Тази сутрин се събудих с учудващо, дори и за мен, добро настроение 🙂 Може би просто защото е събота. Излязох да си купя записвачка и веднага ми се усмихна едно слънчице. Реших, че няма как да прекарам, може би последните слънчеви лъчи, затворен в къщи и трябва да отидем някъде. Прибрах, се зарязах записвачката и хванах телефона иа ICQ-то. От всички, на които се обадих, само Гери се нави да се разходим. Естествено това хич не е лошо, даже точно обратното.

Направихме си една хубава разходка до Асеновата крепост, където имаше още много хора, решили да се порадват на топлото (за ноември) време. Обиколихме няколко параклиса, качихме се на крепоста, радвахме се есенната природа … и така докато се скри слънцето и стана студено. То така и така трябваше да се прибираме, защото вечерта е отдадена на друго събитие, но за това може би утре, защото още малко и ще закъснея 🙂

Най-сетне и аз се сдобих със записвачка 🙂 Не ме питайте как съм живял до сега – много си е добре, но просто вече доста по-често ми се налагаше да записвам дискове, а и бекъпването е хубава практика, ако свикнеш. По всеобщо мнение си взех направо DVD записвачка. Точния модел е LG GSA-4165B (колкото и да е странно, не можах да я намеря на страницата на LG).

Пробвах я на четене на CD-та и DVD-та и няма проблем 🙂 След това си сложих k3b, но съм разочарован – твърде много KDE програми трябваше да сложи pacman-а за да тръгне. В крайна сметка записах първото ми домашно CD с Nautilus. Ще видим в бъдеще какво ще ползвам. Я препоръчайте някой “бърнер” за Gnome ?

Това е извода от вечерта. Две случки в продължение на 15 минути затвърдиха тази теза, на която аз много вярвам. Първо един разгорор по ICQ с kirekerona, която всъщност не познавам лично, а тя ме беше намерила преди време с търсена на снимки на Остава. Изведнъж се оказа, че имаме някои общи познати и други съвпадения. По едно време аз казах:

Няма случайни неща

Бях само за малко в Q-то и трябваше да тръгвам за Петното, защото вече закъснявах. Точно излизам от вратата и срещам една съседка, с която по принцип сме само на здравей-здрасти, а сега каза че е извикала такси и може да ме хвърли до центъра, защото и тя е за на там. Точно й обясних как съм пратил SMS, че няма да успея да стигна на време, и тя каза:

Няма случайни неща

Направо онемях ! Точно това мислех аз само 5 минути по-рано. Въобще

няма случайни неща

поже да има съвпадения, но те не са случайни.

Всъщност добре, че стигнах на време, иначе щях да изпусна усмивката, която била решила да се прибира без да дойде в Петното. Сега успях да я хвана точно на излизане от работа 😉

Последните няколко дена от две различни места попадам на този блог 🙂

Искам да споделя с вас тази ЛЪЖА, за която научих от там 😉

Тежката (най-вече психически) работна седмица завърши добре. Поне мога да кажа, че ще започна следващата доста по-оптимистично от например снощи вечерта, когато почти си мислех, че ще изпадна в депресия 😛 Тази вечер най-сетне излязох навън и изпих първата(!) си бира за тази седмица. Направо невероятно.

Утре по обяд, живот и здраве, може да се видим на OpenFest. Между друго търся още 1-2 лектори за феста в Пловдив. Ако някой има желание, да ми се обади, а аз ще пробвам утре да навия някой 🙂

Тази седмица се оказа доста натоварена от към работа. Най-лошото, е че нещата не вървят добре, или поне не с желаното и необходимото темпо, а постоянно изкачат някакви проблеми 🙁 Всяка вечер стоя до късно. Дори не съм се виждал с хората, с които по принцип си излизам вечер. Такова нещо цяла седмица не се e случвало от много време, да не кажа месеци … години … Поне се занимавам с интересни неща, но като не вървят си е тъпо.

Единственото ми забавление вечер е сериала Изгубени (Lost). По принцип нямам време да гледам сериал по телевизията, но по Интернет е къде, къде по-удобно – пускаш си когато искаш и която серия искаш. Дори установих, че с mplayer може да си гледам дирекно по http и дори превърта 🙂 Знам, че е пиратско, но иначе няма къде в България да се гледа този сериал, а всъщност си е доста добър. Най-малкото става за разпускане.

Събота и неделя пак няма да мога да си почина, защото ще трябва да ходя до Видин, и сигурно ще мина през OpenFest София само за малко. А, ако Вие няма какво друго да правите, да отидете !!!

За моя голяма радост неделята продължи в същия дух, както съботата 🙂 Днес с Гери си направихме хубава разходка из Родопите над хижа Здравец. Всъщност походихме може би час и нещо по пътеките, докато си намерихме една хубава слънчева полянка, където заседнахме уж за малко да хапнем, а останахме доста време, чак докато слънцето се измести и направи сянка. След това продължихме разходката, обиколихме близките хижи и видях ски пистите без сняг. Всъщност трябва доста да сме походили защото се прибрахме в Пловдив на стъмване. На връщане дори качихме един дядо на стоп 🙂 След това не бързахме да се прибираме и отидохме до могилата в Тракия. Накрая все пак глада се оказа по-силен от мен и се прибрах да се наям с вкусна мусака 🙂

Вечерта, въпреки умората, отидох за малко до Петното за партито на Калоян. Имаше твърде малко хора, а музиката беше добра. Надявам се след като си тръгнах, купона да е станал още по-голям.

Като цяло си изкарах един невероятен уикенд, като почти не си стоях у нас. Много съм щастлив. Светът е хубав, света е прекрасен ! 🙂

Събота е хубав ден. Най-сетне успяваш да се наспиш от работната седмица, а и от петък вечер 😉 . За мен това означаваше спане до 12:30 на обяд. Събудих се със SMS-а от усмивката :

Na vyn e slunchevko samo za razhodki stavai!!!!!!

За съжаление, тя беше на работа и нямаше как да се възползва от прекрасното (за октомври) време на вън. В Q-то Магито каза, че само е чакала някой да каже “Къде ще се разхождаме днес?“, както направих аз. Измислих да ходим към Хисаря, защото трябваше да ходя да наливаме вода, и реших да го съчетая с разходка. Малко по-късно се оказа, че Васко и Иво също ще дойдат и си ударихме една среща на гаратав 14:30. Други не можахме да навием, а и вече уж бяхме станали 4 човека. Уж, защото двамата се отказаха и решиха да си тръгват към София, и ги оставихме на магистралата да си чакат стоп. Така останах само с Магито за съботната разходка.

Решихме преди Хисаря, да минем през Дълго поле, където да изненадаме Йонов, който беше на работа там в тяхната мелница. Там малко се полутахме и питахме няколко човека, преди да намерим мелницата, но решихме да не му се обаждаме, а да видим физиономията му, като ни види. В крайна сметка я намерихме и Магито я позна по болонката Вики, за която Йонов й е казвал. Хитрцът му се оказа, че има камера през която ни е видял като звъннахме и не можахме да видим учуденото му лице 🙂 Както и да е, изненадахме го доста, приятно надявам се. Разгледахме мелницата, която всъщност си е нормална къща, и дори се качихме на покрива, където се препичахме на прекрасното слънчице. Искаше ми се, но не отидохме до къщата на Йонов, която падна при последните наводнения, за да видя както е (о)станало.

Оставихме Йонов и Дълго поле и се отправихме към Хисаря. Минахме през Калояново и другите села, за по-живописно, а не през натоварения главен път към Карлово. Когато пристигнахме първо напълнихме десетте десет литрови бутилки с вода и след това се отправихме на разходка. Разгледахме центъра, но не можахме да си намерим сандвичи и ядохме палачинки. Всъщност на Магито палачинката, я изядоха близките котка и куче, но това е друга история 😉

Беше станало към 17:30 когато тръгвахме от Хисаря, но решихме да отидем и до другата цел, която си бяхме наумили – село Старосел. Докато стигнем вече се стъмваше и направихме една голяма фотосесия на залеза, но това не ни отказа да отидем до тракийския комплекс. Всъщност това което щеше да ни откаже, беше че по едно време в самото село пътя свършва, точно на където сочеше табелата. Май нещо от дъждовете или от ремонт, но не можеше да се мине от там. Добре, че една баба ни упъти как да заобиколим през селото и да стигнем от другаде.

Самия “Тракийски култов център” (както пишеше на табела) е доста комерсиализиран вече. Има голям (дори огормен за там) паркинг с толетна (!) и хубава пътека за разходака. От двете страни има полянки, пейки, чешма, кошчета за разделно хвърляне на отпадъците. Тракийския храм е в една могила, която беше затворена вече (зяаради късния час), с метална врата и СОТ. Иначе мястото изглежда добре и ще трябва някой път отново да отидем там, но между 9 и 17 часа, за да може да разгледаме и вътре ( а и да си вземем пачати 🙂 ). Поне планинската гледка от високо по смрачаване си заслужаваше дори целия днешен път.

Върнахме се в Пловдив точно в 20 часа, когато ми беше срещата с Гери и с нея си направихме хубава разходка из стария град. Дори и там се оказа, че има още улички и пътечки по които не бях минавал. Вечерта беше толкова хубава, колкото и целия ден. Дано да имам още мноого такива.