Проблем с location полето в Nautilus 2.30

От както се upgrade-нах до Gnome 2.30, все ме мъчеше един дребен но досаден проблем. Всъщност не точно проблем, а въпрос на свикване. Аз така си бях свикнал във файловия мениджър Nautilus полето с пътя до директорията често да си го превключвам от текстов режим в бутони и обратно. Във версия 2.30.x по подразбиране ми дойде само в текстов режим и колкото да търсех в настройките не можех да открия начин да си върна старото държание. Може би не ви става ясно за какво говоря, затова ето малко картинки.

Ето така ми стоеше, постоянно. Текстовото поле е удобно когато навлизаш навътре в директориите, заради автоматичното довършване, но на връщане аз си бях свикнал просто да натисна съответния бутон на директорията. Снощи най-сетне открих решението. То се крие в конфигурационната програма на Gnome – gconf. Стартирайте я – най-лесно става с ALT+F2 и в полето пишете gconf-editor. След това отиване в /apps/nautilus/preferences и намирате ключа always_use_location_entry .

Махате отметката и готово !

Вече си имате бутони. Ако искате текстово поле натискате CTRL+L (или просто /), при натискане на ESC отново се появяват бутоните. Удобно, особено ако си свикнал с това от години.

Ще се радвам ако съм помогнал на някой.

Първият уикенд на май

Стана и май месец. Първите му два дена бяха точно поредния уикенд, който аз този път използвах за активна почивка. В събота спах до часа, след което се видях със Спастнята. С него и Елена изкарахме един супер лежерен следобед покрай фонтаните в царсименоновата градина с биричка в ръка. Времето беше направо лятно горещо. След това се видях с останалите във водолаза на бира и цаца. Прибрах се, хапнах и заспах (отново). Събудих се към 10 вечерта и реших да отида в Петното, където Пухи беше на смяна. Там за разлика от всякъде другаде нямаше много хора и беше спокойно. Прибрах се към 1 след полунощ и отново заспах. Май от цялата седмица и от предишните уикенди батериите ми са било доволно капнали.

В неделя имахме уговорка за 11 часа пред Пухи с идея да ходим някъде, без да знаем къде точно. Събрахме се 8 човек с три коли и решихме да оставим моята. Аз нямах нищо против – веднъж и аз да не съм шофьор и да мога да пия. Накупихме ядене и пиене, а като цел избрахме село Ситово. Радвам се че отидохме на ново място. Малко пообиколихме докато си намерим място, но на края си намерихме хубава полянка на която се размазахме цял ден. Ама наистина – лежане, ядене и спане. Аз си пробвах новия поляризиращ филтър на синьото небе и пухкавите облачета, но все пак трябва да свикна кога е добре да се ползва и кога не.

Неделя вечерта след полянката в Ситово, нямаше как да пропуснем и кръчмата в Бойково. То си влизаше в първоначалния план. Уж бяхме яли, но пак не устояхме на традиционните ни ястия. Прибрахме се и на мен единственото ми желание беше отново да си легна. Дори не ми се пишеше в блога. Така презаредих, че днес (понеделник) сутринта се събудих сам още преди алармата ми.

Lord Bishop Rocks

Днес (т.е. вече вчера) до 17 часа въобще нямах планове за вечерта, когато изведнъж тя се напълни с неща 🙂 За финал беше концерта на Lord Bishop Rocks. Съвсем непозната за мен група, но като ме поканят на концерт трудно отказвам. И съвсем не съжалявам ! Получи се яко Rock’N’Roll … от онзи шумния. То и без това звука в зала Олимпиада не беше от най-добрите и стана доста джангър. Лорда и групата му направиха яко шоу пред малкото публика. Все пак всички заподозряни артаджии на Пловдив бяха на концерта.

Teambuilding край Крушуна

След като разбрах че от фирмата ни организират тиймбилдинг край Крушуна въобще не му мислих много. Така този уикенд бях на това хубаво място отново. Вчера като пристигнах дори установих, че го организира същата фирма (Алпийски клуб Еделвайс), при която ни беше предишния тиймбилдинг миналата година в Карлуково. Отново видях Яна и Христо от организаторите, с които се бях видял и лятото на Кара Дере. И този път ни бяха подготвили интересни и разнообразни екстремни и логически задачи. Имаше скално катерене, спускане, лодки в пещерно езеро, ориентиране по карта и компас, разгадаване на кодове и други. Всичко се въртеше около Деветашката пещера и продължи 6-7 часа. Съвсем не малко – привършихме към 8 часа вечерта и вече се стъмваше.

За вечерта имахме наета къща в село Кърпачево, което е на 4-5 километра от Крушуна. Самата къща беше много хубава. На края на селото, няма къщи в непосредствена близост и на един склон, така че гледката към планини и полета е зашеметяваща. За съжаление нямахме време да й се нарадваме. Прибрахме се след изморителния тиймбилдинг почти на стъмване, след като цял ден не бяхме яли, направихме си вечеря на барбекюто в двора. Имаше много хубав навес навън с голяма маса и камина оборудвана със всичко. Цялата къща си имаше всичко необходимо. Повечето заспаха рано, само със Стойчо довършихме бутилката уиски пред камината и откарахме до 2-3 часа.

На сутринта нещо и събуждането на другите беше трудна задача, затова ние от колата на Стойчо решихме сами да отидем до Крушунските водопади и да ги разгледаме (общо взето само аз бях ходил преди това). Установих че са ги комерсиализирали дори още повече от колкото когато бях преди 3 години. Вече си има постоянни бира-скара, маси, сергии с джунджурии … а върха на всичко е че вече има входна такса да разгледате водопадите от 1 лев ! Има някакъв човек, който къса билетчета и разказва на бързо какво може да се види. Въпреки всичко това водопадите са си все така красиви и ги препоръчвам да ги видите, ако не сте го направили до сега. Особено сега през пролетта бяха доста пълноводни. Истинска красота.

След като се върнахме в Кърпачево имахме време само да подредим и изчистим къщата и трябваше да тръгваме към неделното ни занимание – спускане с лодки по река. Затова казах, че въобще нямахме време да се насладим на къщата и спокойствието около нея. Спускането беше по-скоро туристическо гребане на надуваеми лодки. Повечето време беше спокойно, но имаше един момент в който за малко се обърнем. Иначе се намокрихме стабилно. Не само че пръскаше и влизаше вода от реката, но и валеше почти през цялото време. Иначе беше страшно красиво. Минахме и видяхме места, до които няма път и трудно може да се видят. Тръгнахме по река Осъм близо до село Умаревци и излязохме до един изоставен газодобивен център малко преди село Александрово. Общо взето 2-3 часа гребане не е малко за неподготвени хора. Ако поне беше пекнало малко слънце след като слязохме от лодките щеше да е по-добре да поизсъхнем, но уви. Преоблякохме се целите, само където аз нямах резервни обувки, което беше голяма грешка, и в колата на връщане си стоях по чорапи 🙂

Въпреки всички премеждия, всички останахме много доволни. Точно ето такива преживявания остават спомен за цял живот.

допълнение: ето снимки от крушунските водопади.

Хагард и Пловдивската филхармония

Снощи бях на концерта на Haggard на летния театър. Аз не съм кой знае какъв метъл, но реших че този концерт може да ми хареса. И общо взето не сбърках. Единствения проблем беше че започна с почти 2 часа закъснение. Беше обявен за 7, а засвириха към 9. Типично по пловдивски всички бичиха айляка. Другия кофти момент, е че точно към 9 заваля дъжд.  Ние се качихме най-отгоре където имаше навес, а и доста хубава гледка и там останахме през целия концерт. Дъжда съвсем не провали концерта и всички много се кефиха и постепенно запълниха мястото пред сцената. В началото свириха само Haggard, и аз в един момент се замислих дали Пловдивската филхармония въобще ще излязат. Разбира се грешах и втората половина на концерта беше съвместна на двете “групи”. Получи се доста добре. Мисля че на всичките 2000 човека на летния театър много им хареса. Аз дори имах възможност да проверя как ще се държи фотоапарата ми в такива условия. Въобще изживяването много ми хареса и въобще не си помислих да си тръгна предварително, както си мислех преди концерта. Да не кажа, че си струваше само за момента в който цялата тълпа метъли скандираха “плов-див-ска фил-хармония, плов-див-ска фил-хармония” и същевременно куфееха. Незабравим момент !

И отново сноуборд + Царска Бистрица

След предишната неделя, когато направих страхотно каране на Боровец, днес също реших да отида. Този път вече не беше толкова добре – снега беше доста мокър, и днес беше доста мъгливо. Въобще условията не могат да се сравняват с миналата неделя и вече май наистина закрих сезона. Освен това много уговорки, много нещо преди да отидем и в крайна сметка почти нищо. Първо колата ми беше на ремонт, и се търсеше транспорт, но в последния момент се оказа, че ще успеят да ми я оправят още в петък. След това Бояна се отказа да идва в последния момент в крайна сметка бяхме само с Елица. От приятелите от София също никой не дойде или не видях. Някои оставили за утре, с други така и не се свързах. Миналата неделя (пак да повторя за нея 🙂 ) без никакви уговорки всичко се получи чудесно. Не че днес не карах добре 🙂 Дори на Ели много й хареса бавния сняг. Тя поне е много доволна 🙂

След като свършихме с карането с Ели решихме да отидем до двореца Царска Бистрица. Аз не бях ходил и дори не знаех, че пускат свободно. Е, не е съвсем свободно а срещу 3 лева (2 за студенти), и при това не работи музея. Да ви кажа градината си струва. Много е красиво наистина. Особено сега всичко се е раззеленило, рекички, цветя … Дори като природа ме впечатли повече от колкото сградите (както вече казах, не можеше да се влиза в музея) и галерията. Само като допълнение собствената електроцентрала също е впечатляваща с каква техника (генератор) все още работи. Двореца е отворен от четвъртък до неделя от 9 до 17 часа. Ние хванахме последния час и добре направихме.

още снимки.

Мисия Лондон – филмът

По някаква щастлива случайност успях да попадна в киносалона още в деня на премиерата на Мисия Лондон. Отдавна го очаквах, но наистина не мислех, че ще го гледам още първия ден. Като цяло ми хареса. Сюжета нямаше с какво да ме изненада, след като съм чел книгата и като изключим натрапването на определени търговски марки през цялото време, всичко останало си е 1:1. Има и хубави режисьорски хрумвания, за неща който може да усетиш при четене, но не и на екрана. Като се замисля и книгата ми хареса, така че я препоръчвам и нея (сега установих, че не съм писал за нея в блога ми). Радвам се че започват да се екранизират сравнително нови български книги. Актьорите си бяха на световно ниво, само първата дама (Ернестина Шинова) не успя да ме убеди в лошия си характер 🙂 Юлиан Вергов и Любомир Нейков бяха перфектни ! Като цяло идеята на филма е да те разсмее и мен успя. С цената на изтъркани смешки за българския/балканския нрав, но все пак това е идеята на филма и няма как да мине без това. Аз се смях през по-голяма част от времето. Въпреки, че дори не си платих аз билета, той беше дори с по-ниска цена от колкото очаквах като за премиера – 8 лева. Препоръчвам ви да отидете на кино да го гледате. Не само защото е български.

6 години блогър

на 12-ти април през 2004-та съм изстрелял първия ми тестов пост в моя блог (че дори и втория). Тогава във LiveJournal.com и само уж за тест, а то виж какво се получи 🙂 Първия ми истински пост е от 20-ти април, и затова за поредна година ще кажа, че ми е спорна рождената дата на ik0’s WebJournal, но 12-ти април звучи добре. Някак си космически 😉 Честита ми годишнина !

Сноуборд през април

Да, и аз си мислех, че след невероятния уикенд на Безбог в средата на март, снежния сезон е приключил, но тази седмица чувах разни неща, че не е съвсем така. Днес реших да отида и да се уверя лично. Станах в 6:30, направих си два сандвича, събрах си екипировката, част от която вече беше прибрана в кутии, и малко след 7 припалих астралката към Боровец. Пристигнах към 9 и първото ми впечатление беше “брей то няма никой тук ! какво става ?!?”. Дори за момент се зачудих дали ще работят лифтовете. Общо взето съвсем я нямаше обичайната обстановка с разхождащи се хора със ски навсякъде. Отидох до долна станция на кабинката, където вече имаше малко хора и се успокоих, че не съм сам. Взех си карта, която дори вече е по-евтина (28 лева за цял ден). Реших да се кача до Маркуджиците, за където се чуваше че има сняг. Ако не сте разбрали в самото Боровец няма въобще сняг. В началото на кабинката си казвах “е, каквото такова”. Постепенно обаче картинката се промени. Започна да се появява сняг, дори върху дърветата, а когато пристигнах на горна станция беше същинска зимна приказка. Навсякъде всичко беше бяло ! Спуснах се до седалковия лифт на Маркуджик 2 и се качих горе. Всъщност за първи път щях да карам там и бях малко неориентиран. Освен това не можех да повярвам, че има толкова сняг през април. Бях един от първите които се пускаха за деня и беше супер яко по неотъпкания пухкав сняг. Това което пишеше на сайта на Боровец за 40 cm нов сняг, и на което аз хич не вярвах се оказа самата истина. Като се наложеше да ходя някъде затъвах до над обувките в пресен сняг. До обяд дори изгря слънце и беше просто перфектно време за спускане. Всички на които звъннах предишния ден не се навиха да дойдат (и може да съжаляват), но там без да се уговарям се срещнах с Вера и няколко нейни приятели (включително един couchsurfer от Коста Рика, на който му бяха дали сноуборд) и карах с тях. Както обикновено хубавите неща се случват без да ги плануваш. На Маркуджците взе да се спуска мъгла и те ме замъкнаха надолу към Ястребец, където положението също беше много добре. Дори като писта си беше по-добре. Направихме много спускания. На никой лифт не съм чакал и секунда, дори обикновено нямаше никой. Към края на деня на долна станция на Ястребец експрес се позатопли времето и стана малко киша, но в същото време горе заваля сняг. Оставих Боровец със снеговалеж в горните части. Попитах един от лифтаджийте дали ще работят и другата седмица и той потвърди. Май ще удължават сезона 🙂 Ако продължава така да вали може пак да отида. Днес беше чудесно. Сега съм с онази хубавата умора след цял ден спускане.

п.с. аз ви казах че времето си е ОК, просто трябва да се коригира календара с един месец назад. За да не ходим на море през декември и на ски през май.

update: ето и една снимка за доказателство (правена е с GSM)

Боровец (11 април 2010)