Днес беше ден за работа. От сутринта в 8:30, та чак до сега. Всичко започна съвсем нормално с проектиране на нова платка, която за пореден път трябваше да стане “за вчера”. След обяд (но всъщност преди моя обяд, във съвсем хрантелен смисъл), се наложи спешно да преобразувам стрария рутер (Pentium 120MHz 24MB RAM, 500MB HDD) в настолна машина с Windows 95, на която да работят стари CAD продукти, който не тръгват на новите бързи компютри (да и такива неща стават !) . Ще си кажете лесна задача, но съвсем не е така. Първо стартирах от едно BootCD, от което направих дяла и форматирах диска, но след това при каквито и да е комбинации на зареждане на резидентни драйвери и различни версии на DOS, не искаше да тръгне инсталацията на Windows-а. Казваше че нямало достатъчно XMS (ако не бъркам) памет. В крайна сметка реших проблема, като копирах инсталацията на твърдия диск, направих го системен и от там тръгна инсталацията. По едно време се усетих, че нямам мишка и започна лудо търсене на серийна мишка из работата. През това време Windows-а беше решил, че няма да ми трябва мишка и въбще не инсталира драйвер за нея. Междувременно намерих една мишка, върху която имаше червен надпис “Не Работи”, но всъщност си работеше идеално. След инсталацията, естествено започна настройка на новата система. Естествено почти никой хардуер не беше инсталиран. Видеото тръгна на 640х480 256 цвята, но това не е важно в случая и май така ще си остане. По-важно за мен беше да подкарам мрежата. Започнах да търся драйвери за мрежовата карта – Realtek 8139. Батко Google се справи бързо със задачата и добре, че намерих една забутана дискета из офиса, копирах на нея, и ги прехвърлих на “новия” компютър. Честно казано ей тук си образувах страшно много нерви ! Тоя Windows е най-ънфрендли при настройката на мрежа. То не бяха рестарти, то не беше чудо по слагане и махане на протоколи, устройства и не знам си какво още. Просто тогава масовия достъп до мрежата беше по телефона и всичко се опитваше да ме накара и аз така да направя. След много ядове и окончателно премахване на dial-up networking накарах компютъра да се вижда в мрежата, а дори и Интернета тръгна. Имам чуство, че едно време като подкарвах Интернет с Линукс, minicom и ръчно статиране на pppd с PAP, CHAP и логин скриптове ми беше по-лесно. След като тръгна всичко реших да се насладя малко на браучване с IE 3 и спомената по-горе разделителна способност, но нещото което ме учуди повече беше тоталната липса на кирилица, да не говорим за unicode. Разгледах няколко страници, и ако се чудите кой Ви е гледал блога с IE3 – аз бях 🙂 не че успях да прочета нещо на български, но ми беше интересно как изглеждат страниците без подръжка на css. След всичко това към 3:30 след обяд отидох да обядвам 🙂 В 17 часа имах среща в Пазарджик да взема човека за проекта, заради който беше това спешно нещо да подкарам стария компютър и да тръгне CAD продукта, на който беше правена платката. Към 18 часа пристигнахме двамата в офиса и започна втори работен ден за мен 😉 Работихме до малко след полунощ и успяхме да подкараме програматора и да оживим дъното с Атмелския процесор Mega128. Сега остава главно софтуер да се пише. Честно казано ми беше приятна тази работа, но все пак чуствам умора и сега ми се спи. Добре че утре шефа ми каза да отида на работа, когато се наспя 🙂 Между другото да са живи и здрави доставките на пици, спасиха положението 🙂

Лека нощ