Вчера (в неделя) беше рождения ден на Магито. Още веднъж голямо ЧРД , Маги !!! 😉 Та по случай повода решихме да отидем на някъде в планината. От предишната вечер бяхме решили за някъде покрай хижа Здравец, но вчера както си ядохме тортата, единодушно решихме да зарежем тази идея да се отправим към Чепеларе при баба Руска. След дълго туткане и пазаруване успяхме да тръгнем към 13 часа от Пловдив. Когато стигнахме в Асеновград се усетихме, че може да вземем и Дил с нас 🙂 Йонов й звънна и тя се оказа, че си е в къщи и се нави. Дори ни беше много благодарна, че я измъкнахме от целодневната летаргия с Discovery Channel. Изчакахме я малко да си приготви нещо като багаж и в 14 часа вече се отправихме към Чепеларе. Чак по пътя успяхме да намерим баба Руска по телефона, за да й кажем, че идваме. Тя естествено много се зарадва. Пристигнахме, помолихме я да ни направи родопски клин, а ние петимата отидохме на разходка. Случихме на прекрасен пролетен ден ! Природата над Чепеларе е божествена. Отидохме на невероятни зелени полянки с цъфнали цветя и пеещи птички. Лежахме по земята, точно като онази прословута моя снимка в стил – “лесна е бат’ Ицовата”. (в момента дори ми стои за основна снимка в блога).

Вечерта решихме (то вече нямаше друг начин) да останем да пренощуваме там. Направихме си хубава вечеря, след което се качихме на втория етаж, където с хубава музика и винце (всъщност кой каквото пиеше) се заиграхме на една “игра с думи” (онази с плочките, където нареждаш думи). Неусетно стана среднощ и всеки започна да заспива. Легнахме късно, но на чисия въздух, сутринта сравнително лесно станах по почти същото време, за което ставам за работа. Вечерта се бях обадил, че си взимам половин ден отпуска (при нас може и така 🙂 ), така че към обяд трябваше да сме се прибрали. Герито също беше на работа от 12 часа. Колкото и да ни се струваше, че има време, едвам успяхме да тръгнем към 10:30. Честно казано въобще не ни се тръгваше, но това е друга тема 🙂 Успяхме да стигнем точно на време и направо отидохме на работа. Така работната ми седмицата започна с половин ден закъснение, което си е повод за радост 🙂

Хубава седмица !

Напоследък нямам за какво да пиша тук, освен за две тъпи (лоши) новини

Уиндоус
Инсталирах си WIndows XP 🙁 май няма да се размина без него за дипломната ми. Пробвах всичко що ми хрумна, но просто май съм си свикнал на Protel-а, а и имам доста готови неща за него. Освен това AVRStudio-то на Atmel отказа да тръгне с wine. Както и да е … намерих някакъв lite edition на WinXP със SP2 – цялото ISO е малко над 200MB и сложих него. Не ми натривайте сол – Спаснята го прави вече от няколко дена … че съм се продал …

Защо не си купувайте марка NEO
Проблемите които имах с mp3 player-а си останаха – т.е. май нещо му има на flash-a и на места нещата не се записват в него по правилния начин – от тук следва “прескачащи” песни и почти невъзможно да пренесеш някой файл без да се промени 🙁 Та така mp3 player-а ми отиде на ремонт. Мисля си, че нищо няма да му оправят, само ми го взеха, но това си е мой проблем и ще гледам да ги накарам да ми го сменят. Всъщност исках да Ви кажа, че като отидох в сервиза на K&K до Техномаркет Европа, просто целия беше пълен с телевизори NEO. Сигурно е имало и други неща, но телевизорите бяха големи и се виждаха. Та така – имайте едно на ум, като избирате евтиното. Аз го направих за пръв път, и ще гледам да се поуча от грешката ми.

Вечер въобще не ми се спи, а сутрин едвам ставам. Не се оплаквам просто съм така. Всяка сутрин като звънне будилника и ставам с единствената мисъл, че като се прибера направо ще си лягам. Няма въобще никакво значение кога съм си легнал, а само кога се събуждам – рано ли е – значи ми се спи. Вечер е обратното – мине ли полунощ ми минава и сънливостта. Снощи например бях на поредното уейв парти в Петното (на което впрочем се разцепих от кеф), прибрах се към 1:30 и просто не ми се мислеше за лягане. Намерих една купа пържени картофи на масата и реших да ям. Пуснах телевизора в кухнята и дори се загледах в някаква телевизионна игра с едни кутии по Нова Телевизия. В крайна сметка в 2:30 си легнах, защото реших че е време и знаех, че в 8 сутринта трябва да съм станал.

С нарастването на e-джажите ми (с mp3 плеъра положението вече стана критично), се замислих колко много неща мъкна постнянно в раницата ми. Сега реших да погледна вътре, защото има неща за които и аз не подозирам. Я да видим какво ще изкочи 🙂

• папка с бели листове, джобове, разни схеми
• шапка с козирка
• case с дискове – главно музика
• друг case с дискове – главно Линукс дистрибуции, празни CD-та, филмът Revolution OS …
• диск Ik0’s Walk – диск с любими песни
• 1 презаписваем диск
• книгата, която чета. В случая – “Бродягите на дхарма” на Джак Керуак
• чифт слушалки (това е от скоро, заради mp3 плеъра, когато не ми висят на врата)
• 3 химикала (два от които не работят)
• цифров фотоапарат
• течност за размразяване на ключалки на автомобил (май е време да я махна от раницата 🙂 )
• фирмено тефтерче на Invest Electronics за бележки
• друго тефтерче с твърди корици, в което едно време си записвах телефони, e-mail-и, ICQ-та и др.
• 3 запалки (не, не пуша)
• калкулатор с инженерни функции (както е известен – елка с много копчета)
• капачка от бира Guiness (подарък от Роб) – как е оцеляла толкова време в раницата не знам ?!? 🙂
• картонено етикетче за скриване на черните надписи по цигарените кутии с надпис “I love PHP” от миналия WebTech
• пакетче чай Twinings Lemon Twist
• пакет нескафе 3 в 1
• 2 презерватива
• зарядно за Siemens
• инструкции за сглобяване на калници на велосипед (и това не знам защо е още в раницата)
• многофункционален ключ за велосипед (това знам защо е там 🙂 )
• 2 пакета носни кърпички (едния на половина)
• пакет цигари Slims (нали казах, че не пуша)
• 9 бонбона лукчета
• 6 други смучещи бонбони (от онези цветните)
• 1 шоколадова вафла
• USB кабел за Siemens
• пакет Fervex
• листче с описано свързване на женски 9 и 25 пинови COM портове (е, те това наистина не знам от кога е)
• 6 пакетчета захар (в окаяно състояние)
• 1 фенерче
• 2 лепенки за рани
• пътен атлас на България
• швейцарско ножче – не, не е от MTel, има доста по-интересна история 😉
• 3 батерии тип AAA
• 1 малко шоколадче от онези за кафе
• книжка за печати от 100-те национални туристически обекта
• 1 мида от морето 🙂
• малко тинол за запояване
• безопасна игла
• шише с вода – 500ml
• пакетче дъвки

и това всичко в една раница за 12 лева купена преди две години от пазара на “Кап. Райчо”.
а като тръгна на някъде към това се прибавят поне зарядното за фотоапарата и четка за зъби 🙂

Пейо

Така и така почти всеки път го правя, нека този път да пробвам едно блогване точно в стил Пейо 🙂 Мисля, че е напълно подходящо за ден като днешния.

1-ви април

Днес е (беше) 1-ви април. Международен ден на шегата. Много съм доволен, че успях да го преживея без да излъжа някой или мен да ме излъжат. Само Софито се опита, но не успя 🙂 Всъщност то това си е идеята – просто шега. Има ли разлика между шега и лъжа ?

mp3 плеър

В петък след работа насочих Лео в посока Техномаркет Европа и се върнах с новичък mp3 плеър. Просто реших, че няма за кога да отлагам. Вече цяла седмица бях на колело и ми трябваше такова нещо, а и отдавна се каня. Взех малко пари и реших да ги дам за това. Купих си най-евтиния модел с 512 MB флаш памет – NEO m’cord. Имах малко проблеми с него още първия ден, но като цяло съм доволен. Единствено оригиналните му слушалки просто отказват да стоят в ушите ми, докато карам колело, така че ще си ползвам други. Иначе и те не са лоши – хем са връзка за врат, хем слушалки. Иначе си свири плеърчето 🙂 има си и радио, идеално е и за обикновенна флаш памет (то си е с такава форма дори), каквато нямам.

театър

Днес Магито ме нави да отидем на един театър в Синдикалния. Някакви нейни приятели организират нещо като куклен театър. Всъщност всичко беше от беши кърпи, които светеха на неонова светлина, а актьорите и всичко останало не се виждаше в тъмното. Много яко беше ! Не бях гледал нещо подобно преди. Всичко изиграха просто чудесно. А и музиката беше на точното място и част от цялостното усещане. За съжаление така и не запомних името на трупата и постановката, но останах страшно впечатлен. Всъшщност са млади момчета и момичета, които с парите от входа планираха да отидат на някакъв фестивал в Пазарджик.

Люто

Принципно не ям много люто, но днес Йонов ме нави да отидем на тайландския ресторант и да ядем пилешко с ориз и босилек и къри. Май това беше най-лютото нещо, което съм ял, но ми хареса 🙂 След като го изядохме (двамата 600г.), просто разбрахме колко е прекрасен света … без къри 🙂

“В” като …

Вечерта решихме да завършим като изгледаме някой филм на Mac G5-цата в офиса на Йонов. Докато с Герито отидохме за бира и да тя да хапне нещо, те бяха избрали филма V for Vendetta. Филм, който с нищо не ни впечатли. Йонов защо каза, че бил английски ? Сега гледам че е САЩ/Германия.

Еко фитнес

За този уикенд имах големи планове да ходя на накъде – от това да отида на море в Иракли, през Чепеларе или поне до скалите над Храбрино, но в крайна сметка утре ще съм на село 🙁 Както каза майка ми – еко фитнес.

Май няма да ходя към Иракли. Имаше идея да се ходи тази събота и неделя там, но нещо всички се отказаха, а аз нямам толкова пари да отделя за това пътуване сам (а и не ми се ходи сам). Днес дори отказаха на Йонов палатката и не я взех. Ще гледам поне да разпечатам и да пратя писмата-протест, които са писани в Акция 2 на новия сайт за спасението на Иракли – DaSpasimIrakli.com.

Колелото върви 🙂 Вчера реших да го кръстя Лео. Малко завиждах на Дафо, че си е кръстил неговия Велю, и реших, че не може повече така 🙂 Не се чудете Лео идва от модела – Leopard. Днес малко се изложи и се наложи лек ремонт в движение, но проблема май си е в мен – изкривил съм му предната капла или не мога да я центрирам хубаво и опира в спирачката. Дано не се наложи да купувам нова.

Колкото и странно да звучи, май най-сетне съм се захванал сериозно с дипломната ми работа. Днес ходих в лабораторията и тествахме филтъра, който трябва да слагам за смущенията от мрежовото напрежение и изглежда ще свърши работа. Всъщност първо бях объркал резисторите, но го оправих на място. Може ли а да не сгафя нещо 😛

п.с. Не че имам нещо проитив, но сега като се разгледах по сайтовете за Иракли, навсякъде виждам моите снимки от миналото лято, а никъде не пише дори от къде са взети. Вярно е, че не сме указали леценз на снимките от НашитеСнимки, но това дори май ги прави copyright. Първо видях моя снимка в стария блог за Иракли, а сега във форума на daspasimirakli.com видях този линк. В знак на уважение можеше поне да ме/ни информират, а гледам че са оставени и снимките, които дори не са от Иракли. Ако някой ме беше попитал за снимките, щях да предоставя дори оригиналите с по-голяма резолюция.

Днес вече нямах сутрешни ангажименти да карам баща ми на лъчетерапията, и реших че е идеален ден да отида за първи ден за тази година на работа с колело. Бях забравил колко е готино 🙂 Особено като вече е светло до по-късно може спокойно да си направиш едно по-голямо кръгче преди да се прибереш 😉 Пролетта осезаемо дойде !

Завърши “София филм фест в Пловдив“. Бях на последната прожекция – Crossing the bringe – Music of Istanbul. Филм за който през последните няколко дена чух от две места и ми хареса, че не беше минал все още. През деня отидох и успях да взема два билета. Интереса към филма наистина беше голям – дори имаше правостоящи (всъщност седящи на допълнителни столове). Не знам дали хората бяха дошли заради филма, или като уважение към организаторите, които се представиха, но наистина имаше много хора. Филма определено си струва (дори да си го купи човек) – всички музикални стилове (малее това турски рап е нещо уникалнио 🙂 ), пречупени през погледа на народ еднакво повлиян от изтока и запада, наистина се е получило нещо много качествено. Всъщност Истанбул е единствения чужд град в който съм бил аз (поне в съзнателния ми живот), и ми беше интевресно да видя какво съм пропуснал, като знам, че и аз съм бил там.

Така с по една дума се описват последните ми три дни. В петък вечерта Таня ни каза, че трябва задължително да отидем в Найлона, за да ни каже нещо важно. Изненадата беше Дил, която се била върнала от Германия. Много се зарадвах. Не бяхме се виждали от много време. Дори и миналото лято като си дойде почти не можахме да се видим. Всъщност аз малко закъснях за срещата в петък, защото трябваше да честитя рожденния ден и половина на усмивката, a бях планувал отдавна как да я изненадам 🙂 Това май трябва да ми стане редовен номер – хората почти не се усещат кога минават 6 месеца от рожденния им ден, и става хубава изненада. А по-хубавото е че не остаряват с 1 година като има казваш ЧРД 🙂
Все пак след това се реванширах към Дил и стоях в Найлона до 1-2 часа. Хубаво си поговирхме, но реших поне малко да се наспя. Тя тряваше да стои докато затвори заведението и да си тръгнат с Таня.

В събота решихме да си направим една разходка към Асеновград – най-близко и най-хубаво, а и да закараме Дил. Естествено към Асеновата крепост беше препълнено с хора и ние решихме да отидем на някъде другаде. След крепостта продължихме по черния път. Подминахме римския мост (поне на такъв ми прилича), и продължихме още. Стигнахме до полянки с река и водопади, които са невероятни красиви. Ще ходим по-често на това място. Особено като се постопли още.

Снощи след като се прибрах и се наядох просто паднах на леглото и съм заспал. Към 1:30 се събудих в същата поза и реших поне да се съблека и да се завия. Така чак до 10:30 тази сутрин. Май наистина съм имал хроничен недостиг на сън. По-голяма изненада ми докара GSM-а който твърдеше че е 11:30, поглеждам компютъра и той така, и чак тогава се усетих, че май днес е деня за смяна на времето. Въобще не бях се сетил за това. Май не избрах най-подходящата нощ за наспиване, но ми дойде добре. Хубаво, че нямах някоя среща 🙂

п.с. забравих да спомена, или по-точно да предупредя, всички водачи на МПС. Вчера само на път до Асеновград видях 3 катастрофи, две от които много тежки. Имаше една верижна в тунела, където 4-5 коли се бяха блъснали, имаше две полицейски коли и две пътни помощи и въобще тунела беше едвам проходим. Другата тежка катастрофа беше на пътя за Асеновград, малко преди отбивката за Крумово. Там беше наистина страшно – няколко напълно смазани коли (вероятно челен удар) и 2-3 коли в канавката, също доста смачкани. Имаше линейки. Това беше като отивахме към 15 часа, и на връщане към 18, положението все още беше същото – т.е. не бяха разчистили пътя. С други думи искам да кажа – внимавайте със скоростите. Хубавото време предразполага за по-високи, но като видях какво става …

За снощи и днес на бързо, ама наистина, че много ми се спи … Снощи бяхме (с Таня и Йонов) на New/Dark Wave партито на Chamber CLub в Петното. Миро този път караше на автопилот и вървеше през цялото време един сет. Нямаше хора, т.е. само ние бяхме. Затворихме Петното и отидохме в Найлона. Там продължихме с дълбокозамислените разговори, докато не затворихме и това заведение. Прибрах се в 3 след полунощ след доста бирички. Отгоре на всичко нещо се разболявам май и днес цял ден ми е запушен носа и ме болеше малко гърлото. Това добавено с недоспиване и лек махмурлук ми направи един тежък ден. Голяма част от работния ден прекарахме в почистване на градинката пред фирмата. Всъщност това си беше ободряваща и забавна част. След това останах до 19:30 на работата за да пробваме адресируемата централа и май ще я бъде. В 20:30 имах среща с Герито и Нина и ходихме на кино – “Статски съветник” – хубав криминален руски филм, само където аз май не си падам много по този жанр (или поне го предпочитам на книга). Сега май е време наистина да лягам, че днес също ме очаква един дълъг ден с най-различни ангажименти.

p.s. стана по-дълго от колкото го замислях