Днес отново пътувах. Този път до София със майка ми и баща ми. Видяхме с братовчетките ми, с Мимито, и със сестра ми, заради която всъщност отидохме 🙂 Тя утре има рожден ден и й занесохме разни вкусотии и подаръци, защото не се знае кога ще се видим пак. За съжаление тя днес беше на работа и се видяхме само за 1 час, но все пак се зарадвах, че се видяхме (Ехоо, Пуфи, поздрави от Пловидив, тук е по-топло от София 😉 )

Пътуването мина добре. Сутринта колата беше яко замръзнала и се наложи да влезна през багажника, да я запаля и отворя вратите 🙂 Не знам кой трябва да поздравя, но благодаря на хората които се грижат за магистралата Пловдив-София. Беше в отлично състояние и сутринта и вечерта ! Пътувахме безпроблемно и на връщане дори беше суха магистралата, което не може да се каже за улиците в градовете, където беше много по-опасно и на места съм карал върху лед.

Днес ми беше работен ден и по този повод се наложи два пъти да отида до Пазарджик и да се върна. Сутринта отидох да взема човека, който ни помага по един проект в работата, а той е свободен само събота и неделя. Вечерта си го върнах обратно. На работата всичко мина много добре и съм доволен, че ще се захващам с нещо, което не ми е много ясно, но мисля да го науча 🙂 Това хубаво, но днешните ми пътувания, бяха едни от най-тежките, които съм имал. Времето беше супер гадно ! Особено последното прибиране – валеше супер обилно и се сменяше ту дъжд, ту сняг, беше тъмно и само ме заслепяваха с фарове, чистачките от време на време се налагаше да ги пускам на максимум, улиците бяха пълни с вода, която не можеш да разбереш колко е дълбока преди да влезеш в нея и не на последно място бях и сам ! Въобще сега се радвам, че се прибрах и всичко е ОК. Мисля си само как да си почина, че утре пък ще карам до София. Между другото това или нещо подобно го пиша вече за четвърти път (предишните три бяха по ICQ), ако още някой ме попитат какво съм правил днес, просто ще му дам връзката, към този пост 🙂 Май това е едно от удобствата на блога 🙂

Най-сетне имах възможност да гледам този филм. Попаднах на него съвсем случайно преди може би повече от половин година, когато търсех с google нещо за селото на майка ми – Мандрица. Част от “Мила от Марс” е сниман там и в околните села до гръцката граница. Видях няколко познати места 🙂 , но не това е най-важното. Самия филм, още като му прочетох резюмето тогава, реших че ще ми хареса и тази вечер в кино Фламинго не се разочаровах. Типичен хубав европейски филм, и много се радвам че е български. Особено като разбрах че е правен с бюджет като на клип на Каризма. Преди го даваха само по разни филмови фестивали и е взел доста (наистина доста) награди, и сега се зарадвах като разбрах, че ще го дават по кината. Силно препоръчвам ! 😉

Горният кадър го направих в кинозалата и се надявам, че не е много незаконно … ако някой има нещо против, ще го махна.

Днес беше “Деня на Линукс в Пловдивския Университет”. Събитието премина учудващо добре, дори за мен като част от организаторите. Аз очаквах да се съберем 20-30 човека с прителите ни и да си поговорим за Линукс, но лекционна зала номер 422 в ПУ се пукаше по шевовете от хора. Доколкото разбрах има 100 места, и излиза че е имало още повече хора 🙂 Като се има в предвид, че е работен ден си мисля че това е много добър резултат. Естествено повечето бяха студенти от ПУ, но и това беше търсената аудитория. Освен това имаше и значителна групичка от математическата гимназия. В началото имаше към 60 анкетни карти, който въобще не стигнаха и 2 пъти се наложи да се ходи до ксерокса да се размножават. Анкетите са в мен, но не съм ги преброил още, а и не знам още точно кога ще ги обработвам. Доста хора снимаха с фотоапарати, а Йонов, дори записа лекцията на Йовко на видео 🙂 Като се обработят материалите, ще поместим нещата на страницата на OpenClub – opencub-plovdiv.info . Денят (по-скоро полуденя) на Линукс започна в 13:30 с лекцията на Йовко за свободнои софтуер, линзите, патентите и т.н., след него Станимир Иванов ни информира за делата на LPI в България и как и защо да се сертифицираме. Последва по-практическата лекция на Найден Гочев (Joke) за свободните среди за програмине (IDE-тата) и на Ангел Урилски за Kylix. Всички лекции бяха много добре, за което много им благодаря ! Накрая трябваше да има и инсталация на Линукс, но всички започнаха да си тръгват и останалите обсъдихме още някои неща и към 17 часа и аз си тръгнах.
Този (малък) успех ме окуражи, да организираме още подобни прояви свързани със свободния софтуер и друг път и на други места. Интерес има и в това се убедих днес.

Преди малко бях в Петното на Караоке. Беше много весело, но на мен ми се приспа и си тръгнах към 1 часа. Като се прибрах вместо да да си легна се лепнах на компютъра 🙁 Имах две писма, които прочетох с удоволствие и се надявам да не останат без продължение, след това малко чат по ICQ-то и тъкмо вече реших да си лягам, когато заредих “за последно” блог-а ми, да видя дали случайно няма някой нов коментар, и най-отогоре в дясно се появи един текст, който преди време Ани ми парти по SMS, и който сега ми се стори точно на място:

Вечер в тъмното човек е толкова самотен че понякога забравя че утрото ще дойде да го спаси.Затваря очи и изчезва от света …

Лека нощ и дано утрото наистина да е по-добро за всички ни !

Ето, че се появи още един блог на drundrun.org 🙂 Казвам добре дошла на Донка и новия поддомейн – lemon.drundrun.org . Надявам се да се чустваш комфортно и да пишеш само хубави неща ! А ако има някакъв проблем, само казвай и ще го решим 🙂 Блогът беше моя подарък за именния й ден, но поради технически проблеми и заетостта на отговорните лица, информацията за него се появява с “малко” закъснение 😉 Все още външния във е в ремонт, но мисля че сме на финалната права 🙂

Днес претърпях едно леко ПТП. Както си карам по бул. “Руски”, в посока към централна гара, от пресечката до хотел Лайпциг, постоянно излизаха коли и аз за да не се блъсна в една отбих леко в ляво и набих спирачки, но се ударих в един Фолксваген Голф. За щастие никой не пострада (аз бях с майка ми), само ми се счупи десния мигач. Извикахме ченгетата, а те замалко да изкарат мен виновен. Наложи се чак до отидем до 2-ро РПУ и да пишем обяснения какво е станало. Добре че другия човек с който се блъснах се оказа свестен и дори и той казваше как може аз да съм виновен ?!? Най-виновен си беше човека, който ме засече, но никои не му беше видял номера … то кой ти гледа тези неща в този момент. Аз първо отидох да видя за пострадали и какво й има на колата. Така сега няма акт, няма да може и застраховка да взема и си изгубих 2 часа в мотаене и разправяне в РПУ-то. Ама така е като ми е за първи път и не знам какво да правя. За друг път ще знам, да не се занимавам с полицаи при такива леки произшествия – нищо хубаво не излиза. А тези граждански отговорности май са само да ни взимат парите 🙁

Тази вечер с Таня, бяхме на театър – моноспектакъла на Тодор Колев – “Назад към културата“. Хареса ми, но не е нещо върховно. Един добър опит да се представят класическите философи, писатели и композитори, на един нов достъпен съвременен език. Всичко това преплетено с хумор и дори критика към класиците, и както каза самия Тодор Колев накрая, успя да се сдържи цялото време, без да пее 🙂 Залата беше пълна, но не беше добре отплена и беше хладно, въпреки многото хора.

Много ми се ходи в събота на Камината в София, но нямам пари и едва ли ще успея … 🙁 Освен това има някаква вероятност да работя точно тази събота, а и в неделя ще трябва със сигурност да пътувам до столицата, независимо дали ще ходя в събота или не … Някакъв шанс да се представи в Пловдив ???

Днес на работата, ни прекараха ADSL от БТК и имахме доста ядове, докато го подкарам. Когато дойдоха “техниците” още не бяхме пренесли компютрите и ни го показаха на един техен мобилен компютър. Слагам техниците в кавички, защото като го попитах за някакви настройки и за Линукс, неговите думя бяха, че бил чувал за Линукс и доколкото разбрал ставало и хората били доволни. Айде онази кака на 0800100, разбирам да не може да ми отговори, но се нядявах поне “техниците “да са на ниво 🙁 Лошото е че модема играе ролята и на рутер с NAT и раздава вътрешни IP-та, а реалното остава на него и това автоматично означава – чао чао на всякакви сървъри и remote администриране. Дори не знам паролата за администрирането на модема през уеб. Потърсих в Интернет за default пароли, и намерих някакви, но не стават. Звъннах на БТК, но вече беше станало след 5 часа и онзи каза да звънна утре и не можел да ми отговори. Преди това имахме проблеми и с кабели и може би (ДАНОО!!) само с буксите. Утре ще трябва да кримваме наново.

Разцепиииих сеее !! ;*) Партито в Петното, наречено Disintegration, беше супер. Въпреки че беше обявено като The Cure парти (а и името подсказва за това), за мен се превърна в “Depeche Mode-Нова Генерация-Клас” парти, и естествено се накефих хипер много. Браво, Миро, евала Shunt ! 🙂 Вече чакам следващото на 14-ти февруари.

Между другото, честит Ви нов сняг ! Май първия истински за тази зима, поне в Пловдив 🙂