Тази седмица започна много напрегнато и май ще е така поне до лятната отпуска, а сигурно и след нея ще продължи по същия начин. Вече почти всеки ден ще се налага да оставам до по-късно на работа, но от това мога само да спечеля – и опит и знания и пари 🙂 В момента обмислям закупуване на нова кола (на старо естествено) и финансовия аспект на нещата въобще не е за пренебрегване.

Започвам по-сериозно да се занимавам с микроконтролери AVR ATmega на Atmel и дори на работата се сдобихме с нова развойна среда – STK500 (другата седмица се очаква и добавката STK501) 😉 Днес я разучавах, и въпреки че съм малко скептично настроен към подобни среди, си е добър начин да научиш фамилия процесори. За сега съм оптимистино настроен и се надявам енчусиазма ми да не спадне бързо.

Снощи Таня дойде у нас да изгледаме някой друг филм. Имаше и други поканени, но се отказаха 😛 Ако щат, ние си взехме биричка и чипс и заседнахме пред компютъра. Започнахме с “Irreversible” (Необратимо) на Гаспар Ное. Всичко, което сте чули за този филм е вярно – наистина много брутален и разтърващ. Ако издържите първите 30 минути, дори само на еднообразното бръмчене (доколкото разбрах 28 херцово) и постоянно въртящата се камера, без да споменавам самите сцени, ще го изгледате до края, но е много вероятно да се откажете още в началото. Не мога да Ви го препоръчам задължително, всеки трябва сам да прецени дали му се гледа подобен филм.

След това решихме да просължим с депресивните филми и пуснахме “Лошо Възпитание”, но субтитрите нещо не съвпадаха, а и mplayer-а нещо не можа да се справи добре с кодека и постоянно се появяваха едни квадрати и се наложи да го спрем. Пуснахме и “Closer”, който дълго време си мислех, че не искам да го гледам, след това си го изтеглих, но все не се решавах да го гледам. Погледахме 10 минути, но реших, че все още не ми се гледа и спряхме и него.

В райна сметка се върнахме на първоначалната идея да гледаме нещо по-весело и пуснах турския филм “G.O.R.A.“. Много добра пародия на Междузвездни Войни, Матрицата и другите подобни американски филми. На мен лично много ми хареса 🙂 Като преодолях странното чуство да говорят на турски, всичко останало е много забавно, оригинално и интересно.

Както казах на тръгване от София : “Три дена бях тук, стига ми толкова“. (всъщност не можах да издържа цели три дена, но на практика си бяха три 🙂 )

След снощното късно прибиране, днес в 8 часа отново потеглих на път по магистралата към “любимата” ми столица. Днес беше последния ми ден на Булконтрола и добре, че е така . Утре Спас застъпва на моето място, а аз се озовавам на спокойно в офиса 🙂 Днес беше доста интензивен ден и имаше много посетители, дори към края ни привършиха рекламните материали. Не знам как ще се оправят още два дена с оставащите, май ще се печатат още, но мен вече не ме засяга 🙂

След края на работния ден, се сетих че днес е сряда и за редовните бирени срещи, на които никога не бях присъствал. Звъннах на Йовко, и той ми каза мястото (добре че се усети да ми каже адреса, а не просто името на мястото), но не можеше да говори много и забравих да го попитам за часа. Към 7 вечерта реших че е вече бирено време и след като намерих място за паркиране сложих раницата на гръб, взех джобната карта и тръгнах към указаната ми пресечка на Дундуков и Будапеща, постоянно гледайки уличките в картата. Стигнах бързо и се оказа, че съм уцелил времето абсолютно точно 🙂 Имаше един момент в който се почудих дали въобще да вляза, защото не познавах почти никой, или поне не на живо, но реших че след като вече съм дошъл да влизам и каквото стане. Когато отидох бяха само Maniax-а и Бобсън и веднага се познахме по тениската с пингвин 🙂 Постепенно започнаха да идват още хора и не съжалявам че отидох. Сашо Шопов донесе тениски от семинара в Стара Загора и аз се сдобих с една, въпреки, че бях там 🙂 Доволен съм !

Между другото честит празник (в последния момент) на всички малки, големи и още по-големи деца, малчугани и хлапета !!! Дано още дълго време да сме весели и щастливи ! 😉

Е. намерих някакво време да се прибера до Пловдив. Все още нямам интернет, но все пак реших да напиша това докато ми е свежо oще 🙂

В понеделник сутринта, реших че ще ходя с моята кола на изложението Булконтрола, на което представям фирмата в която работя. Реших, че така ще е най-добре и най-много хора ще са доволни и моето пребиваване там ще е най-ползотворно. Първия ден само подреждахме щанда – окачихме плакатите, подреждахме витринтата и други такива глупави и времегубещи неща. Към 18 часа тръгнах от InterExpo-то и имах 2 часа докато сестра ми свърши работа. Реших да отида до Витошка да взема билети за Thievery Corporation. Да, вече се бях навил да ходя, а и ще идват още хора от Пловдив, които трябваше да върна след концерта. Всъщност това беше разрешението на втория ми, социалния проблем за концерта. Горе-долу лесно намерих Витошка, но когато решиха да си намеря място за паркиране, се забих по едни еднопосочни улички и направих едно изгубване класик. Наистина не знаех къде се намирам и по едно време видях НДК в далечината и реших да оставя колата и да намеря път като пообиколя пеша. Междувременно отидох и купих 3 билета за концерта и поне свърших една хубава работа. Сега оставаше да се оправя и с пътищата. Мислех, че направих план, но той отново се осуети заради еднопосочни улици и след това, не знам как, но се оправих някакси и успях да стигна до самата уличка Аксаков до парламента, на която е магазина в който работи сестра ми, и дори спрях на същата улица. Изчаках да затворят магазина (между другото тя работи с Дани, който е барабанист на Остава и там си киснат през повечето време разни музиканти, като останалите от Остава, Gravity Cо, Анимационерите :), въобще гъзарска работа ) и отидохме на кафе. От много лутане седнахме в едно, в което кафето беше 1,80 лева, но намрихме и по-евтини неща за пиене 😛 След това се прибрахме в квартирата на сестра ми и ядох ориз, който беше направила за мен и беше много вкусен 🙂 Новата й съквартирантка Таня, ми направи един комплимент, като попита кой от двамата е по-голям 🙂 След вечеря решихме да се разходим и стигнахме до кино Арена, което се оказа много близо и съвсем спонтанно решихме да гледаме филм. Оказа се че сме точно за последнтата прожекция от 23:20 на Междузвездни войни епизод 3. Ами изгледахме го 🙂 Аз както се чудих кога ли ще го гледам и дали ще го гледам въобще, и така понякога нещата стават от само себе си. Прибрахме се след 2 часа, а сутринта трябвше да съм от 10 на изложението.

Учудващо на сутринта не ми се спеше, На чуждо място човек се буди по-лесно. Тръгнах в 9 и едвам стигнах в 10 без 10. Деня беше лек и нямаше много посетители, но за първи ден може би е нормално, ще видим осталаите дни как ще е. В 18 часа си тръгнахме, а Таня и Пухи ми казаха, че в 18:30 пристигат с рейс в София. Казах им да слязат на Плиска и да видим как ще се оправим до зала Христо Ботев, където е концерта. Отново никой в колата не познаваше София и се лутахме супер много време из центъра, докато уцелим как да стигнем до студентски град. Хем имаме карта, но като не знаеш как изглеждат нещата в действителност си е трудно 😛 Да не говорим, че в интензивното движение никой не ти оставя време да се оглеждаш и мислиш. Изгубихме един час, но в крайна сметка с късмет, упоритост и питане намерихме залата. Там дойдоха Стоян и Диди и към 9 без малко влязоме в залата, въпреки че концерта беше обявен за 20 часа 🙂 Естествено намерихме време за една биричка преди концерта 🙂 Залата беше препълнена ! Концерта беше невероятен и не може да се опише. Изживях едно неповторимо усещане – пълен двучасов екстаз !

На всички много им хареса, и към 23:30 успяхме да тръгнем от залата с колата. Почти не объркахме пътя за излизане от София, но едно място имаше катастрофа и беше спряно движението, което ни забави и излязохме от града към полунощ. През целия път до Пловдив имаше страшна буря и на места съм казал с 60-70 на магистралата. Отне ни 2 часа да я преминем. Обиколих да оставя спътниците ми и в 2:30 си бях у нас. Докато обикалях из Пловдив, ме спряха за проверка за алкохол и диалога с полицая започна буквално и 1:1 така:

– Добър вечер

– Добър вечер

– Пил ли си ?

– Не съм

– <със съжаление и гледайки книжката ми> Що не си пил бе, Ице ?

Направо ахнах и не знаех какво да кажа 😛 Естествено “лаборантките” вътре показаха 3 нули и се прибрах без други проблеми. Изкъпах се, сега дописвам това и лягам, че сутринта в 8 отново потеглям за София.

Днес се наложи да отида до ВЕЦ Девин по работа, защото се оплакали, че една наша газсигнализираща централа не работела. Във фирмата ме научиха, че обичам да обикалям и снимам из България и вече съм обичайния заподозрян, когато трябва да се ходи някъде 🙂 Аз дори се радвам за това 🙂 Сутринта дойдоха, взеха ме с кола и ме закараха до Девин. Там смених предния панел на централата и всичко се оправи. Наистина много странен проблем, защото никога не ни се беше случвало такова нещо. По принцип централите ни бачкат винаги, по-скоро сензорите по някога се издънват. Както се опитаха да ме успокоят, “винаги има първи път” 😛 За половин час свършихме работата и тръгнахме обратно. Лошото беше, че не бях с моята кола и не можех да спирам да снимам където ми харесва 🙁 Минахме през Девин (самия ВЕЦ е на 4 km от града), там хапнахме и решихме да минем през Кричимския ВЕЦ (Въча 2), където да оставим един сензор. Когато отидохме се оказа, че и една от тамошните ни централи, също се държи странно. Наложи се да я отварям, но проблема се оказа прост и свършихме още допълнително работа набързо.

Като цяло мога да кажа, че започват да опознавам един по един повечето ВЕЦ-ове в България. Само по пътя между Кричим и Девин има поне 5 и строят още. Ама то си е е сладък бизнес да правиш ток – държавата е задължена да ти го изкупува, и само трябва да имаш пари да направих централата. Лошото е че не са малко пари, а става дума за милиони …

Най-хубавото от цялата командировка, беше че изпуснах днешната смяна на прозорците и дограмата. Като се върнах вече бяха изкъртили и махнали всички прозорци. Включих се само в местенето на мебели. Ако измисля как в понеделник да се скатая и от чистенето и ще е супер 🙂

Последните два дена на работа се занимавам с един газов сензор, с който трябва да изервам концентрацията. Имам зависимоста в графичен вид и уж изглежда права, но в логаритмични координати. За нормалния линеен изод (4-20 mA), трябваше да интерполирам експоненциалната зависимост. Знам, че има методи, за които съм учил в университета, но не можах да си намеря записките, май съм ги предал с протоколите и не съм си оставил. Нямам и учебник по числени методи, а дори и с google се оказа трудна задача (може би просто не търсих правилно ?!? ). Днес след един кратък разгвор по ICQ с r00tb, ми препоръча да използвам кубичен сплайн за интерполация и да намеря готова програмка да ми сметне коефициентите. Реших да послушам човека, който все пак учи приложна математика, и попаднах на програмата RT PLOT, която се оказа много полезна. В първия момент дори изглежда безплатна, но бързо се разбира , че е trial версия за 30 дни. В началото имах трудности с интерфейса, но в крайна сметка се оправих и стана интерполацията 🙂 Знаех си че трябва да има програма специално за това, а не да ми се налага да си припомням как се пишат скриптове за MatLab. Най-важното е да се свърши работа 🙂 сега остава да накарам една ATMega8 да смята функцията и да видя за колко време ще го прави, че ако е много може и квадратичен сплайн да използвам, но за това в понеделник. Сега имам един уикенд на разположие, за който още не съм планувал какво ще правя. Може най-сетне да се хвана с дипломната ми – стана топло и наближават диплони защити, ей сега ще дойде юни.

Какъв е извода от всичко написано до тук ? Ами университета е хубаво нещо, но всичко се научава когато ти се наложи да го правиш на пратика. Определено в лекциите по висша математика, не съм си представял за какво може да се ползват повечето неща (не говоря конкретно за интерполациите, за тях горе-долу ми беше ясно). Най-важното в обучението в университета, според мен, е да знаеш като трябва да свършиш нещо – как да го свършиш и къде да погледнеш за подробности.

Вчера си беше по принцип работен ден, но на мен пак ми се наложи да работя допълнително до по-късно вечерта. Работих по проекта за новия сензор с Куртев, и този път свършихме “едва” в 21:30. Днес сутринта в 8:30 отново бях в офиса и изкарах още един работен ден, но поне почти приключихме проекта. Повече не плануваме извънредни работа, поне ако не изкочи нещо неочаквано в довършителния етап. Така тази вечер заслужено мисля да изляза да пия няколко бири за успеха 🙂 Видях, че в Петното ще свири един мой стар колега и познат и ще отида да видя какво ще свирят с неговата група “Richie Rock Band”.

Хубавото нещо в двата работни дни беше храната 🙂 Ударихме го на азиатска кухня. Снощи вечерта поръчахме ядене от тайландски ресторант (дори не знам къде се намира в Пловдив), а днес на обяд, бяхме в китайски ресторант. Общо взето не забелязах голяма разклика между двете. Китайските порции май бият малко по отношение на количество, иначе по качество са ми еднакви – разни оризи, меса и незнайни зеленчуци 😉 Струва си поне за експеримент да ги опитате 🙂

Снощи след работа минах за час през новата квартира на Таня и заключението ми е – СУПЕР 🙂 т.е. одобрявам, става за купони и е на супер готно място в центъра. Тан, готви се, ще идваме често 😉

Тази събота и неделя се наложи да работя допълнително. Днес отидох на работа сутринта в 10 и се прибрах преди малко към 23:30, и отгоре на всичко свършихме доста малко работа 🙁 Все изникваха някакви проблеми и деня мина в нещата които трябва да свършим за да започнем съществената работа. Излезе, че има някакъв проблем при записването на ATmega8 микроконтролери с програматора PonyProg и сумати процесори така ги заключихме, че после не можехме да ги презаписваме отново. Нещо с конфигурационните битове става, но не знам какво ?!? Добре, че имахме повечко процесори и с друг програматор успяхме да продължим напред. Утре сутринта от 8:30 отново съм на работа и дано свършим повече работа, че да завършим този проект и да няма такива извънредни работи през почивенитв дни. Другата седмица има повечко почивни дни и се надявам да се осъществи едно пътуване, което плануваме. Някой да му се ходи в Широка Лъка другата неделя ?

Днес беше ден за работа. От сутринта в 8:30, та чак до сега. Всичко започна съвсем нормално с проектиране на нова платка, която за пореден път трябваше да стане “за вчера”. След обяд (но всъщност преди моя обяд, във съвсем хрантелен смисъл), се наложи спешно да преобразувам стрария рутер (Pentium 120MHz 24MB RAM, 500MB HDD) в настолна машина с Windows 95, на която да работят стари CAD продукти, който не тръгват на новите бързи компютри (да и такива неща стават !) . Ще си кажете лесна задача, но съвсем не е така. Първо стартирах от едно BootCD, от което направих дяла и форматирах диска, но след това при каквито и да е комбинации на зареждане на резидентни драйвери и различни версии на DOS, не искаше да тръгне инсталацията на Windows-а. Казваше че нямало достатъчно XMS (ако не бъркам) памет. В крайна сметка реших проблема, като копирах инсталацията на твърдия диск, направих го системен и от там тръгна инсталацията. По едно време се усетих, че нямам мишка и започна лудо търсене на серийна мишка из работата. През това време Windows-а беше решил, че няма да ми трябва мишка и въбще не инсталира драйвер за нея. Междувременно намерих една мишка, върху която имаше червен надпис “Не Работи”, но всъщност си работеше идеално. След инсталацията, естествено започна настройка на новата система. Естествено почти никой хардуер не беше инсталиран. Видеото тръгна на 640х480 256 цвята, но това не е важно в случая и май така ще си остане. По-важно за мен беше да подкарам мрежата. Започнах да търся драйвери за мрежовата карта – Realtek 8139. Батко Google се справи бързо със задачата и добре, че намерих една забутана дискета из офиса, копирах на нея, и ги прехвърлих на “новия” компютър. Честно казано ей тук си образувах страшно много нерви ! Тоя Windows е най-ънфрендли при настройката на мрежа. То не бяха рестарти, то не беше чудо по слагане и махане на протоколи, устройства и не знам си какво още. Просто тогава масовия достъп до мрежата беше по телефона и всичко се опитваше да ме накара и аз така да направя. След много ядове и окончателно премахване на dial-up networking накарах компютъра да се вижда в мрежата, а дори и Интернета тръгна. Имам чуство, че едно време като подкарвах Интернет с Линукс, minicom и ръчно статиране на pppd с PAP, CHAP и логин скриптове ми беше по-лесно. След като тръгна всичко реших да се насладя малко на браучване с IE 3 и спомената по-горе разделителна способност, но нещото което ме учуди повече беше тоталната липса на кирилица, да не говорим за unicode. Разгледах няколко страници, и ако се чудите кой Ви е гледал блога с IE3 – аз бях 🙂 не че успях да прочета нещо на български, но ми беше интересно как изглеждат страниците без подръжка на css. След всичко това към 3:30 след обяд отидох да обядвам 🙂 В 17 часа имах среща в Пазарджик да взема човека за проекта, заради който беше това спешно нещо да подкарам стария компютър и да тръгне CAD продукта, на който беше правена платката. Към 18 часа пристигнахме двамата в офиса и започна втори работен ден за мен 😉 Работихме до малко след полунощ и успяхме да подкараме програматора и да оживим дъното с Атмелския процесор Mega128. Сега остава главно софтуер да се пише. Честно казано ми беше приятна тази работа, но все пак чуствам умора и сега ми се спи. Добре че утре шефа ми каза да отида на работа, когато се наспя 🙂 Между другото да са живи и здрави доставките на пици, спасиха положението 🙂

Лека нощ

Днес ми беше работен ден и по този повод се наложи два пъти да отида до Пазарджик и да се върна. Сутринта отидох да взема човека, който ни помага по един проект в работата, а той е свободен само събота и неделя. Вечерта си го върнах обратно. На работата всичко мина много добре и съм доволен, че ще се захващам с нещо, което не ми е много ясно, но мисля да го науча 🙂 Това хубаво, но днешните ми пътувания, бяха едни от най-тежките, които съм имал. Времето беше супер гадно ! Особено последното прибиране – валеше супер обилно и се сменяше ту дъжд, ту сняг, беше тъмно и само ме заслепяваха с фарове, чистачките от време на време се налагаше да ги пускам на максимум, улиците бяха пълни с вода, която не можеш да разбереш колко е дълбока преди да влезеш в нея и не на последно място бях и сам ! Въобще сега се радвам, че се прибрах и всичко е ОК. Мисля си само как да си почина, че утре пък ще карам до София. Между другото това или нещо подобно го пиша вече за четвърти път (предишните три бяха по ICQ), ако още някой ме попитат какво съм правил днес, просто ще му дам връзката, към този пост 🙂 Май това е едно от удобствата на блога 🙂

Днес на работата, ни прекараха ADSL от БТК и имахме доста ядове, докато го подкарам. Когато дойдоха “техниците” още не бяхме пренесли компютрите и ни го показаха на един техен мобилен компютър. Слагам техниците в кавички, защото като го попитах за някакви настройки и за Линукс, неговите думя бяха, че бил чувал за Линукс и доколкото разбрал ставало и хората били доволни. Айде онази кака на 0800100, разбирам да не може да ми отговори, но се нядявах поне “техниците “да са на ниво 🙁 Лошото е че модема играе ролята и на рутер с NAT и раздава вътрешни IP-та, а реалното остава на него и това автоматично означава – чао чао на всякакви сървъри и remote администриране. Дори не знам паролата за администрирането на модема през уеб. Потърсих в Интернет за default пароли, и намерих някакви, но не стават. Звъннах на БТК, но вече беше станало след 5 часа и онзи каза да звънна утре и не можел да ми отговори. Преди това имахме проблеми и с кабели и може би (ДАНОО!!) само с буксите. Утре ще трябва да кримваме наново.