Пак стана много късно … май отново забравих кога последно съм се наспивал. Всъщност няма значение, това означава, че се случват разни неща. Днес (т.е. вчера) беше интересен ден. На работата се наложи почти цял да се занимавам с един комерсиален продукт, наречен AutoCad2004, и чувствата ми са малко смесени. Стават хубави неща с него.

Вечерта с Йонов трябваше да нагласим старата му щайга, която до днес просто стоеше и пускаше музика, за рутер в Баня Старинна, където утре започва един голям проект. В Банята беше заприличало на склад за домашна техника – имаше 30-40 кашона с DVD-та наредени в единия край, навсякъде сложени телевизори, проектори, компютри, кабели … въобще наистина мноогоо техника … и само разни чужденци. Ще видим дали поне ще направят хубави работи.

Пускането на рутера си мина с пълна програма – прекомпилиране на ядро, настройка и на NAT и дебъгване защо не работи DHCPD сървъра. Важното е че накрая стана и доволни отидохме на по бира в Петното 🙂

Сега се прибирам от обиколката ми в нощта на музеите и галериите. Много съм доволен, че с Гери и Яна обиколихме всичките 20 обекта включени в проявата. За пет часа (от 20:30 до 1:30) минахме порез всичките като само две бяха вече затворени. По принцип беше обявено, че ще работят до 3, но към 2 вече почти всичко беше затворено. Навсякъде имаше страшно много хора (като не на всякъде имаше безплатна бира) и всички бяха доволни. Общото мнение, е че идеята е супер добра и трябва да се повтаря по често. Коментарите бяха от поне два пъти годишно до всеки месец. Искам още веднъж да поздравя организаторите и специално Весела от галерия Сариев. Браво, Веси, идеално стана ! 😉

Евала, аферим, машала, ашколсун, браво, Кало 😉 Ставаш за DJ в Петното. Добре сме те обучили да пускаш хубава музика. Шегичка 🙂 Много хубави песни пусна, които бях позабравил и нямаше скоро да се сетя за тях. Успех на новата работа, а ние ще идваме да те навестяваме, колкото може по-често като си там.

Една добра идея за петък вечер, ако сте в Пловдив или смятате да идвате. Наистина поздравявам организаторите за идеята. Аз ще разгледам каквото мога, но може би ще се задържа повече в Банята.

п.с. Йонов, нали не си забравил, че искам плакат 😉

Тази вечер поправих един пропуск, който съм допуснал, като гледах филма “Писмо до Америка”. Наистина пропуск, но дойде точно в подходящ момент след като съм прекарал 4 дни в родопско село, и от един специален човек 🙂

Филмът е много истински – действието, природата, хората, репликите … всичко е точно както ако Вие отидете в някое запустяло планинско българско селце. Идеята за търсене на позабравена българска народна песен, която може да спаси човешки живот, много ми хареса и е добре поднесена. Поредния качествен нов български филм, който гледам напоследък, въпреки че е някъде от преди 5-6 години.

През четирите почивни дни бях в Мандрица, и въпреки обещанието ми миналата година, да ходя по-често там, това беше първото ми посещение за тази 🙁 Сега не ми остава нищо друго освен да обещая същото за в бъдеще. Всъщност имаше няколко причини, заради които за малко да не отида. Разбира се не съжалявам за избора ми, но си мисля дали не трябва да съжалявам ?!? Изпуснах рожденния ден на Усмивката, концерта на Мизар, евентуално един театър, една разходка до водопад …

На Мандрица както винаги беше супер 🙂 Случихме на идеално време и си починах много добре, въпреки че единия полуден изкарах в бране и носене на грозде, което си беше доста изморително.

Разхождах се из любимите ми улички, от които имам много детски спомени, и гледах как се променят. Сега доста снимах къщите, преди да са паднали, както се случва с повечето изоставени, а и не само. Къщите са кирпичени и са над 100-150 години, което също е невероятно, че са здрави и до днес.

Между другото (до)прочетох “Шифърът на Леонардо” и ми хареса. Обичам други гледни точки, освен общоприетите. Разбира се, всеки за себе си решава на кое да повярва и как ще изгради свото виждане по въпроса (не само за конкретния).

Всичко щеше просто да е прекрасно, ако снощи на баща ми не получи нова криза и за малко да тръгнем по сред нощ към болницата в Пловдив. За сега се отлага, но не се знае до кога.

Като се прибрах още едно нещо ми направи неприятно впечатление. Проверих си пощата и видях дългите нижки в списъците на ССС и само като им прочетох по първото писмо, ми стана ясно за останалите. Така и не прочетох останалите. Много тъпо ми стана, че OpenFest разделя хората, вместо да ги обединява 🙁 Надявам се всички да си поемат въздух и да се съсредоточат върху дела.

Както вече писах, аз като виден фен на Весела Казакова, нямаше как да пропусна представление на StereoLove в Пловдив, като част от “Сцена на кръстопът”. Не можах да навия никой да дойде с мен (т.е. всеки имаше други ангажименти), взех си един билет (от драматичния, защото на касата на ГТК отказаха да ми дадат), и мислех че ще го гледам сам, но за щастие видях доста познати (Мила, Елито, Маги … ) и се зарадвах на неочакваната среща 🙂

Спектакъла е модерен и много ми хареса ! Самата му идея точно съвпада с моите виждания за живота. Един модерен поглед за хубавите и лошите страни на живота, за любовта и секса, за грешките и успехите … Най-много ми хареса извода от цявлото представление, което е и моето мнение, че не трябва никога да се съжалява за минали действия и/или бездействия.

И казвайте по-често … ТУУУУУУУУУУТТ 😉

Първоначално мислех да пиша за вчеращния имен ден на сестра ми и как сме си прекарали, със всичките му премеждия и интересни неща, но сега вече ми се спи и ще кажа, само това което ми направи най-голямо впечатление. Бяхме решили да ходим в Петното, поради щастливия факт, че точно снощи му беше първия ден за новия сезон 05-06. Първоначално си мислех. че няма да има почти никой и едва ли не, ще работи само за нас. Можете да си представите изненадата ми, когато разбрах, че всичко е резервирано и пълно и дори имаше вход. Не можахме да останем там за именния ден, но аз се върнах отново към 1 часа. Тогава беше още по претъпкано, а така пълно съм виждал Петното само по най-големите концерти и празници. Май подцених известността на заведението, особено в събота вечер на ден с много именници (а снощи дори имаше и булка 🙂 ). Все пак беше весело и видях много познати.

Отново се наложи да почакам доста време докато се появи поредния български фил по кината. Явно трябва първо да обиколят почти всики фестивали и да оберат повечето награди, преди да видим новите български филми тук. Така се случи с “Мила от марс“, така е и с “Откраднати очи“, Аз май съм станал фен на Весела Казакова 🙂 Гледах последните й три филма (за които знам) – “Мила от Марс“, “Шантав ден” и този на кино. Ами добра си е, и филмите са добри. Дори, с чувство на гордост, ги наричам европейски филми, а не само Български (всъщност последния е българо-турски).

“Откраднати очи” си мислех, че ще по-тежък, като се има в предвид темата за възродителния процес, но този ми страх не се изпълни. Все апк не мога да кажа, че е весел, но е много добър и си заслужава всичките награди, както и заслужава да отидете да го гледате на кино.