Вчера ми беше интересен ден и си заслужава да го обложа 🙂 Като повечето съботи напоследък започна с ходене до Чоба и малко селско-кърска работа. Точно се прибрах, изкъпах се и ми се обадиха да ходя на кефе в Балабана с Таня и Цвети. Там постояхме малко, пих кафе, ограбиха цигарите които им носех (нали знаете, че са вредни 😛 ) и тръгнахме защото Таня беше от 5 часа на работа в Конюшните. Там трябваше да стои до 12 и после да ходи в Петното. Аз бях решил да не се прибирам, а и времето беше чудесно за разходки навън. От 6 часа мислех да ходя на среща на OpenClub и имах един час за губене. Разходих се из стария град и от Етнографския музаей си взех печат за книжката със “100-те национални туристически обекти”. Да, чак вчера си взех печата за Пловдив, който е само един за всички места в града. Към 5:30 вече бях на главната и влезнах в Хеликон-а да разгледам дали има нещо ново и интересно, а и да изгубя 20-30 минути 🙂 След като се чудих от доста време в крайна сметка си взех “Захир” на Паулу Коелю и ще видим дали ще ми хареса. Похвалиха ми я, а и звучи като интересна история. Все пак винаги зависи в какво настроение си, когато четеш книга на Коелю.

На срещата в 6 дойде само Joke и се окaза, че имало някакъв мач и се разбра, че никой друг няма дойде 🙁 Така отново (както винаги) се получи обратното, на това което бях планувал, и се прибрах. Все пак бях решил, че тази вечер ще ходя на клуб. С Йонов се разбрахме 30 минути след края на мача на пощата. Така се започна един бирен маратон … 🙂 Първо седнахме в Red Eye, пихме по една бира. След това тръгнахме към “Конюшните на царя”, да се разберем с Таня дали ще ходим към Петното и кога. Тя беше в кухнята и почти не можахме да се видим, а ние просто си седнахме на една маса и пихме по още една бира (всъщност не бира, а Загорка). Към 23 часа решихме да отидем в Петното, за да може да минем през ресторанта и да спестим едно левче от вход. По пътя минахме за малко през Найлона, където пък Йонов видя две негови познати и решихме останем при тях. Взехме си поредната бира и си прекарахме добре там. Найлона си е култово място, особено надписите в тоалетната 🙂 Отсрещното Makalali, въобще не му е конкуренция. Около 0:30 тръгнахме най-сетне към Петното и звъннах на Таня уж да излезе на входа да ни вкара, но се оказа, че тя още е в Конюшните. За наше щастие отпред беше излязла Румито и с малко уговорки влязохме с нея 🙂 Определено й се вдигнаха акциите. Слязохме долу, където все още почти нямаше хора. Взехме си познайте какво за пиене, видяхме Алтанай с още едно момиче и седнахме при тях. Всъщност седнахме е силно казано за Петното долу, като се има в предвид, че има само “щъркели”. Единствения проблем беше, че DJ беше Иван и не пускаше кой знае колко хубава музика, но след толкова бири и без ядене почти всичко беше добре. Малко след като отидохме дойде Таня, но си тръгнаха Алтанай и другите. Йонов също си тръгна по едно време, и аз по средата на шестата бира реших, че най-добре и аз да направя същото. Днес спах до преди малко и сега точно допивам кафето ми.