Тази вечер си стоя вкъщи на топло и пия топли напитки, опитвайки се да не се оставя на грип-а, който върлува из Пловдив и се опитва да ме тръшне. Междувременно изгледах филма Зона Замфирова и ми хареса. От него строи типично балканско настроение и на мен ми напомни на “Под игото” или “Българи от старо време”. Добра смесица между любовна история, комедия и драма. С други други думи трябва да сте го гледали, за да ме разберете 🙂
Ехх, Зоне, Зоне … 😉
Днес беше ден за работа. От сутринта в 8:30, та чак до сега. Всичко започна съвсем нормално с проектиране на нова платка, която за пореден път трябваше да стане “за вчера”. След обяд (но всъщност преди моя обяд, във съвсем хрантелен смисъл), се наложи спешно да преобразувам стрария рутер (Pentium 120MHz 24MB RAM, 500MB HDD) в настолна машина с Windows 95, на която да работят стари CAD продукти, който не тръгват на новите бързи компютри (да и такива неща стават !) . Ще си кажете лесна задача, но съвсем не е така. Първо стартирах от едно BootCD, от което направих дяла и форматирах диска, но след това при каквито и да е комбинации на зареждане на резидентни драйвери и различни версии на DOS, не искаше да тръгне инсталацията на Windows-а. Казваше че нямало достатъчно XMS (ако не бъркам) памет. В крайна сметка реших проблема, като копирах инсталацията на твърдия диск, направих го системен и от там тръгна инсталацията. По едно време се усетих, че нямам мишка и започна лудо търсене на серийна мишка из работата. През това време Windows-а беше решил, че няма да ми трябва мишка и въбще не инсталира драйвер за нея. Междувременно намерих една мишка, върху която имаше червен надпис “Не Работи”, но всъщност си работеше идеално. След инсталацията, естествено започна настройка на новата система. Естествено почти никой хардуер не беше инсталиран. Видеото тръгна на 640х480 256 цвята, но това не е важно в случая и май така ще си остане. По-важно за мен беше да подкарам мрежата. Започнах да търся драйвери за мрежовата карта – Realtek 8139. Батко Google се справи бързо със задачата и добре, че намерих една забутана дискета из офиса, копирах на нея, и ги прехвърлих на “новия” компютър. Честно казано ей тук си образувах страшно много нерви ! Тоя Windows е най-ънфрендли при настройката на мрежа. То не бяха рестарти, то не беше чудо по слагане и махане на протоколи, устройства и не знам си какво още. Просто тогава масовия достъп до мрежата беше по телефона и всичко се опитваше да ме накара и аз така да направя. След много ядове и окончателно премахване на dial-up networking накарах компютъра да се вижда в мрежата, а дори и Интернета тръгна. Имам чуство, че едно време като подкарвах Интернет с Линукс, minicom и ръчно статиране на pppd с PAP, CHAP и логин скриптове ми беше по-лесно. След като тръгна всичко реших да се насладя малко на браучване с IE 3 и спомената по-горе разделителна способност, но нещото което ме учуди повече беше тоталната липса на кирилица, да не говорим за unicode. Разгледах няколко страници, и ако се чудите кой Ви е гледал блога с IE3 – аз бях 🙂 не че успях да прочета нещо на български, но ми беше интересно как изглеждат страниците без подръжка на css. След всичко това към 3:30 след обяд отидох да обядвам 🙂 В 17 часа имах среща в Пазарджик да взема човека за проекта, заради който беше това спешно нещо да подкарам стария компютър и да тръгне CAD продукта, на който беше правена платката. Към 18 часа пристигнахме двамата в офиса и започна втори работен ден за мен 😉 Работихме до малко след полунощ и успяхме да подкараме програматора и да оживим дъното с Атмелския процесор Mega128. Сега остава главно софтуер да се пише. Честно казано ми беше приятна тази работа, но все пак чуствам умора и сега ми се спи. Добре че утре шефа ми каза да отида на работа, когато се наспя 🙂 Между другото да са живи и здрави доставките на пици, спасиха положението 🙂
Лека нощ
Преди малко попаднах на това. Честно казано от доста време не бях кликвал на реклама в сайт, но тази ме заинтригува – “безплатен интернет ИМА” от Орбител. Гледах, гледах, но не мога да открия уловката 😉 А трябва ли да има ?!? Естествено става дума за dial-up и си плащаш на БТК, но са обикновенни градски телефони и нямало завишения на тарифата. Естествено, това няма да ме накара, да се върна на dial-up, но все пак ако някой го интересува, може да пробва 🙂
Снощи намерих един сайт с много материали (аудио, видео и снимки) на Нова Генерация – mp3.newgeneration-forever.net и много се кефя 🙂 Почти не бях гледал техни клипове, а сега си ги изтеглих и много ме радват 😉 Кефи ме ентусиазмът, с който си личи, че са правени. Повечето кадри са аматьорски и с откровенно лошо качесство, но са си истинска ценност 🙂 Междувременно установих, че са ми увеличили БГ трафика и сега ги тегля с цели 15к, което за някои сигурно е смешно, но за мен е увеличение близо 3 пъти. Между другото, за който не знае, Нова Генерация ще свирят на живо на 23-ти февруари в Петното на Роршах ! Аз съм там, вие идвате ли ? 😉
Студено е ! Зимата тази година се забави, но не ни се размина. Дори и тук в Пловдив, белите мечки ни превзеха 😉 а както каза сестра ми, в София дори и мечките не излизат от вкъщи 😉 По улиците имало само пингвини и студенти 😉 Сутринта ми се наложи да стана в 5 часа и като погледанах на GnomeWeather аплета -16 градуса, направо се изцъклих. Благодарности на Опелката ми, че запали от първия път. Сега е -8 и мен ме е страх да изляза навън. Преди малко отидох до близкия магазин и съвсем се отказах да излизам тази вечер. Колкото и някой да се опитва да отрича, навън си е студено ! Поне на мен ми е студено, не знам как живеят хората в Сибир или Аляска. Аз искам някъде на юг, на по-топло 😉
Днес останах в къщи с надеждата, че ще си почина малко. Единственото, което успях да свърша е да се наспя едно хубаво до 12:30 на обяд, но след като си легнах към 3:30. След това реших да видя какви неща си бях наумил да правя и се оказа съвсем не малко и цял ден се занимавам с наглед дребни неща, но ми отиде цялото време. Сега реших малко да спря и да пиша тук, което май също се явява от ежедневния ми TODO списък. Освен това:
Лошото, е че за важни неща от този TODO списък, като направата на дипломната ми работа, пак не остана време … а и една книжка на Станислав Лем съм захванал и искам да я прочета по-скоро 🙂 Въобще исках просто да кажа, че от липсата на време, оставям доста малки неща които си мсиля, че ще свърша бързо, а ми отнемат цял ден като се натрупат и естествено оставaм без свободен ден за пълна почивка.
Днес най-сетне се навих да оправя резултатите от анкетите от Деня на Линукс в ПУ и дотук всичко хубаво. Въведох всики данни в OpenOffice Calc, дори направих графики с проценти, всичко както си му е реда и записах всичко в .html, но не ми хареса и реших да запазя само картинките и да си направя собствен html. Изтрих html файловете, и в този момент ми crash-на и OpenOffice-а и изведнъж осъзнавам че ми няма и .sxc файла 🙁 Целия ми труд отиде по дяволите 🙁 Не знам дали ще се навия да въведа всичко отново. Още не мога да разбера, аз ли съм изтрил файла по погрешка заедно с другите или при забиването на OpenOffice-а се е загубил и файла, който беше отворен в момента ?!? Мамка му, дори backup няма 🙁 Мислех си – айде сега го правя и го качвам, ама на не става така както си го мисли човек …
Днес сутринта бях на военна комисия в поликлиниката до Марицатекс в Пловдив (води се ДКЦ-3). Точно на хубавия ден 2-ри февруари, се наложи да отида ме огледат хубаво отвсякъде 🙂 Честно казано ми писна да се събличам и обличам – почти във всички кабинети се налагаше, а това в студен зимен ден като днешния, съвсем не беше бързо и лесно. Всички бяха с разни големи якета, фанели, блузи … И така мината цялата сутрин в обикаляне по доктори, като накрая дори не ти казват нищо. Военна му работа, явно всичко е военна тайна 🙂 На комисията поне видях няколко познати и имаше с кой да си приказвам, докато чакахме. След като си тръгнах, отидох да си платя телефона, интернет-а, купих си винетка и … парите ми рязко намаляха 🙁 Скоро не ми искайте пари на заем – нямам 😛 Поне работа се очертава има доста и дано паднат допълнително пари 🙂
Днес на работата ми се занимавах с новия ни сървър – един Compaq купен на старо от Изот Сервиз за 83 лв. с ДДС (Pentium II, 350MHz, 64MB RAM, 6,4GB HDD). Естествено му инсталирах ArchLinux, което беше лесната част. Със Спас решихме да го кръстим Stamat, напук на Йоновия сървър Зигмунд, който въобще не е по-умен от нашия 😉 Бях забравил колко много неща трябва да се настройват по сървърите – уж обикновенни неща като OpenSSH, Apache, PHP, MySQL … а доста неща трябваше да барна по конфовете, особено като въобще не съм наясно с базите данни. Най-трудното си оставих за накрая – конфигурацията на мрежата. Идеята беше целия трафик да минава през него, а той да си взима настройките по DHCP от ADSL модема на БТК, който раздава вътрешни IP-та от рода 192.168.1.X. Останалите компютри трябваше да останат със старите си статични адреси от типа 192.168.0.X . Мислех си че ще стане по стария начин с SNAT, но не стана. Поразрових се малко из Интернет, и намерих решението, което отново е с NAT, но с малко повече опции на iptables :
itables -t nat -A POSTROUTING -s 192.168.0.0/24 -o eth0 -d ! 192.168.1.0/24 -j MASQUERADE
Най-странното беше, че така проработи за момент и след това се изгуби връзката от “най-вътрешната” мрежа към 192.168.1.1, което се явява модема и едновременно DNS сървър. Така се принудих да сложа DNS сървър и на Стамат и така всичко тръгна 😉 Ще видим да няма някакви издънки скоро. Ако някой има по-добра идея как да реализирам тази задачка, може да сподели, не казвам че това е единственото решение, още по-малко най-доброто. В скоро време може да се наложи и някакви приоритети на компютрите да слагам, но ще видя това как ще го измисля, май google ще помага доста 🙂
Честит рожден ден, мила моя сестричке ! 😉 Бъди все така умихната, умна и упорита !!! Пожелавам ти много много здраве, щастие, любов, успехи, … все банални неща, но от сърце ! Честит юбилей, забавалявай се много и не се оставяй никой да те ядосва, не само на твоя ден 🙂 Давай все напред 😉 !
Дано се видим скоро за повече време и да разказваш 😉