След снощната поредна вечер в Петното (този път само до 2 часа), тази сутрин отидох в университета и дори имах изпит. Това Java-та се оказа лесно нещо, щом дори аз, за две упражнения успях да схвана разни неща, които преди това не съм и подозирал как стават. Сега разбирам защо има толкова програмисти на Java – то било лесно. Така си уредих на бързо първата шестица за тази година. Точно се прибирах от университета под дъжда и целия мокър, Магито ми звъни и казва да ходим на разходка да снимаме дъжд. Веднага се съгласих 🙂 Още не беше ми изсъхнало якето и се озовахме на Руенското езеро. Магито и Вилито извадиха Canon-ите, и аз моята сапунерка. Станаха доста хубави снимки. Времето, и най-вече небето, беше много динамично и постоянно се променяше (най-малкото като цвят).
Точно се прибрах от разходката и ми звънна Донка, като ме подсети, че се бяхме разбрали да ходим на кино. Така и не проверих предварително какъв е филма, но казах да ми купи билет. Докато се оправях ми е звънял телефона – гледам три пъти Тишо. Звънкам – затваря ми. Звъни ми той, казвам “альоо, Тишус” и отсреща чувам сестра ми ! Такова нещо не очаквах 🙂 Оказа се че се срещнали във влака – тя от Бургас, той от Казанлък, и успяха да ме изненадат приятно. С Тишо обсъдихме положението ми, че съм без дом, без кола, без интернет, без *.* … въобще трябва да приемам подаяния 🙂
Още не беше ми изсъхнало якето и аз отново бях навън, на път за Лъки Синема. Филмът се оказа “Полет през вечността” (Accros the universe). Много ми хареса ! Американски, но подигравателен към американската политика – най-вече към войната (конкретно към Виетнам). Имаше весели моменти, имаше и тъжни. Всичко беше представено с песни и това според мен засили много цялостното усещане. Е, типично по американски, имаше и хубав happy end.
Happy end на една дъждовна седмица