Е. намерих някакво време да се прибера до Пловдив. Все още нямам интернет, но все пак реших да напиша това докато ми е свежо oще 🙂

В понеделник сутринта, реших че ще ходя с моята кола на изложението Булконтрола, на което представям фирмата в която работя. Реших, че така ще е най-добре и най-много хора ще са доволни и моето пребиваване там ще е най-ползотворно. Първия ден само подреждахме щанда – окачихме плакатите, подреждахме витринтата и други такива глупави и времегубещи неща. Към 18 часа тръгнах от InterExpo-то и имах 2 часа докато сестра ми свърши работа. Реших да отида до Витошка да взема билети за Thievery Corporation. Да, вече се бях навил да ходя, а и ще идват още хора от Пловдив, които трябваше да върна след концерта. Всъщност това беше разрешението на втория ми, социалния проблем за концерта. Горе-долу лесно намерих Витошка, но когато решиха да си намеря място за паркиране, се забих по едни еднопосочни улички и направих едно изгубване класик. Наистина не знаех къде се намирам и по едно време видях НДК в далечината и реших да оставя колата и да намеря път като пообиколя пеша. Междувременно отидох и купих 3 билета за концерта и поне свърших една хубава работа. Сега оставаше да се оправя и с пътищата. Мислех, че направих план, но той отново се осуети заради еднопосочни улици и след това, не знам как, но се оправих някакси и успях да стигна до самата уличка Аксаков до парламента, на която е магазина в който работи сестра ми, и дори спрях на същата улица. Изчаках да затворят магазина (между другото тя работи с Дани, който е барабанист на Остава и там си киснат през повечето време разни музиканти, като останалите от Остава, Gravity Cо, Анимационерите :), въобще гъзарска работа ) и отидохме на кафе. От много лутане седнахме в едно, в което кафето беше 1,80 лева, но намрихме и по-евтини неща за пиене 😛 След това се прибрахме в квартирата на сестра ми и ядох ориз, който беше направила за мен и беше много вкусен 🙂 Новата й съквартирантка Таня, ми направи един комплимент, като попита кой от двамата е по-голям 🙂 След вечеря решихме да се разходим и стигнахме до кино Арена, което се оказа много близо и съвсем спонтанно решихме да гледаме филм. Оказа се че сме точно за последнтата прожекция от 23:20 на Междузвездни войни епизод 3. Ами изгледахме го 🙂 Аз както се чудих кога ли ще го гледам и дали ще го гледам въобще, и така понякога нещата стават от само себе си. Прибрахме се след 2 часа, а сутринта трябвше да съм от 10 на изложението.

Учудващо на сутринта не ми се спеше, На чуждо място човек се буди по-лесно. Тръгнах в 9 и едвам стигнах в 10 без 10. Деня беше лек и нямаше много посетители, но за първи ден може би е нормално, ще видим осталаите дни как ще е. В 18 часа си тръгнахме, а Таня и Пухи ми казаха, че в 18:30 пристигат с рейс в София. Казах им да слязат на Плиска и да видим как ще се оправим до зала Христо Ботев, където е концерта. Отново никой в колата не познаваше София и се лутахме супер много време из центъра, докато уцелим как да стигнем до студентски град. Хем имаме карта, но като не знаеш как изглеждат нещата в действителност си е трудно 😛 Да не говорим, че в интензивното движение никой не ти оставя време да се оглеждаш и мислиш. Изгубихме един час, но в крайна сметка с късмет, упоритост и питане намерихме залата. Там дойдоха Стоян и Диди и към 9 без малко влязоме в залата, въпреки че концерта беше обявен за 20 часа 🙂 Естествено намерихме време за една биричка преди концерта 🙂 Залата беше препълнена ! Концерта беше невероятен и не може да се опише. Изживях едно неповторимо усещане – пълен двучасов екстаз !

На всички много им хареса, и към 23:30 успяхме да тръгнем от залата с колата. Почти не объркахме пътя за излизане от София, но едно място имаше катастрофа и беше спряно движението, което ни забави и излязохме от града към полунощ. През целия път до Пловдив имаше страшна буря и на места съм казал с 60-70 на магистралата. Отне ни 2 часа да я преминем. Обиколих да оставя спътниците ми и в 2:30 си бях у нас. Докато обикалях из Пловдив, ме спряха за проверка за алкохол и диалога с полицая започна буквално и 1:1 така:

– Добър вечер

– Добър вечер

– Пил ли си ?

– Не съм

– <със съжаление и гледайки книжката ми> Що не си пил бе, Ице ?

Направо ахнах и не знаех какво да кажа 😛 Естествено “лаборантките” вътре показаха 3 нули и се прибрах без други проблеми. Изкъпах се, сега дописвам това и лягам, че сутринта в 8 отново потеглям за София.