Тъжно, но истина

sad but true

Тъжно, но факт, че безразборното и незаконно строителство по черноморието (и не само там) продължава. Днес бях на протеста организиран от Да спасим Иракли под надслов “Стига строителен терор”. В 13 часа на мястото където преди бяха копчетата (и май никой не знае, дали пак ще ги има, но това е една друга тема) пред общината имаше доста млади хора, който рисуваха, свириха или просто си говореха. Хувавото време (аз бях по тениска) беше привлякло доста зяпачи, който гледаха опънатите плакати и рисунки. Подписах се в подписката, повъртях се малко, не видях никой познат и си тръгнах.

Всъщност най-хубаво е, ако въобще не се налага да се организират такива прояви, но просто нямам как в нашата реалност. Трябва да се пази природата. Въпреки, че на природата, ще й е най-добре без хората – вижте тази картинка, на която попаднах преди малко в Хоремаг.

п.с. не знам кой е автора на горната картина, но се надявам, че няма нищо против, да я публикувам тук.

Коментирай