Вчера имах голямо приключение до София, и сега ще се опитам да ви разкажа какви неща ми случиха. Като начало ще ви кажа, че първоначално щяхме да сме повече хора, но в последния момент Павката и Цецо се отказаха да идват и останах само с Красито и Серго. Ето малко по-хронологично:

Continue reading Plovdiv, sweet Plovdiv →

Днес най-сетне се наспах ! Снощи си мислех, че гадния и противен навик да ставам в 8 ще се обади и днес, но за щастие, не 🙂 Събудих се след 10:30 усмихнат и доволен от живота, за първи път от доста време, без някакви писукащи модерни утрайства да ми развалят съня.

След като станах, пих едно кафе и се отправих към близкия сервиз за гуми, да ми оправят снощната злополучна гума на колата. Оказа се че в събота са заляти с работа и ми казаха, да се върна след час-два да си я взема. През това време реших да видя другия проблем на колата ми – загряването. Отидох до един сервиз на Opel, където работи приятел на баща ми, и се оказа че сензора за температурата на водата не работи, и ми го смени. Освен това ми снеми всички изгорели крушчици в колата и сега нощем вътре трябва да свети като в летяща чиния 🙂 Навръщане си взех и резервната гума и сега на колата уж всичко й е наред (да чукна на дърво). Утре ще я пробвам е едно ходене до София 🙂 Всъщност не всичко й е наред 🙁 трябва да й взимам зимни гуми … малеее 150 лева ….

След като се прибрах от сервиза обядвах и пак легнах да спя 🙂 Сега направо се чуствам прероден.

Е все някога и това трябваше да ми се случи. Днес тъкмо тръгвахме с нашите на гости до Крумово, и точно излизам на булеварда и усещам нещо не е наред. Поглеждам и какво да видя задната лява гума напълно спаднала. Така и не разбрах сега ли се е спукала или е била спаднала още като тръгвах. Това няма значение, въпроса беше, че досега никога не бях сменял гума, а и дори нямах хубав ключ. Извадих аз триъгълника и крика и да се зачудих какво да правя. Пробвах с нормален гаечен ключ, но не искаха да се отвиват пустите му болтове. Добре че наблизо имаше една бензиностанция и от там ми услужиха с един хубав ключ. С него стана развиването на болтовете и въобще цялата смяна на гума. Като цяло ми се стори доста по-лесна задача отколкото очаквах 🙂 но то неволята на какво ли не учи 🙂 За 20 минути бях готов и върнах ключа с благодарности. Като се има в предвид че ми беше за пръв път, мисля че добре се справих 🙂 Всъщност в крайна сметка се оказа, че съм имал хубав ключ, ама до резервната гума 😛 Как мога да очаквам, че ще бъде на такова логично място 🙂 ?!?!

Извод: Винаги да си нося(ите) изправна резервна гума !

Напоследък почти нарочно пропуснах да пиша тук, по някои от последните международни на национални събития. Просто те са твърде политически, а аз не обичам политиката.

Първото нещо, което пропуснах бяха изборите в САЩ. В началото си мислех ужас , после ами какво да ги правиш, то още Обеликс го е казал : "Тия римялни са луди", а днес видях този сайт, от който разбирам, че все пак не всички са глупаци в Америка.

Вчера пък станаха 15 години от Промяната в България. Честно казано не си го спомням този ден. Единствено от тези дни си спомням че след 2 дена бяхме на сватба, на която моите родители бяха кумове. На същото това семейство утре ще ходим на 15 годишнина от сватбата им.

За събитията в близкия изток, въобще няма да споменавам, защото хич не съм наясно кое, какво, защо и как е там.

Въобще като цяло не очаквайте политика от този блог. Дори и този пост не знам защо го написах. Може би просто да Ви покажа колко съм невеж в тази област. Има достатъчно български блогове, където може да видите коментари по тези, а и по много други и разнообразни теми. Блог-ването май наистина започва да придобива големи размери 🙂

Снощи беше студено и дори се замислих да си включа печка, но се въздържах, явно обаче на другите им беше студено, защото електрическта мрежа не издържа и за малко спря тока. Точно тогава правех панорамната снимка на водопада "Сливодолско падало" и. добре че често save-вах. Заради този студ, реших сутринта да отида на работа с колата (а и щях да поспя 15 минутки повече). Мислех си, че ще прецакам другите и ако вали дъжд, аз да съм си в колата, но както обикновенно става – едно мислиш а то друго излиза. Тръгвам аз днес сутринта и какво откривам – един топъл вятър ме лъхна още в 8:30 часа сутринта. Ядосах се, но вече нямаше време да ходя пеша и отидох с колата. През целия ден беше доста топло. Като резултат от това си забравих якето на работата. Сигурно достигна 20 градуса в Пловдив. В същото време от трима човека научих, че в Мюнхен вали сняг ( 1 2 3 ), т.е. новината е потвърдена 🙂 Да им е честит първия сняг ! Това явление явно ще се позабави тук, но няма да ни се размине 🙂 Все пак е ноември месец вече. Други години мисля, че доста по-рано вече е валяло сняг. Аз не бързам 🙂 Хич не обичам студа (Дафо, няма смисъл пак да си казваш мнението 🙂 ). Като се замисля, от цялата зима, не обичам само студеното. Нямам нищо против снега 🙂 , въпреки че както каза Lemon, сега ми се иска камина или лято 🙂 Всъщност сега стоя и пиша това с тениска с къс ръкав, без печка или парно, така че камината може да почака още малко. Тези мисли само ми напомниха за лятото и миналата зима в Белащица пред камината 🙂 Така като цяло нямам против никой сезон, стига да съм с приятелите ми и да е весело ! е и от време на време да има нещо за прекомпилиране 🙂 , но това е една друга тема .. може би утре 🙂

Вчера Таня имаше рожден ден и заедно с Йонов, Павката и Цецо, отидохме на купон в Кричим с моята кола. Бяхме й купили много яки шал и шапка 🙂 Особено шапката на мен много ми хареса като я купувахме и, Тан, само да не я носиш си я взимаме обратно 🙂 Естествено бях "леко" прецакан, че трябваше да карам и не можех да пия. Изпих само една чаша бяло вино, да кажа все пак наздраве на рожденничката и после карах на безалкохолни. Много странно впечатление на всички ни направи, че отиваме на рожден ден на момиче, а гостите бяха само момчета 🙂 Скарахме й се на Таня да си намери повече прителки 🙂 То не може така 🙂

Другото лошо като сте с кола, е че всички трябва да си ходите заедно, а Цецо и Йонов бяха изморени и им се приспа рано-рано и още към 12 часа започнаха да мрънкат кога ще си ходим. В крайна сметка си тръгнахме в 1 през ноща.

Като стигнахме в Пловив се обадих на сестра ми, която точно се беше прибрала от София и каза че ще ходи в No Sense, а аз точно там мислех да ходя, и двата с Павката отидохме там. В Sense-а срещнах още доста познати и ми стана супер весело 🙂 Направо не ми се тръгваше.

Все пак към 4 пристигнах в моята стайчка, където на монитора ме чакаше един кротък kernel panic 🙂 нещо с модула nvidia. Нямах сили да гледам какво е станало и просто изключих компютъра и си легнах. Така и той да направи малко downtime 🙂 Ще взема вече да си меря времето през което е спрян, отколкото uptime-a. Първото стана доста по-малко 🙂

Сега ставам и ще оправя снимките от снищи, да ги кача някъде да ги гледате, а после ще ходя до София да закарам някакви багажи за новата квартира на сестра ми.

update: ето ги и снимките

There is very interesting article in ylith's blog about geeks and their colours or "Complete Guide to Palette of Geekness for Girlfriends". Here is first, second, thirt and fourth part (and now FAQ). My favourite colour is blue, but yesterday, when I sow the article for first time, the "blue part" wasn't yet published, so I waited till today, and I read it. I think I guessed about myself 🙂 I agree with almost everything that ylith wrote about blue geeks, except one or two things, but other are correct. Even if it wasn't right, the article is still very good, and it was a big pleasure for me to read it ! I like the style she writes – mixing popular and techy terms is very good and funny 🙂 I hope the article will be published in some bigger site or even some magazine, to be able more people read it !

p.s. hmm my first english post. I even don't know why I wrote it in english ?!? Maybe it was just continuation of reading ylith's article and I just continue thinking in english …

p.p.s. Maybe there are many syntax and/or gramatical errors … sorry 🙂

Преди няколко дена си свалих музиката на Антони Райжеков, която е под creative commons лиценз, т.е. мога да слушам и разпространявам напълно легално. Отгоре на всичко и самата музика много ми харесва и е много качествена 🙂 Като добавиш и свободата към всичко това, направо става чудничко 🙂 Днес видях, че списание Wired са пуснали към един от броевете си, диск с музика, също под creative commons лиценз, и то на доста извесни изпълнители. Според мен идеята за свободно изкуство (както свободен софтуер) е много добра и ще се развива в бъдеще. Тази музика мога да си я слушам, да я дам на приятели и те да я чуят, да я излъча публично някъде и единственото ми задължение е да кажа кой е автора и да информирам че всеки може да прави същото с нея като само предостави нужната информаия. Дори идеята да се прави нова свободна музика, ми се вижда по-добра от от това да се опитава да се направи вече готовата безплатна или свободна. Искам да пожелая успех на хора като Тони, и дано в бъдеще да са много повече. Засега поздравявам всички с музиката на Антони Райжеков !

Днес в OSNews.com намерих статия озаглавена "Arch Linux Vs Slackware: The Best of All Worlds". Аз като виден фен на ArchLinux, нямаше как да пропусна да я прочета. Ако Ви интересува темата може да й хвърлите един поглед. Мисля, че е добре написано сравнение между тези две Линукс дистрибуции. Разгледайте и коментарите – от тях става ясно, че много хора дори не са чували за Arch. Затова и реших да напиша това, за да може и някой от Вас да пробва и да види хубавите идеи заложени в сравнително новата дистрибуция – ArchLinux. Аз лично не бих я сменил  никога, ако продължава да се развива със същия дух 🙂