Зимата ли дойде, каква става, но напоследък всички са се покрили ?!? Днес за втори пореден път ми се случва да ходя сам на кино. Като стана дума – някой да му се ходи в сряда на “Сътресение” на Мариус Куркински, че май пак се очертава да ходя сам. (командировката ми за другата седмица се отложи за неопределено време, за тези на които бях казал, че ме няма през седмицата). Та мисълта ми беше, че всички или не мърдат от вкъщи или се изнесоха към София. Според мен не си струва само заради едната работа и парите. Все още имам някакви надежди/мечти, че положението и тук ще се оправи. Вчера ми попадна линк, че и големи фирми стъпват в Пловдив, така че ако искате да градите кариери и тук става. Вече има работа и за линуксджии 🙂 Не, това не е реклама, а просто го споделям като факт (все пак ако от IBM решат да ми платят – няма да откажа 🙂 )

Хайде да се върна на днес. След лекции отидох в офиса на Сдружение Изкуство днес, на представянето на Венцислав Занков на проекта – “10 години видео изкуство в България“. Пускаха се доста видеа и имаше много интересни и оригинални. Единствената забележка, която се спомена и на място, беше че повечето са предвидени да се показват на изложби, а не като филми и някак си усещането е друго. За тези които се интересуват, утре (от 14 часа) прожекциите продължават и ако можете отидете – струва си !

Да кажа и няколко думи за филма, който споменах в началото. Отидох на първия, от набеляазаните ми филми, на първата Киномания Пловдив в Lucky Cinema. Заглавието е “9 песни” (9 songs), и както пишеше в резюмето, което четох – режисьора си направил направо нов жанр. Мога да го нарека музикално-еротичен или еротично-музикален. Просто музиката и секса бяха 50/50. Редуваха се цели концертни изпълнения и цели еротични сцени … и друго май нямаше … ааа и малко кадри от Антрактида. Някои хора в салона не издържаха голата истина и периодично някой си тръгваше. Може би филма просто не е всички. Лично аз получих точно това, което очаквах от филма, и останах доволен.

Колкото и да не ми иска зимата иде. Вече си пускам печката и ползвам парното в колата. Днес сложих зимните гуми, прибрах палатката и шалтетата от багажника, а на тяхно място се появиха веригите. Дори отидох да си платя данъка на колата, който се оказа по-малко от колкото очаквах – 8.80 лв. + 21 стотинки лихва. Сега оставя да си извадя зимното яке и утре, живот и здраве – София и OpenFest.

Поздрав с един спомен от лятото – Слънце мое !

Тази вечер, както си стоях и избирах кои снимки от сватбата на Серго и Красито да сложа най-сетне на Нашите Снимки и си мислех, че ще е поредната делнична вечер, в която нищо няма да направя и после ще съжалявам, се сетих да видя отново програмата на Златната Ракла. Този път реших да потърся нещо за филма, който ще дават, преди да отида. Късния филм отново беше от съвременното руско кино – “Парников ефект“. Коментарите, макар и само два в IMDB, бяха по-скоро положителни и в 8 без 20 реших да отида на филма, който започваше в 20 часа. Отидох и не съжалявам – филма си струва ! Разказва се за няколко бездомни приятели в съвременна Москва. Историята не е хич весела, но е много истинска. Въобще не съжалявам, че отидох.

Точно на последната сцена на филма ми се обади Таня и каза, че са в Петното, където Пухи пуска музика. Официално има New Wave/Electro парти (както ще бъде всеки четвъртък) и отидох 🙂 Изпих две бири в студеното време и си изкарах весело вечерта. Между другото честит първи сняг на софиянци ! Тук все още е само мокро и на мен дори не ми станало особено студено. Това сериозно – само на мен ли не ми се студено ? В момента (полунощ) Кума Лиса показва 2 градуса, а RealFeel-а е -8.

Понеделник – нищо особено за отбелязване. Стоях си в къщи. Беше студено.

Вторник – изненада ме един SMS от Донка, която си била в Пловдив. Вечерта – Петънце. 🙂
Сряда – малко битов алкохолизъм в Таня, а след това Мармалад (на караоке). Как на следващата сутрин не бях мармалад, не знам ?!?

Четвъртък – честит рожден ден, Яна !!! Пожеланията на живо 🙂 Иначе ходих на театър – “Кървава сватба“. Бях с Донка и Йонов. Въпреки, че си беше класическата испанка трагедия (любов, ножове и смърт), ми хареса. Мариус Куркински си показва таланта отново. Струва си да се гледа. След театъра ходихме на рожден ден и на Пухи (още един рожденник на същата дата). Аз малко не исках, защото нямахме подарък, но се натресохме и беше весело.

Петък – новия ми първи учебен ден. От днес започнах магистратурата. Взех си почивен ден от работата, да видя как ще е новото даскало. Общо взето съм доволен. От първия усетих колко по-спокойно и по-свободно е в ПУ (в сравнение с ТУ). Учихме някакви елементарни неща (нещо като въведение в програмирането), но все пак бях през по-голямата част от лекциите. Излязох само да си дам уверение на военните. Както стана дума – да спомена днес какво ме накараха да направя. Нося им уверение, че съм записан първи курс магистратура през тази учебна година в ПУ, а лелката там ме накара да напиша същото отзад на листа и да се подпиша. Трябвало да бъде собственоръчно написано ?!?!?!? Не можело иначе ?!?!?

Събота и неделя – кой знае какво ще стане ?!? 🙂 Както съм писал, вече не си правя конкретни планове. Ако съм в Пловдив в неделя, може и да отида да гласувам.

Днес изкарах един неделен киноден преминал в киновечер 🙂 С Таня и Дарко се събрахме у нас и гледахме филми, ядохме пуканки и пихме (малко) бира. Резултатът е един руски, два сръбски и един унгарски филм, а поименно Огледало (Зеркало) на Тарковски, Ние не сме ангели (Mi nismo andjeli) 1 и 2 и Контрол (Kontroll). Няма да им правя ревю, просто ми хареса, че минахме само с европейско кино 🙂

Успешна нова седмица на всички !

Нов месец – нов късмет 🙂 Някакси вече не се чувствам странно, че е минал още един месец. Може би предходния просто ми се стори страшно дълъг, може би вече не бързам за никъде 🙂

Иначе хубав слънчев, топъл ден, който аз прекарах в София 🙁 Местихме сестра ми от квартирата на общежитие, и ми се наложи да правя невероятни Софийски преходи с колата. Как се оправих и аз не знам ?!?

А вечерта реших да си разчистя малко твърдия диск. Не знам как, но от около месец карам с по-малко от 1GB свободно място и искам да разбера къде са ми отишли останалите 79GB. Разчиствайки намерих един стар текст, на който много се смях в новото ампоа на инженер :

Какво разбира инженерът, когато чуе:

Опитахме множество различни подходи…
Все още пикаем срещу вятъра.

Подготвяме принципно ново решение на проблема…
Назначихме две студентчета да си блъскат главите.

Постигнахме координация между отговорниците за реализирането на проекта…
Вече знаем кого да натопим

Голям технологичен пробив…
Устройството си работи нормално, но изглежда адски hi-tech

Осигуряваме потребителско удовлетворение…
Толкова сме назад със сроковете, че потребителят ще се радва, че въобще ще си го получи.

Предварителните оперативни тестове бяха неубедителни…
Тази гадост изгоря моментално щом включихме захранването.

Тестовите разултати бяха изключително удовлетворителни…
Страшно сме доволни, че бракмата въобще заработи.

Наложи се първоначалната концепция да бъде променена…
Единственият човек, който разбираше принципа на действие, напусна.

В процес на реализиране е…
Толкова е омотано в изолирбанд, че ситуацията изглежда направо безнадеждна.

Ще се заемем с това…
Забрави! Така сме се заринали, че не знаем откъде да подхванем…

Прочетете и подпишете…
Защо пък да не разпределим отговорността върху по-широк кръг от хора.

Полезно ни е да чуем вашето мнение…
Говорете си, ще ви слушаме, докато не почнете да критикувате работата, която сме свършили.

Да чуем вашата версия…
Не издържам да чуя каква глупост ще тръснеш!

Отбий се да обсъдим… или Мини утре сутринта…
Ела в моя кабинет, толкова съм самотен…

Изцяло обновен…
Нищо не е съвместимо с предишния модел.

Ударооустойчив…
Адски тежък за носене.

Олекотен…
Малко по-лек от удароустойчивия

Години на разработка…
Последната от които за работа.

Пестящ енегия…
Само при изключено електричество.

Без необходимост от подръжа…
Ако се повреди, просто го изхвърлете.

Проблемът е технически нерешим…
О, с това не ми се занимава.

Зависи от…
Нама да получиш смислен отговор.

Четните битове се мултиплексират и чрез бърза трансформация на Фурие се генерират виртуални комуникационни елементи…
Не знам, бе!

Хайде продължавам с чистенето.

Петъкът (29-ти септември) започна както всеки работен петък.

7:50 – Дръъъън ! Будилника на GSM-а

8:30 – В работата. Малка почерпка за дипломирането ми.

около 10 – излезнах да видя как стоят нещата с кандидатстването за магистратура в ПУ

10:10 – Минах да взема едни картони за сестра ми от “Ю. Гагарин”

10:30 – в ПУ. Трябва ми уверение (вместо копие на диплома, която все още нямам), разни документи, 5 (пет!) снимки, копие на личната карта и кинти естествено

11 без нещо – ТУ. Учебен отдел. Написаха ми уверение. Средния ми успех от следването бил мн. добър (4,71) – така и не съм си го смятал, а от дипломирането отличен (6). В ПУ-то искат над 4.

около 11 – едвам намирам място да паркирам до Баня Старинна. Влизам в близкото фото и се снимам. Осем снимки за 13 час? – 4 лева.

11 и нещо – няколко телефонни разговори да събера парите за таксата (610 лева). В крайна сметка се уговарярм, че до 13 час?, ще ги събера.

12:00 – У нас. Взимам колкото пари имам. Обядвам. Ммм 🙂

12:30 – На главната, чакам шефа, от който ще взема последната част от парите.

13:20 – Взимам ги

13:40 – Във фотото. Взимам си снимките.

14:00 – Пак в ПУ. Сядам и попълвам, каквото знам със сигурност (главно името ми 🙂 ). Плащам и някаква такса от 15 лева в касата.

14:00 – 16:00 – ЧАААКАААААААНЕЕЕЕЕЕЕЕ. Бях чувал за мудността в ПУ, е вчера се убедих на практика.

16:00 – Влизам при инспекторката точно преди да затвори. Поглежда ми уверението, казва “ставаш”, дава ми някакъв номер, с който в понеделник да си платя таксата за семестъра (касата, вече беше отдавна затворила), след това да дойда пак при нея, и съм записан.

16:20 – На работа. Едиственото, което успявам да свърша е ежеседмичния backup на работните файлове. Е , взех си и заплатата 🙂

17:10 – В къщи. Нямам интернет. Не ми и трябва за нещо конкретно. Не мога да измисля какво да правя на компютъра без интернет.

18:00 – Ям

19:25 – Взимам Таня и Мони (които за първи път са в Пловдив) от спирката на Тримонциум.

19:30 – Чакаме сестра ми, която идва от София, но рейса закъснява (след като е изпуснала по-ранния, поради липса на места)

19:50 – Потегляме за Тракия, където е цирка, но не отиваме на цирк, а на концерт

20:00 – 22:00 – Концерт на Billy Cobham. Не слушам много jazz, но се намериха покани и реших да присъствам. Не можах да навия, никой друг от приятелите ми, въпреки че имахме още покани. Били наистина блъска невероятно. Не спря през цялото време !!! Дори когато другите музиканти си починаха за малко, той през това време удари едно 15-минутно соло !!! Единствено липсваше един хубав вокал. По-точно вокалистка 🙂 Щеше да бъде точно като Thievery.
22:20 – В Баня Старинна. Започнала е Нощта за музейте и галериите (да похваля ли, че сайт-а е правен от Маги и Иван). Тази година малко закъсняхме. Имаше малко останала малки бирички, и изпих една, като си мислех, че ще се прибирам с колата и една малка ми е идеална за вечерта.

около 23:00 – Отидохме за ядене, заедно с целия град !!! Чакахме супер много за дюнери и пица на парче.

23:30 – Отново в Баня Старинна. Изпуснахме представлението на Ана. Единствено Яна и Сребрин се навиват да обикаляме по изложбите. Софито с Таня и Мони си обикалят отделно.

23:45 – 2:30 – Обикаляне. Не можахме, както миналата година, да обиколим всичко, но и нямахме толквова време. Минахме главно през галериите в Стария град и Главната. От това което видях най ми харесаха, старите картини на Ц. Лаврено от Пловдив и работите на студентите в АМТИИ в Червеното пони. Все не можахме да обиколим и 1/3 от всички места. Изпуснах и концерта в галерията на Весела. Хубавото е че на всякъде имаше много хора ! Дори повече от миналата година.

2:30 – Петното. Останахме само с Яна, но това не ни попречи да се веселим и да се почерпим за дипломирането ми. Все пак предишната вечер, не можах да празнувам. Окончателноп реших, че зарязвам колата на центъра.
2:30 – ?:?? – Водка (или ром), танци, водка, горе, танци, познати, текила, бира …

?:?? – Петното затваря. Дори не можахме да се напием, че да се прибираме. Решихме да ходим на гледаме изгрева

малко след ?:?? – Хапваме по още една пица на парче

около 6:00 – Катерим тепето към Альоша. Още е тъмно. Това слънце изгрява много късно 😛

6:00 – 7:22 – Ядем чипс и чакаме. Студуваме, а наоколо няколко (5-6) възрастни хора по потници правят гимнастика и спортуват.

7:22 – Изгревът ! Голям ! Червен !
7:30 – 8:00 – Слизане. Много по-бързо от нарочното туткане на изкачване .

8 и нещо – такси, у нас, всички още спя, лягам.

След уикенда … то и понеделника мина, но ще пиша за почивните дни. Всъщност само за един от тях – най-хубавият – неделята. Това беше най-усмихнатия ден на годината, защото е денят на усмивката 🙂 Всички планове се провалиха и в същото време се случиха ! Направо невероятен ден. Тук май е времето да обещая, че повече никога няма да пиша в бъдеще време. Казвам НЕ на “ще”-то ! Ще, означава план, което означава, че няма да се сбъдне в никой случай. Може да пиша само за лоши работи, че да не се случват 🙂

Да се върна на неделята. Започна с торта, после с още торта, подаръци, цирк (истински 🙂 ), вадене на мъдрец в 8 вечерта и завърши с торта на параклиса “Св. Илия” близо до Асеновград (то да беше само един параклис там 😛 ). Само да отбележа, че мъдреца не беше моя. А в цирка се случват неверояни неща. Не бях ходил много отдавна и най ме изуми акробатиката, тигрите не ме впечатлиха толкова 🙂

Междувременно измина тазгодишната “Сцена на кръстопът“. С тъга ще си призная, че не отидох на нито едно представление 🙁 Още повече ме е яд, след като прочетох добри отзиви от единстения спектакъл, на който мислех да отида, но не можах, “MEDEA” на театрална работилница Сфумато. Знаех си, че ще е хубаво 🙁 На “Кървава сватба” почти нарочно не отидох на премиерата, защото не ми се блъскаше сред многото хора, а знам, че ще има още доста представления.

Тази година идването на есента съвпадна с настъпването на астрономическата есен. Съвпадна и с деня на независимостта на България. Честит празник на всички – това наистина е важно събитие ! Всъщност последните две май винаги съвпадат. Поне от 1908-ма година насам. Аз почти по нищо не усетих празника, освен че си стоях в къщи. Мрачното и студено време (не видях Кума Лиса да показва повече от 16 градуса) съвсем не ме разполага за добро настроение. Горе-долу си завърших дипломната работа. Утре смятам да я разпечатвам някъде. Грубата статистика от OpenOffice е : време на писане (до сега) – 57 часа 58 минути и 43 секунди, 268 ревизии, 48 страници (без схемата), 10 572 думи, 71 608 символа, 29 картинки, 50 други обекти (главно формули) и 1 таблица. Не е много, но колкото-толкова ! Естествено, тук го няма времето за разработка на модула – хардуер и софтуер, а и запояване и сглобяване. Не ми се пише повече за това – и без това по цял ден само то ми е на главата. В четвъртък, като мине защитата ще пиша какво е стананло. Надявам се утре или поне в неделя да се разведря някъде, само времето да не ми развали плановете.

В неделя сватбата на Серго и Красито мина прекрасно ! То било много готино да ходиш на сватба на приятел. За пръв път ми се случваше. Иначе всичко си беше както на всяка сватба, със всичките церемонии и представления, само където се чувствах много добре 🙂 Голям купон си стана. Хей, който снимаше – давайте снимките да ги съберем.
Малко кофти беше единствено, че на сутринта трябваше да ходя на работа и от тогава съм толкова зает, че не мога да седна да напиша две изречения за сватбата. Другата седмица е панаира (за който се готвим на работата) и защитата на дипломата ми (за която се готвя сам 😛 ), а тази седмица е дори по-къса от обикновенно с почивния петък.

Ще се справя.