Цялия ден прекарах в подземния гараж на Новотела да пренастройваме сензорите. Изморих се. А и още не съм оправил напълно.

Вечерта поне се очертава по-приятна 🙂 Повод има.

ЧРД , мамче ! 😉

Няма да пиша за конкретната дата. Просто не измислих друго заглавие. Искам да напиша за някои неща по принцип. Установих, че желанието е най-важното нещо да постигнеш нещо (мож е би не винаги достатъчно, но най-важното). До скоро някакси тайно завиждах на хората, които успяват всяка седмица да излизат някъде сред природата. Напоследък се замислих и установих, че и аз почти съм го постигнал. Дори и тази седмица, която вече изтича, и беше препълнена със служебни задължения, успях да изляза от града. Снощи се вдигнахме трима човека (след като много се отказаха в последния момент) и отидохме просто ей така да спим на палатка. Избрахме си близко място – малко над Бачковския манастир. Пекохме си филийки на огън, имаше винце … въобще идилийка сред планинатата, бликзо до рекичка. Сутринта в 9:30 си бяхме отново в Пловдив, отново на нещо като работа. Всъщност си е точно работа.

Като стана дума за работа – напоследък съм в двете крайности на програмирането. През деня пиша на асемблер и C за микроконтролери, като се чудя за всеки байт на кой адрес се записва и всичко до най-малки подробности, а вечер при програмирането на PHP просто си пишеш всичко, като въобще не се замисляш за ресурсите. На практика осъзнавам каква е разликата при писането на ниско и високо ниво. Малко ми е странно, но е интересно.

Ами това е за тази седмица. След малко е финала. Аз отивам на биричка в Найлона. Ако е пуснат телевизор – хубаво, ако не – пак хубаво 🙂

Вчера беше моя ден от фирмата да стоя на нашия щанд на изложението Булконтрола. Първоначално си мислех, че ще съм два дена, но се оказа, че само за един. Аз вече се бях уговорил да оставам вечерта в София и нямах намерение да се отказвам от този ми план. Само не го бях измислил финално как на следващия ден ще се върна в Пловдив в 8:30 на работа.

Вчера тръгнахме в 8 сутринта за изложението. Аз бях (както трябваше) с черен панталон и официална риза, а в раницата си носех друг панталон, тениска и кецове. На самото изложение беше спокойно – имаше сравнително малко хора, но то това му е хубавото на тези специализирани излопжения, че ходят само хора, които наистина се интересуват, а не зяпачи. В 14 часа чух, че ще има семинар на някаква тема за микроконтролери. Първоначално разбрах, че ще е за Atmel и реших да отида уж за малко. Оказа се че сме само двама човека и направиха семинара за нас. Оказа се че е представяне на микроконтролерите на фирма Renesas, която е обиденение на Hitachi и Mitsubishi. Естествено се похвалиха, че са най-великите 🙂 Само където не са много известни в Европа и са решили да правят зарибявки. Общо взето са им хубави микроконтролерите, а и предлагат безплатно C компилатор (с ограничение до 64kB). Все пак си мисля, че са ориентирани главно към големи производители на електроника. В кафе паузата в 16 часа си поговорих малко с организаторите, които си казаха, че са очаквали повече хора и малко след това си тръгнах. Малко кофти постъпих, но все пак казах, че отивам за малко. (пфуу позабравил съм разговорния английски 🙁 )

След края на работния ден се преоблякох в колата, оставих официалните дрехи да пътуват към Пловдив, а аз имах среща с taralezh пред университета. Отидох до една спирка да чакам рейс, но нямаше от къде да си купя билети. Казаха ми че шофьорите продават, но на това 114, на което се качих нямаше и аз като примерен гражданин си слезнах на следващата спирка. От там си купих билети, огледах таблата кои номера ходят до Орлов мост и се качих на едно 305. Дори успях да подраня. нямах никаква представа за колко време мога да дойда. Много отдавна не бях пътувал сам с градския транспорт в София. Еми дойде и ми подари две списания Digital Photo-Video (БЛАГОДАРЯ много !). Имаше час и половина до началото на NightSongs и решихме да пийнем бира някъде. Отидохме в една пицария, където намерихме свободни места (май се казваше Уно или нещо такова). Докато пийвахме и говорихме се обади Маги, че все пак ще дойде на театъра. Станахме малко по-рано и отидохме да я вземем от попа. След това направо към Хамбара. Мястото наистина вътре изглежда като нашето мазе, където едно време правихме партита. Трите запазени билета ни чакаха, срещу които получихме диск (самия билет) и чаша JimBeam 🙂 Седнахме горео от където си мислех, че ще се вижда по-добре, но май не е точно така. Актьорите бяха супер ! (не е тайна и че съм фен на Весела 🙂 ). Играха толкова добре, че по едно време като се обърнах към Еми, тя ми каза, че още малко ще се разплаче за Тони.

След представлението си тръгнахме сравнително бързо, защото никой нямаше пари за такси и решихме да си хванем метрото. Оказа се че Магито и Еми и двете са в Овча купел и двете май доста си паснаха по характер 🙂 Те слезнаха на метроспирка К.Величков и се разделихме. Аз на Вардар и се обадих на сестра ми, да ме посрещне. Отидохме в квартирата й, и не след дълго бяхме в леглата. Аз трябваше да си хвана първия рейс за Плводив, който е 7 сутринта и реших да отида доста по-рано, да не би да няма места. Станах в 5:30 и 6:15 бях на автогарата. Оказа се че съм бързал на празно. Рейса дойде чак в 7 без 25 и имаше дори свободни места. Явно сутрин трафика е повече от Пловдив към София. В 9:30 с един час закъснение бях на работа.

Така завърши моето едно/двудневно приключение. Сега като се прибрах от работа в опашката за модериране на коментари в блога ме очакваха над 9000 (!!!), като ми отде доста време докато ги почистя. Първо на php-то му свършваха лимитите за време преди да ги покаже всичките и се наложи да ги трия по други начини.

Утре си взех почивен ден от работата. Дано да тръгнем на някъде както е плана, но точно за това ме съмнява … Весели дни !

п.с. … а първи юни е деня на детето … 😉 Честит празник !

Я да видя за колко от категориите ми мога да пиша сега:

за Пътешествия – в неделя ходихме до село Руен. Пак се моткахме много и тръгнахме почти вечерта. Поне този път беше по светло. Предишния път когато бях там беше към и след полунощ. Хубаво селце е Руен 🙂 бяхме и до едно (изкуствено) езерце близо до него. Има едно заведение и риболов, но сега май не е сезона и е свободно. Като цяло е много хубаво, ако може да издържате на крякането на жаби. Аз мога 🙂 Вилито и Стефан дори останаха на спят на палатка над селото и така им завидях, но нямаше как – на другия ден бях на работа.

за Култура – в понеделник бях на театър – “Веселите разплюеви дни” на Театър 199. Попадна ми една покана за двама и единствено Йонов се оказа свободен да дойде. Принципно е комедия, но малко по-дълбокомислена. Въпреки, че е стара руска творба, текста е напълно валиден и за сегашното българско дередже отностно корупцията.

за Филми – в събота с Таня и Милен гледахме у нас “Dr. Strangelove” на Стенли Кубрик. Филмът е черно-бял от 1964-та година и типичен за ужаса от студената война. Идеален е за да се помни историята и най-вече за хора (като мен), които не са живяли съзнателно по това време. Не случайно е в TOP20 на imdb.com

за Лични – дано да не изпадна в депресия след всичките проблеми, които ми се струпват на последък. Все пак животът е хубав 🙂

за Музика – това е във връзка с предишното – как може winamp-а на работата (който винаги е на shufle) да е толкова интелегентен ?!? Винаги пуска нещо свързано с това, което говорим или просто си избира една тема и цял ден пуска по нея. Днес направо ме заля с Portishead. Добре, че не ми действат подсилващо на депресията, а точно на обратно.

за Работа – продължаваме напрегната работа преди Булктрола-та. Днес най-сетне тръгна и предния панел на малката централа. Най-лошото, е че не разбрах точно какво й беше – лоша спойка или дефектна платка с неметализиран проходен отвор. И във двата случая глупава работа, която ни отне 3 дена. Това потвърждава правилото за редуването на службните и личните грижи.

за Свободата, санчо … – може би малко късно, но чак днес видях темата, която е полазила всички блогове напоследък – авторските права и ИК “Труд”. Струва си вниманието.

за Разни – става дума за блога ми и спамовете напоследък. Просто наистина са огромно количество и съжалявам, ако съм изтрил, някой истински коментар. Пуснете го отново или ми пишете на пощата.

Измина си още една седмица. За мен тя беше доста напрегната от към работа най-вече заради това нямаше за какво да пиша тук. Извода от седмицата, който се доказа на практика, е че не се оставяйте проблемите да Ви сломят – те винаги минават и идват други. Аз на няколко пъти си казвах “ай стига бе, сега пък какво става …” и после го оправям и изкача нещо друго, за което казвам същото. Лошото е че имаме краен срок и трябва да стане тази пуста адресируема централа.

Айде стига за работата 🙂 Днес (събота) реших да посетя пловдивския панаир, въпреки че предварително не възнамерявах. Двама човека ми казаха две неща, заради които си струва(ше) да се посети.

• Тракийското съкровище от Казанлък на цар Севт III , което бхеше изложено в 6-та палата и добре пазено 🙂 Наистина имаше защо. Впечатлен съм какви детилни инструменти, съдове и маски са правели древните Траки
• Изложбата “България на длан“, представяща модели на известни местности със сгради от България. Макетите въобще не са малки и са перфектно направени. Сред тях са Асеновата крепост, Баба Вида във Видфин, Античния театър в Плводив, Храм-паметника “Св. Александър Невски”, крепостта във Велико Търнови и още доста 😉 Определено си струва да се посети

Аз малко се изложих, като опитах да снимам сребърната тракийска маска, но веднага ме помолиха да изтрия снимката. Изтрих я, благодариха ми, а аз побързах да си изляза засрамен 🙁

Иначе на панаира според мен имаше по-малко хора от други години.  За мен беше добре, защото не обичам блъсканиците, но ми се стори странно за събота.

Пак беше 13-ти 🙂

Със Спас бяхме на командировка до ВЕЦ Алеко – беше готино и весело (само да не пееше)

Изпратихме Дил за Мюнхен – дори отидохме за малко до Асеновград. Сега се връщам.

Утре си идва Донка от Мюнхен. Май трябва постоянно да имаме представител там 🙂

Довечера откриване на изложбата “Светлина” в Банята от 18:30

В събота “Warming the Angel” в Петното

За снощи и днес на бързо, ама наистина, че много ми се спи … Снощи бяхме (с Таня и Йонов) на New/Dark Wave партито на Chamber CLub в Петното. Миро този път караше на автопилот и вървеше през цялото време един сет. Нямаше хора, т.е. само ние бяхме. Затворихме Петното и отидохме в Найлона. Там продължихме с дълбокозамислените разговори, докато не затворихме и това заведение. Прибрах се в 3 след полунощ след доста бирички. Отгоре на всичко нещо се разболявам май и днес цял ден ми е запушен носа и ме болеше малко гърлото. Това добавено с недоспиване и лек махмурлук ми направи един тежък ден. Голяма част от работния ден прекарахме в почистване на градинката пред фирмата. Всъщност това си беше ободряваща и забавна част. След това останах до 19:30 на работата за да пробваме адресируемата централа и май ще я бъде. В 20:30 имах среща с Герито и Нина и ходихме на кино – “Статски съветник” – хубав криминален руски филм, само където аз май не си падам много по този жанр (или поне го предпочитам на книга). Сега май е време наистина да лягам, че днес също ме очаква един дълъг ден с най-различни ангажименти.

p.s. стана по-дълго от колкото го замислях

Тази седмица, в пълен противовес на предишната, тече супер бавно. Понеделника ми в работата започна със гръм и трясък, като ми гърмяха наколко платки една след друга. Както си трябва с дим, черно и мирис 🙂 Разследването показа, разменени елементи в склада, но трябваше бързо да се оправят уредите. Поне след това всичко потръгна някак си. Приключих (дано) проекта, който ме побърка от три седмици. Вече имаме кислороден сензор. Някой да иска да си купи ? 🙂

Във вторник вече си мислех, не е ли петък, а уикенда е още далече … май пак ще карам на резервни захранване до края на седмицата. Тази вечер, беше поредния суперски концерт на Остава в Петното. Те май по-добре да се пренесят да живеят в това заведение 😉 Този път стоях по-назад, където имаше поне малко място за движение, но не правех снимки. Да живеят спомените ! 😉 Лека нощ.

Буквално преди минути се връщам от Севлиево. Днес бях на командировка там, но само като шофьор, а от моя гледна точка – като на хубаво пътешествие 🙂 Бях с Тенчо и тръгнахме сравнително късно, към 11:30 преди обяд. По план трябваше да стоим малко там и да се приберем към 6-7, но нещата нещо се проточиха доста и тръгнахме чак малко преди 21 часа. Времето беше много хубаво и слънчево и ако знаех, че ще трябва да чакам толкова, щях да скокна към близкия балкан. Не че беше кой знае какво, но един поход никога не е за изпускане. Нямах никаква представа кога ще тръгваме, така че не можех много да се отдалечавам от колата. Важното е че пътуването мина безаварийно. Последния път когато пътувах към онзи край катастрофирах, но знаех, че трябва отново да мина по този път. Вярно, че не минахме през мястото, но вече се чувствам по-добре.

А от Севлиево почти нищо не можах да видя, защото бяхме на един строителен обект в някакъв квартал на града. Иначе не изглеждаше зле, а и разправят, че имало много висок стандарт на живот там. Нещо не можах да го усетя, но може и така да е.

Последните няколко дни започнаха проверки на нашите сензори в различни ВЕЦ-ове. Днес беше мой ред да ходя и ми се падна ВЕЦ Тешел. Намира се след Девин нагоре в Родопите – много красиво място. Там наблизо се намират много туристически обекти, които обаче нямаше как да посетя, защото все пак бях по работа и то не с наша кола. Минахме покрай табела за Триград 12km, което едно от заплютите ми туристически направления за това лято. Разбира се там искам да отида на спокойствие с хубава компания, а не служебно мислейки за евентуални проблеми. Наистина имахме малко проблеми, но се оправихме и веднаха тръгнахме обратно, защото имаше работа и в офиса. На връщане ни заваля страшен дъжд, но аз много не го усетих защото успях да заспя – не бях спал в кола от може би две години, защото обикновенно карам, и днес се почувствах някак странно.

Между другото от няколко дена има една добра и една лоша новина, но няма да ги кажа. Добрата, защото не искам нещо да се прецака в последния момент, а когато стане, ще се похваля, а лошата – защото може да я прочете един човек, който не трябва да научава така. Всъщност вече всичко е наред и всичко премина.