Уикенда освен OpenFest

 Реших да отделя останалите ми преживявания от последните два дена, освен OpenFest, в отделен пост, за да не смесвам прекалено много темите.

Пейо твърди ,че не помни, но когато първия ден се видяхме на OpenFest-а ми каза : “А, какво правиш тук, а не си по горите ? “. Аз все пак имах планове вечерта да съм на планина. След лекциите в събота се отправих към Владая, където трябваше да намеря хотел Владая. Това не се оказа толкова лесно в тъмното. Дори в първия ми опит успях да стигна до едно друго село – Мърчаево 🙂 Веднага се върнах и след още две кръгчета из Владая успях да намеря правилната пресечка. В хотела без да знам много за какво става дума се озовах на събиране на доброволци от CVS. За компютърджиите да уточня че тук CVS не е CVS ! Всъщност за цялата работа е “виновна” Стаси, която ме покани на техния купон, който всъщност беше нещо като представяне кой къде е ходил и какво е свършил по програмите на CVS. Всички се оказаха много готини и творчески хора. Нагледах се на хубави снимки от цял свят – от Байкал в Сибир до Франция и от Швеция до Италия. Дори си набелязах няколко места за ходене 🙂

Аз се уредих с безплатно място за пренощуване, защото хотел Владая, въпреки че изглежда като хижа, всъщност наистина си е хотел, с хотелски цени (45 лева за нощувка единична стая).

Hotel Vladaya

След представянето на проектите имаше (хубава) музика, танци, пиене, китара, шкафче в ролята на тарамбука и още доста други интересни импровизации. Използвахме и екстра часа, предоставен от промяната на времето, и пак си легнахме по вече не толкова малките часове. Беше много добре, въпреки че ми трябваше малко време да осъзная къде се намирам.

Китара и шкафче

Сутринта  за пореден път ми се случи да се събудя и да осъзная на какво хубаво място се намирам. Винаги така става като отивам някъде по тъмно. Всичко в гората беше толкова есенно 🙂 Нямаше начин да не се разходя малко с фотоапарата:

Есено листо

Vladaya esen

Vladaya esen

OpenFest 2007

Приключи и тазгодишния OpenFest. Аз в събота успях чак към 9:30 да се измъкна от вкъщи и да тръгна към София. По пътя постоянно валеше и имаше гъста мъгла. Най-странното беше, че в Пловдив си беше хубаво време и аз дори си забравих якето – голяма грешка, като се има в предвид къде отивам, обаче се усетих чак на магистралата и не ми се връщаше. Въпреки лошото време успях към 11:30 да стигна във Военния клуб.

Изслушах лекцията на Georg Greve, която беше доста добра. След това реших да пропусна следващата и заедно с времето за почивка отидох при братовчетките ми да се видим. Всъщност основната причина да отида, която ми развали “open” деня, беше да се занимавам (разбирай преинсталация) с един Windows.

След тази не-open пауза се върнах на OpenFest. Отидох в зала 3 на Web 2.0 BarCamp, но нещо тези уеб неща не можаха да ме спечелят. Отново отидох в 1-ва зала, в която течеше лекцията на Васил Колев, който говореше за VoIP. Догледах я и след това започна лекцията, която най-много ми хареса от целия OpenFest – Building Wikipedia: a very cheap story. Просто лектора (Domas Mituzas) беше идеален и предостави точно това, което аз очаквам от една лекция. Дозата хумор също беше на ниво. Идеята със оператора за оптимизация* просто разби цялата зала 🙂 Освен това научих доста неща за това как и на какво се крепи Wikipedia. Накрая поредното разбиващо изказване беше след въпроса “как се грижите за бекъпите?”, на който отговори с “backup, what ?!?!?”. Така че да знаете – wikipedia, освен седемте им data сървъри по света, нямат backup.

Като естествено продължение изслушах и лекцията за българката wikipedia, което беше и края на първия ден на Openfest.

Втория ден също закъснях малко за началото и влезнах по някое време на лекциите на Бого, който нещо ми се стори недоспал (или каквото там) и не беше така темпераментен в презентацията си, както обикновено. Иначе много се радвам на идеите и нещата които представи. Наистина се надявам свободните софтуерни решения да спечелят бизнеса и администрацията.

Следващата лекция беше на Erik Josefsson. Честно казано от заглавието “Как да се борим за права си в цифровия свят” очаквах да говори как да защитим нашите неща и нещата които правим в Интернет, а той говори главно за законите и проектозаконите в европейския съюз, които се отнасят главно за защита на авторски права и правото на лична употреба. Не че беше лошо, но не очаквах това. Накрая на лекцията представи и всички (?) кампании на EFF, което ми хареса.

Последва почивка, която прекарах в ядене на пица в близката пицария, където бяха и почти всички останали от OpenFest 🙂 След като се наядох добре реших да пропусна следващата бизнес лекция, както и останалата част от ден, а да се прибера по-навреме в Пловдив и да гласувам.

* – оператор за оптимизация: //

Утре на OpenFest

Тази година е юбилейния пети OpenFest. Тази събота и неделя във Военния клуб в София, организаторите са се погрижи за пълна с интересни личности програма. Аз тази година нямам нищо общо с организацията и ще ходя само като зрител.

Ти ще дойдеш ли ?

п.с. а този flyer на Бого кърти 🙂

Пингвини

Петък, събота и неделя в картинки и малко думи

Петък – рождения ден на Пухи. Взехме му палатка, а той не спря да се радва 🙂 Веднага я разпънахме в стаята 🙂

Палатка в стаята

Пухи се радва

Пухи с подаръците си:

Палатка, тениска и шапка

а после в Петното се разбихме

В Петното

Continue reading Петък, събота и неделя в картинки и малко думи

Гадна София и концерт на Мизар

След съботния купон/сватба започнат в Гепи и продължен в Петното до посред нощ, ставам в 7:30 сутринта и се стягам да ходя за два дена в София (понеделника си го взех отпуска от работата). Към осем и нещо успяваме с майка ми да натоварим всичкия багаж и тръгваме. Майка ми просто трябваше да я закарам до София да се види с леля ми и другите роднини в столицата. От Пловдив качих и Яна, с която се бяхме навили да ходим на засаждането на дръвчета, организирано от gorichka.bg.

Нормално към десет и нещо пристигаме в София и на Орлов мост се втрещявам – булевард България е затворен ! Казвам си “ужас!” аз от друг път не знам как да стигна до Борово, където трябваше да оставя майка ми. Свих в следващата в ляво, като се надявах от някъде да се включа отново на “България”. Йок ! Всички пресечки, преградени с огради и пазени от полицаи. По-късно разбрах, че цялата работа била заради някакъв маратон. Аз карах, карах, без да знам къде съм, докато стигнах на края на Витоша, където десния завой, също беше заграден и просто спрях. Братовчетките ми казаха да стоя там и ще дойдат с такси да ме упътят как да стигна до тях. Така в лутане и чакане изгубих повече от час.

След като най-накрая оставих майка ми, трябваше да отидем до Яна в Дианабат, за да си вземе малко по-подходящи за планина дрехи и обувки. Междувременно се чух с Еми и се разбрахме да вземем и нея (и тя още не беше тръгнала) от Овча Купел. Чудите се как се оправям в непознат град, нали ? И аз се чудя !

Стана почти един часа докато стигнем до лифта на Драгалевци и от там отидохме пеша до Драгалевския манастир и започнахме да се чудим къде точно е засаждането. Еми използва “обади се на приятел” и се оказа, че мястото въобще не е близо, а и те вече почти приключвали.  Това много ни разочарова и разбрахме, че въпреки голямото желание този ден няма да садим дръвчета.

Съботата беше един слънчев ден във Витоша и ние решихме да се възползваме все пак от случая  и си направихме разходка из планината. Изкачихме се до Бай Кръстьо. Там хапнахме по една чорба и като захладня слезнахме с лифта. За да се стоплим Еми ни заведе в Чайна и пихме невероятен чай, който си избрахме като за след планина. В 18:30 имах среща пред кино “Люмиер” за да си взема билета да влизам на концерта.

Концертът на Мизар. Малко съм раздвоен. Имаше доста неща, които подразниха и оказаха влияние на  цялостното усещане. На първо място и основното – голямото закъснение. След като беше обявен за 18:30 , в 20:30 Kayno Yesno Slonce излязоха с думите “Добър вечер. Концертът малко закъсня, но това е положението.”, изсвириха две песни и си тръгнаха. А това бяха единствената друга група, освен Мизар, която бях чувал предварително. Така след закъснението целия фестивал се проточи. Все пак 6 групи да свирят не е малко. Имаше и досадни паузи между изпълнителите, в които святкаха цялото осветление, което някак си не стоеше добре. Освен това  това били станали и други тъпотии, което допълнително изнерви обстановката. Подразни ме, че мъжът от италианската група Rose, Rovine e Amanti излезе от сцената още преди края на последното им парче и дори не успя да си получи заслужените аплодисменти. Irfan и Voyvoda ми направиха добро впечатление, а гърците Daemonie Nymphe не чак толкова. И все пак повечето хора (да, признавам си, и аз) чакаха Мизар. Македонците излязоха на сцената чак след полунощ. Още с първите думи вокалa ме изуми. Такъв глас на живо не съм очаквал да чуя ! Хареса ми дори повече от записите. Свириха час (дори може би по-малко) и си тръгнаха от сцената изведнъж без поздрави и без бис. Навън хората коментираха изпълнението на “Дождот”, как го претупали, но на мен ми хареса. По-скоро проблема беше в озвучението, и то през целия концерт. Повечето групи постоянно се оплакваха от мониторите.

След концерта бързах да си тръгна, защото вече бях казал, че ще спя при леля ми и тя ме чакаше. Извинявайте че не казах дори чао (знам, че не се сърдите : ), но колкото и да бързах бях решил поне набързо на мина и през изложбата “Земята от високо”, защото си знам, че друг път няма да има кога да я видя.  Легнах си към 2 часа и бях доволен, че си бях взел понеделника почивен ден и не се налагаше след концерта да се прибирам до Пловдив.

Като цяло съм по-скоро доволен от концерта. Покрай него се запознах и с доста от хората от Bai_Hui 🙂 Освен това ме запознаха (и след това му забравих името) с барабаниста на The Headstall. Убави хора !

В понеделник станах към 10, малко игри с Мимито до обяд, след което имах среща със Софито да ходим в Студентски град да й сглобявам едно бюро, което мъкнех с мен. Отидох да я взема от НАТФИЗ, а тя ми вика – хайде по магазини да си взимам GSM. Аз казвам – OK. Решихме да отидем в Mall-а, където поне знаехме, че има места за паркиране, защото иначе из центъра нямах представя къде ще паркирам. Имахме идея какъв модел точно телефон търсим – Nokia 2310, но като питахме за него в Germanos ни казаха, че в този магазин такива ниски класове въобще нямат. В Техномаркет също го нямаха. Малко се разочаровахме и решихме да гледаме 3D кино 🙂 Аз досега не бях ходил и даваха Космическа станция, което ме нави 🙂 Доволен съм. Хареса ми 3D киното !

След това продължихме из магазините за GSM-и  извън лъскавия Mall. В още един Germanos получихме ужасно отношение. В още един магазин (вече не помня кой) имаше модел, но го нямаше в желания от сестра ми цвят панел. Все пак в крайна сметка в поредния магазин намерихме точно каквото търсихме и го взехме. Софито имаше конкретна идея какво искаше – телефон с радио, на който батерията да кара много и да е червен на цвят, ако може. Nokia 2310 отговаря на тези изисквания (само го няма в червено, а в оранжево). Ха, честито, Софи !

Успяхме да стигнем до студентски град чак на стъмване. Сглобих бюрото. Беше по-лесно отколкото очаквах 🙂

В 20 часа успях най-сетне да напусна  София с ужасното движение, задръствания, затворени улици и други неща, които успяха да изнервят дори мен – най-спокойния шофьор, който познавам 🙂

Личен пример

По случай BlogAction Day и повлиян от тази статия в gorichka.bg ето моя скромен списък, с това какво правя ежедневно за нашата планета:

  • карам колело до работата и обратно (поне когато не вали много)
  • ходя пеша навсякъде из града (или пак с колелото, ако бързам)
  • не използвам асансьора, а стълбите (5-тия етаж не е толкова много дори като съм с колелото)
  • с кола пътувам главно извън града и гледам винаги да е пълна. Ако съм сам (което се случва рядко) качвам и стопаджии
  • гася лампите в помещения, в които няма никой
  • нямам климатик (а и не искам да имам)
  • спирам водата докато си мия зъбите (винаги съм го правил, дори като малък)
  • изключвам монитора ми при всяко ставане от стола (вече ми е дори навик). Вярно че така не се спира целия компютър, но той си има и други задачи за вършене
  • за офиса си купих порцеланова чаша, в която пия кафе, вода и разни други напитки, когато някой има повод да почерпи. (така спестявам поне 2 пластмасови чашки, който отиваха преди всеки ден в кошчето след кафето)
  • събирам боклуците в раницата, когато ходя из планините и след това ги изхвърлям в (подходящ) контейнер във възможно по-голям град
  • изключвам  зарядното от контакта, след като ми се зареди телефона, фотоапарата , mp3 плаеъра
  • подкрепям и участвам в зелени кампании. Слагам банери в блога ми

Малко хаотични мисли, но в този ред ми дойдоха.

Бяла Черква

Днес, на хубавия ден 13-ти, напук на плановете ми, си послушах импулса. Сутринта, въпреки прогнозите, в Пловдив беше много топло и в това хубаво време си казах, че въобще не ми се стои в града. Звъннах 3-4-5-6 телефона на разни хора, но никой не се съгласи да дойде с мен, така че си хванах Астралката и накъдето ми видят очите. Първо ми видяха Родопите, след това се озовах в Белащица, оттам на хижа Здравец и след това реших да видя до къде стига пътя 🙂 Така стигнах до Бяла Черква. Разходих се почти час из местността – гледах и снимах есента. Есента беше истинска! Дървета с ярки многоцветнни листа, и дори имаше малко мъгла, която само допълваше пейзажа.

Такаа утре като/ако отида на Витоша ще направя сравнение 🙂

Виртуална и реална култура

 Вчера ми се случи нещо за първи път – бях на концерт в SecondLife. Спастнята са си направили група Slayer, правеха концерт с техни изпълнения и ме покани да отида. Реших да видя какво е усещането и честно казано много ми хареса. Всичко си е почти същото като на концерт на живо. Събитието си има дата и час, събират се доста хора, всеки се е подготвил за случая със специален аватар и анимации на героя си. Групата (които всъщност също са реални хора регистрирани в SecondLife) също се бяха постарали добре. Бяха се направили точно като членовете на Slayer. Спастянате беше Kerry King и съжалявам, че не правих снимки (така де screenshots).  Stream-ваха само парчета от live изпълнения на Slayer и звучението беше като на истински концерт. Освен това скачаха по сцената, имаха хубави анимации за свирене на китара, спираха се по време на паузите  и сменяха различни китари 🙂 Въпреки че не слушам метал, останах до края. Имаше и безплатни тениски на Slayer и си сложих една, поне малко да се впиша в атмосферата (че с тази тениска с пингвин и дънки, въобще не бях на място). Анимациите с металското куфеене нещо много не ми хареса и си взех виртуалната водка и си пих 🙂

Тази вечер бях на реален театър – “Ужасните родители” на театър “Перпетуум Мобиле”. Добра постановка, която се води комедия, но според мен не съвсем. Иначе невероятна игра на актьорите на една невероятно реална история, която е толокво невероятна че трябва да е истина. Невероятно !

Ако трябва да бъда честен 🙂  не знам кое от двете събития ми хареса повече. Дори май тръпката от нещо ново накланя везните към първото.

Октомври – запълнен

Като продължение на поста уикендни ангажименти, ето че и останалите уикенди от този месец са ми вече заети. Тази събота остава сватбата на Йохо и Елито. В неделя (на 14-ти) преди концерта на Мизар мисля да отида да посадя малко дръвчета. Така и така ще ходя към София. Засега има само един желаещ да дойде с мен. Наистина ли никой друг не иска ? За 20-ти и 21-ви в органайзера ми е записано Кърджали и Родопите наоколо. За 27-ми и 28-ми – то е ясно – OpenFest 2007 ! Тази година ще видя какво е да си само посетител.

Ужас, какви планове съм започнал да правя. Къде отиде “viva la тръгваме ли” ?