Днес беше ден за Асеновата. Всъщност снощи го решихме и уж казахме на доста хора, накрая останахме само трима за влака за Асеновград в 13:30 – Анито, Цецо и аз. Всички останали се оправдаха с някаква работа или въобще не можахме да ги открием, но това не ни спря за поредното ходене на Асеновата. Времето беше чудестно и само за разходка. На слизане от влака на Асеновградската гара ми се случи най-странното нещо за днес. Точно слизаме и гледаме, че Диляна се качват, за да ходят в Пловдив. Тя така и не беше казала кога се прибира от Германия в Асеновград, а я хванахме на място 🙂 Въпреки че тя го прие повече като разминаване, на мен по-скоро ми приличаше на супер щастлива среща 🙂 В крайна сметка всеки беше решил къде ще прекара следобеда и не беше хубаво да си променя намерението. Има време, ще се видим пак още тази вечер.

Из Асеновград на една улица един тъпанар за малко да ме(ни) сгази на пешеходна пътека, но аз си бях решил, че няма да спра. Той дори и не си помисли да намали и в последния момент направи рязка маневра, за да ни заобиколи. Най-просташкото беше, че вместо да му стане съвестно, че за малко да ни прегази на пешеходна, ни напсува през прозореца. Нека да му е за урок като види хора да пресичат улица, че може и да не се съобразяват с него. Сега ме е яд, че не му запомних номера.

По пътя Анито спомена нещо за Блъди Мери и решихме да пробваме да пием такова. От редовното магазинче, от което зареждаме всеки път провизии за Асеновата, взехме водка, доматен сок (дори 2 опаковки), солети, сладки и банани 🙂 Тръгнахме на горе и естествено уважихме първата пейка. Седнахме, напълнихме чашките … и изведнъж се споглеждаме и решихме,че този сок е отвратителен. Всъщност аз не бях толкова категоричен, но наистина имаше кофти вкус. Решихме да се върнем до магазинчето, докато не е късно, и да вземем нещо друго. Успяхме дори да върнем едната кутия доматен сок Florina (не си взимайте такъв), и взехме Fanta грейпфурт. Новата комбинация, не беше перфектна, но всичко беше по-добре от разреден кетчуп, а и явно днес беше ден за алкохолни експерименти.

Неделния ден беше привлякъл доста хора към крепостта, но нас не ни притесняваха много. Седнахме си и на двете пейки по пътя, на които обикновено сядаме и си пийвахме и хапвахме спокойно. Качихме се най-отгоре, където всеки път ме удивлява гледката, въпреки, че вече съм ходил толкова пъти там в различно време и различни сезони.

Така спокойно си стояхме горе, че не забелязахме кога мина толкова време. По едн овреме казах “7:30 е” и веднага скокнахме да тръгваме, защото мислихме да хванем влака в 20 часа. Половин час е твърде малко време за целия път от горе до гарата, но решихме все пак да пробваме, а ако не стане – на стоп. Тичахме надолу полупияни, всички ни гледаха и стигнахме изпотени на гарата точно в 20:01. Попитах човека, който пускаше влака, дали ще ни изчакат да си вземем билети, а той ни каза направо да се качваме, а вътре ще ни продадат. Така и стана – размазахме се на седалките и не усетихме как стигнахме Пловдив.

Хубава неделна разходка си направихме. Сега отивам на конюшните да се видя с другите и не знам кога ще се прибера, а вече съм изморен, и сутринта съм на работа …

Първата ми работна седмица след отпуската беше изпълнена с преживявания и емоции. Нямах почти нинакво сбодобно време, дори да седна да напиша нещо тук. Не, не става дума, че съм бил залят от работа, точно обратното, беше много хубава седмица изпълнена с хубави моменти с нови и стари приятели, и дори една странна заявка за ауторизация по ICQ, която ми затвърди мнението, че света е малък (а Пловдив дори още по-малък). От не знам колко време, днес най-сетне се наспах като за световно. Нямаше никой в къщи и спах почти до 2 след обяд. Просто с нетърпение очаквах съботата – предишните дни, вечер не ми се лягаше, а сутрин едвам ставах, чувствах се наистина уморен. Кой казва, че отпуската не уморява повече от работата 😛

Като цяло съм много щастлив. Усмихвайте се 🙂

След хубавата отпуска, на първия работен ден, нищо не можеше да ми развали настроението. Всъщност започна с лошата новина, че вече няма да имам интернет на работния ми компютър. Стандартния проблем с много ровене и даунлодване и малкото работа, както казах и това не ми се стори чак толкова страшно, а дори може да е малко полезно. Така, ако на някой му трябвам през деня, да не ме търси на ICQ, а да праща SMS-и. След тази новина със Спастнята започваме да разработваме нов протокол и среда за предаване на Интернет – “TCP over медитация”. Като стигнем до първата alpha версия, ще я пуснем open source 🙂 Които иска може да се включва в проекта.

След края на работния ден, трябваше да отида до офиса на куриерите, които използваме да изпратя някаква служебна пратка, защото нямало свободен човек да дойде да я вземе. Отидох и видях една колежка от университета, която не бях я виждал от месеци, а работела там. Дадох си пратката и точно влизам при нея и се усещам ,че има имен ден (между другото – честит имен ден на всики именички). Супер се зарадвах на съвпадението 🙂

Вечерта в къщи нещо всички се бяха изнервили и беше доста неспокойно, въпреки че има две Марии 🙂 Излязох да се разходя и с Гери си направихме още една хубава разходка из стария град. За съжаление, не много дълга, защото майката на Гери има имен ден и трябваше да се прибере по-рано.

На връщане реших да мина през главната и там естествено срещнах доста познати. Първо минах през Red Eye и видях Цвета за малко, нямаше никой друг и си тръгнах. Точно виждам насреща Йонов и Магито и гледам в страни Добри сегди и свири на кавал. Седнахме новия търговски център, който го строят в бившото кино Ботев. Там направо забих Йонов в земята с въпроса “Къде е шапката ?”. Това знам, че не всички ще го разберат, но Йонов просто изгуби ума и дума от къде може да знам и дали въобще говоря за същата шапка. Дори говореше към небесата, да не го издават вече на мен 🙂 Всъщност така и не ми отговри на въпроса ! Йонов, я сложи един кометар, къде беше шапката. Аз ти казах, кой е кораба-майка от който получих посланието 🙂 Междувременно по главната минаха Камелия, Пламен и други познати лица от Иракли. Ехх, искам още такива дни !

Завърши благополучно поредното ми пътешествие, а и с него и отпуската ми. В Петък потеглихме по план в 10 сутринта към Триград за тридневния фестивал “Слънце-Луна”, който тази година учудващо за мен е прекръстен (поне според плакатите) на “Орфеически мистерии в Триград”. Всичките ми спътнички се оказаха във всички възможни части на града и навъртях 30 километра само за да се съберем. Пътувахме през Кричим и Девин, защото пътя през Пампорово пътя беше пострадал от наскорощните наводнения, и въпреки, че вече беше отворен, не исках да рискуваме. Предишния ден се бях обадил в хижа “Триградски скали” и ми казаха, че в онзи край не са пострадали от бедствията и пътищата са наред.

Пристигнахме в Трихград в ранния следобед и започнахме да разглеждаме и да търсим удобно място да си опънем палатките. Това въобще не е лесна задача, защото там навсякъде е обградено със стръмни скали. Имаше малко място до хижата, но там искаха по 2 лева на палатка и още 2 за колата, което нас не ни устройваше. В крайна сметка се настанихме в началото на селото (нали Триград е село, така и не разбрах със сигурност), до реката и до едни обори и плевни. Най-хубавото беше, че и колата успяхме да докараме точно до палатките и всичко беше наблизо – храна и вода. Наядохме се и после с Гери си направихме едно хубаво изкачване/преходче през гората, като на места си беше трудно преходимо (добре че го направихме тогава, защото след това не остана време за други подобни разходки).

Първата вечер по програма имаше само (детска) “дискотека под звездите”, която обаче беше премесена с чалги и естествено не бяхме там. По едно време ми се отвори друго занимание – трябваше да отида до Девин, за да взема Камелия и Калоян, които идвах на стоп от Варна, но вече се беше стъмнило и нямаше коли. Едночасово шофиране е тъмното Триградско ждрело си е напрегващо занимание, което беше улекотено от забаваната комапния.

След като се върнахме отидохме на разходака с Гери из нощен Триград. По едно време стигнахме до една къща, където някакви хора бяха опънали техники и забиваха яко. Замалко да падна като се приближихме и разпознах група Angel. Не стига, че само ги слушам в Петното, ами сега и като се забия в планината, пак да попадна на тях 😛

Точно се върнахме от разходката и на Яна й се обадиха едни приятели да отидем да ги видим. Съгласихме се и тръгнахме към някаква къща, където са отседнали. Оказа се, че това е компанията на Балканджи, които също ще свирят на другата вечер. Много се радвам, че успях да ги видя в “естествена” среда 🙂 Вечерта, или по-скоро ноща, беше много забавна. Постоянно се пееха глупави и пиянски песни тип Черно фередже, Хиподил, КуКу и други подобни. Беше много запленително и на моменти се хващах, че и аз съм запял, макар и на ум. Откъде ги помня всички тези глупави текстове … а и ракииката с ябълков сок също помага 🙂 Прибрахме се към палатките след 3 след полунощ, където от близката дискотека се носеха някакви чалги и не можах да заспя още доста време.

Съботата решихме да отделим за посещение на Ягодинската пещера, въпреки че щяхме да изпунем всички прояви в селото. Тръгнахме пеша към 11, като ни казаха, че прехода е два часа и половина. Не знам с какво темпо се движихиме или дали сме почивали дълго, но на нас ни отнеха 4 часа, за да стигнем от Триград до Ягодинската пещера. Разбира се не съжалявам, защото пътя през родопите е супер красив и живописен. Гъсти гори или огромни пасища. Всъщност едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха в онзи край са огромните плевни. Гледаш една къщичка, а до нея плевня два пъти по-голяма. Явно животновъдството е основен поминък там.

Самата пещера няма да я описвам, просто трябва да се види. По всеобщо мнение и на хора, които са посещавали и други пещери, Ягодинската наистина е много красива и заслужава да се види. На връщане се разделихме на две групи, като едните се върнаха пеша, а аз бях от хората, които решихме да се върнем на стоп през село Тешел. За щастие стопа вървеше и за един час си бяхме в Триград. Хванахме кукерското шествие от селото към пещерата “Дяволско гърло”, но изпуснахме почти всички фолклорни представления през деня.

Вечера беше обявена като рок концерт между скалите до Дяволското гърло. Трябваше да изслушам всички (вече омръзнали ми) пловдивски групи като Angel, Габана, Конкурент (които май не са пловдивчани, но няма значение), докато на сцената излязат тези които исках да чуя – Балканджи. Представиха се отлично и мисля, че публиката остана много доволна. Аз бях слушал само албума Awake, а от него изпяха само две песни, и не можах да си чуя любимите, но все пак беше страхотно, а и им чух други песни. След концерта отново отидохме в къщата на приятелите на Яна и там се започнаха едни вицове, едни разкази и така докато ни се доспа супер много и просто трябваше да си тръгнем, за да не заспя там.

В неделя не отидохме никъде. а си оправихме нещата и тръгнахме. Всъщност това не е толкова лесна задача. Въпреки, че станах в 8:30 (което прави 5 часа сън), тръгнахме чак в 11. Трябваше да изчакаме да поизсъхнат палатките, които от сутрешната роса, ставаха доста мокри. Едната дори не можа да изсъхне напълно. Решихме да не оставяме Камелия и Калоян и се качихме 6 човека в колата, което знам че е неправилно, но и не можех да ги оставя. На задната седалка имаше 4 момичета, които ми се обидиха, като попитах “кой има 50 килограма ?”, така че се събираха спокойно и издържаха без да спираме никъде. Пътя надолу ми се стори ад. Между Девин и Кричим направо ми се стори безкрайно. Сигурно бях изморен и малко недоспал, и затова карах бавно, но по едно време като видях, че сме изминали само 40 km, а на мен ми се бяха сторили поне 100. Важното е че стигнахме без произшествия и отново уцелихме хубаво време. Когато се прибрах – изкъпах се, ядох и се стоварих в леглото. Спах като утрепан 2 часа. Вечерта се събрахме хубава компания и пихме биричка в синдикалния, където в началото бяхме отвън и ни понамокри проливния дъжд, който се промъкна през навеса.

Като цяло пътешествието много ме зареди с положителна енергия. Много съм щастлив, че бях там, видях нови неща, посетих интересни места, случиха ми се хубави неща 🙂 Дори съм готов за първата работна седмица.

Пиша за първи път тази седмица, и сигурно ще е за последен. Напоследък постоянно ми е доста натоварено и не ми остава време да седна. Вчера оперираха баща ми в хирургиите на Пещерско и доста време бях там. Има някакаъв проблем с простатата и уретера, но сега би трябвало да са го оправили, поне така казват докторите. Вчера сутринта като отидох, точно беше излзъл от опрерационната, но беше в много добро настроение, само където от упойката не си чувстваше нищо от кръста надолу. Зарадвах се, че е толкова добре, но вечерта като отидохме с майка ми, се оказа че има, от време на време, някакви болки от операцията и дори искаше някакви успокоителни. Уж е нормално след операция, но се надявам вече да са отминали или поне намаляли. По-късно днес пак ще ходя.

От няколко дена са ни на гости леля с Мимито, с която по цял ден лудеем 🙂 Много се радваме, само където не мога много да седна на компютъра да си пиша нещата за университета, а тя иска да играе на пингвина (SuperTux).

Утре трябва да заминавам за Триград, ако нещо не се обърка. Днес напазарувах някои неща, а други забравих 😛 Снощи две жени се опитваха да ме навият след Триград да ходя към Рила направо, но аз съм на работа от понеделник. Най-лошото е че има вероятност да успеят и да се чупя от работа още малко.

Времето се оправи ! Навън грее едно хубаво слънчице, само за разходки е. Вече имам и Интернет. Водата, ту я има, ту я няма, но май взех да свиквам …

Довечера … довечера вече ще изляза от тази бетонена кутийка

п.с. само 2 часа по-късно настроението ми тотално се скапа … времето се развали отново, и ми се случи нещо от което ми писна вече, и дори не мисля да пиша за него …

Преди малко чух по телевизията Чомаков да казва, че в Пловдив няма да има вода поне 5 дни. Направо се чудя защо се върнах от гората. Тази сутрин мъкнах кофи с вода от един пожарникарен кран, където все още имаше вода, макар и доста мръсна, но поне за миене става. Тук дори няма моренце с пясък, където да се мият съдовете. Дори за тоалетната трябва вода, не можеш безпроблемно да си свършиш работата зад някой храст 😛

Първоначално мислех да пиша как все още нямам интернет, заради бурите и дъждовете последните няколко дена, но преди малко нещо ме изненада още повече – спря и водата. Това мисля, че не се е случвало от както сме се нанесли в този апартамент, някъде 1997-ма година. Положението в Пловдив май е по-сериозно от колкото изглежда. Днес сутринта като излизах бяха затворили булевард Марица, който е от двете страни на реката. На връщане видях, че са затворили цялото движението по моста на панаира. Навсякъде имаше полицаи и разни тежкотоварни машини. Минах по по-източния мост и там видях, че водата наистина беше доста. Още малко и можеше да наводни заводите, които са там по-ниско (Напредък например), но не и други части на града. До горните заграждения има още доста, поне в този участък на реката. Следобяд дъжда постепенно намаля и спря и се чудя дали наистина водата е спряла заради наводненията. А какво става и с “любимия” ми LAN доставчик, май е време наистина да се махам от този несигурен начин на интернет връзка. Върнах се в големия град, а имам почти същите условия както и в гората, само където не е толкова красиво, и очкаванията са други.

Ухаа ! Почти седмица извън цивилизацията ми доиде много добре. Бях на море, планина, фестивали, музеи, културни и исторически местности … но всико по реда си

Continue reading Морско-планинското приключение →

Дойде времето и на моята почивка. След няколко часа тръгвам към морето. Може би не точно море както си го представят повечето с квартири, плажове, дискотеки, кръчми … а по скоро туризъм на място, на което между другото има и море. Ще бъдем на палатки на Иракли, където всички разказват, че е прекрасно и не съм чул лошо нещо за това място. Смятам лично да проверя и да се убедя 🙂 Повечето хора от компанията ще пътуват на стоп, а аз отивам с колата пълна с раници, палатки, ядене и (само) трима човека. Дано да намерим мястото, защото никой от нас не е ходил там, но мисля че ще се оправим. Сега е време да спя, че утре трябва да съм свеж за натоварени път до морето. Оставих почти всичката работа с приготовленията за тази вечер и малко множко ми дойде. Дори успях да поседя малко на концерта на Блубa Лу в конюшните и много ми хареса, но трябваше да си тръгнем, за да си стягаме багажите.