Вчера имах голямо приключение до София, и сега ще се опитам да ви разкажа какви неща ми случиха. Като начало ще ви кажа, че първоначално щяхме да сме повече хора, но в последния момент Павката и Цецо се отказаха да идват и останах само с Красито и Серго. Ето малко по-хронологично:

неделя 8:30 – Ставам и започвам да си приготвям последните неща за пътуването. Натоварваме багажа за сестра ми.

9:10 – излизам от нас. Отивам на бензиностанцията, зареждам и си проверявам гумите.

9:30 – Отивам пред Серго в Изгрев и товарим неговия компютър и още разни багажи. Той ми казва, че се разбрали с Красито за 10 часа и сядаме у тях да пием по едно кафе. По едно време Красито се обажда, че е пристигнала по-рано и тръгваме

9:50 – Взимаме Красито от семинарията и тръгваме за София

24 километра по-късно – Малко след разширението за летище, изведнъж ми святка лампичката двигател. Веднага отбивам в страни и усещам, че колата е изгаснала. Опитвам да запаля, но не става. Отварям предния капак и започвам да гледам умно неща от които (почти) нищо не разбирам. Не знам как ми хрумна да отворя един капак и гледам че се е скъсал ремъка на двигателя (май се казва агренажен, но не съм сигурен). Викам си, ами хубаво беше, до тук сме 🙂 Точно предишния ден на сервиза се чудих дали да го сменям, но се отказах за момента. Имал съм някакво предчуствие. Явно беше, че не можем да продължим и започнахме да мислим какво да правим. Когато имам проблеми с колата винаги звъня на братовчеда на майка ми – батко Митко, от който всъщност я купихме колата. Той за пореден път доказа, че е страшен съпорт. Обясних му положението, и той веднага се нави да дойде от Крумово и щяхме тогава да мислим какво да правим. Казах му да вземе въже за теглене, че нямам, и разни инструменти. Докато го чакахме, заключихме че деня ни ще си отиде и ще ни се размине разходката, която планувахме в, или около София, но не се отчаяхме, а дори започнахме да се снимаме 🙂

11:35 – батко Митко идва с неговия кадет. Закачих триъгълника отзад на колата ми. Сложихме въжето за теглене. Серго и Красито отидоха в неговата кола, а аз включих аварийните на моята и започна да ме тегли. В началото не знаех как да държа въжето опъното, че да не дърпа рязко колата, но постепенно свикнах как да натискам спирачката и схванах какво да правя 🙂 Решихме, че в първата отбивка от магистрала, хващаме по нея.

11:50 – Първата отбивка се оказва, тази за Пазарджик, но не стигнахме до града, а още на първото село Сарая намерихме един “сервиз” и едно момче там каза че ще го смени, стига да намерим нов ремък. Аз със Серго и Красито останахме в селото.

12:00 – Батко Митко тръгна за Пазарджик да търси ремък

12:30 – Ремъка пристига, а колата е готова да се монтира, а на небето дори и слънце изгрява.

13:00 – Ремъка е сменен. Колата пали и двигателя е здрав 🙂 Оправям сметките, благодаря на брат’чеда, казваме си чао и ние тръгваме отново за София.

14:00 – Пристигаме в София. една затворена уличка ни обърква, тръгваме по разни малки улични, не можем да намерим бул.”Александър Стамболийски”, където живее сестра ми, а се озоваваме в Люлин (поне ако съдя по табелите) и на някаква улица Джабахарлал (или нещо такова, което ми звучеше като Java). Питаме един човек как да стигнем до булеварда и в крайна сметка го намираме 🙂

14:30 – В квартирата на сестра ми (която се казва София, за тези които не знаят, но аз я наричам просто “сестра ми” 🙂 ). Тя е купила кърначета, а ние носим руска и зелева салати и обядваме стабилно 🙂

16:00 – Тръгваме към квартирата на Серго. Междувременно се извива страшна буря. Вали проливен дъжд, духа ураганен вятър, въобще страхотия. Естесвено пак объркваме пътя за Надежда, и се налага да правя един луд обратен завой по средата на едно кръстовище, като изчаках да стане червено 🙂 По едно време баща ми се обажда, да пита дали ще тръгвам обратно, защото “можело да завали” 🙂 Аз му казвам, че тук вече е страшна буря и ще изчакам да поотмине.

17:00 – Накрая се добираме до квартирата на Серго, която всъщност е много хубава. Имат голяма стая, голяма кухня, голяма баня и голям коридор, въобще всичко им е голямо 🙂 , въпреки че като се каже една стая и кухня, звучи малко. Започват да ме убеждават да оставам да спя в София, но аз си казвам че ще се махам оттук и ще си ходя в Пловдив.

18:00 – Оставяме Серго и Красито и със сестра ми отиваме отново към нейната квартира. Този път объркването на булевардите беше малко и лесно се оправих 🙂 Отново малко хапнахме и реших, че ще изпия една Софийска бира, т.е. да ме води някъде на бар.

19:30 – Излизаме от квартирата и решаваме да видя един голям супермаркет (Ramstore) до тях, тъкмо да купим хляб, че свърши. Докато сме в магазина отново ми се обаждат нашите и ми казват, че дори по новините са казали че са станали големи наводнения и да не тръгвам, а да остана в София и да се прбирам на сутринта. Е в крайна сметка ме убедиха т.е. бирата е потвърдена 🙂

20:30 – Чакаме на метростанция Вардар. За първи път виждам метрото и решихме да обиколим всички спирки, че да ги видя 🙂

21:15 – В центъра на София обикаляме със сестра ми под дъжда и търсим паметника на Левски и Tequila Bar 🙂 В крайна сметка питаме и го намираме 🙂

21:40 – Влизаме в бара. Поръчвам две бири Becks. Сервитьорката носи двете бири, поглеждам сметката – 6 лева ! Посягам към бутилката за наздраве и усещам, че всъщност са малки (330ml). Направо да ти преседне 🙂 Честно казано очаквах 3 лева да е бирата, но си мислех че поне ще е нормална. В крайна сметка си викам : “майната му”, нали за това излязох, а и много добре си поговорих със сесра ми. От доста време не бяхме си горили така, и се радвам че не се обадих на други хора, а бяхме само двамата, да се видим на спокойствие.

22:45 – решаваме да си тръгнем, за да хванем метрото, а и двамата сме на работа на сутринта. Честно казано ми хареса метрото – влизаш и чакаш на завет и на топло, а и няма задръствания 🙂

23:30 – Отново в квартирата на сестра ми. Отново прогизнал от дъжда. То всъщност май забравих да спомена, че бях с кецове и тънко яке. По едно време се огледах и гледам всички със зимните якета, а аз моето още дори не съм го извадил от гардероба в Пловдив.

0:00 – Нагласям си GSM-а да ме събуди в 6:40, изключвам го и заспивам

понеделник 6:40 – GSM-ът звъни и аз ставам

6:45 – Намирам някакво нескафе и слагам вода на котлона да се топли

7:00 – Изпил съм кафето, казвам чао на сестра ми, качвам се на колата и потеглям.

7:20 – осъзнавам, че не знам къде се намирам, т.е. пак съм се загубил с колата. Виждам НДК, отварям картата и решавам да не се връщам, а да пробвам напред.

7:30 – По разни табели осъзнавам че наближавам Обеля, т.е. не съм в правилна посока. Обръщам.

7:40 – Виждам табела за Орлов мост и се радвам, че ще намеря изхода най-накрая

7:50 – На Цариградско шосе съм. Пълно е с коли, но главно в посока към София

8:00 – Най-накрая напускам мрачна, студена и дъждовна София

8:40 – Наближавам тунела (Траянова порта). Излизам от другата страна и сякаш се озовавам в нов свят !!! Направи си помислих, че попаднах в “Изгубения свят”. Блясва ме едно слънце, небето светло синьо, с едни белички облаци, направо чудно. Мисля си че такова нещо няма да видят в София до пролетта. Аз започвам да се радвам че наближавм Пловдив. Усилвам (BG) радиото ! Симо и Богдана спорят дънките с копчета или с цип трябва да бъдат. Вие как мислите ?

9:00 – Закъснявам за работа, а аз още съм на магистралата

9:30 – Пристигам до работата (какво е хубаво да караш из познати улици 🙂 ). Оставям якето в багажника и тръгвам по фанела. Днес беше супер готно време в Пловдив.

забележка: всички часове са ориентировъчни

п.с. Не знам с какво впечатление сте останали от написанато, но искам да Ви кажа, че въобще не съжалявам, че отидох в София. Много добре си прекарах 🙂 , въпреки че столицата въобще не беше гостоприемна от страна на времето. Въпреки всичко, внимавайте софиянци, аз ще се върна ! Все пак обичам интересните случки и предпочитам да съм под напрежение, отколкото да умирам от скука.

п.п.с. все пак Пловдив по ми харесва 🙂