Вие си знаете коя баба 🙂

Всъщност тази година цялата процедура по връзването на мартеници ми дотегна още на третата …  Аз лично имам не повече от десетина човека на които наистина от сърце искам да направя подарък мартеничка на този ден, а то на всеки ъгъл някой те пресреща с мартеничка в ръка 🙂 С толкова накичени конци мога да ходя с един ръкав само … то и без това е топло … да се надяваме, че и щъркелите гледат телевизия и прогнозата за времето, че да вземат да се върнат по-скоро и да свалим мартениците.

Иначе да сте всички живи, здрави и усмихнати ! И много бяло и червено … вино (както отбеляза AquilaX)

Ехаа, такъв хубав уикенд изпълнен с толкова различни преживявания отдавна не бях имал 🙂 Всичко си започна от …
… петък (23-ти февруари)

Имах голям мерак за излизане и го направих. С Йонов, Елито и Йохо пихме по една бира в Мария Луиза, но след това всички се прибраха и аз в 8 часа останах сам, а имах среща(и) за след 11 ! Със сигурност не ми се прибираше. Реших да се разходя и обиколих градската градина, стария град … ядох пица на парче … но времето течеше все така бавно. Реших да отида на концерт на Уикеда в Петното за да ми мине времето. Отидох там, но концерта беше отменен (не разбрах защо). В крайна сметка си взех една бира и зачаках. Яна трябваше да дойде след 11, сестра ми и Жоро също. Последните двама дойдоха, и постепенно разбрах, че Яна няма да се прибере тази вечер. Постояхме още малко в Петното, но нещо Цецо реши да се прави на DJ и не ни хареса музиката. Софито и без това беше решила да покаже Найлона на Жоро, така че отидохме там. Още на влизане срещнах познати физиономии (както винаги 🙂 ). Голямата изненада дойде няколко секунди по-късно, когато едно момиче дойде при мен и каза “здрасти !”. В първия момент не можах да я позная, т.е. заприлича ми на нея, но нямаше какво да прави тук. Беше BULLET^ от Бургас ! Малеее в този Найлон може да срещнеш и най-малко очаквания човек. Не бяхме се виждали от много време. Навремето всеки път като ходех на море, минавах да се видим, но напоследък не. Сега поне каза, че ще идва по-често в Пловдив, така че ще се виждаме.

Пихме по още една бира в Найлона. Междувременно Яна се обади, че наистина е станало нещо и е още в София. Поне малко ме успокои, защото преди това не си вдигаше телефона. Всъщност никой не си вдигаше телефона тази вечер.

Прибрахме се и към 1:30-2 си бях в леглото.

събота (24-ти февруари)
Както обикновено започна със ставане в 8:30 и в 9 отидох на упражнения в университета. И също както обикновено имаше сумати неразбории докато започнем. Започнахме с базите данни може би с два часа закъснение, научиха ни на 5 SELECT-а (наистина не много прости) и в 12 свършихме. На мен не ми се чакаше до 14 часа за следващото упражнение и си тръгнах.

Точно не бях минал и километър от университета и Яна ми писа, че е там … и се разминахме. Поне се уговорихме вечерта да се видим на китарено парти с Пешо.

След упражненията отидох в офиса на Йонов, да се видим (поне) за малко. Разгледах какви сайтове правят в момента и се помъчихме заедно по един JavaScript проблем (гаден език!). Иначе сайтовете стават много яки ! Междувременно хапнахме и към 15 часа Йонов трябваше да тръгва, а аз се прибрах в къщи. Успях да пусна поста за Пловдив и да вечерям с нашите. Майка ми, както винаги, беше сготвила много вкусно 😉

Към 20 часа тръгнах към Яна и след това в една квартира в стария град, където щеше да е събирането. По пътя взехме “малко” алкохол, както си му е реда, но се оказа излишно, защото хората се бяха приготвили много добре 🙂 Голямата изненада за мен беше присъствието на декана на ФМИ Пловдив – Мекеров. Бяхме 6 човека и той. В началото разговора тръгна леко сериозно, но постепенно (може би благодарение на алкохола) стана много лек и отворен. Особено след като Пешо засвири с китарата и всички пяхме пиянски и глупави песни (е, имаше и изключения). В началото познавах само двама човека от компанията, но след тази вечер се чувствам все повече като част от ФМИ. Наистина никога не съм вярвал, че мога така да се напия с декана. Когато си погледнах часовника беше 3 часа след полунощ и се прибрахме след 4. Просто времето мина неусетно.

неделя (25-ти февруари)

Неделята беше отредена да закарам Софито до София с две маси за аниминиране (които заемаха цялата задна седалка на колата). След снощното запиване не можах да стана преди 9:30. Замотахме се докато съберем багажа и тръгнахме чак към 11. Аз имах някакви планове да се разходя някъде около София (да използвам деня), но това ми се струваше все по-малко вероятно.

Стигнахме, оставихме едната маса при една колежка на Софито, която намерихме учудващо лесно, като се има в предвид познаването ми на града, и то стана 13 часа. Трябваше да минем и през братовчедка ми Албена, където обядвахме и чак след това бяхме свободни за разходка.

Изненадахме Магито в квартирата й и се зарадвах, че успях да я измъкна от там 🙂 След това трябваше да отидем до Студенски град, за да оставим другата маса в общежитието на сестра ми (и най-вече за да освободим задната седалка). Не питайте как стоеше Магито там 😉 За финал оставаше да намерим Вилито и да я вземе от там заедно с Тишо (и тази седмица не мина без да се видим с него 🙂 ). В крайна сметка те ни намериха, защото не можахме да се ориентираме по обясненията, които ни дадоха.

Така в 16 часа най-сетне се събрахме ! Приключенския дух не ни изневери и решихме да отидем до едно село след Своге – Желен. Според картата беше на 40 километра и ми се стори поносимо далече. Не бях ходил към Своге и пътя се оказа с много завой. Честно казано се надявах на по-прав път и да стигнем по-бързо, но каквото-такова. Своге го оставих за друг път да го разглеждам (и да си купя шоколад 🙂 ) и направо отидохме към Желен. Наложи се да минем дори по един въжен мост с колата 🙂 Друго, което ми направи впечатление в онзи район, беше колко са разпръснати махалите в селата. Така селата стават много просторни с големи хубави поляни, но и много стръмни.

От Желен имаше много невероятни гледки, особено както ние попаднахме, по смрачаване и залез слънце. Както се разхождахме изведнъж видяхме табела за къща Trinoga, която беше и “тайната” ни цел на пътуването. Честно казано не вярвахме, че ще я намерим, но като видяхме табелката се обнадеждихме. Тръгнахме по следите – парчета плат, връзки, табелки, нарисувани на ръка и т.н. Тринога е нещо като къщата в Розино, където всеки може да отседне и да се любува на природата колкото иска.

Наложи се да вървим доста (поне повече от колкото очаквах, въпреки че си знаех, че няма да е до селото). Не беше проблем вървенето, а това че се стъмваше а ние просто бяхме излезли от колата без нищо (нямахме дори нещо за светене). Все пак не се отказахме и продължавахме напред. На един кръстопът за малко да се откажем и проверихме всички разклонения, но никъде нямаше следи. След като бяхме вървяли вече почти час не исках да не открием мястото. В крайна сметка се оказа пътя, който проверих последен (ах, Мърфи), а всъщност беше най-логичен да е той 🙂 – този, който е най-направо.

Стигнахме до Тринога и поне научихме къде е, за да дойдем пак. Запознахме се с един човек – Димитър, който се грижи за къщата. Кучетата и котките отпред бяха много яки и дружелюбни (дори прекалено :P). Гледките по хребета обещават да са магически, но трябва да отидем отново по светло и за повече дни с палатките !

Връщахме се на лунна светлина. Към 20:30 стигнахме отново в София. Тишо трябваше да си хване влака в 22 за Казанлък. Оставих го с Вилито (до Плиска), след това през Магито (Бели Брези) и към Студентски град. Там Софито направи на бързо една невероятна вечеря, наядох се добре и потеглих към Пловдив около 22 часа. Умората от последните няколко дена се опитах да преборя с един литър кола, но все пак си е доста унасящо да пътуваш сам по спокойната магистрала на тъмно. Дори предпочитах на моменти да е по-напрегнато. По едно време спрях да се освежа на хладния въздух и точно тогава пък едни ченгета дойда и започнаха да оглеждат мен и колата. Единия дори ми каза, че на магистралата за “едно пускане на вода” можело да ми струва 40 лева и 4 точки 😛 Нищо не ми направиха и в крайна сметка се прибрах благополучно в Пловдив. Взех си един душ, помислих си колко хубав уикенд съм имал и заспах 🙂

А днес …

Отново за всички е делник,
отново сърдит понеделник

На работата всички бяхме, я изморени, я махмурлии, я и двете 🙂 Пуснахме си следните три песни и така започна работната ни седмица:

• P.I.F – Мечта (нали знаете – “имаш ли нещо за глава … ” 🙂 )
• Хиподил – Мръсен гаден ден
• Остава – Понеделник

Тази седмица сестра ми е у нас и постоянно се караме кой да стои пред компютъра и нямам време да напиша нищо. Отгоре на всичко и майка ми иска да го ползва от време на време 😛 Въобще пълна къща. Сега поне в 1:30 всички спят, а аз се връщам от Петното. Както всеки четвъртък беше партито на Пухи и този път стана много яко. Ако бяхте дошли към 12:30 -1 часа в Петното щяхте да заварите не повече от десетина човека танцуващи лудо, някои от които по масите и бара 🙂 Стана як купон !

Предишните няколко дена почти не излизах, главно заради преместването на drundrun, и днес вече много ми се излизаше някъде. Дори излязох по-рано сам и се разходих из стария град. Времето е хубаво. Дори последните два дена ходя с колелото на работа 🙂 Открих годината на колоезденето 🙂

Хайде лека нощ. а като имам повече време ще пиша повече 🙂

Днес с един ден закъснение поисках прошка. Принципно не го правя, но този път имаше повод, за който се тормозех почти година. Всъщност това няма значение – въпроса е че разговора (който не беше разговор, а писане в ICQ) тръгна в друга посока. Чух нещо, за което предполагах от горе-долу същото време. По принцип ми стана много хубаво. Обичам честните разговори и си мисля, че всички трябва да общуват така. Почувствах се почти щастлив. Както при последния път в онази палатка над Храбрино. Въпреки това, малко след това на отиване към центъра и на обратно си пуснах последния депресарски албум на Hooverphonic – No more sweet music. Радвам се, че Йонов ме измъкна от вкъщи, но никаква работа не свършихме. Нито успяхме да прехвърлим блоговете (естествено проблем с кодиранията по който се мъча и сега), нито гледахме филм у Таня. Нещо и двамата бяхме сдухани. А и се установи, че с уиски нищо не тръгва – биричка си трябва !

събота, 17-ти февруари

Ставане в 8. Цял ден упражнения в университета. База данни. Java. Благодарение на J0ke написах първото ми GUI на Java 🙂

В 18:30 – среща на OpenClub Пловдив. Колкото и странно да звучи – все още има такова нещо, поне в сърцата ни (както отбеляза cipher). Пихме по две бири, обсъдихме програмистите и блондинките, изпратихме fla да заминава, въпреки ,че се надявам да се видим пак преди да потегли … и беше весело.

След OpenClub срещата беше у Таня, където се събрахме всички (междувременно отново пиехме бира) и потеглихме към Петното. Въпреки ,че бяхме сравнително голяма компания, не можах да навия никой да слезем на концерта на Macrophone и се наложи да отида сам. Добре, че както винаги,там бяха Калоян и Лидия и имах компания 🙂

Macrophone много ми харесаха ! Както се разбра в последствие това им е било първото сценично представяне и се справиха много добре. Браво на тях ! Май ще им ставам фен. Още от първото парче забелязах, че звучат нещо в стил Placebo. Преди концерта нямах много голяма представа какво да очаквам – знаех само че label-а им е VoxxLab и бях слушал само малко в MySpace. Впоследствие, освен авторски песни, свириха и кавъри на Placebo, Massive Attack и Coldplay. Добро впечатление ми направи, че когато скъсаха струна, вокала (не му знам името) остана на сцената и изпълни сам две песни с акустична китара.

След концерта останах горе в Петното. Пухи (DJ-ят) не ни остави да си тръгнем преди слезе от мястото си в 3:30. Тогава използвах момента да си тръгна, защото вече знаех, че на сутринта ще трябва да ставам по-рано.

неделя, 18-ти февруари

Ставае в 9. Планът – да ходим на кукери във Виноградец. Дружина – все още неизвестна. Така се наложи още като станах да звъня по GSM-а, да видя кой ще идва. Вилито и Тишо естествено бяха веднага навити. Магито малко се дърпаше, но дойде 🙂 След цялото мотане успяхме да тръгнем след 10:30. Около един час по-късно стигнахме Виноградец, но хората точно бяха започнали да си тръгват. Изпуснахме главното представление, но все още кукерите бяха на площада и поне ги видяхме. Там бяха нашите “любимци” от Симитли, които миналата година на Широка Лъка се бяха настанили точно до нас в Солища.

На центъра звучеше народна музика и Софито, Магито и аз се хванахме на хоро, в което после се включиха доста хора, а Софито водеше през цялото време 🙂

След като всичко на площада окончателно свърши отидохме при бабата на Маги и както се случва в повечето български села ни посрещнаха с голяма трапеза, а въпроса беше “какво ще пиете?” 🙂 Аз се наложи да се въздържа, защото бях шофьор, но хубаво се наядохме (кой каквото яде 🙂 ). Хубаво беше покрай печката, но трябваше да тръгваме, за да може Тишо и Вилито да успеят да стигнат в Казанлък.

Прибрахме се към 4 часа следобяд и аз веднага легнах да се наспя. Добре ми дойде – и наспиването и пътешествието. А от утре новата работна седмица … Тази беше хубава, надявам се и следващата да е така 🙂

Тази седмица тече особено бързо за мен. Преди малко направо се учудих, че вече е четвъртък, а общо взето нищо съществено не съм свършил. Само където вчера се охарчих тотално – първо си платих таксата за семестъра (610 лева), а вечерта платих и новия хостинг за drundrun.org . Да, ще се местим ! Аман от български хостинги, да видим как е в Америка 🙂 Вече е платено, акаунта е активен и до няколко дни се надявам да се прехвърли всичко.

Иначе предишните две вечери бяхме у Таня и Пухи и гледахме филми. Биричка, приятели, хубаво … А утре вече е петък 🙂 А някой век трябва и да се наспя …

Петък вечер, а аз си стоя вкъщи. Излиза ми се, а няма къде. Всъщност, ако ми се излизаше щях да съм навън, така че май и аз не знам какво ми се прави. Какво ми става ?!? Бях на театър с нашите и сестра ми … и моя влак ще дойде. Не че не се е случвало. И това е ставало. Ще дойде !

Вчера и днес ми се сляха в едно. Снощи след работа взех служебния лаптоп и отидох в офиса на Йонов да оправяме wireless-а. С помощта на 2 литра бира, всичко тръгна както трябва – криптиране, идентификация … (за пореден път се потвърди, че без бира, нищо не тръгва).

След мрежовите настройки, решихме да отидем у Таня да изгледаме някой друг филм. Така и така бях взел компютъра, Йонов взе филми, взехме още бира и отидохме на коновечеринка 🙂 Първо хапнахме малко вкусни сандвичи, защото бяхме доста гладни, а след това изгледахме The Human Stain. След него Йонов си тръгна, Таня заспа и останахме Пухи и аз и по едно време дойде и Цвета. Изгледахме “Мечтатели“. Аз го бях гледал и преди, като не мога да кажа, че много ми харесва. The Human Stain (който не запомних как е преведен на български) ми хареса повече, но и двата са доста тежки драми.

Беше минало 1:30 през нощта и се зачудих дали да си зарежа колата и на другия ден си я взема (все пак бях пийнал доста бира), но реших да остана да спя там и на сутринта направо на работа с колата. Така и направих. Иначе трябваше и лаптопа да мъкна сутринта пеша.

Днес след работата се прибрах 🙂 и малко след това пак излязох 🙂 Отидох да се видя с Гери и колкото ни е акъла, вместо да я закарам към тях тръгнахме към Храбрино. По пътя сменихме посоката и в крайна сметка стигнахме село Руен 🙂 Полюбувахме се на безбройните звезди, светлините на града и студа и … се върнахме.

След това бях на мисия “Happy hands” и вече синьото си има лапа за здрасти 😉

Измина почти една седмица, през която блога не ми работеше, а ми се случиха толкова неща 🙂 Сега само на кратко

Рождения ден на Тишо

мина супер ! Много хубаво си изкарах(ме) ! Вече ми се струва толкова далече. Добре че ги има спомените 🙂

31-ви януари

Рождения ден на сестра ми ! ЧРД , Пуфи 😉 Пожеланията си ги знаеш 🙂 и са от сърце 😉 И аз си те обичам 🙂

Вечерта отново бях на театър. Гледах “Отвътре” и май се оказа, че само аз не бях го гледал. Все пак по-добре късно отколкото никога. А представлението си струва от всякъде (дори от вътре). Много се смях ! Хареса ми определението на Цонев – “Тежка простотия”. Ако не сте го гледали, силно Ви препоръчвам да отидете на 14-т, когато междувременно може да кажете “обичам те” от сцената на театъра 🙂

MidpSSH

Намерих си идеалния SSH клиент за мобилния ми телефон – MidpSSH. Подържа всичко и изглежда много яко !

(между другото установих, че за ядра >= 2.6.18 , трябва да се промени малко сорса на siefs, за да може да се монтират Siemens телефоните. Трябва да обновя Siemens Mini-HowTo-то)

Остава

Петък вечерта бях на концерт на Остава в Петното. Както винаги беше невероятно преживяване ! Срещнах много познати хора, въпреки, че за малко пак си помислих, че ще съм сам. (Софи, имаш много поздрави от Дани 🙂 и го хвана яд, че ти е забравил РД-то 🙂 )