Нямах никакви планове за този уикенд (освен да си търся обувки), и естествено се получи нещо съвсем друго. В събота сутринта Йонов ме субуди и каза, че е размислил и да ходим към село Боженци. Предишната вечер подхвърлихме да ходим, но така и не се решихме. Утрото обаче, като по-мъдро от вечерта, ни подкани да ходим. Така взех Магито и Йонов с Астралката и потеглихме към Стара Планина. По пътя се усетихме да се обадим на Тихомир от Казанлък и да го вземем с нас. Той се оказа че е на работа, но каза да му звъннем пак като пристигнем. Центъра на Казанлък са го направили много хубав ! Разходихме се малко, Тишо ни заведе на едни сандвичи да хапнем и тръгнахме отново на път. Казахме му да идва с нас и той се съгласи 🙂 Единственото в Казанлък не ми хареса, че няма почти никакви табели и се объркахме и обиколихме целия град преди да влезем в него.
Преминахме прохода Шипка и минахме през мястото, където миналата година катастрофирах. Спрях за малко и огледах мястото. Счупената мантинела, все още си беше смачкана. Тревата и храстите бяха порастнали още повече. Интересно ми беше да се върна отново там. Имаше горски ягоди наблизо и Магито веднага ги надуши 🙂
Малко преди нашата цел – село Боженци, срещнахме по пътя Яна и Сребрин, от които всъщност ни хрумна да отидем на там. Те още не бяха стигнали. Оказа се че нещо са се объркали с рейсовете. Взехме ги на нещо като стоп, но се оказа, че само след няколко завоя е и самото село. В Боженци е много яко (ако мога така да се изразя). Всички къщи са във възрожденски стил и същевременно в тях си живеят хора. Вярно е, че половината са превърнати в механи, но всичко като е в един стил е хубаво. Просто си струва да се посети ! Взех си и печат за 100-те туристически обекта.
Обикаляхме поне няколко часа, но съм сигурен, че има още доста хубави места да се видят в това село. Уважихме една от механите като седнахме за почивка и хапване. Ядох “Боб в гърне”, но в сравнение с този от Широка Лъка, не струва 😛 Пърленката, обаче е супер 🙂 Оставихме Яна и Сребрин в Боженци, а ние тръгнахме по обратния път.
На върха при Шипка се почудихме малко дали да не спрем, и си казахме – така и така сме тук, дай да се качваме! Оставихме колата долу (вече бяха заключили бариерите, а и така е по-хубаво) и се закатерихме по стълбите. Така за пръв път ходих и до Шипка. Направихме си и доста снимки там. Скоро ще трябва да попълня Нашите Снимки с цялото ни пътешествие.
Тръгнахме отново към Пловдив, но вече се стъмни и докато се чудихме по кой път да се върнем – през Карловския или през Павел Баня, на Йонов му хрумна да ходим да спип в негото село Колю Мариново. Нашите малко ми се разсърдиха като им се обадих и им казах, че ще се прибера утре сутрин, а бях казал, че излизам “за няколко часа”. В неделята по принцип трябваше да ходим на село. Така се съгласих за Колю Мариново, само ако станем тръгнем рано сутринта за Пловдив.
Още по-странно беше положението на Тишо, който беше отишъл на работа в събота, а отиде до Боженци, Шипка, а след това се съгласи да дойде и до Колю Мариново и до Пловдив. Все пак на път за вилата на Йонов минахме през селото на Тишо – Долно Сахране, от където взехме малко хранителни запаси за вечерта. Минахме през Средна Гора по тъмно и не можахме да се насладим на красотата й, а и беше вече сравнително късно и бяхме изморени. Пристигнахме в Колю Мариново към 23 часа, направихме си една хубава вечеря, намерихме едно хубаво домашно винце и след това спахме много хубаво (всчики се похвалиха че са спали много добре).
В крайна сметка в неделя в 9:30 си бях в Пловдив и след това с нашите ходихме до Чоба, по същия път, по който се прибирах малко преди това.
Хубави неща стават спонтанно ! 🙂 Аз се заредих хубаво за новата работна седмица, а Вие ?
