Само да спомена, че тази вечер гледах Stranger than fiction (сега в imdb.com видях, че има доста филми с това заглавие, но става дума за този от линка) и много ми хареса ! Интересен сценарии – препоръчвам.

Лека нощ 😉

Ехаа, такъв хубав уикенд изпълнен с толкова различни преживявания отдавна не бях имал 🙂 Всичко си започна от …
… петък (23-ти февруари)

Имах голям мерак за излизане и го направих. С Йонов, Елито и Йохо пихме по една бира в Мария Луиза, но след това всички се прибраха и аз в 8 часа останах сам, а имах среща(и) за след 11 ! Със сигурност не ми се прибираше. Реших да се разходя и обиколих градската градина, стария град … ядох пица на парче … но времето течеше все така бавно. Реших да отида на концерт на Уикеда в Петното за да ми мине времето. Отидох там, но концерта беше отменен (не разбрах защо). В крайна сметка си взех една бира и зачаках. Яна трябваше да дойде след 11, сестра ми и Жоро също. Последните двама дойдоха, и постепенно разбрах, че Яна няма да се прибере тази вечер. Постояхме още малко в Петното, но нещо Цецо реши да се прави на DJ и не ни хареса музиката. Софито и без това беше решила да покаже Найлона на Жоро, така че отидохме там. Още на влизане срещнах познати физиономии (както винаги 🙂 ). Голямата изненада дойде няколко секунди по-късно, когато едно момиче дойде при мен и каза “здрасти !”. В първия момент не можах да я позная, т.е. заприлича ми на нея, но нямаше какво да прави тук. Беше BULLET^ от Бургас ! Малеее в този Найлон може да срещнеш и най-малко очаквания човек. Не бяхме се виждали от много време. Навремето всеки път като ходех на море, минавах да се видим, но напоследък не. Сега поне каза, че ще идва по-често в Пловдив, така че ще се виждаме.

Пихме по още една бира в Найлона. Междувременно Яна се обади, че наистина е станало нещо и е още в София. Поне малко ме успокои, защото преди това не си вдигаше телефона. Всъщност никой не си вдигаше телефона тази вечер.

Прибрахме се и към 1:30-2 си бях в леглото.

събота (24-ти февруари)
Както обикновено започна със ставане в 8:30 и в 9 отидох на упражнения в университета. И също както обикновено имаше сумати неразбории докато започнем. Започнахме с базите данни може би с два часа закъснение, научиха ни на 5 SELECT-а (наистина не много прости) и в 12 свършихме. На мен не ми се чакаше до 14 часа за следващото упражнение и си тръгнах.

Точно не бях минал и километър от университета и Яна ми писа, че е там … и се разминахме. Поне се уговорихме вечерта да се видим на китарено парти с Пешо.

След упражненията отидох в офиса на Йонов, да се видим (поне) за малко. Разгледах какви сайтове правят в момента и се помъчихме заедно по един JavaScript проблем (гаден език!). Иначе сайтовете стават много яки ! Междувременно хапнахме и към 15 часа Йонов трябваше да тръгва, а аз се прибрах в къщи. Успях да пусна поста за Пловдив и да вечерям с нашите. Майка ми, както винаги, беше сготвила много вкусно 😉

Към 20 часа тръгнах към Яна и след това в една квартира в стария град, където щеше да е събирането. По пътя взехме “малко” алкохол, както си му е реда, но се оказа излишно, защото хората се бяха приготвили много добре 🙂 Голямата изненада за мен беше присъствието на декана на ФМИ Пловдив – Мекеров. Бяхме 6 човека и той. В началото разговора тръгна леко сериозно, но постепенно (може би благодарение на алкохола) стана много лек и отворен. Особено след като Пешо засвири с китарата и всички пяхме пиянски и глупави песни (е, имаше и изключения). В началото познавах само двама човека от компанията, но след тази вечер се чувствам все повече като част от ФМИ. Наистина никога не съм вярвал, че мога така да се напия с декана. Когато си погледнах часовника беше 3 часа след полунощ и се прибрахме след 4. Просто времето мина неусетно.

неделя (25-ти февруари)

Неделята беше отредена да закарам Софито до София с две маси за аниминиране (които заемаха цялата задна седалка на колата). След снощното запиване не можах да стана преди 9:30. Замотахме се докато съберем багажа и тръгнахме чак към 11. Аз имах някакви планове да се разходя някъде около София (да използвам деня), но това ми се струваше все по-малко вероятно.

Стигнахме, оставихме едната маса при една колежка на Софито, която намерихме учудващо лесно, като се има в предвид познаването ми на града, и то стана 13 часа. Трябваше да минем и през братовчедка ми Албена, където обядвахме и чак след това бяхме свободни за разходка.

Изненадахме Магито в квартирата й и се зарадвах, че успях да я измъкна от там 🙂 След това трябваше да отидем до Студенски град, за да оставим другата маса в общежитието на сестра ми (и най-вече за да освободим задната седалка). Не питайте как стоеше Магито там 😉 За финал оставаше да намерим Вилито и да я вземе от там заедно с Тишо (и тази седмица не мина без да се видим с него 🙂 ). В крайна сметка те ни намериха, защото не можахме да се ориентираме по обясненията, които ни дадоха.

Така в 16 часа най-сетне се събрахме ! Приключенския дух не ни изневери и решихме да отидем до едно село след Своге – Желен. Според картата беше на 40 километра и ми се стори поносимо далече. Не бях ходил към Своге и пътя се оказа с много завой. Честно казано се надявах на по-прав път и да стигнем по-бързо, но каквото-такова. Своге го оставих за друг път да го разглеждам (и да си купя шоколад 🙂 ) и направо отидохме към Желен. Наложи се да минем дори по един въжен мост с колата 🙂 Друго, което ми направи впечатление в онзи район, беше колко са разпръснати махалите в селата. Така селата стават много просторни с големи хубави поляни, но и много стръмни.

От Желен имаше много невероятни гледки, особено както ние попаднахме, по смрачаване и залез слънце. Както се разхождахме изведнъж видяхме табела за къща Trinoga, която беше и “тайната” ни цел на пътуването. Честно казано не вярвахме, че ще я намерим, но като видяхме табелката се обнадеждихме. Тръгнахме по следите – парчета плат, връзки, табелки, нарисувани на ръка и т.н. Тринога е нещо като къщата в Розино, където всеки може да отседне и да се любува на природата колкото иска.

Наложи се да вървим доста (поне повече от колкото очаквах, въпреки че си знаех, че няма да е до селото). Не беше проблем вървенето, а това че се стъмваше а ние просто бяхме излезли от колата без нищо (нямахме дори нещо за светене). Все пак не се отказахме и продължавахме напред. На един кръстопът за малко да се откажем и проверихме всички разклонения, но никъде нямаше следи. След като бяхме вървяли вече почти час не исках да не открием мястото. В крайна сметка се оказа пътя, който проверих последен (ах, Мърфи), а всъщност беше най-логичен да е той 🙂 – този, който е най-направо.

Стигнахме до Тринога и поне научихме къде е, за да дойдем пак. Запознахме се с един човек – Димитър, който се грижи за къщата. Кучетата и котките отпред бяха много яки и дружелюбни (дори прекалено :P). Гледките по хребета обещават да са магически, но трябва да отидем отново по светло и за повече дни с палатките !

Връщахме се на лунна светлина. Към 20:30 стигнахме отново в София. Тишо трябваше да си хване влака в 22 за Казанлък. Оставих го с Вилито (до Плиска), след това през Магито (Бели Брези) и към Студентски град. Там Софито направи на бързо една невероятна вечеря, наядох се добре и потеглих към Пловдив около 22 часа. Умората от последните няколко дена се опитах да преборя с един литър кола, но все пак си е доста унасящо да пътуваш сам по спокойната магистрала на тъмно. Дори предпочитах на моменти да е по-напрегнато. По едно време спрях да се освежа на хладния въздух и точно тогава пък едни ченгета дойда и започнаха да оглеждат мен и колата. Единия дори ми каза, че на магистралата за “едно пускане на вода” можело да ми струва 40 лева и 4 точки 😛 Нищо не ми направиха и в крайна сметка се прибрах благополучно в Пловдив. Взех си един душ, помислих си колко хубав уикенд съм имал и заспах 🙂

А днес …

Отново за всички е делник,
отново сърдит понеделник

На работата всички бяхме, я изморени, я махмурлии, я и двете 🙂 Пуснахме си следните три песни и така започна работната ни седмица:

• P.I.F – Мечта (нали знаете – “имаш ли нещо за глава … ” 🙂 )
• Хиподил – Мръсен гаден ден
• Остава – Понеделник

Plovdiv … the place where things happen …

След като вчера прочетох в блога на Донка за любимите градове, реших че най-сетне е дошъл момента за този  пост, за който се каня от миналото лято. Става дума за една мултимедийно CD за Пловдив озаглавено “Plovdiv … the place where things happen …”. Основен автор е Йоханес Артинян от i-creativ (хайде да спомена , че и Йонов е замесен в направата му 🙂 ). Правено е по поръчка на община Пловдив (или нещо подобно) и никъде не намерих до колко е законно да се разпространява. По принцип не се продава, а общинарите се хвалят с него по чужбината. Йохо ми даде разрешение да го сложа тук.

CD-то е за Windows  и Mac, но безпроблемно върви с wine по Linux (стартиране wine index.exe в WindowsFiles директорията). Като дизайн е много добро, но за съжаление е доста бедно от към информация. Все пак става да се фукаш с градът си 🙂

Ако съм Ви заинтригувал, да го пробвате, ето iso файл, който може да си запишете на CD или да го монтирате и разгледате директно от твърдия диск. Предоставям и не особено добре сканирани картинки на разгънатата опаковка със CD-то отвън и отвътре.

Файлове:

PlovdivCD.iso – мултимедийното CD (~89MB)

PlovdivCD-front-back.jpg – обложката разгъната отвън

PlovdivCD-inside.jpg – обложката разгъната от вътре (с поставено  CD)

п.с. преди някой да е попитал – не, нямам повече бройки и нямам представа от къде може да се намерят. Разбира се, винаги мога да Ви го запиша 🙂

Тази седмица сестра ми е у нас и постоянно се караме кой да стои пред компютъра и нямам време да напиша нищо. Отгоре на всичко и майка ми иска да го ползва от време на време 😛 Въобще пълна къща. Сега поне в 1:30 всички спят, а аз се връщам от Петното. Както всеки четвъртък беше партито на Пухи и този път стана много яко. Ако бяхте дошли към 12:30 -1 часа в Петното щяхте да заварите не повече от десетина човека танцуващи лудо, някои от които по масите и бара 🙂 Стана як купон !

Предишните няколко дена почти не излизах, главно заради преместването на drundrun, и днес вече много ми се излизаше някъде. Дори излязох по-рано сам и се разходих из стария град. Времето е хубаво. Дори последните два дена ходя с колелото на работа 🙂 Открих годината на колоезденето 🙂

Хайде лека нощ. а като имам повече време ще пиша повече 🙂

Такаа, ако четете това значи вече виждате новото място на Drundrun.org 🙂 Колко проблеми имаше с местенето само аз си знам, но сега да пробвам дали работи постването .

Ако се чудите защо избрахме SiteGround.com за хостинг, просто вижте какво предлагат и за какви пари. Като допълнение повлия и мнението на Gregg (току що разбирам, че си е затворил блога и не мога да го линкна).

п.с. за финал, не работеше и постването, защото нямаше autoincrement на ID полетата … какво ли още не работи ?!?

Днес с един ден закъснение поисках прошка. Принципно не го правя, но този път имаше повод, за който се тормозех почти година. Всъщност това няма значение – въпроса е че разговора (който не беше разговор, а писане в ICQ) тръгна в друга посока. Чух нещо, за което предполагах от горе-долу същото време. По принцип ми стана много хубаво. Обичам честните разговори и си мисля, че всички трябва да общуват така. Почувствах се почти щастлив. Както при последния път в онази палатка над Храбрино. Въпреки това, малко след това на отиване към центъра и на обратно си пуснах последния депресарски албум на Hooverphonic – No more sweet music. Радвам се, че Йонов ме измъкна от вкъщи, но никаква работа не свършихме. Нито успяхме да прехвърлим блоговете (естествено проблем с кодиранията по който се мъча и сега), нито гледахме филм у Таня. Нещо и двамата бяхме сдухани. А и се установи, че с уиски нищо не тръгва – биричка си трябва !

събота, 17-ти февруари

Ставане в 8. Цял ден упражнения в университета. База данни. Java. Благодарение на J0ke написах първото ми GUI на Java 🙂

В 18:30 – среща на OpenClub Пловдив. Колкото и странно да звучи – все още има такова нещо, поне в сърцата ни (както отбеляза cipher). Пихме по две бири, обсъдихме програмистите и блондинките, изпратихме fla да заминава, въпреки ,че се надявам да се видим пак преди да потегли … и беше весело.

След OpenClub срещата беше у Таня, където се събрахме всички (междувременно отново пиехме бира) и потеглихме към Петното. Въпреки ,че бяхме сравнително голяма компания, не можах да навия никой да слезем на концерта на Macrophone и се наложи да отида сам. Добре, че както винаги,там бяха Калоян и Лидия и имах компания 🙂

Macrophone много ми харесаха ! Както се разбра в последствие това им е било първото сценично представяне и се справиха много добре. Браво на тях ! Май ще им ставам фен. Още от първото парче забелязах, че звучат нещо в стил Placebo. Преди концерта нямах много голяма представа какво да очаквам – знаех само че label-а им е VoxxLab и бях слушал само малко в MySpace. Впоследствие, освен авторски песни, свириха и кавъри на Placebo, Massive Attack и Coldplay. Добро впечатление ми направи, че когато скъсаха струна, вокала (не му знам името) остана на сцената и изпълни сам две песни с акустична китара.

След концерта останах горе в Петното. Пухи (DJ-ят) не ни остави да си тръгнем преди слезе от мястото си в 3:30. Тогава използвах момента да си тръгна, защото вече знаех, че на сутринта ще трябва да ставам по-рано.

неделя, 18-ти февруари

Ставае в 9. Планът – да ходим на кукери във Виноградец. Дружина – все още неизвестна. Така се наложи още като станах да звъня по GSM-а, да видя кой ще идва. Вилито и Тишо естествено бяха веднага навити. Магито малко се дърпаше, но дойде 🙂 След цялото мотане успяхме да тръгнем след 10:30. Около един час по-късно стигнахме Виноградец, но хората точно бяха започнали да си тръгват. Изпуснахме главното представление, но все още кукерите бяха на площада и поне ги видяхме. Там бяха нашите “любимци” от Симитли, които миналата година на Широка Лъка се бяха настанили точно до нас в Солища.

На центъра звучеше народна музика и Софито, Магито и аз се хванахме на хоро, в което после се включиха доста хора, а Софито водеше през цялото време 🙂

След като всичко на площада окончателно свърши отидохме при бабата на Маги и както се случва в повечето български села ни посрещнаха с голяма трапеза, а въпроса беше “какво ще пиете?” 🙂 Аз се наложи да се въздържа, защото бях шофьор, но хубаво се наядохме (кой каквото яде 🙂 ). Хубаво беше покрай печката, но трябваше да тръгваме, за да може Тишо и Вилито да успеят да стигнат в Казанлък.

Прибрахме се към 4 часа следобяд и аз веднага легнах да се наспя. Добре ми дойде – и наспиването и пътешествието. А от утре новата работна седмица … Тази беше хубава, надявам се и следващата да е така 🙂

Тази седмица тече особено бързо за мен. Преди малко направо се учудих, че вече е четвъртък, а общо взето нищо съществено не съм свършил. Само където вчера се охарчих тотално – първо си платих таксата за семестъра (610 лева), а вечерта платих и новия хостинг за drundrun.org . Да, ще се местим ! Аман от български хостинги, да видим как е в Америка 🙂 Вече е платено, акаунта е активен и до няколко дни се надявам да се прехвърли всичко.

Иначе предишните две вечери бяхме у Таня и Пухи и гледахме филми. Биричка, приятели, хубаво … А утре вече е петък 🙂 А някой век трябва и да се наспя …

Ами да, пак 🙂  (обичам да започвам с “ами” – най-често използваната дума в българския език 🙂 ). След като снощи бях на рождения ден на баща (да му е честита годишнината и много здраве !), след това ударих едно Петно до 3 след полунощ, сутринта в 9 станах и отидох на упражнения. Не се задържах много. Към 11 и нещо Магито ми се обади и ме убеди да ходим някъде. Тя стоеше на гарата и се чудеше дали да ходи към Асеновград. Взех я с колата от там и се зачудихме дружно къде да ходим. Междувременно минахме да вземем Спас и уж тръгнахме към Храбрино. Точно си карам по околовръстното и решихме да отидем в Пещера на пещерата Снежанка. И така още едно кабарче на картата 🙂 Пещерата е много хубава ! Най ме впечатлиха безбройните малки сталактити по “тавана”. Досега бях ходил само в Ягодинската и там няма подобни неща, обаче пък Снежанка е по-малка. Няма никакъв смисъл да Ви описвам – такива неща просто трябва да се видят. Само където си забравих книжката с печатите от туристическите обекти в колата, но това е хубав повод да отида пак 🙂

Точно се връщахме към Пловдив, когато Таня се обади дали не ни се ходи до Казанлък да закараме Ирена 🙂 Замислих се малко, но нямаше как да откажа пътуване 🙂 Само минахме през Кастело да хапнем и тръгнахме. Така от ден, който трябваше да прекарам на упражнения, се превърна в 350 километрово пътешествие 🙂

Накрая само настроението ми се развали, защото едно камъче по пътя ми удари предното стъкло, което сменях преди по-малко от месец, заради друга пукнатина. Дано не се разрасне удареното, защото е точно на погледа ми и много ще ме е яд. Не толкова за парите, колкото за цялата разправия с всички лепенки по стъклото.

Петък вечер, а аз си стоя вкъщи. Излиза ми се, а няма къде. Всъщност, ако ми се излизаше щях да съм навън, така че май и аз не знам какво ми се прави. Какво ми става ?!? Бях на театър с нашите и сестра ми … и моя влак ще дойде. Не че не се е случвало. И това е ставало. Ще дойде !