Някакси въобще не ми е празнично. Сутринта станах накриво. След това в 11 имах час за зъболекар при Дафо. Онзи ден ми се счупи една пломба и реших, че това е знак да отида на зъболекар от една година насам. <тъън реклама> Дафо работи много добре и го препоръчвам на всички :)</реклама> Оправих си пломбата, като предишната беше една метална, а новата е биличка и стои като здрав зъб. Доволен съм. Мерси, Дафо 🙂 Хубаво е да можеш да си говориш със зъболекаря ти на интересни теми, в случая – линукс 🙂 Някак по-спокойно се чуства човек.

Докато стоях зяпнал на столя, ми звънеше сестра ми и каза, че е болна (висока температура и я боляло гърлото) и ще се връща днес. Сега чакам да стане време да отида да я посрещам на рейса, а и без това няма какво да правя. Всички се изнесоха на някъде или са си по къщите си, а на мен въобще не ми се стои у нас. Предишни години всеки великден ходих на църква с колеги от университета, но сега не съм ги чувал от месеци и не знам дали е подходящо да ги търся днес. А и както казах нещо не ми е празнично. Може би ще отида и ще се срещнем там “случайно”.

Звъннах и на Мишинев за плакатите на Камината, но още не са доши и дори с лепене на плакати няма да мога да си запълня дена. Освен това и среща на OpenClub няма да има … Ще видим утре на великия ден какво ще се прави …

You Are a Social Blogger!

Your blog is more of a semi-private affair for your friends. It’s how you keep in touch… sharing stories, jokes, and pics.

Напоследък Донка само поства за разни тестове и снощи и днес и аз си направих няколко. Горе-долу съм съгласен с горното определение и затова реших да го публикувам. Иначе в един от другите тестове се оказа, че съм с акъл на 15-годишен 🙂 , а ще почина на 76. Аз имам планове за повече, но ще поживеем и ще видим 🙂

Това мислех да е един силно самокритичен пост, но сега ми поодмина и може би няма да прозвучи толкова черно. От неделя насам се убедих, че по-голям мързел от мен няма ! Най-лошото, че ме мързи за неща, които ТРЯБВА да свърша, а се мотам за всевъзможни глупости. Върха беше в неделя и се радвам, че тогава се сдържах да не пиша това. Днес малко си седнах на три(четири)буквието и понаписах малко от дипломната ми. Ако всеки ден върша по толкова мисля, че ще е добре. Още повече, че след работа въобще не ми се продължава да мисля за платки, схеми … дори предпочитам да седна да напиша нещо на PHP. Може би за някой програмист е точно обратното, но всеки иска разнообразие.

Между другото ми(ни) свърши мястото на drundrun.org и сега временно няма да мога да обновявам фотоблог-а ми и Нашите Снимки. Трябва да се бръкнем повече пари или да затрием нещо по-радикално. Вторият вариант хич не ми се иска да става, така че остава първия 😛 От host.bg категорично отказаха да увеличат само дисковото пространство (естествено срещу съответно заплщане), без да мина на друг хостинг план.

Преди време имаше едно предаване, което завършваше с добрата новина, и аз сега подобно на тях, искам да завърша с една добра новина (поне за Пловдивчани). Днес ми се обади Йовко и ми съобщи, че ще има представление на Камината в университетския театър в Пловдив на 10^-ти май 🙂 Една наистина чудесна новина ! 😉 Някой да иска да помогне с разлепването на плакати ? 🙂

Тази вечер по предварителна информация трябваше да има парти на Миро в Петното и въпреки, че снощи разбрах, че долу няма да работи през седмицата, реших да отида да видя ще има ли аджеба парти 🙂 Миро твърдеше, че трябва да има, а по едно време се разбра, че във форума на Петното се споменало, че ще има psychedelic парти. Мистерията стана още по-голяма 🙂 За долу нямаше персонал, който да работи и въобще настана всеобщо объркване от лошата (мнооогоо меко казано) организация. Миро и Стоян си тръгнаха бързо и се разбра, че парти няма да има. Трансистите все пак се оказа повече и по-нахални и си направиха парти долу. С Йонов и Здравка се чудехме дали да слезем, но в крайна сметка заседнахме на маса в ресторанта на Петното, където днес на работа беше Таня, Пийвахме биричка и си пускахме хубава музика, защото бяхме останали само ние. По едно време дори пуснахме телевизора и за пръв път от много време гледах “Шоуто на Слави”. На гости беше една американка, която изпълняваше български народни песни. Беше много свежа и й се накефихме. Учи в АМТИ-то в Пловдив и се чудя дали да не задвижа разни връзки там 🙂 След това гледахме и Приятели (пак много се смях) и си тръгнахме. Два дюнера за лев и пеша към вкъщи. Лека нощ 🙂

Отидох ! 🙂 Още преди 7 сутринта се събрахме пет човека (Дафо, Георги, Вальо, Краси и аз) в моята кола упяхме да стигнем на конференцията дори по-рано от предвиденото. Влезнахме по-рано и успяхме да си вземем седящи места, защото имаше и правостоящи, на лекцията на Ричард Столмън. Лекцията, озаглавена “Copyright vs Community in the Age of Computer Networks” беше много добра и мисля, че се хареса навсички. Столмън говореше бавно и много отчетливо (щом успях да разбера абсолютно всичко 🙂 ), за разлика от предварителните ми очакванаия да бъде по-неразбираемо. Оказа се добър лектор, но той и напоследък само това прави – изнася лекции по цял свят и успява да го прави много свободно, каквото е и самото му мислене. Ето някои неща, които ми направиха впечатление (да не кажа гръмкото – неща които няма да забравя никога 😛 ) :

• Столмън започна, очаквано за мен, с четирите основни правила, който дефинират свободата на софтуера. Интересното беше че ги изброи, типично по хакерски, от нула до три 😉
• Хареса ми историята, която започна още от древни времена на преписване на книгите, когато всеки е имал пълни права да копира, променя, и добавя нещо към тогавашната информация и как тези свободи постепенно се отнемат с навлизането на copyright и как постоянно се увеличават ограниченията с нови и нови закони, подтиквани главно от големите корпорации с много пари.
• Най-интересната част за мен беше разделянето на информацията (или дори познанението) не по начина на разпространение, а по предназнчението й, на три групи. Първа група – практически неща, които се използват в ежедневието и работата (документации, упътвания, научни трудове, рецепти за готвене …), които според него трябва да бъдат абсолютно под public domain , т.е. да имат цялата свобода. Втората група са неща, изразени от конкретна личност (лични мисли, идеи, есета …), които е добре да бъдат публични, но не е заължително да могат да се променят, за да се избегне погрешното предаване информацията и така да се предаде грешно думите на някой. Третата група са неща свързани с изкуството и развлеченията (музика, видео, картини …). Столмън се съгласява, че тези неща могат да имат определен период, в които са за комерсиална употреба, но той не трябва да е твърде дълъг – примерно не повече от 10 години, след което те също да стават свбодни.
• Свобода на споделянето на музика и видео в Интернет ! Това е нещо което не може да се спре, но и не трябва. Самите творци са заинтерисувани повече хора да чуят, видят и насладят на техните произведения, и така ще имат по-голяма публика. От цялата комерсиализация печелят главно музикалните компании, а самите музиканти не получават почти нищо. Аз напълно подклрепям тази идея. Изпълнителите получават пари главно от концерти на живо, а при по-голяма поблика, ще получат повече пари, а освен това, така ще останат само тези които наистина могат да пеят, свирят или творят.
• Столмън открито говореше против американската демокрация, която въобще не е тази, за която се представя. Най-лошото, е че под нейно влияние и други страни налагат ограничения, уж с оправданието, че помагат на обществото. На практика става точно обратното – управляват корпоративни интереси, а не хората, както е идеята на демокрцията.

Като цяло чух думите на един човек свободен по душа и разум и ми хареса много. За Столмън може да се говорят много и различни неща, но не може да се отрече че говори и постъпва напълно свободно. Освен критика, той дава и идеи как да се постигне свободата във всеки аспект на човечеството, не само в софтуера. Скоро с очаква да се появи запис на лекцията и Ви препоръчвам да я изтеглите и изслушате. Аз ще го направя пак 🙂

Цяла седмица се чудя и днес накрая го реших. Говорих с шефа и утре няма да съм на работа, а заминавам до София на WebTech 2005 🙂 Едва ли друг път ще имам възможност да видя Столмън на живо, така че не е за изпускане. С Дафо го обсъдих по ICQ и решихме да ходим 🙂 Може и fla да дойде, може и още хора, но всъщност ми е все едно вече – аз отивам 🙂 (а докъде ще стигна е друг въпрос). Дори благодарение на Силвина, може да си имам и VIP място 😉 Днес я попитах дали ще доиде, за да пътува с нас, а тя каза, че има работа и няма да може, но спечелила една VIP покана и се чудела на кой да я подари 🙂 Май аз ще съм жертвата 🙂 Богомиле, пази едно място, ако има още свободни 🙂 Силвина, БЛАГОДАРЯ още веднъж ! Всъщност и да не съм на специално място, важното е че ще бъда там и ще се видя с много хора. То май това им е основното на конференциите 🙂

Включете се в търсенето на отговора на “какво е рекламо-sapiens ?” 🙂

като не гледам телевизия, не схванах някои неща, но като цяло е много яка тема от форума на *bpm:)

Тази вечер отидох до Петното да дам на Таня двата диска на Fischerspooner, които й бях записал вчера. Един за нея и един за Пухи. Малко след това във заведението звучеше диска и на Тан й хареса новия албум още на първо слушане 🙂 Пийнах една биричка, но не ми се оставаше повече, защото имаше разни хора (разбирайте пияни), които ме дразнеха и реших да не се застоявам. Не ми се прибираше и реших да се разходя малко сам. Тръгнах по главната, с идеята да стигна до градската градина и да се връщам, но на Джумаята кривнах съвсем спонтанно към стария град. Малко след това свих лъм античния театър и дори постоях малко на терасите. Знам си, че с фотоапаратът ми не стават нощни снимки, но реших пак да пробвам, да не се е променил нещо 🙂 Тц, все още са тъмна Индия 🙂 Тръгнах да се връщам, но се отказах … минах по разни улички и се озовах на “Конюшните на царя”, от там към Хисар капия и от там се спуснах към кръстовището на Баня Старинна. Винаги ми е харесвала, как както си вървиш из калдаръмените улички на стария град и изведнъж рязко се озоваваш в самия център на града. Така за няма и половин час обиколих почти всички части на старинната част на Пловдив, а дори не бях тръгнал натам. Обичам такива нощни разходки, в който никога не стигаш там където си замислил 🙂 После по познатия ми път, по който се прибирам почти всеки ден (по-често нощ 🙂 ) през моста на панаира и към вкъщи. Покрай целия панаир след мен вървеше едно улично кученце, което въобще не се трогваше на мойте заплахи и упорито се следаше. Чак на спирката до нас се сетих да извадя фотоапарата и го стреснах със светкавицата 🙂

Сега се прибирам от така нареченото парти с “електроиндустриална и експериментална музика” в Петното. Всъщност това беше първото парти на Стоян и според мен беше много добро. Музикалната селекция беше много добра и единствената ми забележка е, че имаше паузи между песните, което не мисля че трябва да се случва на парти с DJ. Най-сетне успях да се видя с него и да му върна чадъра, който беше забравил в колата ми при прибирането ни от София от партито в “3 уши”. На моменти за кратко като DJ се включи и Миро и се получи доста добре, поне според мен 🙂 Не стоях до края и може да се е станало още по-яко парти, но сутринта съм на работа, а и останах сам, след като Йонов и Здравка си тръгнаха, и нямах компания.

На входа получих CD, защото бях сред първите 20 посетители, но в последствие се оказа, че на него има новия албум на Fischerspooner, който благодарение на пиратството в интернет вече имам 😛 Ако човек търси може да намери неща още преди да са издадени …

Сега на три бири си мисля само за леглото и се надявам бързо да заспя, че снощи много нетипично за мен се въртях до късно. Дори по едно време станах и ядох, което не беше се случвало сигурно с месеци, ако не и с години. Какво толкова съм мислил така и не мога да разбера ?!? По принцип напоследък си лягам все след предвиденото и заспивам на момента, дори много рядко се случва да сънувам нещо … Днес дори проверих, но и пълнолуние не е било 🙂 не че ми влияе, но се зачудих 😉

добавка от другия ден : тази нощ сънувах 🙂 , но алармата на GSM-а ме прекъсна …

След много и положителни коментари отностно замисления от мен Free CD flood, вече съм убеден, че може да се получи нещо. Този следобяд седнах и се опитах да направя “банерчета”, с основните (според мен) идеи на Creative Commnons. Първото е с идея подобна на пропагадното от CD-то на Wired – “Fight for your right to copy”. Моят вариант е просто – “Ти имаш право да копираш“. Второто и третото са нещо като първа pre-alpha версия на евентуален надпис върху самото CD и подканят притежателя да копира това и респективно на английски – copy this. Четвърото (и последно) е една много хубава възможност при Creative Commons лицензите, а именно да споделиш творбата с някой напълно свободно и непринудено.

Искам да ви предупредя (или вече е късно 🙂 ), че въобще не ставам за дизайнер и тези неща са повече като мой ориентир какво ще става. Много ще се радвам ако някой ги дооправи или направо преработи 🙂 Ако някой има желание, може да му пратя и .xcf файла.