Здравейте, земляни 🙂 Най-после ме разконспирирахте !

За пореден път се случи да ме зарибяват за хижа и в крайна сметка аз да отида, а човека, който ми говореше да се откаже. Както и да е – вчера следобяд (между другото 17 часа следобяд ли е още ? 🙂 ) тръгнахме с Маги и Вачко за хижа Теменуга до връх Шипка. По-точно от върха Шипка се тръгва по пътя за Бузлуджа и на 1-2 km се свива в дясно (има табела, която е малко след отбивката 😛 ), след това почти веднага се появява ново разклонение на което се продължава на ляво (има табела, този път на място). Пътят е страшно живописен. Тесен е, но става да мине кола. Още 2-3 km навътре в гората и стигате хижа Теменуга. Мястото е просто перфектно за почивка – гора, гора и гора 🙂 Ние стигнахем по тъмно и Таня и Тишо ни чакаха на запален огън на открито. Веднага си пекнахме филийки и си спретнахме вечеря. Стояхме до късно на вън и времето беше идеално за края на октомври. Самата хижа не е нещо особено – в стил едновремешните лагери. Добре че си носихме печка тип духалка, иначе можеше доста да си понамръзнем вечерта – все още не бяха включили парно (май друго нямаше за отопление). Сутринта станахме, направихме си кафе, разходихме се из околността и се приготвихме да си тръгваме от това прекрасно място (наистина много ми хареса, ако до сега не стана ясно). Още от вечерта батерията на GSM-а ми беше паднала и аз въобще не бързах да я зареждам, по такива места въобще не ме интересува колко е часа и дали някой ме търси.
На връщане към Пловдив (естествено) минахме и изкачихме Шипка (поне стъпалата й). Този път отидох там в работно време и си взех печат за 100-те туристически обекта, а и се качихме на паметника най-отгоре на панорамната гледка. Имаше още доста хора, което си е нормално в слънчевия неделен ден.

Продължихме надолу по пътя и се спряхме на руската църква точно под Шипка (май не й знам името). За пръв път отивах да я разгледам от близо – честно казано съм впечатлен от размерите и пищността й. Особено едната камбана беше огромна, дори ме впечатли повече от златните кубета.

Следваща спира беше Казанлък. Естествено, както всеки път, първо отидохме да ядем от големите сандвичи 🙂 След това направихме и туристическа обиколка на града. Тишо ни разведе по главната, новия зелен мост, реставрираната църква Св. Илия (дали се казваше така ??) и тракийската гробница. Поседяхме малко на тревата в парка (нещо което в Пловдив няма къде да се направи) и се подготвихме за тръгване към дома. (Тааам далеееч … 🙂 )

Прибрах се много доволен от пътешествието и се раздвам, че отидох. Е, не можах да гласувам, ама и аз толкова не се бях засилил да го правя.

п.с. само да спомена, че в събота преди да тръгна се опитах да намеря с google нещо повече за хижа Теменуга, като например къде се намира и как се стига, но не можах. Сега след този пост се надявам, това да се поправи.

Понеделник – нищо особено за отбелязване. Стоях си в къщи. Беше студено.

Вторник – изненада ме един SMS от Донка, която си била в Пловдив. Вечерта – Петънце. 🙂
Сряда – малко битов алкохолизъм в Таня, а след това Мармалад (на караоке). Как на следващата сутрин не бях мармалад, не знам ?!?

Четвъртък – честит рожден ден, Яна !!! Пожеланията на живо 🙂 Иначе ходих на театър – “Кървава сватба“. Бях с Донка и Йонов. Въпреки, че си беше класическата испанка трагедия (любов, ножове и смърт), ми хареса. Мариус Куркински си показва таланта отново. Струва си да се гледа. След театъра ходихме на рожден ден и на Пухи (още един рожденник на същата дата). Аз малко не исках, защото нямахме подарък, но се натресохме и беше весело.

Петък – новия ми първи учебен ден. От днес започнах магистратурата. Взех си почивен ден от работата, да видя как ще е новото даскало. Общо взето съм доволен. От първия усетих колко по-спокойно и по-свободно е в ПУ (в сравнение с ТУ). Учихме някакви елементарни неща (нещо като въведение в програмирането), но все пак бях през по-голямата част от лекциите. Излязох само да си дам уверение на военните. Както стана дума – да спомена днес какво ме накараха да направя. Нося им уверение, че съм записан първи курс магистратура през тази учебна година в ПУ, а лелката там ме накара да напиша същото отзад на листа и да се подпиша. Трябвало да бъде собственоръчно написано ?!?!?!? Не можело иначе ?!?!?

Събота и неделя – кой знае какво ще стане ?!? 🙂 Както съм писал, вече не си правя конкретни планове. Ако съм в Пловдив в неделя, може и да отида да гласувам.

От няколко места чух за новата услуга на MTel – Vodafone Live! Тази вечер, така и така си останах у нас, и реших да разгледам по-подробно. Добре. Отивам на сайта – www.mtel.bg/vfl . Гледам, чета – всичко изглежда ОК (то и друго не съм очаквал да пише) – 3.90 (с ДДС) за месец и получаваш достъп с безплатен трафик до целия портал, като главните информационни категории са достъпни само с тази такса. До тук много добре – или поне много по-добре от конкурентната услуга на GloBul – I-Mode, където трябва да си плащаш целия трафик и отделно абонамент за всеки сайт/услуга, както и да имаш специален телефон. Vodafone Live поне (принципно) работи с всеки телефон с WAP. Викам си – дай да пробвам преди да си дам парите. Само да спомена, че имам Siemens C75. Пускам си OperaMini (MIDP2 версията) и хоп първата неприятна изненада – не може да отвори адреса http://live.mtel.bg (NONTRANSLATED – Could not locate remote server). Викам си – тъпо ! Хем GPRS настройките са същите. Както и да е – отварям вградения в телефона browser и сайта се отваря. Наистина изглежда добре. Реших, вместо да хабя трафика да си взема един пакет за месец и да разгледам спокойно. Според сайта на Мтел, това може да стане чрез SMS “live” на номер 124 – ядец ! Получих отговор – “Za da se abonirate za Vodafone Live! paket izpolzvaite http://live.mtel.bg/go/mtel-vfl” . Блях, набутах се и за SMS 🙁 Както и да е – явно става само online. Отидох, платих си (добавят ти сумата към сметката или ти я вземат от кредита) и почвам да разглежам. Като начало установявам, че съм свикнал с навигацията на OperaMini, а с този браузер (дори не го знам какъв е) ми липсват някои улеснения – главно прелистването с цяла страница, чрез бутване на джойстика на ляво и дясно (освен това е доста по-бавен и бъгав). Видео и музика, така и така не мога да гледам/слушам на моя телефон и ги пропуснах. Картинки, игри и софтуер безплатни не намерих, въпреки твърденията на MTel, че има. Или поне за моя телефон няма, защото май (не май, а със сигурност) го разпознава. Новините, времето, хороскопи и т.н. са безплатни и наистина са нещо, което бих ползвал. Стигам до “Навигатор” – категорията, която най-силно ме заинтригува и естествено бях най-разочарован. Много бедна категория – дано в бъдеще да се погрижат повече за нея. Аз лично очаквах нещо като programata.bg, което си беше наистина голяма надежда. Програмата на театрите е само за София, кината само в София и Пловдив (три за Пловдив) … въобще иска още доста работа. Последното полезно нещо, което има е “Моят Мтел”, където може да си провериш сметката, да видиш промоции и разни други информации. Знам, че мога да звънна на *88 и да я чуя, но друго си по Интернет 🙂

Като цялото улугата е полезна и на някакви разумни цени (предвид мобилността й). За сега ще гледам, а дали другия месец, ще си купя отново Пакет още не знам. Времето ще покаже (какво клише).

п.с. намерих безплатната зона (и аз не знам как?!?) , но ми предлага картинки 128×128 и не мога да си избера други размери. Не знам кой му е казал, че моя екран е с такива размери.

Днес изкарах един неделен киноден преминал в киновечер 🙂 С Таня и Дарко се събрахме у нас и гледахме филми, ядохме пуканки и пихме (малко) бира. Резултатът е един руски, два сръбски и един унгарски филм, а поименно Огледало (Зеркало) на Тарковски, Ние не сме ангели (Mi nismo andjeli) 1 и 2 и Контрол (Kontroll). Няма да им правя ревю, просто ми хареса, че минахме само с европейско кино 🙂

Успешна нова седмица на всички !

Тъжно, но факт, че безразборното и незаконно строителство по черноморието (и не само там) продължава. Днес бях на протеста организиран от Да спасим Иракли под надслов “Стига строителен терор”. В 13 часа на мястото където преди бяха копчетата (и май никой не знае, дали пак ще ги има, но това е една друга тема) пред общината имаше доста млади хора, който рисуваха, свириха или просто си говореха. Хувавото време (аз бях по тениска) беше привлякло доста зяпачи, който гледаха опънатите плакати и рисунки. Подписах се в подписката, повъртях се малко, не видях никой познат и си тръгнах.

Всъщност най-хубаво е, ако въобще не се налага да се организират такива прояви, но просто нямам как в нашата реалност. Трябва да се пази природата. Въпреки, че на природата, ще й е най-добре без хората – вижте тази картинка, на която попаднах преди малко в Хоремаг.

п.с. не знам кой е автора на горната картина, но се надявам, че няма нищо против, да я публикувам тук.

Петък, 13-ти. Хубав ден 🙂 Като всеки 13-ти !

Вчера, въпреки лошото време, ходихме до Рилския манастир. Общо взето това ми е последния наистина свободен уикенд, преди да ми започне магистратурата. Имах дори някакви идеи да ходя някъде на палатки, предвид хубавото време в началото на седмицата. Разбира се дори и малките планове, които си правехме пропаднаха. В крайна сметка отидохме само до Рилския манастир за един ден (като на отиване ио на връщане минавахме през София). Иначе беше хубаво 🙂 Не валеше дъжд, докато бяхме на манастира, а мъгливото време допринесе за допълнителна загадъчност и мистика на мястото. Снимките са станали хубави.
На връщане ни валя повече дъжд. Трудно се кара в дъжд, мъгла и тъмнина, но издържах. Всъщност хубаво, че не останахме някъде – днес дъжда, дори в Пловдив, не е спрял. Вчера ме беше малко яд, но както се казва – всяко зло за добро.

Е, от днес вече официално съм студент в ПУ. Магистратура “Софтуерни технолигии” – 2 години. Платих си таксата, дадоха ми някакъв дълъг факултетен номер и съм вътре. Само военните нещо се направха и искаха освен уверението, за записана магистратура и уверение, че съм завършил бакалавър (по-точно искаха копие на дипломата, но аз още я нямам).

Дали ще съм доволен от ПУ-то, само бъдещето ще покаже.

п.с. май се събрахме почти целия OpenClub Пловдив в ПУ 🙂