Прекарах един мързелив край на седмицата. След бурята в петък вечерта нямах интернет събота и неделя. Появи се чак преди малко и се учудих, че от NetGroup (фирмата, която се грижи за физическата мрежа) работят и в неделя вечерта.

Използвах двата почивни offline дни за спане и четене на Захир от Паулу Коелю. Това което ме накара да я прочета толкова бързо (нетипично за мен), е че по средата на книгата главния герой претърпява катастрофа (блъснат е от мотоциклетист) и това го кара да преосмисли и преподреди действията си. Ирония на съдбата е, че носех точно тази книга в раницата ми, когато се завъртях с колата и също като героя бях близо до смърта. Там той се озовава в болница (аз за щастие не стигнах до там), където премисля нещата. Аз за сега не усещам да съм се променил и последните няколко дена прекарах както обикновенно. Двете вечери (петък и събота) бях в Петното с приятели и си прекарах много добре (дори повече от добре), а следващите сутрини спах до късно. Не казвам, че не си харесвам живота, дори напротив – последните няколко години правя каквото желая (и си нося последствията естествено), което е напълно нормално, но осъзнавам че има и неща които искам да променя и трябва да стане с налагане на волята. Разбрах, че от самосебе си няма да стане. Някои ми казаха, че живея втори живот, аз също си го помислих. Дали да направя нещо или да си остана един Питър Пан … няма да обещавам, защото не обичам после да не спазвам обещанията ми, но ще се постарая поне каквото започвам (или съм започнал вече) да го докарвам до край.

За сега ще завърша с една оптимистична фраза от книгата

Денят ми беше хубав, нека падне нощ

Вчера ми беше интересен ден и си заслужава да го обложа 🙂 Като повечето съботи напоследък започна с ходене до Чоба и малко селско-кърска работа. Точно се прибрах, изкъпах се и ми се обадиха да ходя на кефе в Балабана с Таня и Цвети. Там постояхме малко, пих кафе, ограбиха цигарите които им носех (нали знаете, че са вредни 😛 ) и тръгнахме защото Таня беше от 5 часа на работа в Конюшните. Там трябваше да стои до 12 и после да ходи в Петното. Аз бях решил да не се прибирам, а и времето беше чудесно за разходки навън. От 6 часа мислех да ходя на среща на OpenClub и имах един час за губене. Разходих се из стария град и от Етнографския музаей си взех печат за книжката със “100-те национални туристически обекти”. Да, чак вчера си взех печата за Пловдив, който е само един за всички места в града. Към 5:30 вече бях на главната и влезнах в Хеликон-а да разгледам дали има нещо ново и интересно, а и да изгубя 20-30 минути 🙂 След като се чудих от доста време в крайна сметка си взех “Захир” на Паулу Коелю и ще видим дали ще ми хареса. Похвалиха ми я, а и звучи като интересна история. Все пак винаги зависи в какво настроение си, когато четеш книга на Коелю.

На срещата в 6 дойде само Joke и се окaза, че имало някакъв мач и се разбра, че никой друг няма дойде 🙁 Така отново (както винаги) се получи обратното, на това което бях планувал, и се прибрах. Все пак бях решил, че тази вечер ще ходя на клуб. С Йонов се разбрахме 30 минути след края на мача на пощата. Така се започна един бирен маратон … 🙂 Първо седнахме в Red Eye, пихме по една бира. След това тръгнахме към “Конюшните на царя”, да се разберем с Таня дали ще ходим към Петното и кога. Тя беше в кухнята и почти не можахме да се видим, а ние просто си седнахме на една маса и пихме по още една бира (всъщност не бира, а Загорка). Към 23 часа решихме да отидем в Петното, за да може да минем през ресторанта и да спестим едно левче от вход. По пътя минахме за малко през Найлона, където пък Йонов видя две негови познати и решихме останем при тях. Взехме си поредната бира и си прекарахме добре там. Найлона си е култово място, особено надписите в тоалетната 🙂 Отсрещното Makalali, въобще не му е конкуренция. Около 0:30 тръгнахме най-сетне към Петното и звъннах на Таня уж да излезе на входа да ни вкара, но се оказа, че тя още е в Конюшните. За наше щастие отпред беше излязла Румито и с малко уговорки влязохме с нея 🙂 Определено й се вдигнаха акциите. Слязохме долу, където все още почти нямаше хора. Взехме си познайте какво за пиене, видяхме Алтанай с още едно момиче и седнахме при тях. Всъщност седнахме е силно казано за Петното долу, като се има в предвид, че има само “щъркели”. Единствения проблем беше, че DJ беше Иван и не пускаше кой знае колко хубава музика, но след толкова бири и без ядене почти всичко беше добре. Малко след като отидохме дойде Таня, но си тръгнаха Алтанай и другите. Йонов също си тръгна по едно време, и аз по средата на шестата бира реших, че най-добре и аз да направя същото. Днес спах до преди малко и сега точно допивам кафето ми.

Този път става дума за велосипед 🙂 През обедната ми почивка отидох да си платя интернета и телефона и тръгнах с колелото от търговиите към центъра. Както може би навсякъде в България, така и в Пловдив, въобще няма специални алеи за велосипеди, и карането е много екстремно. Днес за първи път направих един по-дълъг (около 10-километров) ърбън байкинг. По улиците може да залагаш кое такси ще те отнесе, а на тротоарите става дори още по-интересно 😉 Постоянно заобикаляш разни стълбове, липсващи плочки, спрели коли и внезапно изкачащи пешеходци. Постоянно прескачаш или слизаш, за да вземеш някой бордюр, ако бях инвалид с количка нямаше да мога да мина отвсякъде, а уж е задължително вече да са го направили. Всъщност се почуствах добре – май ми се двигна адреналина и дори искам още 🙂

Невероятно, но факт, от AngelSoft ми направиха 2 лева отстъпка от месечната сметка, като компенсация за трите дена през които нямах интернет. През повечето време и мен ме нямаше в къщи, но това няма значение 🙂

Днешния ден ми беше толкова спокоен, че чак не мога да повярвам. След последните три натоварени и изпълнени с емоции дни, днес се върнах към по-обичайните ми ежедневни действия. Още не мога да го определя като скука, а е наистина спокойствие. Сигурен съм, че след няколко дена вече няма да мисля така и пак ще ми се ходи някъде, но сега си се чуствам съвсем на място в Пловдив. Все още не съм се наспал като хората, но нещо и не бързам. Както казват – “от сън спомени няма”. Не съм напълно съгласен с това и след малко мисля да се отпусна спокойно в завивките 🙂

Както казах на тръгване от София : “Три дена бях тук, стига ми толкова“. (всъщност не можах да издържа цели три дена, но на практика си бяха три 🙂 )

След снощното късно прибиране, днес в 8 часа отново потеглих на път по магистралата към “любимата” ми столица. Днес беше последния ми ден на Булконтрола и добре, че е така . Утре Спас застъпва на моето място, а аз се озовавам на спокойно в офиса 🙂 Днес беше доста интензивен ден и имаше много посетители, дори към края ни привършиха рекламните материали. Не знам как ще се оправят още два дена с оставащите, май ще се печатат още, но мен вече не ме засяга 🙂

След края на работния ден, се сетих че днес е сряда и за редовните бирени срещи, на които никога не бях присъствал. Звъннах на Йовко, и той ми каза мястото (добре че се усети да ми каже адреса, а не просто името на мястото), но не можеше да говори много и забравих да го попитам за часа. Към 7 вечерта реших че е вече бирено време и след като намерих място за паркиране сложих раницата на гръб, взех джобната карта и тръгнах към указаната ми пресечка на Дундуков и Будапеща, постоянно гледайки уличките в картата. Стигнах бързо и се оказа, че съм уцелил времето абсолютно точно 🙂 Имаше един момент в който се почудих дали въобще да вляза, защото не познавах почти никой, или поне не на живо, но реших че след като вече съм дошъл да влизам и каквото стане. Когато отидох бяха само Maniax-а и Бобсън и веднага се познахме по тениската с пингвин 🙂 Постепенно започнаха да идват още хора и не съжалявам че отидох. Сашо Шопов донесе тениски от семинара в Стара Загора и аз се сдобих с една, въпреки, че бях там 🙂 Доволен съм !

Между другото честит празник (в последния момент) на всички малки, големи и още по-големи деца, малчугани и хлапета !!! Дано още дълго време да сме весели и щастливи ! 😉

Е. намерих някакво време да се прибера до Пловдив. Все още нямам интернет, но все пак реших да напиша това докато ми е свежо oще 🙂

В понеделник сутринта, реших че ще ходя с моята кола на изложението Булконтрола, на което представям фирмата в която работя. Реших, че така ще е най-добре и най-много хора ще са доволни и моето пребиваване там ще е най-ползотворно. Първия ден само подреждахме щанда – окачихме плакатите, подреждахме витринтата и други такива глупави и времегубещи неща. Към 18 часа тръгнах от InterExpo-то и имах 2 часа докато сестра ми свърши работа. Реших да отида до Витошка да взема билети за Thievery Corporation. Да, вече се бях навил да ходя, а и ще идват още хора от Пловдив, които трябваше да върна след концерта. Всъщност това беше разрешението на втория ми, социалния проблем за концерта. Горе-долу лесно намерих Витошка, но когато решиха да си намеря място за паркиране, се забих по едни еднопосочни улички и направих едно изгубване класик. Наистина не знаех къде се намирам и по едно време видях НДК в далечината и реших да оставя колата и да намеря път като пообиколя пеша. Междувременно отидох и купих 3 билета за концерта и поне свърших една хубава работа. Сега оставаше да се оправя и с пътищата. Мислех, че направих план, но той отново се осуети заради еднопосочни улици и след това, не знам как, но се оправих някакси и успях да стигна до самата уличка Аксаков до парламента, на която е магазина в който работи сестра ми, и дори спрях на същата улица. Изчаках да затворят магазина (между другото тя работи с Дани, който е барабанист на Остава и там си киснат през повечето време разни музиканти, като останалите от Остава, Gravity Cо, Анимационерите :), въобще гъзарска работа ) и отидохме на кафе. От много лутане седнахме в едно, в което кафето беше 1,80 лева, но намрихме и по-евтини неща за пиене 😛 След това се прибрахме в квартирата на сестра ми и ядох ориз, който беше направила за мен и беше много вкусен 🙂 Новата й съквартирантка Таня, ми направи един комплимент, като попита кой от двамата е по-голям 🙂 След вечеря решихме да се разходим и стигнахме до кино Арена, което се оказа много близо и съвсем спонтанно решихме да гледаме филм. Оказа се че сме точно за последнтата прожекция от 23:20 на Междузвездни войни епизод 3. Ами изгледахме го 🙂 Аз както се чудих кога ли ще го гледам и дали ще го гледам въобще, и така понякога нещата стават от само себе си. Прибрахме се след 2 часа, а сутринта трябвше да съм от 10 на изложението.

Учудващо на сутринта не ми се спеше, На чуждо място човек се буди по-лесно. Тръгнах в 9 и едвам стигнах в 10 без 10. Деня беше лек и нямаше много посетители, но за първи ден може би е нормално, ще видим осталаите дни как ще е. В 18 часа си тръгнахме, а Таня и Пухи ми казаха, че в 18:30 пристигат с рейс в София. Казах им да слязат на Плиска и да видим как ще се оправим до зала Христо Ботев, където е концерта. Отново никой в колата не познаваше София и се лутахме супер много време из центъра, докато уцелим как да стигнем до студентски град. Хем имаме карта, но като не знаеш как изглеждат нещата в действителност си е трудно 😛 Да не говорим, че в интензивното движение никой не ти оставя време да се оглеждаш и мислиш. Изгубихме един час, но в крайна сметка с късмет, упоритост и питане намерихме залата. Там дойдоха Стоян и Диди и към 9 без малко влязоме в залата, въпреки че концерта беше обявен за 20 часа 🙂 Естествено намерихме време за една биричка преди концерта 🙂 Залата беше препълнена ! Концерта беше невероятен и не може да се опише. Изживях едно неповторимо усещане – пълен двучасов екстаз !

На всички много им хареса, и към 23:30 успяхме да тръгнем от залата с колата. Почти не объркахме пътя за излизане от София, но едно място имаше катастрофа и беше спряно движението, което ни забави и излязохме от града към полунощ. През целия път до Пловдив имаше страшна буря и на места съм казал с 60-70 на магистралата. Отне ни 2 часа да я преминем. Обиколих да оставя спътниците ми и в 2:30 си бях у нас. Докато обикалях из Пловдив, ме спряха за проверка за алкохол и диалога с полицая започна буквално и 1:1 така:

– Добър вечер

– Добър вечер

– Пил ли си ?

– Не съм

– <със съжаление и гледайки книжката ми> Що не си пил бе, Ице ?

Направо ахнах и не знаех какво да кажа 😛 Естествено “лаборантките” вътре показаха 3 нули и се прибрах без други проблеми. Изкъпах се, сега дописвам това и лягам, че сутринта в 8 отново потеглям за София.

Днес беше странен ден. Събота е, а е работен ден. Сутринта като станах валеше дъжд и реших да отида на работа с колата, докато стигнах вече печеше слънце. През целия ден се редуваха дъжд и слънце. По едно време за кратко се развилня страшна буря, която дори снимах и сложих в фотоблога ми. Естествено беше за кратко и свърши толкова изненадващо, колкото и започна. Друга изненада, беше че получих заплата малко по-рано от очакваното, което е добре, защото вече влизах във финансова криза. Успях да се измъкна малко по-рано от работа и отидох да сменя маслото и филтъра на колата, като така почти си изхарчих паричния бонус които получих за този месец. Към 18 часа мислех да ходя на среща на OpenClub Пловдив. Валеше и реших да пробвам (гр)адския транспорт. Голяма грешка !!! Чаках половин час и отидох към 18:25, звъннах на fla, но се оказа че и той си е тръгнал, защото никой друг не е дошъл. Обадих се на Йонов и разбрах че е в “Гражданския клуб” с Йохо и отидох там на бира. Поговорихме си хубаво и дори видяхме как Локото би ЦСКА 🙂 Не че се интересувам от футбол, но се радвам, когато пловдивски отбори побеждават. В 20 часа имахме стреща с Пютер в Петното и отидохме там на още бири. Оказа се че той се отказва да ходим на семинара на LUG-BG в Стара Загора утре. Малко по-късно се разбра, че Дафо също няма да може да дойде, и така май и аз няма да ходя. Не ми се върти сам до Стара Загора, а ми се искаше поне тениска да си взема. Кофти се получи тази година с този работен ден 🙁 Другата седмица от понеделник съм в София да излагам фирмата ми на Булконтрола. Иска ми се да съчетая стоенето ми там с концерта на Thievery Corporation, но има два проблема които трябва да разреша – финансов, да отделя 20 лева, и социален, да намеря с кой да отида. Първият е по-лесен, но да видим какво ще правя с втория.

п.с. Оттогава, до сега и все още (понеделник сутрин) нямам интернет у нас и сега го пускам от работата. Айде тръгвам за София …

Лудницата около абитуриентите е в разгара си. След работа трябваше да закарам нашите на едно място, точно тогава се развилня силна буря. Точно след нея се наложи да шофирам по мокрите пътища, и навсякъде баха наизлезли абитуриенти с лъскави коли и джипове и се чуваха само надути клаксони. Едвам се промуших покрай панаира. На едно кръстовище дори беше станала катастрофа, от която имаше още по-голямо задръстване. Беше екстремно градско каране.

Вечерта трябваше да ходя на концерт на Блуба Лу в Конюшните, но поради лошото време са отложили концерта. Добре че имам вътрешни хора и ме информираха своевременно по SMS 🙂 Така не се разкарвах до горе, а отидох направо в Петното, където изживях новото ми ампоа като продавач на калъфи (как се превежада case) за дискове. Като разбраха колко евтино ги намирам в търговиите, напоследък всички искат да им купувам. Днес раздадох два по 40 и два по 20 диска, все за по лев и половина. Аз лично имам от известно време и наистиан са удобни за разнасяне на дискове навсякъде с теб, а и са сравнително здрави 🙂 Хубаво е винаги да имаш под ръка един Knoppix, GeeXboX и някоя друга емпетройка 🙂

Не се задържах дълго в Петното. Излязох, но нещо не ми се прибираше и малко се разходих в следдъждовното време. По принцип не обичам дъждовете, но след тях е хубаво и ми харесва мириса 🙂 Спрях се в едни кабинки и проведох един 35-минутен разговор до Германия, от който ми стана хубаво и ми пооправи настроението.

Еее, събрахме се, видяхме се, напихме се 🙂 Това е накратко за снощи вечерта. Естествено не дойдоха всички от класа, но бяхме повече от половината, което е добър резултат. Музиката не беше силна и почти не се чуваше от разговори, което беше идеално. Най-доброто определение на Тромпета ми даде днес сутринта Дафо по ICQ:

в тромпета, а ?
цени народни
чалга също
една по-харна сервитьорка
другите годзили

Дафо, явно задълбочени изследвания си правил там 😉

Преди тромпета бях на срещата на Open Club Пловдив и се установи, че вече нямаме място за събирания. В Горско-стопанската камара (където бяха сбирките до сега) вече ще трябва да плащаме, ако искаме да ползваме мястото. Fla има една барака в неговия двор, в която може да събираме, но трябва и другите да я видят, а и лошото е че е празна и няма дори столове. Не че не можем да събираме всеки път на заведение, но си е хубаво да си имаме място. Мисля си и една идея за конференция, подобна на тези на Линукс за Българи в Пловдив, но за сега няма нищо конкретно.

Тази вечер ще се събираме класа, който завършихме ТЕЕ Пловдив (по известен като ТЕТ-а) преди пет години в кръглата 2000^-на година. Всъщност кой ще дойде е друг въпрос. Който може – ще дойде. Хубави години си бяха в техникума и най-хубавото е че си останахме задружен клас от 26 пръча. Лошата новина е че имаме резервация за Тромпета, където не съм ходил, но се говори че ще има чалга и не знам колко ще се задържа. Ако поостана ще трябва да наблегна на алкохола, че да не ми пука толкова. Утре сигурно ще разкажа как е било.

Преди Тромпета ще ходя на среща на Open Club Пловдив, защото имаме проблем с мястото, където се събираме и ще трябва да поговорим. Всъщност вече нямаме място където да се събираме, но за това може би ще пиша друг път, като ми се изяснят и на мен всички подробности.

Утре щях да ходя на далечното ми село Мандрица за почивните дни, но няма да ходя. Оставам тук, и се надявам да ми дойде музата да си оправя дипломната. Това обаче не me оtърва от тазсутришното ми ходене до Чоба и бране на ягоди (които всъщност още не съм опитал 😛 ). По пътя слушах БГ радио и са измислили много хубава идея за запълване на програмата около празника 24-ти май – пускат всички български песни по азбучен ред от А до Я. Сутринта слушах песни с А, Б и В 🙂 Хареса ми идеята. Всъщност това слушах само по пътя. В самата къща имаме едно старо радио Selena, което хваща само радио Пловдив, по което пък всяка събота сутрин, като сме на село, пускат цели албуми на хубави групи. Днес изслушах Verve Remixed 3, което дори не знаех че е излязло. Усетих някаква латино вълна в ремиксите, но въреки това мисля да си нямеря компилацията. Не знам как се казва точно предаването, пускат цели албуми и то броени дни след излизанео им.