Добре дошла

Ето, че се появи още един блог на drundrun.org 🙂 Казвам добре дошла на Донка и новия поддомейн – lemon.drundrun.org . Надявам се да се чустваш комфортно и да пишеш само хубави неща ! А ако има някакъв проблем, само казвай и ще го решим 🙂 Блогът беше моя подарък за именния й ден, но поради технически проблеми и заетостта на отговорните лица, информацията за него се появява с “малко” закъснение 😉 Все още външния във е в ремонт, но мисля че сме на финалната права 🙂

ПТП

Днес претърпях едно леко ПТП. Както си карам по бул. “Руски”, в посока към централна гара, от пресечката до хотел Лайпциг, постоянно излизаха коли и аз за да не се блъсна в една отбих леко в ляво и набих спирачки, но се ударих в един Фолксваген Голф. За щастие никой не пострада (аз бях с майка ми), само ми се счупи десния мигач. Извикахме ченгетата, а те замалко да изкарат мен виновен. Наложи се чак до отидем до 2-ро РПУ и да пишем обяснения какво е станало. Добре че другия човек с който се блъснах се оказа свестен и дори и той казваше как може аз да съм виновен ?!? Най-виновен си беше човека, който ме засече, но никои не му беше видял номера … то кой ти гледа тези неща в този момент. Аз първо отидох да видя за пострадали и какво й има на колата. Така сега няма акт, няма да може и застраховка да взема и си изгубих 2 часа в мотаене и разправяне в РПУ-то. Ама така е като ми е за първи път и не знам какво да правя. За друг път ще знам, да не се занимавам с полицаи при такива леки произшествия – нищо хубаво не излиза. А тези граждански отговорности май са само да ни взимат парите 🙁

Назад към културата

Тази вечер с Таня, бяхме на театър – моноспектакъла на Тодор Колев – “Назад към културата“. Хареса ми, но не е нещо върховно. Един добър опит да се представят класическите философи, писатели и композитори, на един нов достъпен съвременен език. Всичко това преплетено с хумор и дори критика към класиците, и както каза самия Тодор Колев накрая, успя да се сдържи цялото време, без да пее 🙂 Залата беше пълна, но не беше добре отплена и беше хладно, въпреки многото хора.

Много ми се ходи в събота на Камината в София, но нямам пари и едва ли ще успея … 🙁 Освен това има някаква вероятност да работя точно тази събота, а и в неделя ще трябва със сигурност да пътувам до столицата, независимо дали ще ходя в събота или не … Някакъв шанс да се представи в Пловдив ???

ADSL

Днес на работата, ни прекараха ADSL от БТК и имахме доста ядове, докато го подкарам. Когато дойдоха “техниците” още не бяхме пренесли компютрите и ни го показаха на един техен мобилен компютър. Слагам техниците в кавички, защото като го попитах за някакви настройки и за Линукс, неговите думя бяха, че бил чувал за Линукс и доколкото разбрал ставало и хората били доволни. Айде онази кака на 0800100, разбирам да не може да ми отговори, но се нядявах поне “техниците “да са на ниво 🙁 Лошото е че модема играе ролята и на рутер с NAT и раздава вътрешни IP-та, а реалното остава на него и това автоматично означава – чао чао на всякакви сървъри и remote администриране. Дори не знам паролата за администрирането на модема през уеб. Потърсих в Интернет за default пароли, и намерих някакви, но не стават. Звъннах на БТК, но вече беше станало след 5 часа и онзи каза да звънна утре и не можел да ми отговори. Преди това имахме проблеми и с кабели и може би (ДАНОО!!) само с буксите. Утре ще трябва да кримваме наново.

Дезинтеграция

Разцепиииих сеее !! ;*) Партито в Петното, наречено Disintegration, беше супер. Въпреки че беше обявено като The Cure парти (а и името подсказва за това), за мен се превърна в “Depeche Mode-Нова Генерация-Клас” парти, и естествено се накефих хипер много. Браво, Миро, евала Shunt ! 🙂 Вече чакам следващото на 14-ти февруари.

Между другото, честит Ви нов сняг ! Май първия истински за тази зима, поне в Пловдив 🙂

Голямото местене

Днес на работата ми беше голямото местене, или поне началото му. Пренесохме почти всички по-големи и не чак до там големи неща. През целия ден бях и шофьор на служебния бус – Рено Експрес, който ми е доста тесен и вечерта като се прибирах с моя Опел Кадет направо ми се видя супер широк 🙂 Разбира се всичкия днешен товар не може да се сравни с радиаторите, които мъкнахме миналта седмица, а и денс бяхме значително повече хора, и не се изморих много. Е, още е само понеделник, ще видим до петък как ще съм 🙂

Сега отивам към Петното, където ще има The Cure парти, наречено Disintegration. Мисля си, че ще бъде супер, дано не се разочаровам. После може и да пиша, ако не съм много изморен и/или пиян 😉

От rc на rc

Днес цял ден си стоях в къщи и използвах момента да си обновя ядрото. От липса на време, стоях още на 2.6.10-rc1-ck1. След наскорощните бъгове, реших че и финалната верия 2.6.10 не ми върши работа и си изтеглих и patch-а за 2.6.11-rc1. Видях че има и rc2, но за него Kolivas не е изкарал още поправки и реших че и rc1 ще ми свърши работа. Добавих поправките, пуснах едно menuconfig и се задълбах в настройки. Не знам защо, но този процес винаги ми отнема много време (днес беше отново ~1 час) – просто обичам и да чета help-овете на опциите и да реша дали ми трябват. За пореден път се удивих колко неща подържа ядрото – особено новите USB джаджи. Върха беше USB Lego Infrared Tower Support ! 😉 т.е. да си управлявам Лего куличка с Линукс … всъщност то хубаво да я управлявам, ама чак подръжка в самото ядро 🙂 Не стига ли някой user space софтуер ?!? Компилацията мина безпроблемно, редактирах си lilo.conf (да, все не мога да се наканя да мина на grub, а и не виждам защо) и рестартирах. Старото ми ядро, или всъщност цялата система, нещо съвсем се беше скапала – може би от непрестанните обновявания на ArchLinux-а и uptime-a, който беше станал (изненадващо дори и за мен) 13 дена, но превключването от едно приложение в друго беше съпроводено с масивно жулене по твърдия ми диск и отнемаше незаслужено много време. На новото ядро избрах CFQ scheduler, а другите въбще не ги компилирах, като прочетох че този е подходящ за desktop система, каквато е моята. За сега не съжалявам 🙂 Компютъра ми се държи много по-добре след рестарта с новото ядро, въпреки че се води RC, а не финална версия. Явно ми върви на такива версии 🙂 С предишната изкарах 3-4 месеца и ако скоро нямам пак свободно време, сигурно и с тази ще стане така. Хайде, честито ми ново ядро 🙂 Драйвера на NVidia тръгна без особени проблеми след patcha на Kolivas и всичко изглежда много добре. Дано да няма неприятни изненади, но дори и да има винаги мога да рестарирам с предишното ядро или с някое от другите по-стари версии, които стоят и още не съм ги изтрил. Свободата, Санчо, свободата …

НЕ

Казват, че било трудна да се казва НЕ. А аз се питам защо да казваме НЕ ?!? НЕ е отричане на нещо, бягство от нещо, пропускане на нещо … Мисля си, че човек като каже НЕ само изпуска нещо да му се случи. Въпреки това, тази сутрин се събудих с мисълта, че трябва да кажа НЕ, колкото и да не ми се искаше. Премислих го, сложих всички ЗА и ПРОТИВ и реших да кажа НЕ. За щастие (или за нещастие) не ми бе дадена тази възможност. Просто въпроса не се появи, не ми го зададоха … Все още си мисля, че ако имах възможност, може би в последния момент щях да премисля и да кажа ДА. Може би съм нерешителен и по-малко твърд от колкото си мисля, защото все пак реших, че ще е НЕ, а не знам в реалната ситуация как щях да постъпя. По принцип си мисля че ДА е нещо положително, а НЕ – отрицателно, и аз като един непоправим оптимист предпочитам винаги да казвам ДА. Днешното ми решение е просто едно изключение. Поне така се надявам. Всъщност днешното ми малко НЕ, е ДА погледнато от друг ъгъл, от другата страна 🙂 Ех, как обичам да поглеждам нещата от хубавата им страна 😉 И все пак може би пропуснах нещо днес – нещо което можеше да промени живота ми (кой знае ???) или просто да изгубя още един ден без да свърша нещо полезно. Не обичам да за съжалявам за решенията, които съм взел и така ще постъпя и в този случай ! ДА на свободата на избора ! Мислете положително 🙂

Събота навън

Днес беше една страхотна събота 🙂 Започна с едно добро наспиване до 10:30 🙂 Станах и се захванах да напиша анкетна карта за “Деня на Линукс в ПУ” (първия вариант в .sxw и .pdf формати). Криво-ляво измислих някакви въпроси и май така ще си остане 🙂 Последва кафе с Таня и Йонов е Red Eye. След това използвах хубавото слънчево време (като изключим студения вятър) за разходка и снимки в стария град. Мисля след малко да сложа някоя във фотоблога ми. След разходката, с Таня отидохме на китайски ресторант и се наядохме с ориз с три вида месо и биричка 🙂 Неусетно станало 5 и нещо и трябваше да отида на среща на OpenClub, където въпреки всички проблеми решихме да има ден на линукс в ПУ, пък каквото ще да стане ! Много от хората дори няма да могат да дойдат, защото са на работа в петък, но аз ще гледам да се измъкна и да присъствам и помагам с организацията. Всичко това правим с идеята да дойдат колкото се може повече студенти и да видят Алтернативата. Сега май е и момента да поканя всички, които четат това, на 28-ми януари (петък) на “Ден на Линукс” в новата сграда на Пловдивския Университет на бул. “България”. Залата мисля че беше 2-ра аудитория, но не съм сигурен, защото въобще не съм наясно със структурата там. Началото е 13:30 часа. Заповядайте !

Сега да продължа с моето ежедневие 🙂 След края на срещата в горско-стопанската камара, отидохме в Петното с Йонов и там дойде и Серго. Пихме по две бири, слушахме хубава музика и реших, че е време да се прибера. Все пак бях излязъл в 1, а се прибрах в 11 вечерта, но не съжалявам, и съм някакси безпричинно щастлив 🙂

Spotless mind

Тази вечер беше поредната филмова вечер у нас. Събрахме се пет човека (Таня, Алтанай, Йонов, Коко и аз) и гледахме “Eternal Sunshine of the Spotless Mind“, филм който Йонов ни препоръча силно. Отново забравих как беше превода на български, но това няма значение, филма наистина е много добър и дори мога да кажа култов! Въпреки участието на Джим Кери, не е комедия а някаква смесица между драма, фантастика и романтика … Режисьор е Michel Gondry, който (както няколко пъти спомена Йонов) е правил клипове на Bjork (“Human Behaviour”, “Army of Me”, “Isobel”, “Hyperballad”, “J?ga”, “Bachelorette”), Radiohead, Chemical Brothers (“Let forever be”), Massive Attack, DaftPunk и други. Ако харесвате този тип неща, силно Ви препоръчвам да изгледате този филм. Няма да Ви се стори като загуба на време, само може другите филми, които вървят в момента по кината, да Ви се сторят бози 🙂 Това го приемете като предупреждение.