От няколко дена се каня да напиша нещо за сватбата, но май няма да стане, основно поради две причини. Първо – почти не си спомням какво се случваше. Имам отделни весели историйки, но не и една цяла история. Сега като гледам снимките направо не мога да повярвам, че това се е случило. И второ – май такова нещо, колкото и да звучи банално, не може да се разкаже с думи. Като цяло бях много щастлив ! То май ми личи и от снимките 🙂 И все още съм ! Като питаме гостите, как са се чувствали, всички казват, че много им е харесало, което още повече ме радва. Благодаря Ви !

Понеже няколко човека ме попитаха, а аз не мога да да го възпроизведа, ето пожеланието от Стоян и Иван:

Мили новобракувани,

Тъй като немеем пред чудото на светото тайнство, в което си колаборирате, примрежваме блажено насълзени очи и просто (!!!) ви пожелаваме, докато светът ви светува, да се наслаждавате на (очевидно) продуктивната си взаимност!

От Стоян и Иван
06.10.2013г.

6.10.2013г.

С Вилито се оженихме !

снимки, снимки

7:35 денят дойде
9:35 В Кричим

13:03 Хитър Петър

15:25

15:40

16:45

19:31 Петното

Две години без татко. Тате, точно в този момент ми липсваш много !

Честита нова година !

В края на предишната мислех да пиша равносметка за старата година, но така и не ми остана време/настроение. Като цяло беше тежка година, но пък щастлива за мен (поне в сравнение с по-предишните). Най-хубавото, с което започвам новата година, е че „официално“ вече с Вили ще живеем заедно. Поне това ми дава надежда за още по-хубави години напред !

Тази нова година посрещнах отново в Мандрица, но този път в по-скромна на брой компания. Всъщност за първи път посрещам новата година на площада. Тази година, основно благодарение на сдружението и Ивайло, имаше чудесна елха на центъра, имаше фойерверки, имаше и доста повече хора от обикновено. Очаквайте скоро снимки. Може да разгледате всички снимки ето тук.

Една година без татко. Липсваш ли, мисля за теб, сънувам те.

В края на миналата година не ми остана време да направя равносметка на изминаващата година, но сега, въпреки че е малко късно, ето кратко обобщение на моята 2011-та година.

Януари:
– посрещнахме новата година в Мандрица (за поредна година). Този път имаше и хубава разходка до изгубеното село Черна черква
– отидохме до София за концерт на Анимационерите
– миналата зима като цяло беше много зле от към сноуборд сезон. Почти нямаше сняг

Февруари:
– след като февруари започна супер „горещ“ решихме и си направихме една разходка до гръцкото море
– от 16-ти до 23-ти бях в Германия на гости на Анито
– купих си смартфон на старо

Март:
– почти нищо не съм си записал за март – бях на Песпонеделник,  един teambuilding в Девин, съчетан със сноуборд (последния за сезона) и малко кино и театри

Април:
– започна с голямото пътешествие из Албания
– бях на поредния концерт на Kultur Shock
– един уикенд на хижа Гургулица
– на Великден се случи чудесен детски празник в Мандрица

Май:
– една неделя до Велико Търново
– един уикенд на Чатъма (Голям Беглик)
– голямо северозападно пътешествие около Горна бела речка. Посетих Вършец, Клисурски манастир, Темна дупка, Лакатник (и гарата и селото) , Леденика, Черепишки манастир, Своге … въобще целия квадрант номер 13

Юни:
– един уикенд на Върховръх
– оженихме Иван и Елена (поне официалната част)
– бях на почти проваления фестивал Elevation

Юли:
– *чудесен* джулай на Кара Дере
– веселата част от сватбата на Иван и Елена – 3 дена яли, пили и се веселили на Кольо Мариново
– едно изследване на плажовете около Инеада, Турция

Август:
– втория световен форум в Мандрица
– традиционното море на Кара Дере. Този път бях само за седмица
– последваха три уикенда с музикални фестивали – Spirit of Burgas
– Беглика фест
– Нищо подобно фест
– купих си нов GPS – Garmin nuvi 3760

Септември:
– на 21-ви септември почина баща ми след дълго боледуване

Октомври:
– нямах желание да правя нищо, нито пък да пиша. Разсеях се само с един уикенд във Велико Търново

Ноември:
– уикенд на хижа Чернатица
– уикенд в Хасково

Декември:
– голямо пътешествие из Словения – част 1 и част2
– станах на 30 !

Въпреки голямата загуба на баща ми през изминалата година, смятам 2011-та за по-скоро успешна и добра година за мен. Посетих много нови места. Изпитах много нови чувства. И най-важното – завърших годината щастлив, обичащ и обичан !

Такаа … днес имам рожден ден, ама въобще не съм подготвен. Нямам идея какво ще правя. За първи път от много години не съм подготвил парти, ходене някъде или каквото и да е. Знам че приятелите ми и най-вече Вили ми подготвят парти, за което много им благодаря и ги обичам. Всъщност точно това е което искам за рождения ми ден – да имам истински добри приятели. И мисля че го имам !

В момента стоя в една хотелска стая в Девин и пиша това … и си мисля – ле-ле вече съм на 30. Искам да благодаря на мама, за това че ме има. И на тати, който вече не е сред нас. Благодаря Ви !

А въобще не се чувствам на 30 … както написа Еми наскоро – чувствам се като същото наивно хлапе, само че с прошарена коса и бръчки от смях. Няма да правя равносмтки, защото живота тепърва предстои. Както казват едни приятели „напред и нагове“ 🙂

Допълнение: като изненада за партито, Вили се беше опитала (и донякъде успяла) да доведе всички мои стари приятели, което много ми хареса. Наистина много приятно останах изненадан от някои хора, с които вече рядко се виждам.