Цялия ден прекарах в подземния гараж на Новотела да пренастройваме сензорите. Изморих се. А и още не съм оправил напълно.

Вечерта поне се очертава по-приятна 🙂 Повод има.

ЧРД , мамче ! 😉

Хайде да си помрънкам малко, колко ми е гадно. Боли ме гърло, глава, имам температура. От онази вечер на асеновата, май съм настинал. Днес дори не издържах и след обяд си тръгнах от работа. Накупих си разни смукала за гърло, Fervex-и, витамин C и т.н. , прибрах се и се пльоснах в леглото.

Вечерта бях обещал да отида в Баня Старинна за откриването на поредната Седмица на съвременното изкуство, тази година със заглавие “Общи граници”. Издържах един час и реших да се прибирам, преди да разваля настронието (а може и здравето) на другите. Дил се появи изведнъж и ни изненада, за което много се зарадвах, но дори и тя не можа да ме убеди да остана повече.

Сега се сгрявам и буф обратно в леглото.

На теория и на практика вече е септември. Полунощ премина и на часовника свети датата 1-ви. Навън пък е хладно, не за септември, а направо на ноември. Сутринта, като отивах на работа с колелото, дори се наложи да спра и да си сложа Диадорката с дълги ръкави от раницата. Добре, че я носех. За пореден път тази диадорка спасява живот 🙂

Работния ден мина нормално. Радостното е че е последния ден на месеца и взимам пари. Естествено още утре една голяма част от тях, ще отидат за сметки 😛 Серго, казвай какъв подарък искаш за сватбата, че да знам какви пари ще имам 🙂 Ако не, ще ти вземем както обикновенно 🙂

Уфф стига съм мислил за пари. По-лошото, е че този месец трябва максимално да устоя на изкушението да ходя някъде. Дори гледам и вечер да не излизам, а да пиша глупавата дипломна работа. През деня като съм на работа, ми остават само вечерите за писане. Знам че зора е максимум един месец и след това каквото стане, но пак ми е много. Моля Ви не ме изкушавайте прекалено с пътешествия !

А последния ден на август било и ден на блогърите. Така и не разбрах защо точно този ден. Да уважа празника ето един блог със стари руски снимки, който намерих днес. Да, само един линк. Повече има отстрани в графата Приятели.

За невярващите – ето че изкарах цяла седмица без да мръдна от Пловдив. И то точно тази, в която съм сам в къщи. Всъщност може би точно заради това 🙂 Цяла събота и неделя си стоя и пиша дипломна. Хич ме няма да разтягам локуми, а то тук и малко обем трябва да стане. Ще търся още теории да слагам. Важното е че напредвам 🙂 Направо не мога да повярвам, че му се вижда края – някакси свикнах със статуса ми на “студент, ама не съвсем”.

Сутринта все пак излязох за малко. Нещо ми се е прецакала мрежовата карта, а трябваше да преинсталирам windows-а на Анито и исках да му пусна интернет за ъпдейти, но не можах. Това да търсите (купите) мрежова карта в неделя си е мисия невъзможна ! Така и очаквах, но все пак се поразходих малко с Лео. Пих едно кафе у Таня и пак у нас пред монитора. Не че е лош 😉 ама цял ден пред него ми идва много. Направо не съм свикнал на толкова ярък и фокусирам екран. Brightness-а ми е на 35% 🙂

Не знам до кога ще издържа с това висене у нас. Сигурно не много – ще полудея и другата събота и неделя може да изхвърча на някъде. Не че съм се депресирал, ама постоянното висене на едно място не ми понася.

btw днес сутринта пък с кафенцетпо ми се падна късметче, че “някой те обича, но не знае как да го пакаже и изрази”. Кажете си, бе хора 😉

А сега си намерих разни песнички на сайта на Строежа и ги слушам. Само таговете им са отвратителни ! Повече от час съм ги оправял.

Часът е 2 и нещо след полунощ, а температурата е 27 градуса по целзии. През деня термометърчето на Кума Лиса се пукаше от жега. Топло ми е. Дори на мен, който обича топлото. Все пак още издържам без климатик и вентилатор. Не ми се спи. Снощи си легнах в 4, станах в 9. Бях на Остава. Хубав концерт стана. После в Найлона, No Sense, Найлона, No Sense, Найлона, Найлона … Весело беше 🙂 Тази вечер пак … не , нямаше пак концерт, а веселото. Усмихвайте се всички ! И прохладни нощи 🙂 И никави летни (и всякакви други) депресии !!!

* по Фаренхайт

От утре ми запозва истинската почивка. Знам, че вече ми мина една седмица от отпуската, което прави половината, но това време прекарах повече в работа от колкото в почивка. Малко изнервено днес завършихме сайта, по който работихме, пуснахме го и дано да няма много бъгове, защото няма да можем да реагираме бързо. Поне една седмица ще бъдем на места без интернет и сигурно без мобилни телефони. Както винаги плана, все още не е уточнен, но утре се отправяме 9 човека към Мандрица. Там ще стоим неопределен брой дни, след което посоката е някой по-пуст плаж на черноморието. Всичко за около седмица. Няма да е много, но се надявам да ми стигне. Ще видим и как ще се събираме, че половината сме с кола, а другите на стоп. Въобще, както се казва в една реклама – “най-хубавото предстои” 🙂

Весела седмица ! 😉

Дефакто днес ми е (беше) първия ден от отпуската. Реших да свърша някои работи. Станах (сравнително) рано и отидох до университета за уверение за военните, а там ми сервираха, че ми липсвал един предмет в картона. Дори и те не знаеха кой 😛 Не че аз можех да се сетя 🙂 Така се наложи следобяд пак да ходя с книжката и да сравняваме. Е, поне се разбра кой е, но лошото е че ми я няма оценката за него в протокола, а е има в книжката ми (дори имам 6). Сега през септември пак ще имам разправии (за втори път ми се случва). Най-тъпото е че миналия септември, като завърших семестриално ми казаха, че всико ми е наред.

Междувременно си платих сметките за GSM и интернет и пих една бира в 12 часа на обяд в Найлона 🙂 Наистна усещам нещо странно да не съм на работа 🙂

След второто ходене до университета, отидох да си оправям спирачките на колата. За съжаление положението се оказа по-лошо от колкото мислех. Едва ли не ми смениха целите спирачни механизми на двете задни колела. Оръсих се близо 100 лева там. Наложи се да се връщам до нас да взимам още пари. Спирачките са важно нещо.
Малко след 17:30 отидох на центъра да видя началото на международния фолклорен фестивал, с идеята да направя няколко снимки. Точно когато трябваше да минат, заваля доста силен дъжд и за нула време целия бях мокър, дори като криех под едно дърво. Поне като всеки летен дъжд бързо премина.

След това паднах с колелото на мокрия асвалт, като се опитах да взема един завой по-остро. Нищо страшно – просто малко се поужулих и доста се изцапах. Също така трябваше да поставям веригата и тя малко опъваше и още повече се изцапах, а имах и кръв по ръката.

Все пак всичко завърши добре – бира в Red Eye и фолклорни танци на античния театър. Всъщност се учудих колко различни държави има тази година. От Колумбия до Южна Корея.
А до сега гледах документално-рекламния филм за България на Георги Торнев – “Bulgariq – The code of eternity”. Много добре е направен, с дребни забележки. Много ми е странно, че не мога да намеря нищо за него в интернет.
Отстрани погледнато ми казах, че съм имал ужасен ден, а аз въобще не се чувствам така. Много ми е готино настроението дори. Мисля да завърша с най-новия лаф на Йонов (за който не знам дали е оптимистичен или не, но на мен ми звучи добре):

Като изключим факта, че си живеем идеално,

сме големи балъци да стоим в този град

В отпуска съм ! Е, и ? Всички само това чакат, а на мен ми е тъпо.

Един ден до двуседмичната отпуска във фирмата, а аз все мисля какви неща трябва да свърша през това време. Въобще си е голямо напрежение да излизаш в отпуска. Още повече, че леко от мен зависи къде ще ходим на почивки и ми е малко тъпо, че всеки иска различни неща (което е нормално), и не знам какво ще правим. Така ми се иска просто да не го мисля, и всичко ще се нареди както трябва.