Най-сетне, след като толкова време се каня, посетих водопадите край село Крушуна. Отпадна първоначалния вариант за почивните дни да се ходи до Румъния, поради липса на кворум, но все пак настоях да запазим посоката и да ходим някъде из северна България.

След като от толкова време си мисля за тази Крушуна си помислих, че в крайна сметка ще ме разочарова, защото ще имам по-големи очаквания, но това въобще не се случи ! Наистина природата около водопадите, както и самите водопади са неописуемо красиви ! Подобно място не бях виждал никога. Поредица от каскадни водопади, които просто ти вземат дъха.

Друго нещо ми направи лошо впечатление, дори много лошо. Беше препълнено с хора ! И не това беше най-лошото, а чалгата и скарата която се носеше от всякъде. Може би просто ние попаднахме в хубав почивен ден, но всички полянки бяха пълни с хора и коли. Ето тук ми се разминаха очакванията с реалността – очаквах едно по-диво място, почти без хора. Явно мястото е популярно за хората от онзи район. Единственото хубаво от цялата работа, е че са направени хубави мостчета през които може лесно да се обиколят водопадите. Не че на мен ми трябват, но за някои са необходимост.

Въпреки всичко си мисля, че си струва да се посети Крушуна и въобще не съжалявам, че го направих

След купона от предишната вечер и дългия път през целия ден с Магито решихме, че сме доста изморени и няма да издържим да се приберем до Пловдив. Сетихме се за хижа Теменуга на Шипка и отидохме да пренощуваме там. Поредното различно (и хубаво) място на което се събудих за последната седмица 🙂 Да видим утре къде ще е 😉

Така се случи, че в петък и събота вечери бях на два купона за изпращане на хора в чужбина. И двата бяха много яки. Май мина доста време откакто не бях ходил така на купони в които не познавам почти никой. В петък бях в една квартира в Пловдив близо до енергото с една огромна тераса. Много яка квартира ! На терасата беше божествено … поне докато не захладня 😛

В събота вечер отидох в София при Вилито. Въпреки, че си мислех, че ще пътувам сам все пак си намерих компания и то приятна 🙂 Като стигнахме в София, взехме Магито и Яна и като отидохме на купона, апартамента беше препълнен с хора и бутилки ! Видях се дори с разни хора, които не бях виждал с години. Много добре се чувствах – обикалях в различните стаи и при различни групички. Когато установих, че не мога повече си опънах шалтето и чувала и веднага съм заспал. Сутринта се събудих от разговора на двама от съквартирантите, който беше нещо от сорта:

– Тези кои са?

– Не знам. Не ги познавам.

– Ми и аз …

Естествено говореха за нас 🙂 Общо взето станах рано, разходих се малко из квартала – Радута, за да си търсим кафене, но така и не намерих. Общо взето е зле инфраструктурата там.

Изчаках да се събуди Вилито, за да й кажа чао и се отправих на пътешествие, за което мисля да отделя отделен пост …

С моето странстване из столицата, съм пропуснал кога се е случило. Добрата новина – сложили са отново копчетата на … Копчетата … как по друг начин да опиша мястото с копчетата 🙂 Хайде да са ни честити отново на всички пловдивчани и гости на града 🙂

Малеее, ако продължавам така ще се превърна съвсем на софиянец. След като от петък до неделя бях там заради концерта на De-Phazz, след това имах един ден почивка и във вторник отново заминах за София за двудневен престой. Този път по работа – излагах фирмата на поредната Булконтрола. Тази година за първи път ми се падна (всъщност така се разбрахме) да отида в началото – на подреждането на щанда. Хубав се получи. На Булконтролата поне й е хубаво, че ходят само хора, които разбират за какво става дума и има по-малко зяпачи, които само да досаждат. Като цяло ми направи впечатление, че имаше доста повече чужденци от предишни години. Явно европата все пак си оказва влияние. Иначе беше обичайното кибичене.

Във вторник вечерта останах в столицата. Успях да се видя с Еми за малко по-дълго време, но все пак не много. Бяхме в Червената къща на прожекцията на филма “Алтънджиите идват”. Много добър филм за проблема със златните мини с цианиди около Крумовград. Силно препоръчвам за гледане, ако намерите къде !

По-късно вечерта с Магито отидохме на гости у Алекс, където пийнахме бири, направихме си домашно събиране, и се запознах с няколко интересни хора. По-късно имах и “удоволствието” да изпитам софийските таксита.

Като стана дума, да се оплача – в София движението става все по-зле. През уикенда бях с кола, а сега с рейсове – и в двата случая е ужасно !

Въобще в сряда вечерта, като се прибрах просто изпитах някаква вътрешна радост, че съм отново в Пловдив. Дори заизпращах малко SMS-и с усмивчици от Пловдив 🙂

В сряда вечерта, въпреки че бях изморен, реших да изляза малко из нощен Пловдив и отидох на караокето в Мармалад. Най-вече да видя Донка, че може и да не видим преди да тръгне.

Междувременно днес успях и аз да се изнервя от ремонта вкъщи ! Не знам какво ми стана – принципно не реагирам така, но днес не издържах 🙁

Отгоре на всичко се очертава в събота отново да ходя в София – този път поне с хубав повод 🙂 Иначе има цели четири почивни дни – искам на някъде !

Хора, ХАЙДЕ !

Този пост започна като коментар в поста ми за покупката на TZ3, след като Таня (мисля, че не се познаваме ??? ) ме помоли да споделя мнения за фотоапарата. Така и така започнах да пиша, реших да го превърна в пост и да добавя малко снимки.

И така, след като от три дена имам Lumix TZ3, ето и първите ми впечатления (малките картинки за връзки към големи, които достигат до 2-3 MB):

• Шум. Първо факта, който ми изтъкваха като най-голям недостатък на LUMIX – шумът в снимките, и с който се опитваха да ме откажат от покупката. Сега след като имам такъв фотоапарата наистина потвърждавам, че има такъв проблем, но все пак това си е тип сапунерка и не може да изисква чак толкова много. Честно казано това е единствената точка по която имам негативно мнение за фотоапарата. Ето и една от наистина първите ми снимки – не знам в какъв режим съм я снимал, но е на ISO800 и без светкавица. Може да разгледате и другите снимки за нивото на шума там.

• ZOOM. 10х оптично приближение наистина не е шега, но според мен стабилизатора на Panasonic се справя чудесно.

• Макро. Макро режима му е просто супер ! До сега това е било нещо, което ми е липсвало и с този фотоапарата вече мога да му се радвам 🙂

• Нощни снимки. Въпреки, че няма изявени ръчни настройки (поне не съм намерил), сред многото (повече от 20) предифинарите “профили” (не знам как точно да ги нарека) има режим за снимане на нощни снимки – без възможност за настройка на времето на експонацията и режим “Starry night”, в който може да се наглася експонацията – вариантите са 15, 30 и 60 секунди.

хайде още една 🙂

Всичко до тук съм написал с ясната представа, че все още не знам всички възможности на фотоапарата. Все още не знам всички режими, а в някои моменти изпробвам различни настройки да разбера кога се държи най-добре. Въпреки, че е доста потребителски ориентиран, все пак има доста режими и доста настройки може да настройват. Дори не съм прочел упътването, но ако нищо друго не помогне и това ще направя 🙂

п.с. не мога да се сдържа да напиша и за една опция, която не е свързана със снимките, но не съм виждал подобна на други места. LCD дисплея има функция за промяна на ъгъла на видимост, ако е необходимо да се правят снимки с опънати на горе ръце високо над главата 🙂 Така картината става по-лесна за виждане от такъв ъгъл и по-трудна при директен поглед в екрана. Разбира се тази опция е безсмислена, ако имате въртящ се дисплей, но този не е такъв.

De-Phazz

Несъмнено най-голямото събитие на което бях напоследък беше концерта на De-Phazz в НДК. Въпреки че беше в зала 1 със седалки и места, много ми хареса. Тези хора пеят и свирят невероятно. Дори по-добре от на запис !

София

Заради концерта и заради още няколко приятели, които пък бяха на концерта на Babyface Clan и Sheep on drugs, отидох в столицата още в петък вечер. По пътя на магистралата се натъкнахме на задръстване, причинено от запалил се рейс (както разбрах по-късно) и се наложи да заобиколим извън магистралата през стари пътища. Слава богу няма пострадали, а ние все пак не закъсняхме за концерта. Така дори ми хареса повече, да науча един нов път, а не отново писналата ми магистрала.

Като стигнахме в София отново движението беше ужасно. Всички светофари по центъра не работеха, а имаше регулировчици. Въобще като цяло (от трите ми дена престой там) движението в София става все по-зле (особено намирането на място за паркиране).

Витоша

Събота ми беше един почивен ден, за разлика от повечето хора, и предварително нямах никакви планове. Сутринта се навих да ходя със Софито на лекции в НАТФИЗ – особено на кинопрожекциите, но се оказа, че там също са си дали почивен ден. Така още от обяд седнахме на бира. Още не бяхме допили и първата бира и с Мони (който бяхме срещнали случайно пред театъра) решихме да отидем на Витоша. Сестра ми не се била качвала на лифта и реших да ги заведа там (пфу, един пловдивчанин да ги заведе на Витоша 🙂 ). Направихме си една кратка разходка в слънчевото време. Витоша обаче все още не е зелена и не можах да си изпробвам на воля новия ми фотоапарат. Все още ми стои сива и мрачна – в един такъв период между снега и пролетта.

3 годни

Хайде да не пиша друг пост –  междувременно, докато ме нямаше,  в петък (20-ти април) този блог стана на 3 години от първия ми истински пост в него. Честит рожден ден, журналчо ! 🙂 Аз пък на тази дата няма как да не се сетя, че става и една година от както се разделих с Герито. Такъв е животът – случват се и хубави и лоши неща. Трябва да ги помним и двете !

Взех си нов фотоапарат ! След известно изчакване и неколкократно отлагане (по различни причини) най-сетне си го взех – Panasonic Lumix DMC-TZ3. Основната виновница да се зарибя по този модел (всъщност тази серия) беше Яна, като ми даде да снимам миналия месец в Широка Лъка на кукерите с TZ1. Тогава станаха хубави снимки, а и много ми хареса идеята за по-голям zoom, след като почти три години изкарах с един BenQ без оптичен zoom и без почти никакви опции. Другата голяма причина беше просто заглавието в страницата на Panasonic за този модел – фотоапарат за пътешествия ! Точно като за мен 🙂

Сега остава да прави хубави снимки и всичко ще е супер ! 🙂 Ха, да ми е честит.

п.с. все пак BenQ-то се оказа железен фотоапарат и все още си бачка безупречно ! Просто поостаря, като всяка съвременна техника …

Преди известно време се замислих да сменя тарифния ми план на мобилния телефон на Relax 500, но в последствие се оказа, че не мога защото имам по-дългосрочен договор, но не това е нещото, за което пиша. Замислих се кои са 10-те ми приятели, на които звъня най-често (за мой късмет (почти) всичките ми познати са на Mtel). В главата ми се заформи един списък точно като в рекламата – в моя случай би изглеждал така:

• Гери
• Маги
• Таня
• Яна
• Софи
• Катя (майка ми 🙂 )

и

• Йонов 🙂

Просто това са моите приятели (в момента), на които знам че мога да звънна по всяко време на денонощието и няма да ми се разсърдят, а ще ме изслушат. Просто е факт, че повечето ми приятели са жени. Само като се замисля за последните четири дена – в четвъртък бях на театър с Донка, в петък – в Свежен с Гери, в събота – в Петното с Таня (един offtopic: бях и на концерта на група Млък! – големи веселяци, въпреки, че не са точно моя стил), в неделя – в Атолъка с Маги. Ами това е – а аз се депресирам, че съм самотен … поне докато нямам какво да правя, както тази понеделник вечер, в която хем ми се излиза, хем не, седя и мисля, пиша разни неща, които се чудя дали да публикувам … айде натискам Publish

Днес с Магито си направихме поредното неделно пътешествие. За посока си избрахме Равногор, като по пътя настоях да разгледаме и Брацигово – отдавна му се каня да го посетя. Така първо разгледахме Брацигово, или поне центъра му. Извадихме фотоапаратите, като японски туристи, само където Магито ме засенчи с новия й апарат и аз само от време на време си вадех сапунерката 🙂 Хубаво градче е, но след като толкова време се канех да го посетя очаквах повече 😛

Потеглихме нагоре към Равногор и по пътя Магито каза, че едни нейни познати щели да ходят в някакво място, само където се сещаше единствено, че започва с “А” и е някъде там 🙂 След като стигнахме в селото видяхме табела за Атолука и двамата си казахме, че трябва да е това. Попитахме за всеки случай и един дядо и той ни каза да караме само по асфалта и ще стигнем. Това хубаво, но ние дори не знаехме какво търсим. Честно казано преди днес, не бях и подозирал за съществуването на Атолука (в смисъл, не бях го и чувал). Не знаехме дали е местност, дали е село … и дори как ще разберем дали сме стигнали 🙂

Атолука се оказа вилно-туристически център в планината на няколко километра от Равногор. Заобиколено от всякъде с планини и иглолистни дървета, изпълнено с много вили. Невероятно красиво място ! Единствено не разбрах, дали вилите са частни или туристически. Като цяло имаше много малко хора – никакво движение, а толкова красиво ! Единствения шум се създаваше от птичките. Имаше и сняг 🙂 Зарадвах се, че все още успях да направя няколко снежни топки, след като тази зима не видях истински сняг. Минзухарите точно бяха цъфнали и имаше огромна поляна с тях.

Като цяло много се зарадвах на Атолука – най-вече факта, че все още има такива кътчета за туризъм, които не са прекалено комерсиализирани и може би искат да останат такива.

Поредния хубав 13-ти, пък бил той и петък 🙂 Не бях на работа, защото имах лекции в университета и някои други задачи, но към 14 часа вече бях свободен и с Гери решихме да си направим едно пътешествие. Избрахме си село Свежен – едно от местата, които бяхме виждали само по тъмно и беше на едно от първите места за повторно посещение (между другото поста ми от миналото пътуване до там, също е с дата 13-ти 🙂 ). Както стана дума за предишния път – сега вече са оправили пътя от Брезово, през Бабек за Свежен (благодаря ти ЕС, и парите които даваш 😛 ). Миналия път за малко да закъсам, като опитах да мина от там на връщане в един дъжд.

Село Свежен наистина е една задължителна дестинация. Пристигнахме към 15:30 и бях с мисълта, че ще го разгледаме на бързо и после дори си мислех да изненадам Тишо в Казанлък или някъде другаде, но това не стана. Причината – селото е доста голямо и още по-интересно. Почти четири часа непрекъснато обикаляхме с Гери и така и не го обиколихме цялото. Безброй пътечки и къщи в най- , ама най-разнообразен стил – от стари порутени, възрожденски, тухлени, каменни, съвременни, градски, модерни, ултра-модерни и до кичозни … Въобще има какво да се види и снима 🙂 Харесахме и няколко места за палатки, когато отидем отново поне за няколко дена.

Още едно положително качество – както пееха Ъпсурт – “… нямаше ни GSM-и , ни интернет …” . Това беше и причината да не звънна на Тишо, да го видя къде . Обхвата се появи точно на десет метра след табелата на излизане от селото.