След като разбрах че от фирмата ни организират тиймбилдинг край Крушуна въобще не му мислих много. Така този уикенд бях на това хубаво място отново. Вчера като пристигнах дори установих, че го организира същата фирма (Алпийски клуб Еделвайс), при която ни беше предишния тиймбилдинг миналата година в Карлуково. Отново видях Яна и Христо от организаторите, с които се бях видял и лятото на Кара Дере. И този път ни бяха подготвили интересни и разнообразни екстремни и логически задачи. Имаше скално катерене, спускане, лодки в пещерно езеро, ориентиране по карта и компас, разгадаване на кодове и други. Всичко се въртеше около Деветашката пещера и продължи 6-7 часа. Съвсем не малко – привършихме към 8 часа вечерта и вече се стъмваше.
За вечерта имахме наета къща в село Кърпачево, което е на 4-5 километра от Крушуна. Самата къща беше много хубава. На края на селото, няма къщи в непосредствена близост и на един склон, така че гледката към планини и полета е зашеметяваща. За съжаление нямахме време да й се нарадваме. Прибрахме се след изморителния тиймбилдинг почти на стъмване, след като цял ден не бяхме яли, направихме си вечеря на барбекюто в двора. Имаше много хубав навес навън с голяма маса и камина оборудвана със всичко. Цялата къща си имаше всичко необходимо. Повечето заспаха рано, само със Стойчо довършихме бутилката уиски пред камината и откарахме до 2-3 часа.
На сутринта нещо и събуждането на другите беше трудна задача, затова ние от колата на Стойчо решихме сами да отидем до Крушунските водопади и да ги разгледаме (общо взето само аз бях ходил преди това). Установих че са ги комерсиализирали дори още повече от колкото когато бях преди 3 години. Вече си има постоянни бира-скара, маси, сергии с джунджурии … а върха на всичко е че вече има входна такса да разгледате водопадите от 1 лев ! Има някакъв човек, който къса билетчета и разказва на бързо какво може да се види. Въпреки всичко това водопадите са си все така красиви и ги препоръчвам да ги видите, ако не сте го направили до сега. Особено сега през пролетта бяха доста пълноводни. Истинска красота.
След като се върнахме в Кърпачево имахме време само да подредим и изчистим къщата и трябваше да тръгваме към неделното ни занимание – спускане с лодки по река. Затова казах, че въобще нямахме време да се насладим на къщата и спокойствието около нея. Спускането беше по-скоро туристическо гребане на надуваеми лодки. Повечето време беше спокойно, но имаше един момент в който за малко се обърнем. Иначе се намокрихме стабилно. Не само че пръскаше и влизаше вода от реката, но и валеше почти през цялото време. Иначе беше страшно красиво. Минахме и видяхме места, до които няма път и трудно може да се видят. Тръгнахме по река Осъм близо до село Умаревци и излязохме до един изоставен газодобивен център малко преди село Александрово. Общо взето 2-3 часа гребане не е малко за неподготвени хора. Ако поне беше пекнало малко слънце след като слязохме от лодките щеше да е по-добре да поизсъхнем, но уви. Преоблякохме се целите, само където аз нямах резервни обувки, което беше голяма грешка, и в колата на връщане си стоях по чорапи 🙂
Въпреки всички премеждия, всички останахме много доволни. Точно ето такива преживявания остават спомен за цял живот.
допълнение: ето снимки от крушунските водопади.