Сега, повече от 24 часа след катастрофата, имах време да премисля по-ясно какво всъщност се случи. Като изключа най-голямата част от вината – моята, преценявам още два фактора, които подпомогнаха случилото се. На първо място лошото време (а вече е юни месец) – дъжда не спря нито за миг и през цялото време не съм спирал чистачките, от където следва и солидно мокрия път. На второ място е непознатия път – след като минахме Шипка, където имаше ужасна мъгла и на моменти съм карал с 20-30 км/ч, минахме Габрово и се успокоих, че трябва да е прав път. По указание на табелите съм минал по околовръсния път за ТИР-ове и на един прав участък между селата Борики и Орловци, който е и леко наклонен и позволява да се развие по-голяма скорост. Аз не карам с повече от позволената, но и тази е висока за мокрото време. На този участък дори изпреварих един ТИР и вече се връщах в моята лента, когато дойде завоя. Отдалече изглежда плавен, но изведнъж осъзнах, че не е така и започнах да намалям по-рязко от колкото позволяваше времето. Просто за части от секундата колата стана неуправляема, и в следващия момент вече минахме през мантинелата и се въртяхме като пералня по полето. Когато колата спря беше следващия момент, в който започнах да мисля. Бяхме спряли на колела в едни храсти (добре че нямаше дървета). Огледах се, видях че Таня е добре, а колата още беше запалена и излизаше бял пушек от предния капак. Загасих колата, излязох, одрасквайки се на храстите, отворих капака и видях че пушека всъщност е изпарена вода от счупения радиатор. Отворих вратата на Таня, защото нещо беше заклещена от задната, и се огледахме че сме живи и здрави. Погледнах към пътя, но никой не беше спрял, а съм сигурен, че поне ТИР ни е видял как се въртяхме (ами ако бяхме в безсъзнание ???). Огледах набързо колата и видях под предния капак, че бяха счупени някои връзки на маркучи, т.е. колата не можеше да се движи. Ламарините бяха изкривени почти навсякъде, тавана е сплескан от предната дясна част и е счупено предното стъкло. Не знаех какво да правя и звъннах на шефа ми (все пак отивах по служебна работа), той каза да му дам 10 минути, да го обмисли. През това време събрах някои счупени неща по пътя на нашето търкаляне. GSM-ът на Таня и някой други дребни неща бяха изхвръкнали през единствения леко отворен прозорец и добре, че беше включен и го открихме като му звъннах – беше отишъл още по-далеч от колата и едва ли щяхме да търсим натам. Всичко в колата беше преобърнато. В багажника резервната гума беше отишла най-отгоре, а по принцип е най-отдолу. Носех малко храна в една торба и имаше части от сандвичи из цялото купе. Задната седалка беше измъкната и наистина добре, че нямаше никой там. Ние бяхме с колани и може би това ни е спасило, въпреки, че и двамата нямаме спомен да ни е стегнал колата. Аз лично не мога да се возя в кола, без да съм си сложил колана, и съм много благодарен на този мой навик.

Малко след това се обади Янко (шефа ми) и каза че е намерил познат в някакъв сервиз в Габрово, който е извикал пътна помощ и да чакаме. Каза, че щом няма пострадали и други блъснати коли, да не викаме КАТ. След малко ми се обадиха от пътната помощ да ме разпитат къде се намираме, и аз май ги заблудих, но найстина не знаех къде се намирам. Останахме вън на дъжда да чакаме – не ни се влизаше в колата. Междувременно около колата намерих части, който не бяха от моята кола, което означава, че и други коли са отивали там. Най-абсурдното, е че малко след злополучния завой има табела за опасен участък, а не преди него.

По едно време мина една патрулка и ни видя, всъщност първо ни подмина, но се върна. Не знам дали някой се беше обадил, като е видял колата или минаха случайно, но дойдоха ( по-скоро си мисля, че е станало първото). Не можах да ги убедя да минем без акт, и ми написаха за несъобразена скорост, което не можех да упровергая. Всъщност като цяло полцаите се държаха доста човечно (колкото и да е странно). Искренно се учудиха и зарадваха, че ни няма нищо. Попитаха коя пътна помощ чакаме и някакси успях да им обясня, като казах номера от който ми звъняха. Те му се обадиха и успяха по-точно да му обяснят къде се намираме.

Пътната помощ дойде някъде 30-40 минути след като се обади и започнахме да вадим колата. Полицаите контролираха движението през това време. По-късно разбрах, че сме вадили колата един час, което аз още не мога да повярвам. Едно 50-метрово въже, едвам стигна от пътя до колата (което показва колко сме се въртяли). В началото трябваше да тръгне леко настрани и затъна в калта. Допълнително храстите пречеха и се наложи да ги режем с моторна резачка. Наистина не знам колко време е минало, само знам че бях по тениска през цялото време и вече бях чисто мокър. Най-зле бяха карката ми, който постоянно газеха мократа трева и малко след това благослових майка ми, че ме убеди да си взема втори чифт обувки.

Натоварихме колата на камиона и отидохме до сервиза. Там казаха, че е абсурд да се оправи, дори и за 1-2 дена. Просто нямало здрава част, а и повечето части нямало как да се намерят в Габрово. След разговори и умувания се реши, че няма друг начин освен да се докара с пътната помощ, както си беше натоварена. Разбира се това е много скъпо решение, но Янко се съгласи да мине като разход на фирмата. Взимат по 2.40 лева на километър плюс товарене, разтоварване и начална такса (2лева).

От сервиза на пътната помощ се обадих на нашите и те (за щастие) приеха всичко добре и се зарадваха, че нищо ни няма. По пътя към Пловдив, започнах да осъзнавам какво се случи и какво можеше да се случи. Шофьорът ми разказа колко коли е вадил от там и каза, че само тази година 8 човека са си заминали завинаги на това място. Писах един SMS на Йонов, а той разгласил новината, и започнаха да ни се обаждат разни хора, да питата как сме. Дори се обади Диляна от Германия, която не бях чувал от месеци.

Оставихме колата в Крумово при братовчедите и те казаха, че ще извикат майстори тенекеджии и монтьори да видят и да кажат, дали ще стане нещо. Аз се прибрах към Пловдив, отидохме до фирмата ми да се разплатим с пътната помощ. Янко ме успокои, че всичко ще оправим и да не се притеснявам за нищо.

Малко по-късно като се прибрах, за разлика от друг път, наистина се зарадвах като видях нашите. Майка ми и я прегърнах като се видяхме. Днес започнах да се замислям, че това са нещата, които нямаше да ми се случат, ако вчера се беше случило най-лошото. Всички се радват, че на нас ни няма нищо, и казват майната й на колата. Мерси на всички и за коментарите към предишния пост.

Вечерта дори мисех да се напия, но не успях. Йонов ме закара на “Теодоси Спасов и приятели” в “Конюшните на царя”. Не бях го слушал до сега и наистина е виртуозен кавалджия, но като запее нещо не ми хареса. Бяхме с още две момичета и си прекарахме добре, но бях доста изморен след целия ден, ставането в 5:30, постоянно мислех разни неща и след концерта направо се прибрах да спя. Точно преди да легна пратих един SMS на Анито да й кажа какво се случи, тя веднага ми се обади, и както обикновенно се заплеснахме на телефона. Говорихме повече от час и се радвам,че разговора тръгна в друга посока и аз се разведрих. Заспах спокоен към 3 и не сънувах нищо.

Сутринта отидох на работа с кутия бонбони, да почерпя колегите, за живот и здраве и всички ми казаха – догодина курбан. На всички отговарях да съм жив да черпя по най-различни поводи.

Днес отидохме с Янко и с един негов приятел монтьор до Крумово да видят и те колата на живо. Бях им я показал само на снимки (естествено че имам снимки 🙂 ). Всеобщото мнение, е че не си струва да се дадат над 1000 лева за ремонти, в който никой не дава гаранции, че ще се оправи напълно, дори обратното казват, че ще се възстанови с много компромиси. Хубавата (за мен) новина, е че фирмата ще моеме тази сума, а аз да си реша дали да я оправям или да събера още малко пари и да си взема нова кола. В морга може да ми дадат 500-600 лева за старата и така общо се събират едни пари, който бих получил, ако бях продал колата преди катастрофата. Сега си търся нова кола и ако някой има нещо в предвид да казва.

Хмм получи се по-дълго обяснение от колкото си мислех, но това са нещата които станаха и които си мислех. Най-лошото, е че като се замисля, отново бих постъпил така в онази пътна сигтуация, като не знам какво ще се случи след това. Може би ми липсва още опит, въпреки че и много други пъти съм карал по непознат път. Този път различното беше че имах и ориентировъчен час, в който трябваше да стигна и сега се замислям, че и това може да ме е натоварило психически. Преди винаги съм пътувал на дълъг път за развлечение и без ограничение във времето. Това му е хубаво на колата, че разполагаш свободно с времето и може да тръгнеш когато си искаш и да спреш където си поискаш. Мисля почивката, в която няма да карам да е възможно най-кратка. Все пак имам нужда от известно време да се възстановя най-вече психически.

Потроших опелката ! На един завой след Габрово изхвърчахме (Таня и аз) от пътя и се превъртяхме няколко пъти през таван по поляната надолу. Цяло чудо е, че ни няма абсолютно нищо. Аз имам само една драскотина от едни бодливи храсти, когато излизах от колата. Нямаме дори уплаха (поне така си мисля). Колата е помляна и ще видим колко може да се оправи. Докараха ни с пътна помощ и сега съм вече в Пловдив.

Живи сме !!!

Сега отивам да почерпя за това.

п.с. може да прозвучи банално, но се почуствах близо до смъртта и ми минаха някакви размисли по този повод. По-късно може да опиша по-подробно какво стана и какво мислих ..

Утре тръгвам на командировка за село Самуил, Разградско. Надявам се работата да е малко, и въпреки че съм за два дена, основното е път. Колкото по-бързо свърша, толкова повече време ще имам за обикаляне на онзи регион от България, в който не съм ходил до сега. Мисля вечерта да остана във Велико Търново – място, което още не съм посетил и за което не съм чул лошо нещо. В последния момент Таня се нави да дойде с мен за компания и така няма да съм сам (само да не се откаже в последния момент). Сега стягам малко багаж, зареждам фотоапарата, телефона и резервоара и съм готов за път 🙂 Сутринта в 6 трябва да съм тръгнал, как ще стана толкова рано незнам, но с надеждата за хубав ден съм сигурен че ще успея.

п.с. Ако някой случайно е във Велико Търново утре (8-ми юни) вечерта ще се радвам да се обади и да се видим 🙂 Ще се радвам на всеки екскурзовод. Едва ли ще успея да видя коментарите, но ако се поразгледате из сайта може да намерите мобилния ми номер.

Вчера ми беше интересен ден и си заслужава да го обложа 🙂 Като повечето съботи напоследък започна с ходене до Чоба и малко селско-кърска работа. Точно се прибрах, изкъпах се и ми се обадиха да ходя на кефе в Балабана с Таня и Цвети. Там постояхме малко, пих кафе, ограбиха цигарите които им носех (нали знаете, че са вредни 😛 ) и тръгнахме защото Таня беше от 5 часа на работа в Конюшните. Там трябваше да стои до 12 и после да ходи в Петното. Аз бях решил да не се прибирам, а и времето беше чудесно за разходки навън. От 6 часа мислех да ходя на среща на OpenClub и имах един час за губене. Разходих се из стария град и от Етнографския музаей си взех печат за книжката със “100-те национални туристически обекти”. Да, чак вчера си взех печата за Пловдив, който е само един за всички места в града. Към 5:30 вече бях на главната и влезнах в Хеликон-а да разгледам дали има нещо ново и интересно, а и да изгубя 20-30 минути 🙂 След като се чудих от доста време в крайна сметка си взех “Захир” на Паулу Коелю и ще видим дали ще ми хареса. Похвалиха ми я, а и звучи като интересна история. Все пак винаги зависи в какво настроение си, когато четеш книга на Коелю.

На срещата в 6 дойде само Joke и се окaза, че имало някакъв мач и се разбра, че никой друг няма дойде 🙁 Така отново (както винаги) се получи обратното, на това което бях планувал, и се прибрах. Все пак бях решил, че тази вечер ще ходя на клуб. С Йонов се разбрахме 30 минути след края на мача на пощата. Така се започна един бирен маратон … 🙂 Първо седнахме в Red Eye, пихме по една бира. След това тръгнахме към “Конюшните на царя”, да се разберем с Таня дали ще ходим към Петното и кога. Тя беше в кухнята и почти не можахме да се видим, а ние просто си седнахме на една маса и пихме по още една бира (всъщност не бира, а Загорка). Към 23 часа решихме да отидем в Петното, за да може да минем през ресторанта и да спестим едно левче от вход. По пътя минахме за малко през Найлона, където пък Йонов видя две негови познати и решихме останем при тях. Взехме си поредната бира и си прекарахме добре там. Найлона си е култово място, особено надписите в тоалетната 🙂 Отсрещното Makalali, въобще не му е конкуренция. Около 0:30 тръгнахме най-сетне към Петното и звъннах на Таня уж да излезе на входа да ни вкара, но се оказа, че тя още е в Конюшните. За наше щастие отпред беше излязла Румито и с малко уговорки влязохме с нея 🙂 Определено й се вдигнаха акциите. Слязохме долу, където все още почти нямаше хора. Взехме си познайте какво за пиене, видяхме Алтанай с още едно момиче и седнахме при тях. Всъщност седнахме е силно казано за Петното долу, като се има в предвид, че има само “щъркели”. Единствения проблем беше, че DJ беше Иван и не пускаше кой знае колко хубава музика, но след толкова бири и без ядене почти всичко беше добре. Малко след като отидохме дойде Таня, но си тръгнаха Алтанай и другите. Йонов също си тръгна по едно време, и аз по средата на шестата бира реших, че най-добре и аз да направя същото. Днес спах до преди малко и сега точно допивам кафето ми.

Този път става дума за велосипед 🙂 През обедната ми почивка отидох да си платя интернета и телефона и тръгнах с колелото от търговиите към центъра. Както може би навсякъде в България, така и в Пловдив, въобще няма специални алеи за велосипеди, и карането е много екстремно. Днес за първи път направих един по-дълъг (около 10-километров) ърбън байкинг. По улиците може да залагаш кое такси ще те отнесе, а на тротоарите става дори още по-интересно 😉 Постоянно заобикаляш разни стълбове, липсващи плочки, спрели коли и внезапно изкачащи пешеходци. Постоянно прескачаш или слизаш, за да вземеш някой бордюр, ако бях инвалид с количка нямаше да мога да мина отвсякъде, а уж е задължително вече да са го направили. Всъщност се почуствах добре – май ми се двигна адреналина и дори искам още 🙂

Невероятно, но факт, от AngelSoft ми направиха 2 лева отстъпка от месечната сметка, като компенсация за трите дена през които нямах интернет. През повечето време и мен ме нямаше в къщи, но това няма значение 🙂

Днешния ден ми беше толкова спокоен, че чак не мога да повярвам. След последните три натоварени и изпълнени с емоции дни, днес се върнах към по-обичайните ми ежедневни действия. Още не мога да го определя като скука, а е наистина спокойствие. Сигурен съм, че след няколко дена вече няма да мисля така и пак ще ми се ходи някъде, но сега си се чуствам съвсем на място в Пловдив. Все още не съм се наспал като хората, но нещо и не бързам. Както казват – “от сън спомени няма”. Не съм напълно съгласен с това и след малко мисля да се отпусна спокойно в завивките 🙂

Както казах на тръгване от София : “Три дена бях тук, стига ми толкова“. (всъщност не можах да издържа цели три дена, но на практика си бяха три 🙂 )

След снощното късно прибиране, днес в 8 часа отново потеглих на път по магистралата към “любимата” ми столица. Днес беше последния ми ден на Булконтрола и добре, че е така . Утре Спас застъпва на моето място, а аз се озовавам на спокойно в офиса 🙂 Днес беше доста интензивен ден и имаше много посетители, дори към края ни привършиха рекламните материали. Не знам как ще се оправят още два дена с оставащите, май ще се печатат още, но мен вече не ме засяга 🙂

След края на работния ден, се сетих че днес е сряда и за редовните бирени срещи, на които никога не бях присъствал. Звъннах на Йовко, и той ми каза мястото (добре че се усети да ми каже адреса, а не просто името на мястото), но не можеше да говори много и забравих да го попитам за часа. Към 7 вечерта реших че е вече бирено време и след като намерих място за паркиране сложих раницата на гръб, взех джобната карта и тръгнах към указаната ми пресечка на Дундуков и Будапеща, постоянно гледайки уличките в картата. Стигнах бързо и се оказа, че съм уцелил времето абсолютно точно 🙂 Имаше един момент в който се почудих дали въобще да вляза, защото не познавах почти никой, или поне не на живо, но реших че след като вече съм дошъл да влизам и каквото стане. Когато отидох бяха само Maniax-а и Бобсън и веднага се познахме по тениската с пингвин 🙂 Постепенно започнаха да идват още хора и не съжалявам че отидох. Сашо Шопов донесе тениски от семинара в Стара Загора и аз се сдобих с една, въпреки, че бях там 🙂 Доволен съм !

Между другото честит празник (в последния момент) на всички малки, големи и още по-големи деца, малчугани и хлапета !!! Дано още дълго време да сме весели и щастливи ! 😉

Е. намерих някакво време да се прибера до Пловдив. Все още нямам интернет, но все пак реших да напиша това докато ми е свежо oще 🙂

В понеделник сутринта, реших че ще ходя с моята кола на изложението Булконтрола, на което представям фирмата в която работя. Реших, че така ще е най-добре и най-много хора ще са доволни и моето пребиваване там ще е най-ползотворно. Първия ден само подреждахме щанда – окачихме плакатите, подреждахме витринтата и други такива глупави и времегубещи неща. Към 18 часа тръгнах от InterExpo-то и имах 2 часа докато сестра ми свърши работа. Реших да отида до Витошка да взема билети за Thievery Corporation. Да, вече се бях навил да ходя, а и ще идват още хора от Пловдив, които трябваше да върна след концерта. Всъщност това беше разрешението на втория ми, социалния проблем за концерта. Горе-долу лесно намерих Витошка, но когато решиха да си намеря място за паркиране, се забих по едни еднопосочни улички и направих едно изгубване класик. Наистина не знаех къде се намирам и по едно време видях НДК в далечината и реших да оставя колата и да намеря път като пообиколя пеша. Междувременно отидох и купих 3 билета за концерта и поне свърших една хубава работа. Сега оставаше да се оправя и с пътищата. Мислех, че направих план, но той отново се осуети заради еднопосочни улици и след това, не знам как, но се оправих някакси и успях да стигна до самата уличка Аксаков до парламента, на която е магазина в който работи сестра ми, и дори спрях на същата улица. Изчаках да затворят магазина (между другото тя работи с Дани, който е барабанист на Остава и там си киснат през повечето време разни музиканти, като останалите от Остава, Gravity Cо, Анимационерите :), въобще гъзарска работа ) и отидохме на кафе. От много лутане седнахме в едно, в което кафето беше 1,80 лева, но намрихме и по-евтини неща за пиене 😛 След това се прибрахме в квартирата на сестра ми и ядох ориз, който беше направила за мен и беше много вкусен 🙂 Новата й съквартирантка Таня, ми направи един комплимент, като попита кой от двамата е по-голям 🙂 След вечеря решихме да се разходим и стигнахме до кино Арена, което се оказа много близо и съвсем спонтанно решихме да гледаме филм. Оказа се че сме точно за последнтата прожекция от 23:20 на Междузвездни войни епизод 3. Ами изгледахме го 🙂 Аз както се чудих кога ли ще го гледам и дали ще го гледам въобще, и така понякога нещата стават от само себе си. Прибрахме се след 2 часа, а сутринта трябвше да съм от 10 на изложението.

Учудващо на сутринта не ми се спеше, На чуждо място човек се буди по-лесно. Тръгнах в 9 и едвам стигнах в 10 без 10. Деня беше лек и нямаше много посетители, но за първи ден може би е нормално, ще видим осталаите дни как ще е. В 18 часа си тръгнахме, а Таня и Пухи ми казаха, че в 18:30 пристигат с рейс в София. Казах им да слязат на Плиска и да видим как ще се оправим до зала Христо Ботев, където е концерта. Отново никой в колата не познаваше София и се лутахме супер много време из центъра, докато уцелим как да стигнем до студентски град. Хем имаме карта, но като не знаеш как изглеждат нещата в действителност си е трудно 😛 Да не говорим, че в интензивното движение никой не ти оставя време да се оглеждаш и мислиш. Изгубихме един час, но в крайна сметка с късмет, упоритост и питане намерихме залата. Там дойдоха Стоян и Диди и към 9 без малко влязоме в залата, въпреки че концерта беше обявен за 20 часа 🙂 Естествено намерихме време за една биричка преди концерта 🙂 Залата беше препълнена ! Концерта беше невероятен и не може да се опише. Изживях едно неповторимо усещане – пълен двучасов екстаз !

На всички много им хареса, и към 23:30 успяхме да тръгнем от залата с колата. Почти не объркахме пътя за излизане от София, но едно място имаше катастрофа и беше спряно движението, което ни забави и излязохме от града към полунощ. През целия път до Пловдив имаше страшна буря и на места съм казал с 60-70 на магистралата. Отне ни 2 часа да я преминем. Обиколих да оставя спътниците ми и в 2:30 си бях у нас. Докато обикалях из Пловдив, ме спряха за проверка за алкохол и диалога с полицая започна буквално и 1:1 така:

– Добър вечер

– Добър вечер

– Пил ли си ?

– Не съм

– <със съжаление и гледайки книжката ми> Що не си пил бе, Ице ?

Направо ахнах и не знаех какво да кажа 😛 Естествено “лаборантките” вътре показаха 3 нули и се прибрах без други проблеми. Изкъпах се, сега дописвам това и лягам, че сутринта в 8 отново потеглям за София.

Днес беше странен ден. Събота е, а е работен ден. Сутринта като станах валеше дъжд и реших да отида на работа с колата, докато стигнах вече печеше слънце. През целия ден се редуваха дъжд и слънце. По едно време за кратко се развилня страшна буря, която дори снимах и сложих в фотоблога ми. Естествено беше за кратко и свърши толкова изненадващо, колкото и започна. Друга изненада, беше че получих заплата малко по-рано от очакваното, което е добре, защото вече влизах във финансова криза. Успях да се измъкна малко по-рано от работа и отидох да сменя маслото и филтъра на колата, като така почти си изхарчих паричния бонус които получих за този месец. Към 18 часа мислех да ходя на среща на OpenClub Пловдив. Валеше и реших да пробвам (гр)адския транспорт. Голяма грешка !!! Чаках половин час и отидох към 18:25, звъннах на fla, но се оказа че и той си е тръгнал, защото никой друг не е дошъл. Обадих се на Йонов и разбрах че е в “Гражданския клуб” с Йохо и отидох там на бира. Поговорихме си хубаво и дори видяхме как Локото би ЦСКА 🙂 Не че се интересувам от футбол, но се радвам, когато пловдивски отбори побеждават. В 20 часа имахме стреща с Пютер в Петното и отидохме там на още бири. Оказа се че той се отказва да ходим на семинара на LUG-BG в Стара Загора утре. Малко по-късно се разбра, че Дафо също няма да може да дойде, и така май и аз няма да ходя. Не ми се върти сам до Стара Загора, а ми се искаше поне тениска да си взема. Кофти се получи тази година с този работен ден 🙁 Другата седмица от понеделник съм в София да излагам фирмата ми на Булконтрола. Иска ми се да съчетая стоенето ми там с концерта на Thievery Corporation, но има два проблема които трябва да разреша – финансов, да отделя 20 лева, и социален, да намеря с кой да отида. Първият е по-лесен, но да видим какво ще правя с втория.

п.с. Оттогава, до сега и все още (понеделник сутрин) нямам интернет у нас и сега го пускам от работата. Айде тръгвам за София …

За този филм ми спомена Вилито, една вечер докато бяхме на терасите до Античния театър и говорихме за филми и по-специално за “Ефектът на пеперудата“. Сега го изгледах и чак накрая разбрах, че може би имат някаква връзка. Целия филм е много странен и въобще не знаех какво ще стане в следващия момент. Краят му беше колко предрешен, толкова и объркващ, без да се разбере как стана и защо. Целия филм има сцени, които още се чудя защо се случиха и какъв им е смисъла. Не е чак като във филм на Дейвид Линч, но определено е странен филм, който не можах да разбера напълно от едно гледане. Главният герой (Дони Дарко) е тиинейджър, който се лекува от психично заболяване и му се привижда огромен човек, облечен като заек, който го кара да прави някои лоши неща. Всъщност лошите неща се оказват за добро, и май тук е връзката с Ефектът на пеперудата, че не всичко което изглежда добро, е за добро в бъдеще, в друго време или друг паралелен свят. Не може всичко да се раздели в двете крайности – “Страх” или “Любов” (това също е от филма), а има още доста чуства между тях.

Ако си падате по странни фантастично-психо-мистерии, гледайте го.