От rc на rc

Днес цял ден си стоях в къщи и използвах момента да си обновя ядрото. От липса на време, стоях още на 2.6.10-rc1-ck1. След наскорощните бъгове, реших че и финалната верия 2.6.10 не ми върши работа и си изтеглих и patch-а за 2.6.11-rc1. Видях че има и rc2, но за него Kolivas не е изкарал още поправки и реших че и rc1 ще ми свърши работа. Добавих поправките, пуснах едно menuconfig и се задълбах в настройки. Не знам защо, но този процес винаги ми отнема много време (днес беше отново ~1 час) – просто обичам и да чета help-овете на опциите и да реша дали ми трябват. За пореден път се удивих колко неща подържа ядрото – особено новите USB джаджи. Върха беше USB Lego Infrared Tower Support ! 😉 т.е. да си управлявам Лего куличка с Линукс … всъщност то хубаво да я управлявам, ама чак подръжка в самото ядро 🙂 Не стига ли някой user space софтуер ?!? Компилацията мина безпроблемно, редактирах си lilo.conf (да, все не мога да се наканя да мина на grub, а и не виждам защо) и рестартирах. Старото ми ядро, или всъщност цялата система, нещо съвсем се беше скапала – може би от непрестанните обновявания на ArchLinux-а и uptime-a, който беше станал (изненадващо дори и за мен) 13 дена, но превключването от едно приложение в друго беше съпроводено с масивно жулене по твърдия ми диск и отнемаше незаслужено много време. На новото ядро избрах CFQ scheduler, а другите въбще не ги компилирах, като прочетох че този е подходящ за desktop система, каквато е моята. За сега не съжалявам 🙂 Компютъра ми се държи много по-добре след рестарта с новото ядро, въпреки че се води RC, а не финална версия. Явно ми върви на такива версии 🙂 С предишната изкарах 3-4 месеца и ако скоро нямам пак свободно време, сигурно и с тази ще стане така. Хайде, честито ми ново ядро 🙂 Драйвера на NVidia тръгна без особени проблеми след patcha на Kolivas и всичко изглежда много добре. Дано да няма неприятни изненади, но дори и да има винаги мога да рестарирам с предишното ядро или с някое от другите по-стари версии, които стоят и още не съм ги изтрил. Свободата, Санчо, свободата …

Коментирай