Прекарах един мързелив край на седмицата. След бурята в петък вечерта нямах интернет събота и неделя. Появи се чак преди малко и се учудих, че от NetGroup (фирмата, която се грижи за физическата мрежа) работят и в неделя вечерта.

Използвах двата почивни offline дни за спане и четене на Захир от Паулу Коелю. Това което ме накара да я прочета толкова бързо (нетипично за мен), е че по средата на книгата главния герой претърпява катастрофа (блъснат е от мотоциклетист) и това го кара да преосмисли и преподреди действията си. Ирония на съдбата е, че носех точно тази книга в раницата ми, когато се завъртях с колата и също като героя бях близо до смърта. Там той се озовава в болница (аз за щастие не стигнах до там), където премисля нещата. Аз за сега не усещам да съм се променил и последните няколко дена прекарах както обикновенно. Двете вечери (петък и събота) бях в Петното с приятели и си прекарах много добре (дори повече от добре), а следващите сутрини спах до късно. Не казвам, че не си харесвам живота, дори напротив – последните няколко години правя каквото желая (и си нося последствията естествено), което е напълно нормално, но осъзнавам че има и неща които искам да променя и трябва да стане с налагане на волята. Разбрах, че от самосебе си няма да стане. Някои ми казаха, че живея втори живот, аз също си го помислих. Дали да направя нещо или да си остана един Питър Пан … няма да обещавам, защото не обичам после да не спазвам обещанията ми, но ще се постарая поне каквото започвам (или съм започнал вече) да го докарвам до край.

За сега ще завърша с една оптимистична фраза от книгата

Денят ми беше хубав, нека падне нощ

Явно съм някакъв душевен отдушник за всички около мен. Най-лошото, е че не знам дали на това да гледам положително или отрицателно. Радвам се че ме смятат за човек на който могат да споделят разни неща и накрая да завършат с “ама не казвай на никой“. Преди малко проведох поредния подобен телефонен разговор. Като цяло обичам да успокоявам хоарата, като виждам, че са разстроени и се опитвам да помогна с каквото мога. Много рядко ще тръгна да критикувам някой, особено в момент когато му е кофти. Честно казано аз бих споделил повечето ми мисли или с (почти) всички или с никой. Може би точно затова и водя този блог. Понякога ми е странно когато знам нещо, а съм обещал да не казвам. Обичам да си спазвам обещанията. Иска ми се повече хора да мислят по-свободно и да споделят мислите и идеите си силно. Когато споделиш нещо с някой ти олеква, а като го споделиш с повече хора ти олеква многократно повече. Въпреки че някой може да не те разбере, все ще се друг който да го направи. Аз съм използвал този номер да опозная по-добре приятелите ми, а и да намирам нови. Хора, споделяйте с повече хора, не само на моя телефон, icq, email … не мога да помогна на всички ! (въпреки че ми се иска 🙂 ) Или поне ми дайте опция share-alike 🙂

Използвам момента и свободните ми мисли да поздравя Open-culture.net с официалния му старт. Пожелавам му да стане (ако вече не е ) най-популярния и голям сайт за българска свободна култура ! Успех на всички автори там. Аз също се включвам с много скромен дял.

Накрая един поздрав с песен, която търсех повече от година, и от няколко дена си въртя само нея:

Artist: Stylophonic
Album: Man Music Technology
Year: 2003
Title: If Everybody In The World Loved Everybody In The World

If Everybody In The World 
Loved Everybody In The World 
What a glorious world 
This could be, be, be, be 

(Repeat until end)

You Are a Social Blogger!

Your blog is more of a semi-private affair for your friends. It’s how you keep in touch… sharing stories, jokes, and pics.

Напоследък Донка само поства за разни тестове и снощи и днес и аз си направих няколко. Горе-долу съм съгласен с горното определение и затова реших да го публикувам. Иначе в един от другите тестове се оказа, че съм с акъл на 15-годишен 🙂 , а ще почина на 76. Аз имам планове за повече, но ще поживеем и ще видим 🙂

Това мислех да е един силно самокритичен пост, но сега ми поодмина и може би няма да прозвучи толкова черно. От неделя насам се убедих, че по-голям мързел от мен няма ! Най-лошото, че ме мързи за неща, които ТРЯБВА да свърша, а се мотам за всевъзможни глупости. Върха беше в неделя и се радвам, че тогава се сдържах да не пиша това. Днес малко си седнах на три(четири)буквието и понаписах малко от дипломната ми. Ако всеки ден върша по толкова мисля, че ще е добре. Още повече, че след работа въобще не ми се продължава да мисля за платки, схеми … дори предпочитам да седна да напиша нещо на PHP. Може би за някой програмист е точно обратното, но всеки иска разнообразие.

Между другото ми(ни) свърши мястото на drundrun.org и сега временно няма да мога да обновявам фотоблог-а ми и Нашите Снимки. Трябва да се бръкнем повече пари или да затрием нещо по-радикално. Вторият вариант хич не ми се иска да става, така че остава първия 😛 От host.bg категорично отказаха да увеличат само дисковото пространство (естествено срещу съответно заплщане), без да мина на друг хостинг план.

Преди време имаше едно предаване, което завършваше с добрата новина, и аз сега подобно на тях, искам да завърша с една добра новина (поне за Пловдивчани). Днес ми се обади Йовко и ми съобщи, че ще има представление на Камината в университетския театър в Пловдив на 10^-ти май 🙂 Една наистина чудесна новина ! 😉 Някой да иска да помогне с разлепването на плакати ? 🙂

Тази вечер отидох до Петното да дам на Таня двата диска на Fischerspooner, които й бях записал вчера. Един за нея и един за Пухи. Малко след това във заведението звучеше диска и на Тан й хареса новия албум още на първо слушане 🙂 Пийнах една биричка, но не ми се оставаше повече, защото имаше разни хора (разбирайте пияни), които ме дразнеха и реших да не се застоявам. Не ми се прибираше и реших да се разходя малко сам. Тръгнах по главната, с идеята да стигна до градската градина и да се връщам, но на Джумаята кривнах съвсем спонтанно към стария град. Малко след това свих лъм античния театър и дори постоях малко на терасите. Знам си, че с фотоапаратът ми не стават нощни снимки, но реших пак да пробвам, да не се е променил нещо 🙂 Тц, все още са тъмна Индия 🙂 Тръгнах да се връщам, но се отказах … минах по разни улички и се озовах на “Конюшните на царя”, от там към Хисар капия и от там се спуснах към кръстовището на Баня Старинна. Винаги ми е харесвала, как както си вървиш из калдаръмените улички на стария град и изведнъж рязко се озоваваш в самия център на града. Така за няма и половин час обиколих почти всички части на старинната част на Пловдив, а дори не бях тръгнал натам. Обичам такива нощни разходки, в който никога не стигаш там където си замислил 🙂 После по познатия ми път, по който се прибирам почти всеки ден (по-често нощ 🙂 ) през моста на панаира и към вкъщи. Покрай целия панаир след мен вървеше едно улично кученце, което въобще не се трогваше на мойте заплахи и упорито се следаше. Чак на спирката до нас се сетих да извадя фотоапарата и го стреснах със светкавицата 🙂

Сега се прибирам от така нареченото парти с “електроиндустриална и експериментална музика” в Петното. Всъщност това беше първото парти на Стоян и според мен беше много добро. Музикалната селекция беше много добра и единствената ми забележка е, че имаше паузи между песните, което не мисля че трябва да се случва на парти с DJ. Най-сетне успях да се видя с него и да му върна чадъра, който беше забравил в колата ми при прибирането ни от София от партито в “3 уши”. На моменти за кратко като DJ се включи и Миро и се получи доста добре, поне според мен 🙂 Не стоях до края и може да се е станало още по-яко парти, но сутринта съм на работа, а и останах сам, след като Йонов и Здравка си тръгнаха, и нямах компания.

На входа получих CD, защото бях сред първите 20 посетители, но в последствие се оказа, че на него има новия албум на Fischerspooner, който благодарение на пиратството в интернет вече имам 😛 Ако човек търси може да намери неща още преди да са издадени …

Сега на три бири си мисля само за леглото и се надявам бързо да заспя, че снощи много нетипично за мен се въртях до късно. Дори по едно време станах и ядох, което не беше се случвало сигурно с месеци, ако не и с години. Какво толкова съм мислил така и не мога да разбера ?!? По принцип напоследък си лягам все след предвиденото и заспивам на момента, дори много рядко се случва да сънувам нещо … Днес дори проверих, но и пълнолуние не е било 🙂 не че ми влияе, но се зачудих 😉

добавка от другия ден : тази нощ сънувах 🙂 , но алармата на GSM-а ме прекъсна …

Днес цял ден ми е едно никакво … дали е грипа, който се опита да ме тръшне или, както пеят “Обатен ефект”,

или е от снощния купон,

на който аз напих се

яко като слон

Всъщност снощи (отново) бях в Петното и не можах да си тръгна преди 4 часа през ноща. Просто музиката, настроението и компанията, не ме пуснаха по-рано 😉 , а и си бях забравил GSM-а и се оказа, че ми е супер добре без да се притеснявам, дали някой ме търси и дори без да знам колко е часа. Сутринта станах сравнително по-рано от колкото очаквах, но по едно време ме заболя много главата и реших пак да си легна. Така съм заспал, че станах преди малко и се усетих, че изпуснах сещата на OpenClub и отгоре на всичко главата продължава да ме боли …

Преди малко бях в Петното на Караоке. Беше много весело, но на мен ми се приспа и си тръгнах към 1 часа. Като се прибрах вместо да да си легна се лепнах на компютъра 🙁 Имах две писма, които прочетох с удоволствие и се надявам да не останат без продължение, след това малко чат по ICQ-то и тъкмо вече реших да си лягам, когато заредих “за последно” блог-а ми, да видя дали случайно няма някой нов коментар, и най-отогоре в дясно се появи един текст, който преди време Ани ми парти по SMS, и който сега ми се стори точно на място:

Вечер в тъмното човек е толкова самотен че понякога забравя че утрото ще дойде да го спаси.Затваря очи и изчезва от света …

Лека нощ и дано утрото наистина да е по-добро за всички ни !

Казват, че било трудна да се казва НЕ. А аз се питам защо да казваме НЕ ?!? НЕ е отричане на нещо, бягство от нещо, пропускане на нещо … Мисля си, че човек като каже НЕ само изпуска нещо да му се случи. Въпреки това, тази сутрин се събудих с мисълта, че трябва да кажа НЕ, колкото и да не ми се искаше. Премислих го, сложих всички ЗА и ПРОТИВ и реших да кажа НЕ. За щастие (или за нещастие) не ми бе дадена тази възможност. Просто въпроса не се появи, не ми го зададоха … Все още си мисля, че ако имах възможност, може би в последния момент щях да премисля и да кажа ДА. Може би съм нерешителен и по-малко твърд от колкото си мисля, защото все пак реших, че ще е НЕ, а не знам в реалната ситуация как щях да постъпя. По принцип си мисля че ДА е нещо положително, а НЕ – отрицателно, и аз като един непоправим оптимист предпочитам винаги да казвам ДА. Днешното ми решение е просто едно изключение. Поне така се надявам. Всъщност днешното ми малко НЕ, е ДА погледнато от друг ъгъл, от другата страна 🙂 Ех, как обичам да поглеждам нещата от хубавата им страна 😉 И все пак може би пропуснах нещо днес – нещо което можеше да промени живота ми (кой знае ???) или просто да изгубя още един ден без да свърша нещо полезно. Не обичам да за съжалявам за решенията, които съм взел и така ще постъпя и в този случай ! ДА на свободата на избора ! Мислете положително 🙂