За пореден път се случи да ме зарибяват за хижа и в крайна сметка аз да отида, а човека, който ми говореше да се откаже. Както и да е – вчера следобяд (между другото 17 часа следобяд ли е още ? 🙂 ) тръгнахме с Маги и Вачко за хижа Теменуга до връх Шипка. По-точно от върха Шипка се тръгва по пътя за Бузлуджа и на 1-2 km се свива в дясно (има табела, която е малко след отбивката 😛 ), след това почти веднага се появява ново разклонение на което се продължава на ляво (има табела, този път на място). Пътят е страшно живописен. Тесен е, но става да мине кола. Още 2-3 km навътре в гората и стигате хижа Теменуга. Мястото е просто перфектно за почивка – гора, гора и гора 🙂 Ние стигнахем по тъмно и Таня и Тишо ни чакаха на запален огън на открито. Веднага си пекнахме филийки и си спретнахме вечеря. Стояхме до късно на вън и времето беше идеално за края на октомври. Самата хижа не е нещо особено – в стил едновремешните лагери. Добре че си носихме печка тип духалка, иначе можеше доста да си понамръзнем вечерта – все още не бяха включили парно (май друго нямаше за отопление). Сутринта станахме, направихме си кафе, разходихме се из околността и се приготвихме да си тръгваме от това прекрасно място (наистина много ми хареса, ако до сега не стана ясно). Още от вечерта батерията на GSM-а ми беше паднала и аз въобще не бързах да я зареждам, по такива места въобще не ме интересува колко е часа и дали някой ме търси.
На връщане към Пловдив (естествено) минахме и изкачихме Шипка (поне стъпалата й). Този път отидох там в работно време и си взех печат за 100-те туристически обекта, а и се качихме на паметника най-отгоре на панорамната гледка. Имаше още доста хора, което си е нормално в слънчевия неделен ден.
Продължихме надолу по пътя и се спряхме на руската църква точно под Шипка (май не й знам името). За пръв път отивах да я разгледам от близо – честно казано съм впечатлен от размерите и пищността й. Особено едната камбана беше огромна, дори ме впечатли повече от златните кубета.
Следваща спира беше Казанлък. Естествено, както всеки път, първо отидохме да ядем от големите сандвичи 🙂 След това направихме и туристическа обиколка на града. Тишо ни разведе по главната, новия зелен мост, реставрираната църква Св. Илия (дали се казваше така ??) и тракийската гробница. Поседяхме малко на тревата в парка (нещо което в Пловдив няма къде да се направи) и се подготвихме за тръгване към дома. (Тааам далеееч … 🙂 )
Прибрах се много доволен от пътешествието и се раздвам, че отидох. Е, не можах да гласувам, ама и аз толкова не се бях засилил да го правя.
п.с. само да спомена, че в събота преди да тръгна се опитах да намеря с google нещо повече за хижа Теменуга, като например къде се намира и как се стига, но не можах. Сега след този пост се надявам, това да се поправи.
