Category Archives: Ежедневие

Днес след работа

Днес след работа с Таня се разбрахме да ходим до Кричим. Ние с нея си имаме бартер 🙂 Тя ме подстригва, а аз я карам за провизии от до Кричим. Нямах други планове за вечерта и се навих още днес да отидем. Веднага след работа минах да я взема, натоварихме бурканите, дори Само и Вилито също бяха с нас. Пристигнахме бързо, оставихме Вилито до тях и отидохме в Таня. Там ни посрещнаха с много хубави праскови, а след това майка й ни нагости супер вкусно ! На “село” си е вкусно 🙂 Разбрахме че прасковите са от лелята на Таня в Стамболийски и те са казали, ако искаме да минем от там и да си вземем още. Не го мислихме много, а точно станахме от масата о тръгнахме натам. Леля й се оказа че живее в един квартал на Стамболийски, където дори нямаше асфалтирани улици, но е пълно с много приятни къщи с още по-прекрасни дворове. Между къщите дори няма огради, и всеки ходи и взима каквото му е нужно от съседите си. Естествено хванахме и тях на маса и нямаше как да не седнем и ние. Много приятно навън, между цветя и прасковени дръвчета. Все пак по някое време си тръгнахме, някак си се оправихме през Стамболийски и намерихме пътя за Пловдив. Обаче на паветата между Стамболийски и Йоаким Груево нацелих една супер дълбока дупка и точно си го помислих и колата започна да залита на дясно. Точно след моста спрях и се уверих, че сме спукали гума. Не ми е за първи път, така че не го взех много навътре. Този път обаче нещата се закучиха – не можех да развия болтовете ! Успях дори да си изкривя ключа, но болтовете дори не помръднаха. Нямаше какво да направя и притесних едни младежи наблизо, които тъкмо бяха седнали покрай една маса с пълни чаши. Единия веднага се отзова и започна да търси ключове. Намери два, но се оказаха големи. Отиде и намери още един човек, който дойде с един ключ и като започна развъртя всички болтове на ръка !!! Ние зяпнахме !!! Евала на пичовете – сменихме гумата и им оставихме една торба праскови 🙂 След това успяхме да приберем без повече изненади (приятни или неприятни). Ще видя утре какво е положението със спуканата гума. Дано и да не съм забравил нещо в тъмното, където сменяхме гумата.

Ей така от нищото се получи цяло приключение след работа 🙂

Скучна вечер ли ?!?

Тази седмица съм сам в къщи и снощи след работа въобще не ми се прибираше. Обадих се на няколко човека, но всички бяха или заети или не ми вдигнаха и в крайна сметка се прибрах. Замотах се, стана късно, зачудих се въобще да ли да излизам, въпреки че беше хладно след повече от 24 часовия дъжд над Пловдив … с няколко думи очертаваше се скучна вечер. Изведнъж малко преди 21 часа получих едно писмо в couchsurfing, че двойка испанци имат проблем с host-а им. Разгледах им профила, изглеждаха готини и веднага им писах SMS, че може да дойдат. Пратих им адреса им (те бяха с кола) и към 22 часа вече бяха пред блока ми. Учуди ме, като ми казаха, че попитали някаква полицейска кола как да стигнат до адреса, но естествено не са могли да се разберат на английски и в крайна сметка полицаите са им казали, да карат след тях и са ги докарали до нас.

Montse и Quim се оказаха наистина много забавни хора и ми направиха вечерта 🙂 Тръгнали на шест месечно пътешествие с кола, като за горивото си изкарват пари като свирят по улиците. Така днес ако видите двойка испанци на главната с мини пияно и други страни инструменти да знаете че са те 🙂 В Испания дори имат цяла група от 10 човека. Поговорихме си много добре цялата вечер за пътешествия из Европа и си давахме взаимно съвети. Дори се оказа, че не са разбрали че трябва да си купят винетка за България. Добре че полицаите са видяли 🙂 Като цяло и те и аз останахме много доволни от вечерта. Дори като бяха у нас продължаваха да получават SMS-и от други хора, на които са пратили съобщение, с положителни или отрицателни отговори.

Аз тази седмица като е свободен апартамента, си смених статуса в couchsurfing от maybe на yes и още първия ден срещнах много готини хора 🙂 Хубаво нещо е couchsurfing-a !

Допълнение: ето малко снимки от днес на главната:

Много усмихнати и готини 🙂

По всичко личи, че е март

След вчерашния направо летен ден, в който нищо не ми вървеше и дори успях леко да се депресирам (поне завърши хубаво), направо не можах да повярвам че днес може да е такава зима. Ако вчера поне и за малко бях повярвал на синоптиците, сигурно щях да отида някъде на сноуборд 🙂 Все пак стигнах до Бойково, където също си имаше доста сняг:

Март месец е … и то 28-ми .. единия ден 20 градуса, другия сняг до колене 🙂

п.с. а леля Таня все така да ни глези с гозби 🙂

п.п.с. снощи успях да видя прехода от 2:59 към 4:00 (на е дисплея на squeezybox-a) ! Бях в дупката на времето ! Е, след това се наложи да стана в 9 да работя, но това си част от тръпката …

От страната на досадата до страната на чудесата

След една „нощна смяна“ предишната вечер, последвана от ставане в ранни зори, малко по-късно доспиване, тежък работен ден (за оправяне на проблемите останали от вечерта), в който нищо не вървеше, поне вечерта беше хубава … както си стоях окъснял в офиса и си казвах само този ден да мине, Маги ме попита дали да ме измъква и аз без колебание казах “измъквай ме”. Бях готов на всякакво предложение, а нейното беше да ходим да гледаме Алиса. Така и направихме 🙂 Отидохме в 9, но се оказа че прожекцията е отложена, защото имали технически проблем в залата. Взехме си билети за 22:15. Гери също дойде, както и още едно момиче и момче приятели на Маги. Така петимата имахме да изгубим близо час и половина и го направихме в разходка около братската могила, ядене на бисквити и пиене на чай. Чудна комбинация.

Последва едно гмуркане в страната на чудесата. На пук на хората, които са „очаквали повече“ от този филм, на мен много ми хареса ! Интерпретацията на Тим Бъртън ми се стори страшно добра, както и визията му за персонажите. Чудесен филм според мен.

А вечерта завърши с нощно пътуване до Крумово. Откога не правили с Гери подобни пътувания 😉

Обедна почивка

Обедна почивка в петък. Топло, дори жега, 16 градуса на сред февруари. Спонтанно организирана среща. Бира с приятели в парка. Разходка на тепето. Слънчеви снимки. Усмивки 🙂

Само не можах да хапна хубаво, но пък беше хубаво 🙂

От четвъртък до неделя

Гледам, че тази седмица въобще не съм писал, затова ето неделния обзор на по-интересните неща от седмицата:

четвъртък: бях на театър с колегите от работата. Гледахме “Живите от мъртвата махала“. Моят коментар – каква поредна човешка драма. Иначе си признавам, че особено във втората част (пиесата е с антракт), успяха така да навържат историята, че дори не се досетих досетих за някои неща. А какво става на края не се знае до последния момент. По-скоро ми хареса театъра, но не ми е в топ препоръки.

В петък изненадахме Дарко по случай рождения му ден (който всъщност беше във вторник). След като той така и нищо не организира, ние му организирахме парти. Навихме Цвета, да го извика у тях, а всъщност ние всички вече бяхме там (то за малко да не бъдем, но това е една друга тема). Той горкичкия така се изненада, че дори се уплаши. Мисля, че се получи добре – наистина нищо не беше заподозрял преди това. А и никой не се изпусна в mail групата 🙂 След това си стана готин купон. Моите снимки (че дори и едно видео) вече са online ето тук.

събота: отново бях на сноуборд ! Отново с Димитър, но този път на Боровец. Колкото и да е странно излиза, че там е най-евтино през събота и неделя. И двамата на практика карахме за първи път там, и въобще не бяхме наясно с писти, кое какво, къде. Не успяхме да обиколи всички писти, а тези които пробвах ми се сториха леко стръмни за мен. Като цяло не се разбих от каране и дори вечерта нямах мускулна треска. Като се има в предвид цената, явно пак ще се ходи там, така че ще го разучим Боровец. Иначе като път от Пловдив е малко повече от колкото до Пампорово, но като време е същото, защото до Боровец пътя е сравнително прав и съвсем ненатоварен.
Събота вечер се видях с Гери и Яна, с които отидохме в едно заведение, където се оказа Дора, а после с нея минахме през Фабрика и Найлона и в крайна сметка завършихме в Петното.

в неделя се събудих с настройка, че отново ще ходя на сноуборд. Трябваше да мина да взема Цецо от някаква хижа и да ходим на Чепеларе, но след няколко телефонни разговора се оказа, че всъщност се намира на 15 километра от най-близкия път (до който мога да стигна с кола в този сняг), а няма кой да го свали до там толкова рано. И така отложихме ходенето. Тъкмо взе да се очертава спокойна неделя в къщи, когато се обади Дарко, с предложение да ходим някъде. Аз имах малко работа, но веднага след това бях готов за пътешествие. Взех го, след това забрахме Елица и Габи и потеглихме към Родопите. За цел си поставихме Бяла Черква и много добре направихме. На хижа Здравец беше препълнено с коли. На Бяла Черква имаше много сняг, а Ели бяха взели едни шейни и се получи чудна разходка. Габи доволно го изморихме, но си мисля, че така трябва. Много съм доволен, че станали и чудни снимки !

Коледно парти

Вчера (на 25-ти) Пухи се зае да ми организира коледно парти по случай имения ми ден в Йонов. Учудващо дори и за мен се получи много добре ! Дойдоха (почти) всичките ми приятели и се видяхме на едно място. Някои не бях ги виждал от много време (като Цецо и особено Нико). Забавлявахме се в Йонов, след това част от групата продължихме в Лебовски.

Сега като гледам аплета ми “На този ден през …”, си припомням, че и миналата година подобно парти, но в Пухи, също се получи много добре.

13 декември 2009

Неделя, 13-ти 🙂 Събудих се малко преди обяд след поредната вечер в Петното. Имах някакъв план, че трябва да отида с майка ми по малко магазини. В началото си мислех какво толкова. Отидохме до новото Метро, където наистина всичко беше почти ОК. След това обаче отидохме до Jumbo, което е близо до там и всъщност ни беше основната цел. Е, там вече беше истински кошмар. Толкова много хора наистина не очаквах да видя. Още като влизахме не повярвах, че паркинга може да е препълнен. Когато отидох за първи път преди една-две седмици, малко след откриването му, беше толкова празно. А сега вътре беше препълнено, топло, и някакси много напрегнато. Предколедното пазаруване беше подгонило всички и направо беше неприятно. Върха беше когато една (млада) жена припадна точно пред касата, на която плащах … всички от охраната се разтърчаха, говореха по телефони. А аз през това време трябваше да си плащам покупките и да стоя отстрани. Стана ми чак гадно от цялата случка.

Поне междувременно се бяхме уговорили да ходим на кръчмата в Бойково, след като не бяхме ходили толкова време. Както не бях ял цял ден, се зарадвах много че ще се случи. Но дори и това не се стана лесно. Пътя беше в сняг и от разклона за Бойково беше “обезпясъчен” (tm на Таня), т.е. само сняг и лед. Спасчо дори се е завъртял на пътя, а аз реших да слагам вериги. Нещо и двамата с Йонов не можахме да се сетим как ставаше, щом се стигна чак до там че да гледаме упътването 🙂 Преди съм ги слагал наистина доста бързо, а този път ни отне доста време. Все пак с веригите нямахме проблем нагоре. В Бойковската кръчма се наядохме като велики боляри (както всеки път всъщност). Леля Таня готви чудЯсно ! На връщане сложихме вериги и на Спасчо на колата (този път значително по-бързо) и се прибрахме към Пловдив, където все още няма сняг. Ама то аз не държа да има. Нека си вали в планините – там трябва, че да ходим да караме.

Какво утро само

Хард диска тотално ми е изгорял, отказаха ми кредитната карта да си купя нов фотоапарат, спал съм 6 часа, защото бачках до 4 сутринта, имам да свърша два купа неща … как може да ми се случат толкова неща в една сутрин, а аз да се чувствам така прекрасно. Май просто не ми пука. Всичко ще се оправи ! освен хард диска може би 😉

Хайде хубав ден на всички ! :*

Veda house в Пловдив

Снощи с Маги бяхме във новата чайна в капана – Veda house. Много приятно местенце. На втория етаж има бос салон, където се ходи по мекичък дунапрен и се сяда на едни възглавници, каквито аз отдавна си търся да си намеря. А менюто предлага всевъзможни видове чай, домашни сладости … и дори май има ястия на обяд. Както вече казах много приятно място, което препоръчвам. Само да не ви пречат мантрите, които звучат постоянно 🙂