезнаха на метроспирка К.Величков и се разделихме. Аз на Вардар и се обадих на сестра ми, да ме посрещне. Отидохме в квартирата й, и не след дълго бяхме в леглата. Аз трябваше да си хвана първия рейс за Плводив, който е 7 сутринта и реших да отида доста по-рано, да не би да няма места. Станах в 5:30 и 6:15 бях на автогарата. Оказа се че съм бързал на празно. Рейса дойде чак в 7 без 25 и имаше дори свободни места. Явно сутрин трафика е повече от Пловдив към София. В 9:30 с един час закъснение бях на работа.

Така завърши моето едно/двудневно приключение. Сега като се прибрах от работа в опашката за модериране на коментари в блога ме очакваха над 9000 (!!!), като ми отде доста време докато ги почистя. Първо на php-то му свършваха лимитите за време преди да ги покаже всичките и се наложи да ги трия по други начини.

Утре си взех почивен ден от работата. Дано да тръгнем на някъде както е плана, но точно за това ме съмнява … Весели дни !

п.с. … а първи юни е деня на детето … 😉 Честит празник !

Кое е най-тъпото…

Кое е най-тъпото нещо да ти изгори на комютъра ? Отговор : клавиатурата ! На мен днес ми се случи. Ставам си аз сутринта, пускам си музичка и пробвам да я усиля (бях си настроил GNOME-а да се увеличава с клавиша PAUSE), но не става. Казах си : “Какво пак съм ъпгрейдвал и съм омазал”. Реших на бързо да рестартирам GNOME-а, дадох log out, появи се GDM-то, пробвам да се логна отново и гледам, че не ми приема паролата. По едно време се усещам, че на накои букви не се появяват звездички ?!? Брей какво стана ?!? Пускам си конзолата и установявам, че почти целия ред, който започва с qwerty не ми работят бутоните. Нямах време да се занимавам повече, защото трябваше да тръгвам за работа. Връщам се аз към 18:30, пускам си компютъра и гледам, че все още е така (все пак трябваше да пробвам 🙂 ). Реших да я отворя. Намерих едни малки отверки и развъртях всичките болтове, които имаше (нe бяха малко). Честно казано до сега не бях отварял клавиатура. Като я отворих ахнах – цялата беше пълна с (извинявам се) акота от хлебарки и други мръсотии. Всъщност нямаше голяма платка, a три едни като гумени по които вървяха пътечките. Имаше доста почернели, особено там където се свързват към платката (все пак има малка платка). Почистих я, колкотo можах, но дори не знам дали може да се запояват тези “пътечки” и не можах да направя повече. Наистина си личеше къде е нагоряло. Затворих я, включих я, но същия ред все така отказваше да пише. Нямаше как – трябваше да си купувам нова. Отидох в Техномаркет с 20 лева и с твърдото убеждение, че една клавиатура не трябва да струва повече. Честно казано пак ме привлякоха a4tech. Нещо съм свикнал с техните бутони AntiRSI с подреждане A-Shape. Взех си модела KBS-27, които е почти същия като старата ми, но с мултимедиини бутони.

KBS-27

Поне отдолу е затворена и по-трудно ще влизат гадините, за разлика от предишната, която имше една метална плоча, захваната за предната пластмаса и по средата си беше дупка. Естествено има и неща, които не ми харесват- много странно са разположени бутоните DELETE, Page Up, Page Down, Home, End и Insert. Вижте на картинката (ако се вижда де). Явно са имали някакви идеа да я направят по-къса и по-широка, което мен не ме урежда, защото имам повече място на бюрото по X от колкото по Y. Направи ми впечатление, че всики нови модели на a4tech са с така разположени бутони. За сега не ми удобно !
Хубавото е поне, че мултимедиините клавиши (поне които ползвам за увеличаване и намаляне на звука) тръгнаха веднага в GNOME-а 🙂

п.с. все пак винаги е по-добре клавиатурата от хард диска

was: за плановете

Днес след обяд точно бях започнал да пиша как плановете се правят единствено за това, да не се получат, и моя план се промени. Всъщност щях да пиша, че се убеждавам, че винаги се променят за по-добро. Най-пресния ми пример, е че няма да ходя в София в понеделник-вторник, а в сряда. Първоначално си помислих – край, провали ми се всичко, но в последствие се оказа, че е по-добре 🙂

Та да се върна за днес. Точно когато вече реших, че няма с кой къде да ходя, Герито се обади и решихме да ходим някъде.Тя имаше едно предложение за село Момино село и до някакви езера до него. Без да му мислим много тръгнахме. Стигнахме до там, но не намерихме пътя към водните басейни. Видяхме, че до съседното село Борец има язовир с едноименното име. Променихме плана и отидохме до него. (Забележка номер една : избягвайте пътя Момино село-Броец, в много лошо състояние е !) Предпочетохме го, пред малките безименни сини точици на картата, все пак поне имаше име 🙂 Съвсем не съжалявам, че отидохме там. Язовирчето е много приятно (за съжаление с мръсна вода) и става за разходка. Обиколихме го, което беше много бърза задача. Имаше много патки и лебеди във водата. Красота и спокойствие.

Тръгнахме обратно и се учудихме как пътя на връщане е хубав, но обяснението се оказа много просто – объркали сме го 🙂 Така през село Пъдарско пътя е идеален 🙂 Решихме да се върнем през друг път и продължих направо към Ръжево Конаре, от там към Дълго поле. Когато стигнахме до разклона на пътя Пловдив-Карлово ми хрумна защо да не продължим направо и да пресечем главния път, вместо да се прибираме по него. Идеята ми беше Старосел 🙂 Както и направихме. За втори път отивам на Старосел и тракийския храм по залез слънце, за втори път се уверявам колко е красиво там и за втори път не мога да си взема печат, защото е затворено вече, но последно няма чак толкова голямо значение. Поне са оправили пътя до селото Старосел.

На тръгване отново решихме да минем по друг път, и по-точно покрай язовир Пясъчник. Минахме през село Красново, след което пътя отново стана лош. От слаломирането между дупките не можах много да се нарадвам на красотата на язовира, затова по едно време спряхме и отидохме до водата. Беше почти като на море. В същото време небето беше от ярко до тъмно червено.

Продължихме по малките пътчета и от едно село към друго. (Забележка две : избягвайте и пътя Неделево-Голям чардак. На места си е изцяло черен път) Включихме се в Труд и се прибрахме. Така от нищото и тръгване така изведнъж минахме 160 km и изкарахме хубави 6 часа 😉

Малко извън темата с пътешествието, но свързано с внезапните панове беше петъшното ми ходене на кино на филма “Шифърът на Леонардо“. Чел съм книгата и въобще не се замислях дали да гледам филма, но след като Магито ми предложи си казах: защо пък не. Имаше проблеми със запазените места, но все пак влезнахме, макар и на разбъркани редове. Наш’та леля (майката на Маги) малко ме накара да се изчервя и засрамя, като ме похвали за този блог. Не се чувствам добре, когато ме хвалят и охарактеризират.

Знаех какво става във филма и отговорите на всички загадки и единствената интрига за мен беше как са направили филма в Холивуд. Общо взето разминаванията са малко и горе-долу са се придържали по книгата до колкото може всичко да се предаде на екрана. Все пак една книга не е сценарии за филм и обратното. Единственото нещо за което може да разберете само от филма е

(спрете до тук, ако не искате да узнаете какво става или просто не click-айте на more)

Continue reading was: за плановете

Багерите са там

ubivat irakli

От вчера, четвъртък, 25 май 2006, по обяд, започна унищожаването на Иракли! Багери са дошли в ранния предиобед и са започнали да изравняват терена при разклона за с. Емона и бунгалата. Секат се дървета за разчистване на земите за строителството на множество сгради!

Днес, петък, 26 май от 19.20 ч. по Канал 1 на БНТ в предаването “Частен случай” с водещ Владимир Береану ще бъде излъчено интервю на живо с активисти на кампанията “Да спасим Иракли”, предприемачи на строежа, кмета на град Несебър, шефа на РИОСВ – Бургас и др.

24 май

Честит празник !

Днес на почивния ден, семейно оидохме в София, където братовчетка ми Албена освещаваше апартамента си. Всъщност беше си пътуване като един работен ден. Станах както обикновенно към 8, тръгнахме и в 18:30 съм си у нас. Не минах без объркване на пътя из София, но се оправихме. Все пак имаше и доста затворени улици, заради празника, а вечерта и за мача.

Освещаването мина хубаво. Дори след обилния обяд се разлигавих с малките лапета 😉 В смисъл – играхме си, подавахме си едно нещо като топка, но се залепва (много е зарибяващо, трябва да си купя) и се гонихме. Успокоих се, че въпреки новообразувалото ми се шкембенце все още мога да се държа като лапе 🙂 Ама съм си едно голямо дете (поне на акъл, ако не на години 🙂 ).

п.с. само където изпуснах абитуриентската на Калоян 🙁

21 май 2006

Денят ми започна с ходене до Чоба. Все пак не ме събудиха, толкова рано, колкото се опасявах, и тръгнахме към десет и нещо. Там свършихме малко работа, измих си колата (което не се случва толкова често) и най-важното – набрахме хубави ягоди ! 🙂

Върнахме се към 3 след обяд и вместо да поспя, както мислех, отидох с усмивка към Бунарджика. Качих се до Альоша. Беше хубаво. Беше много хубаво ! Чуствах се така добре, както не бях се чувствал от известно време насам.

След това един бърз сладолед-мелба в заведението до Стената (защото в Стената, естествено пак нямаше свободни места). По погрешка си взех шоколадов, но все пак го изядох 😉 Много съм завеян ! Защо ли ?!
Последва семейно събиране в Крумово на имен ден. Както всеки път – голяма маса, много ядене, едни и същи хора … не че беше лошо 🙂 Времето беше супер приятно, а гледката беше зелени поляни 🙂

Точно се прибрахме към 11 и реших все пак да отида до уважа и Елито, които бяха в Найлона. Дори не знаех дали ще бъдат още там, но отидох. Някои от команията си бяха отишли, но поне главната виновница беше там. Поговорих и с Йохо за Сърбия и сръбкините 😉 И без това имам намерение да отида в някоя съседна държава скоро и сондирам мнения, къде как е. Бях с колата, така че стоях малко в Найлона и без да пия (това дали ще го повярва някой 🙂 ). Ели, както казах, ще се явявам на поправителен 😉

Весела седмица на всички !

Оризари

Преди малко отидох да се постригвам, но фризьорката ми каза, че ще може след един час. Така имах известно време да изгубя и реших да паля гумите да отида някъде наблизо извън Пловдив. Така и така бях със синьото, погледнах картата и си харесах село Оризари. Дадох газ, за да се разхладя в горещото пловдивско време, по радиото пуснаха любимата ми песен на Sonique – Sky и си направих едно кратно jurney to a far away place now … where we can be absolutely free. Двайсетина минути по-късно бях в центъра на селото, където се чудех на къде да тръгна гледайки табела, която посочваше, че на дясно има водни ски и места за нощуване, а на ляво – стадиона. Инстинктивно тръгнах на ляво. Всъщност моята цел беше Марица. Както и предположих стадиона се оказа точно до реката. Все още личаха последствията от наводненията миналата година – пясък, чакъл, диги, съборени дървета … Все пак се мушнах до реката. Вървях по едни дънери и за малко да цопна във водата, но се задържах 😉