Нов месец – нов късмет 🙂 Някакси вече не се чувствам странно, че е минал още един месец. Може би предходния просто ми се стори страшно дълъг, може би вече не бързам за никъде 🙂

Иначе хубав слънчев, топъл ден, който аз прекарах в София 🙁 Местихме сестра ми от квартирата на общежитие, и ми се наложи да правя невероятни Софийски преходи с колата. Как се оправих и аз не знам ?!?

А вечерта реших да си разчистя малко твърдия диск. Не знам как, но от около месец карам с по-малко от 1GB свободно място и искам да разбера къде са ми отишли останалите 79GB. Разчиствайки намерих един стар текст, на който много се смях в новото ампоа на инженер :

Какво разбира инженерът, когато чуе:

Опитахме множество различни подходи…
Все още пикаем срещу вятъра.

Подготвяме принципно ново решение на проблема…
Назначихме две студентчета да си блъскат главите.

Постигнахме координация между отговорниците за реализирането на проекта…
Вече знаем кого да натопим

Голям технологичен пробив…
Устройството си работи нормално, но изглежда адски hi-tech

Осигуряваме потребителско удовлетворение…
Толкова сме назад със сроковете, че потребителят ще се радва, че въобще ще си го получи.

Предварителните оперативни тестове бяха неубедителни…
Тази гадост изгоря моментално щом включихме захранването.

Тестовите разултати бяха изключително удовлетворителни…
Страшно сме доволни, че бракмата въобще заработи.

Наложи се първоначалната концепция да бъде променена…
Единственият човек, който разбираше принципа на действие, напусна.

В процес на реализиране е…
Толкова е омотано в изолирбанд, че ситуацията изглежда направо безнадеждна.

Ще се заемем с това…
Забрави! Така сме се заринали, че не знаем откъде да подхванем…

Прочетете и подпишете…
Защо пък да не разпределим отговорността върху по-широк кръг от хора.

Полезно ни е да чуем вашето мнение…
Говорете си, ще ви слушаме, докато не почнете да критикувате работата, която сме свършили.

Да чуем вашата версия…
Не издържам да чуя каква глупост ще тръснеш!

Отбий се да обсъдим… или Мини утре сутринта…
Ела в моя кабинет, толкова съм самотен…

Изцяло обновен…
Нищо не е съвместимо с предишния модел.

Ударооустойчив…
Адски тежък за носене.

Олекотен…
Малко по-лек от удароустойчивия

Години на разработка…
Последната от които за работа.

Пестящ енегия…
Само при изключено електричество.

Без необходимост от подръжа…
Ако се повреди, просто го изхвърлете.

Проблемът е технически нерешим…
О, с това не ми се занимава.

Зависи от…
Нама да получиш смислен отговор.

Четните битове се мултиплексират и чрез бърза трансформация на Фурие се генерират виртуални комуникационни елементи…
Не знам, бе!

Хайде продължавам с чистенето.

Петъкът (29-ти септември) започна както всеки работен петък.

7:50 – Дръъъън ! Будилника на GSM-а

8:30 – В работата. Малка почерпка за дипломирането ми.

около 10 – излезнах да видя как стоят нещата с кандидатстването за магистратура в ПУ

10:10 – Минах да взема едни картони за сестра ми от “Ю. Гагарин”

10:30 – в ПУ. Трябва ми уверение (вместо копие на диплома, която все още нямам), разни документи, 5 (пет!) снимки, копие на личната карта и кинти естествено

11 без нещо – ТУ. Учебен отдел. Написаха ми уверение. Средния ми успех от следването бил мн. добър (4,71) – така и не съм си го смятал, а от дипломирането отличен (6). В ПУ-то искат над 4.

около 11 – едвам намирам място да паркирам до Баня Старинна. Влизам в близкото фото и се снимам. Осем снимки за 13 час? – 4 лева.

11 и нещо – няколко телефонни разговори да събера парите за таксата (610 лева). В крайна сметка се уговарярм, че до 13 час?, ще ги събера.

12:00 – У нас. Взимам колкото пари имам. Обядвам. Ммм 🙂

12:30 – На главната, чакам шефа, от който ще взема последната част от парите.

13:20 – Взимам ги

13:40 – Във фотото. Взимам си снимките.

14:00 – Пак в ПУ. Сядам и попълвам, каквото знам със сигурност (главно името ми 🙂 ). Плащам и някаква такса от 15 лева в касата.

14:00 – 16:00 – ЧАААКАААААААНЕЕЕЕЕЕЕЕ. Бях чувал за мудността в ПУ, е вчера се убедих на практика.

16:00 – Влизам при инспекторката точно преди да затвори. Поглежда ми уверението, казва “ставаш”, дава ми някакъв номер, с който в понеделник да си платя таксата за семестъра (касата, вече беше отдавна затворила), след това да дойда пак при нея, и съм записан.

16:20 – На работа. Едиственото, което успявам да свърша е ежеседмичния backup на работните файлове. Е , взех си и заплатата 🙂

17:10 – В къщи. Нямам интернет. Не ми и трябва за нещо конкретно. Не мога да измисля какво да правя на компютъра без интернет.

18:00 – Ям

19:25 – Взимам Таня и Мони (които за първи път са в Пловдив) от спирката на Тримонциум.

19:30 – Чакаме сестра ми, която идва от София, но рейса закъснява (след като е изпуснала по-ранния, поради липса на места)

19:50 – Потегляме за Тракия, където е цирка, но не отиваме на цирк, а на концерт

20:00 – 22:00 – Концерт на Billy Cobham. Не слушам много jazz, но се намериха покани и реших да присъствам. Не можах да навия, никой друг от приятелите ми, въпреки че имахме още покани. Били наистина блъска невероятно. Не спря през цялото време !!! Дори когато другите музиканти си починаха за малко, той през това време удари едно 15-минутно соло !!! Единствено липсваше един хубав вокал. По-точно вокалистка 🙂 Щеше да бъде точно като Thievery.
22:20 – В Баня Старинна. Започнала е Нощта за музейте и галериите (да похваля ли, че сайт-а е правен от Маги и Иван). Тази година малко закъсняхме. Имаше малко останала малки бирички, и изпих една, като си мислех, че ще се прибирам с колата и една малка ми е идеална за вечерта.

около 23:00 – Отидохме за ядене, заедно с целия град !!! Чакахме супер много за дюнери и пица на парче.

23:30 – Отново в Баня Старинна. Изпуснахме представлението на Ана. Единствено Яна и Сребрин се навиват да обикаляме по изложбите. Софито с Таня и Мони си обикалят отделно.

23:45 – 2:30 – Обикаляне. Не можахме, както миналата година, да обиколим всичко, но и нямахме толквова време. Минахме главно през галериите в Стария град и Главната. От това което видях най ми харесаха, старите картини на Ц. Лаврено от Пловдив и работите на студентите в АМТИИ в Червеното пони. Все не можахме да обиколим и 1/3 от всички места. Изпуснах и концерта в галерията на Весела. Хубавото е че на всякъде имаше много хора ! Дори повече от миналата година.

2:30 – Петното. Останахме само с Яна, но това не ни попречи да се веселим и да се почерпим за дипломирането ми. Все пак предишната вечер, не можах да празнувам. Окончателноп реших, че зарязвам колата на центъра.
2:30 – ?:?? – Водка (или ром), танци, водка, горе, танци, познати, текила, бира …

?:?? – Петното затваря. Дори не можахме да се напием, че да се прибираме. Решихме да ходим на гледаме изгрева

малко след ?:?? – Хапваме по още една пица на парче

около 6:00 – Катерим тепето към Альоша. Още е тъмно. Това слънце изгрява много късно 😛

6:00 – 7:22 – Ядем чипс и чакаме. Студуваме, а наоколо няколко (5-6) възрастни хора по потници правят гимнастика и спортуват.

7:22 – Изгревът ! Голям ! Червен !
7:30 – 8:00 – Слизане. Много по-бързо от нарочното туткане на изкачване .

8 и нещо – такси, у нас, всички още спя, лягам.

Ако следвам старата максима на студентите в техническия университет, че като си вземеш всичките висши математики, получаваш “И”, като вземеш теоретичната електротехника, получаваш “Н”, като завършиш семестриално – “Ж” и като защитиш дипломна – “.”, то днес сложих точката ! Така от днес съм инж. Илиев 🙂 По-точно инженер бакалавър по електроника. Колкото и да не очаквах – дипломната защита мина добре. В смисъл ми се струва, че не мрънках много 🙂 Не знам как е било отстрани. Писаха ми шест на изработката на дипломната и шест на защитата, което ми говори, че съм се справил добре.

И сега все напред … 🙂

След уикенда … то и понеделника мина, но ще пиша за почивните дни. Всъщност само за един от тях – най-хубавият – неделята. Това беше най-усмихнатия ден на годината, защото е денят на усмивката 🙂 Всички планове се провалиха и в същото време се случиха ! Направо невероятен ден. Тук май е времето да обещая, че повече никога няма да пиша в бъдеще време. Казвам НЕ на “ще”-то ! Ще, означава план, което означава, че няма да се сбъдне в никой случай. Може да пиша само за лоши работи, че да не се случват 🙂

Да се върна на неделята. Започна с торта, после с още торта, подаръци, цирк (истински 🙂 ), вадене на мъдрец в 8 вечерта и завърши с торта на параклиса “Св. Илия” близо до Асеновград (то да беше само един параклис там 😛 ). Само да отбележа, че мъдреца не беше моя. А в цирка се случват неверояни неща. Не бях ходил много отдавна и най ме изуми акробатиката, тигрите не ме впечатлиха толкова 🙂

Междувременно измина тазгодишната “Сцена на кръстопът“. С тъга ще си призная, че не отидох на нито едно представление 🙁 Още повече ме е яд, след като прочетох добри отзиви от единстения спектакъл, на който мислех да отида, но не можах, “MEDEA” на театрална работилница Сфумато. Знаех си, че ще е хубаво 🙁 На “Кървава сватба” почти нарочно не отидох на премиерата, защото не ми се блъскаше сред многото хора, а знам, че ще има още доста представления.

Тази година идването на есента съвпадна с настъпването на астрономическата есен. Съвпадна и с деня на независимостта на България. Честит празник на всички – това наистина е важно събитие ! Всъщност последните две май винаги съвпадат. Поне от 1908-ма година насам. Аз почти по нищо не усетих празника, освен че си стоях в къщи. Мрачното и студено време (не видях Кума Лиса да показва повече от 16 градуса) съвсем не ме разполага за добро настроение. Горе-долу си завърших дипломната работа. Утре смятам да я разпечатвам някъде. Грубата статистика от OpenOffice е : време на писане (до сега) – 57 часа 58 минути и 43 секунди, 268 ревизии, 48 страници (без схемата), 10 572 думи, 71 608 символа, 29 картинки, 50 други обекти (главно формули) и 1 таблица. Не е много, но колкото-толкова ! Естествено, тук го няма времето за разработка на модула – хардуер и софтуер, а и запояване и сглобяване. Не ми се пише повече за това – и без това по цял ден само то ми е на главата. В четвъртък, като мине защитата ще пиша какво е стананло. Надявам се утре или поне в неделя да се разведря някъде, само времето да не ми развали плановете.

Тази вечер получих на два пъти “Благодаря ти”, и то от хора, на който аз трябва просто да кажа “Благодаря, че Ви познавам”.

В неделя сватбата на Серго и Красито мина прекрасно ! То било много готино да ходиш на сватба на приятел. За пръв път ми се случваше. Иначе всичко си беше както на всяка сватба, със всичките церемонии и представления, само където се чувствах много добре 🙂 Голям купон си стана. Хей, който снимаше – давайте снимките да ги съберем.
Малко кофти беше единствено, че на сутринта трябваше да ходя на работа и от тогава съм толкова зает, че не мога да седна да напиша две изречения за сватбата. Другата седмица е панаира (за който се готвим на работата) и защитата на дипломата ми (за която се готвя сам 😛 ), а тази седмица е дори по-къса от обикновенно с почивния петък.

Ще се справя.

От доста отдавна не съм писал какво става с мен и какво мисля да правя. От няколко дена се замислям над някои въпроси. Най-важното, което (може би) ми предстои, е че след двегодишно отлагане съм на път да се дипломирам бакалавър. Вчера разбрах, че на 28-ми ще има дипломни защити и мисля, че до тогава ще се оправя с моята. Вчера се видях с дипломната ми ръководителка (доц. Г. Петрова) и въпреки че си записах един лист с малки проблеми и неща за оправяне, като цяло имам надежда, че ще стане. От тук пък следват много въпроси – дали не избързвам , мога така да си карам и още време ? Не, искам да свършва. Да записвам ли магистратура ? По-скоро да, но идва големия въпрос – КАКВА ? Ако не запиша, сигурно ще трябва глупаво да изкарам последен набор военна служба, преди да я прекратят в края на другата година. Снощи прегледах прегледах какви магистърски програми предлагат пловдивските университети. Не искам да ходя другаде. Пловдив си ми харесва ! Досегашния ми университет – техническия, все повече ме отказва. Миналата година имаше само ТРИ бройки електроника, а и като знам какви са преподавателите по-скоро искам нещо друго. В медицинския имаше специалност “медицинска електроника”, но като гледам за тази година специалностите, не я видях ?!? Остава ПУ. Там има и друго предимство – повечето лекции са събота и неделя и може да си продължа работата, от която за сега съм доволен. Софтуерни технологии (или софтЕУрни, както пише на страницата им най-отгоре) звучи добре, само се надявам да е по-фундаментално от колкото практическо. Не ми се задълбава в Java или нещо от сорта. Така и така вече съм се насочил в програмирането за микроконтролери. Е, такава специалност конкретно няма. Май, както повечето от OpenClub Пловдив, ще се забия в ПУ. Не че е лошо. Всъщност съм чувал всякакви мнения за ФМИ-то им. Аз принципно имам добри спомени от организацията на OpenFest миналата година. Дори като ми минат натоварените програми този месец, може и тази година да организираме още един там. Само се чудя от къде ще намеря по 610 лв. на семестър (общо четири), но честно казано за пари най-малко се притеснявам. Знам че е рано да мисля за всичко това, преди да ми е минала защитата, но като се замисля, ако чакам след това ще е много късно. Все пак говоря за някакви си две седмици най-много.

Между другото сестра ми е приета” Анимация” в НАТФИЗ и утре ще празнуваме, а в неделя е сватбата на Красито и Серго 🙂 Предстои ми тежък уикенд 😛

Цялия ден прекарах в подземния гараж на Новотела да пренастройваме сензорите. Изморих се. А и още не съм оправил напълно.

Вечерта поне се очертава по-приятна 🙂 Повод има.

ЧРД , мамче ! 😉

Хайде да си помрънкам малко, колко ми е гадно. Боли ме гърло, глава, имам температура. От онази вечер на асеновата, май съм настинал. Днес дори не издържах и след обяд си тръгнах от работа. Накупих си разни смукала за гърло, Fervex-и, витамин C и т.н. , прибрах се и се пльоснах в леглото.

Вечерта бях обещал да отида в Баня Старинна за откриването на поредната Седмица на съвременното изкуство, тази година със заглавие “Общи граници”. Издържах един час и реших да се прибирам, преди да разваля настронието (а може и здравето) на другите. Дил се появи изведнъж и ни изненада, за което много се зарадвах, но дори и тя не можа да ме убеди да остана повече.

Сега се сгрявам и буф обратно в леглото.