Днес, след триседмично отсъствие, си взех Астралката от ремонт. Като чисто нова е 🙂 Сменени прагове, вежди, други ламарини … Пребоядисани всички места с по-малки или по-големи драскотини. Идеална е. Къде ще ходим сега ?
Yearly Archives: 2007
На хижа Мальовица
В петък вечерта, веднага след работа, заминах за София (за втори път тази седмица). Отидох на рожден ден на Вилито, а за уикенда беше планувано ходене на планина. Е, в София нищо не става толкова бързо. След като ми пристигна рейса към 9 часа, първо отидох до Магито (в Борово) от там тръгнахме към Вилито (в Княжево). Успяхме да стигнем чак към 23:30, точно в разгара на купона. Въпреки всичко, мисля че бързо наваксахме 🙂 Видях доста хора, които не бях виждал отдавна. Дори и Тишо, който твърдеше, че го няма 🙂 Супер се забавлявах, докато не изключих по някое време и Здравка ми даде един чувал и едно шалте и ме настани в една стая, където изкъртих чааак до 11 и нещо. Всъщност не е чак толкова много, като се има в предвид кога легнах.
Закусихме принцеси с овесени ядки, домат и кашкавал. Не ме питайте как се правят – не разбрах, но бяха вкусни. Изчакахме Тишо, който беше на работа до 1 часа и след това се зачудихме на къде да ходим. В крайна сметка останахме само 4 човека за планината и решихме да отидем на хижа Чакър Войвода. Казаха ми, че за да излезем от София трябва да сменим 3 рейса и аз искрено се учудих как могат да го издържат това ежедневно ?!? Трите рейса и като цяло излизането от София ни отне 2 часа и половина – целия хубав слънчев следобед. Някъде в задръстването на Цариградско (заради катастрофа) решихме да сменим посоката и да отидем на хижа Мальовица, която беше по-близо, а и Вилито знаеше как се стига до там. Излязохме на изхода за Самоков и зачакахме на стоп. Сравнително бързо стигнахме до Самоков, но вече се смрачаваше, а на неговия изход нямаше табели на къде трябваше да поемем. На разклона за Бели Искър и Говедарци вече беше тъмно, но пък ни взеха директно за Мальовица (Йонов, тук и теб те забъркаха). Там вече ни чакаха Вилито и Тишо и поехме по пътеката за хижата. Нощта беше чудна – невероятно ясно небе с безброй звезди !
В неделя сутринта си направихме кратка разходка над хижата. Снегът беше перфектен, времето също. Много хора си караха ски и сноуборд. Условията за зимен туризъм просто бяха идеални.
На връщане Вилито реши да си идва до Пловдив и решихме направо да си хванем стоп, без да се връщаме до София. Малко се позачудихме какво да правим, когато взехме за замръкваме на един доста запустял път малко след Самоков до язовир Искър, но точно тогава ни взеха директно за Пловдив и към 7 часа жив, здрав и доволен се завърнах в любимия град.
Чуден уикенд ! Толкова хубави места и случки изживях, че почти не съжалявам за пропуснатите такива – ходене до Мандрица, една среща в Петното (кога ще е следващата ?), друга в София с човек, който също беше там, но не можахме да се видим.
Блуба Лу: Зад завесата
Вчера все пак реших да отида до София за концерта на Блуба Лу. Тъй като все още съм без кола, реших да опитам сладостите, които изпускам, когато съм шофьор. На първо място да пътувам на стоп. Към 14 часа излязох от работа (взех си един свободен ден на две половинки 🙂 ) и с Вилито отидохме на магистралата. Времето беше леко мрачно, но все пак ставаше за стоп. Сравнително бързо ни качи един турски TIR, който караше жива риба за Холандия. За една идея, ако не бях на работа, за малко да се навием и да отидем до там. Проблемът на стопа с TIR, е че не е много бързо, но пък е удобно. С твърда скорост от 89 km/h пътувахме към София. По пътя за първи път тази година видях сняг и дори се зарадвах, но наистина не бях готов за това, което ме очакваше в София. Валеше обилно дъждо-сняг (с преобладаване на снега). Целия прогизнах. Бях се приготвил за студ, но за толкова влага – не. Вилито се отказа да идва на концерта и аз се отправих да търся Младежкия театър. Оказа се, че съм имал грешна представа къде се намира и добре че сестра ми и Жоро бяха на близо и ме упътиха. Те всъщност отиваха на една фотоизложба, точно на гърба на Младежкия театър. Така посетих и откриването на изложбата “Като на кино” на Атанас Христосков. Много хубави снимки ! Междувременно си взех билет на Блуба Лу и имах един час за губене. Реших да си намеря някое топло и сухо местенце с хапване. Показаха ми една Тропс къща и се настаних там. Изстисках си якето, както се изстискват дрехи след пране, та поне малко да поизсъхне, докато съм на сухо.
Повечето хора, които очаквах да видя на концерта също се отказаха и видях само Гергана и Евгений. Въпреки това залата беше пълна. Концертът … всъщност не може да се нарече точно така – по-скоро смесица между театър и концерт или най-точно словосъчетанието, което много не ми харесва да използвам, мултимедиен пърформанс. Наистина мултимедията, музиката и спектакъла бяха по равно. Страхотна смесица ! Имаше две завеси/екрани – една пред музикантите, и една зад тях. На двете места постоянно се прожектираха различни неща – ту живи кадри, ту разни записи … не мога да ги опиша. По време на изпълненията, като се прожектираха самите музиканти се получаваше много странно усещане за обемност. Музиката беше страхотна както и очаквах – целия албум World Melancholy (чуите preview на записите тук) в изпълнение на Рони, с нейния глас, който много ме грабва. Това е един от малкото албуми въобще, който ми хареса на първо слушане. Накрая, на пук на всички представления, завесата се вдигна, вместо да се спусне 🙂 Незабравим спектакъл.
Единственото, което ми се размина с предварителното очакване, беше обявения симфоничен оркестър, който се оказа струнен квартет. Лично за мен между двете понятия има известна разлика, но кой знае ?!? Все пак това не ми попречи на цялостното усещане.
След концерта реших да си уредя къде ще остана за вечерта, защото все още си нямах представа, въпреки многото покани. Магинцето ме приюти (thank you, thank you!), а и това беше едно от малкото места, до което знаех как да стигна (поне така си мислех тогава). Междувременно обаче, с Гергана решихме, че има време да пием по една бира някъде (а и както казах – бях без кола) и отидохме в един Дон Домат.
Към 11 и нещо реших, че е все пак искам да стигна до Магито с градски транспорт и Гергана ми каза, че тролей 9-ка ходи точно в Борово, а и спирката му беше почти точно пред пицарията. … веднъж се качил в 6-ца тролей … опаа беше 9-ка, но няма значение. Оказа се че тролея не отива точно там, където очаквах. Аз знаех как си стига по бул. България, а той мина през някакви улички из квартала. Все пак с цената на няколко продължителни и безплатни мобилни разговора се оправих и намерих блока на Магито.
Сутринта ме посрещна поредната гадост – всичкия сняг, който валя вечерта беше станал на лед и всички тротоари (а и улици) се хлъзгаха. София за пореден път ми направи лошо впечатлени по отношение на климат. Радвам се, че не живея там. Към Пловдив се връщах с рейс и до тунела Траянови врата всичко беше снежна бяла приказка, а след него не бяха и чували за сняг. Имам снимки тип преди/след (но са твърде гадни за показване). Винаги ме изумява как може да има такава рязка граница точно там !
Новата стая
След повече от седмица, в която стаята ми беше в ремонт, от снощи отново съм си в къщи 🙂 По предишната вечер сглобих новото легло и секция, но първата ми вечер беше снощи. Ето част от новия изглед на стаята
Снощи не писах тук, защото бях на Черно Фередже 🙂 Супер купон стана ! За първи път ги гледах на живо и са толкова чудесни, колкото и очаквах. Радвам се, че не размислих и отидох.
Социални сайтове
Цялото ми усилие около това как да направя динамични страници в WordPress беше продиктувано от това да мога да се представя с това което харесвам, което правя и което ме интересува. Тези неща, както знаем са динамични, затова реших вместо да пиша статична страница тип “За мен”, “Кой съм аз”, “About me” и т.н., да има страници с музиката, която слушам напоследък, концертите и театрите, който посещавам, местата, където пътешествам, филмите, които гледам … Въпреки някои забележки, всичко това успях да постигна с така наречените тематични социални сайтове, към които има връзки в съответните страници. Тук стигаме и до проблема, който е повод за този пост – нещо ми липсва – не знам подобен сайт за книги. Нали се сещате – потребители, всеки чете, сходни интереси, препоръки, ревюта … и най-вече RSS канал за за моята динамична страница 🙂 . Някой да знае подобен сайт ? Или да има желание да направи ? 😉
Допълнение: знам че IMDb.com не минава хич за социален сайт, но ми стига, че успях да го излъжа да дава RSS с последно гледаните от мен филми. Аз и без това не разчитам много на всеобщото мнение за “хубав” филм, а се вслушвам в препоръките само на отбрани хора. Въпреки това, ако някой знае и по-подходящ сайт за филми, да казва 🙂
18 ноември 2007
След снощната поредна вечер в Петното (този път само до 2 часа), тази сутрин отидох в университета и дори имах изпит. Това Java-та се оказа лесно нещо, щом дори аз, за две упражнения успях да схвана разни неща, които преди това не съм и подозирал как стават. Сега разбирам защо има толкова програмисти на Java – то било лесно. Така си уредих на бързо първата шестица за тази година. Точно се прибирах от университета под дъжда и целия мокър, Магито ми звъни и казва да ходим на разходка да снимаме дъжд. Веднага се съгласих 🙂 Още не беше ми изсъхнало якето и се озовахме на Руенското езеро. Магито и Вилито извадиха Canon-ите, и аз моята сапунерка. Станаха доста хубави снимки. Времето, и най-вече небето, беше много динамично и постоянно се променяше (най-малкото като цвят).
Точно се прибрах от разходката и ми звънна Донка, като ме подсети, че се бяхме разбрали да ходим на кино. Така и не проверих предварително какъв е филма, но казах да ми купи билет. Докато се оправях ми е звънял телефона – гледам три пъти Тишо. Звънкам – затваря ми. Звъни ми той, казвам “альоо, Тишус” и отсреща чувам сестра ми ! Такова нещо не очаквах 🙂 Оказа се че се срещнали във влака – тя от Бургас, той от Казанлък, и успяха да ме изненадат приятно. С Тишо обсъдихме положението ми, че съм без дом, без кола, без интернет, без *.* … въобще трябва да приемам подаяния 🙂
Още не беше ми изсъхнало якето и аз отново бях навън, на път за Лъки Синема. Филмът се оказа “Полет през вечността” (Accros the universe). Много ми хареса ! Американски, но подигравателен към американската политика – най-вече към войната (конкретно към Виетнам). Имаше весели моменти, имаше и тъжни. Всичко беше представено с песни и това според мен засили много цялостното усещане. Е, типично по американски, имаше и хубав happy end.
Happy end на една дъждовна седмица
Ремонт
В къщи сме в ремонт. Дойде редът и на моята стая и тази вечер се наложи да изнеса всичко от нея. Сега стоя последно само с бюрото и компютъра. Дори на пода няма нищо. Снощи стаята изглеждаше ето така (дори беше пренатрупана с неща от терасата)
а малко преди да започна да пиша това е така:
След малко трябва да изнеса и компютъра и поради липса на wireless може би ще съм още по-малко online следващите няколко дена.
Между другото не очаквайте, че supersecretmusicserver.org ще работи през това време 😉
Уикенда
Петък вечер. В Йонов. Гледахме Shutter. Тайландски. На мен ми хареса. Тип The Ring. Тръгвам към 1. Прибирам се. Поглеждам си програмата и осъзнавам, че в събота всъщност нямам упражнения. Яд. Блея в Интернет до 3. Ставам. Дъжд. Сняг (не в Пловдив). Купих си зимни гуми. Пак Barum. Купихме и нова пералня. Пуснах си нов фотоблог. Планове за Петното. Преди това в сладоледената къща, защото решихме че е идеално време 🙂 Петното. Много хора. Много познати. Стари познати. Весело. Незабравимо. Тръгване. 4 часа. Кратък сън. Ставане. 9 часа. Университета. Java. Махмурлук. 16 часа. Крумово. Оставям Астралката. Ремонт. Прагове, вежди. Да знаете – две седмици съм без кола. Стоп до Пловдив. Тип луда лелка с Москвич. Пеша. У Таня и Пухи. Киномания – Между два свята. Шизо филм. Но съм доволен, че и различни филми. Пак у Таня и Пухи. Биричка. Уикенд – край ! Аз – скапан !
Неделя сутринта
ако трябва да съм честен говоря за неделя сутринта …
само където не пия бира и шкембе, а стоя в университета и се опитват да ме научат нещо на Java … а на мен ми е едно свинско … снощи до 4 часа в Петното … спи ми се … пие ми се вода … животът е прекрасен !
Нов фотоблог
Днес както си гледах снимките на Евгени Динев, реших че трябва да си обновя фотоблога. Реших кардинално да сменя основата, на която се крепи и просто изтеглих един pixelpost и го сложих. Реших, че ще е по-просто за управление и по-красиво от стария ми фотоблог, който беше ръчно правен от мен. Общо взето нямах проблеми с подкарването, но след това реших да се опитам да сложа снимките от стария сайт и ми се струва че има някакъв бъг, или аз нещо не правя както трябва. Като качвам снимка му казвам за дата използва EXIF информацията, но въпреки това се появява с текущата дата и после трябва ръчно да я променям. Някой да знае нещо по въпроса ?
Основното – от днес започвам да публикувам разни мои снимки на нов адрес – iko.drundrun.org/photos . Стария фотоблог за сега стои, но скоро сигурно ще го махна, като преди това ще се опитам да прехвърля снимките.