Албания

От „Сдружение за възраждане на село Мандрица“ организираха екскурзия до Албания. Без въобще да се замислям реших да ходя. Първата ми идея беше да посетя нова държава, като освен това да видя какво става в момента в земите от където идват предците на село Мандрица, т.е. моите предци.

Истината е че не знаем много за Албания. Или това което се знае обикновено е негативно или неясно. Така тръгнах за Албания без особено мнение и очакване какво ще видя. Ние влязохме от Македония. Албанската граница все още се минава по-бързо ако имате дребни подаръци за митничарите като шоколади и кенчета безалкохолно (пари също не връщат 😛 ). Пътя на Албанска земя е основно планински, криволичещ и бавен. За ~100-те километра от границата с Македония до Тирана ни отне 3-4 часа. По-късно разбрах че всъщност сега вече пътя е ОК и това било бързо (!!??!). Наистина асфалтовата покривка беше добра и нямаше дупки, но определено пътищата в Албания са БАВНИ. И то от държава, която е №1 в света по добив на асфалт (или поне основната му съставка). В момента се изграждат много нови пътища, които да благоприятстват бъдещи чужди инвестиции и туристи.

Наистина в момента за туризъм в Албания не може да се говори (освен от Косово и Македония). И основното са пътищата наистина … а природа имат, каквато не мога дори да опиша, а трябва да се види. Но просто да стигнеш до хубавите места трябва да се въоръжиш с търпение. Дадоха ни за пример някакво прекрасно място, до което имало 50 километров участък, който с джип се минава за 4-5 часа и след това имаш чувство, че си минал тренировките за астронавт. Освен това въобще не се рекламират и все още имат прекрасни девствени места. Като за мен идеално – мисля да дойда пак преди да са си развалили природата.

Промишленост – нямат. Основно земеделие. Нямат заводи, нямат ток, има режим на водата. Разказаха ни че на север дори има села, които са векове назад – там дори няма електрификация и пътища. Живеят си както през 19-ти век. Лоша работа. В Тирана не е така. Дори бих казал че усещането в Тирана е като във всяка друга балканска столица (тук сложете София, Загреб, Сараево, Букурещ). Модерен град. Има живот в него и доста бързо е дръпнал напред. Всички разправят че Тирана (и дори цяла Албания) няма нищо общо в сравнение с преди 10-12 години. Имат си всичко … е, без McDonald’s, но това е за добро според мен 🙂 Храната е много естествена и вкусна. Нямат и другите големи вериги магазини, бензиностанции … не искат и да ги допуснат. За сметка на това имат много гръцки банки (сред тях и нашата FIBank) и 3 мобилни оператора. Може да хванеш wi-fi от доста заведения. Хората са образовани и всеки път когато ми се наложи успях да се разбера на английски с местните. И в същото време има режим на водата дори в Тирана. Вода има сутрин и вечер (успях да се изкъпя от третия опит). Става дума за студената, за топла въобще не става дума. Както казах нямат промишленост, т.е. и ТЕЦ-ове. Имали са само един голям завод тип Кремиковци в Елбасан, но вече е приватизиран и почти не работи.

Движението по улиците е ХАОС ! Ако сте били в Истанбул, и сте си мислили, че там е зле – лъгали сте се. В Тирана всеки върви, свири, тръгва, спира когато си иска. Говоря и за шофьорите и за пешеходците. Няма зелено, няма червено. Трябва да се оглеждате, дори като сте на тротоара. И въпреки всичко това никой не се изнервя. Някакси всички са приели това за нормално. Ама и като цяло албанците са доста спокоен народ … дори говорех с някои българи, които ми казаха, че на моменти дори изнервят със спокойствието си. Може да си чакаш на опашка и продавача да си говори с някой приятел за международното положение – не че няма да те обслужи, но защо да бърза.

Опитват се някакси да бъдат хем отворени към света, хем затворени. Не знам как го постигат. Просто още от времето на Енвер Ходжа си имат това мислене да са самостоятелни и независими.

Другата голяма лудост на Албания са стотиците хиляди бункери разположени буквално навсякъде из страната. Наистина няма място от където да не виждат поне няколко. Малки схлупени бетонни постройки заровени в земята, като са предвидени да скрият целия народ на Албания в случай на война. Дори на всяко семейство е бил зачислен по един бункер да си го чистят и поддържат и това се е проверявало.

В момента строителството в Албания е в разцвета си. Всеки си строи къща. Дори било въпрос на престиж албанците-имигранти да дойдат и построят нещо в родината си. Лошото е че всеки строи без проект и без да се съобразява с нищо. Всичко е доста шарено. Дори в Тирана преди няколко години за да се направят булеварди се е наложило да се минава с багери, защото е нямало прави улички. А и като се има в предвид че до 89-та година в държавата е имало 60 автомобила, никой не се е замислял, че ще се налага да се разминават. А колкото до мита че в момента всички коли в Албания са мерцедеси, вече започва да се разбива – в момента бих казал, че са 80-90%. Срещат се и други марки вече. Обаче автомивки все още има много ! И повечето са един маркуч, който постоянно тече. Хората са все още с мисленето от комунизма, че водата, тока и другите блага са безплатни и държавата все още среща трудности да събира таксите (особено в по-отдалечените райони).

Другия голям проблем на Албания е собствеността – по времето на Ходжа не е имало частна собственост. Когато идва демокрацията държавата решава който където живее да получи собственост. Обаче се появяват стари нотариални актове от преди втората световна война и има много спорове за който няма общо решение, а всеки се разглежда поотделно.

Посещението на група от петнайсетина българи явно е събитие, достойно да ни уважи и покани лично посланика на България г-н Теодор Русинов в посолството, и да ни отдели 1 час да си поговорим. Беше интересно преживяване за всички. Не всеки ден се случва да бъдеш в българско посолство и да си поканен на кафе там. Дори ни осигуриха паркинг за автобуса пред посолството. Поговорихме и научих доста неща за Албания и региона. А съветника Стойко Йорданов беше с нас почти през цялото време – посрещна ни в хотела и ни помагаше още много пъти с каквото може. Мога да кажа само хубави неща за хората от българското посолство в Албания.

След посолството имахме с среща със сдружението на албанците приятели на България. Това са основно хора, които са учели в България преди много години и все още пазят хубави спомени от “най-хубавите си години”. За мое учудване (все пак бяха пенсионери вече) всички говореха много добре български. Срещнахме се в Бар София, който е кръстен на българската столица и барманите носят тениски с името на бара на кирилица, а логото е герба на град София. И въобще не е лошо кафене с голяма лятна градина.

Ето кои градове посетихме:

  • Тирана (Tirana) – общо взето всичко което говорех до сега се отнасяше за тук – модерен град, хаос в движението, режим на водата, пълна липса на туристи, строителство.

  • Дуръс (Durrës) – единствения морски град, който посетихме. Тук може би туризма е на малко по-високо ниво – имаше туристическа карта на града, табели, магазини за сувенири и доста хотели. Дори според местните вече е презастроено. И все пак както казах туристите са основно от Косово и Македония. Климата е много топъл. Има палми навсякъде и е направо екзотично.

  • Елбасан (Elbasan) – от тук минахме на два пъти, но така и не спряхме. Както казах един от малкото (а може би единствен) промишлен град с голям металургичен завод. Разположен в една низина и заобиколен от планини. От високо имаше чудесна гледка към града

  • Корча (Korçë) – един планински град. Времето определено беше по-хладно от Тирана и Дурас. Хотела ни беше на един хълм с чудесна гледка към целия град. А зад хотела си беше планината. Определено много ми хареса природата около Корча.

  • Виткучи (Vithkuq)- това всъщност е селото от където според легендата са дошли преди няколко века заселниците, които са основали Мандрица. Нямахме ясна представа дали ще намерим селото, дали ще може да стигнем до него и въобще какво ще заварим. Действителността обаче ни изненада доста. До селото се стига по тесен път на около 25-30 km от Корча. Разположено е на планински терен и е доста пръснато. Очаквахме малко село, а то се оказа много голямо и дори преди време е било град с 12000 жители (В момента живеят около 1000). Освен това се оказа че Виткуча е със славна история – там са родени доста от възрожденци на Албания и от там е тръгнало просветното им самосъзнание, там е роден човека който е написал първият им „буквар“, композитори и доста други значими личности. По-късно пак там е изграден първата хидроцентрала в Албания и е светнала първата електрическа крушка. В момента и те си имат сдружение, с което осъществихме контакт. И дори се опитват да развиват някакъв туризъм в района чрез брошурки на албански и английски, което ми се стори дори странно на фона на всичко останало в Албания

Общото ми впечатление от пътешествието из Албания е „като в България през 90-те“. И хубавото и лошото. Една интересна държава с много бункери и автомивки. Определено не съм се чувствал в опасност, докато се разхождах по улиците, както предполагаха много от приятелите ми. Мога да препоръчам да отидете да разгледате Албания.

Не намерих реотан.

допълнение: снимките са тук и тук.

17 thoughts on “Албания

  1. Ице, получаваш десет звездички (по десетобалната с-ма) за албанското ревю.
    Ей ги: **********
    🙂

  2. Ей, страхотно! Отдавна не бях чела нещо толкова хубаво. И от мен десет звездички и препоръка 🙂
    **********

    Между другото – отдавна планираме ходене до Албания, сега само ме убеди още повече, че трябва да отскочим до там!

  3. Аз бях в Албания през 2006-та, веднага (биквално дни) след като се върнах от Египет. На театрален фестивал в Елбасан. Най-шокиращото (тогава) беше, че не говореха (в Елбасан) чужди езици, дори на места, в които се предполага, че работят млади и образовани хора – пробвах в банка, в офис на мобилен оператор и музикален магазин.

    Но въпреки това беше прекрасно! Благодарности, че ми припомни 🙂

  4. @Блум @Lemon : благодаря за звездичките 🙂

    @Димитър Цонев: странно за езиците ?!? Аз в три от три опита се разбрах и то много добре на английски – в хотел и в ресторант. Другите дори с продавачи на сладолед видях че се разбират на английски. Основно млади хора де.

  5. Настъпила е промяна, значи, което е хубаво. Иначе и моите спомени са както си ги описал – беше много хубаво изживяване, макар и с доста шокиращи моменти (или си богат и си купуваш Мерцедес – моделът зависи от размера на богатството), или караш колело. 🙂

  6. много добро ревю 🙂 само не си споменал за финансовата страна на въпроса – колко излиза едно подобно ходене примерно?

  7. Ице, с огромен интерес четох/ме пътеписа ти за Албанско. Милсля, че той е достоен (заедно със снимковия материал) за страниците на списание Одисей и това го казвам съвсем сериозно и отговорно. Повече хора трябва да го прочетат, понеже съдържа адски интересна информация, която си синтезирал и разказал увлекателно много! Има и едни сайтовe за пътешествия и пътеписи – аз на твое място бих го постнала и там.
    :)))

  8. @denz: аз бях с нещо като организирана група от около 15 човека, като си бяхме наели бусче и имахме резервации за хотели (не си представаяй нещо лъскаво, по-скоро мизерни). В този вариант за пътни, 4 нощувки и закуски ни излезе по ~130 евро на човек. За мое учудване цените там не са по-ниски от колкото в България, въпреки, че уж са с по-нисък стандарт. Бира ~2лв, пица – 5-6лв, вечеря в ресторант може да ти излезе и 20 лева на човек, а в нощен бар с жива музика дадох и еквивалента на 6 лева за малка бира (верно, вносна, но само такава имаха).

    @Дина: може да се замисля. Иначе със сигурност в patepis.com мисля да го пусна. Просто имам още една-две идеи да го редактирам леко.

  9. И аз и аз да кажа, че много ми хареса…и от мен ******* и да пишеш повече, че беше се позагубил.
    По разказите на мой приятел пещерняк, който беше някъде в планините им, цените на храна, пиене и т.н. били доста ниски за нашите стандарти, но това се отнасяше за селските райони. В неговия случай из нищото в планината изскачали хора с автомати (2010-та се случва това), които си ги наблюдавали и изчезвали, както се и появявали. Независимо от това и той не се беше чувствал застрашен от нищо и също сподели, че природата им била невероятно красива.

  10. Албанските овчари в планините,които граничат със Западна Гърция, основно се занимавали с трафик на оръжие от разграбени албански казарми,някъде го четох.Дори заради климатичните промени планинските проходи били целогодишно отворени,и цялата анархистична паплач в Гърция пляскала с ръце от кеф

  11. “Небивал поток от туристи към Албания след впечатляващ пътепис”

    Заглавие в албански всекидневник, май 2011

    Ице, машала 🙂

  12. @Стридеее, все забравям да ти благодаря за паркомястото, което ми каза – свърши идеална работа !

  13. Ицо, поздравления за написаното! Всичко е написано изключително обективно и точно. Знаем, защото бяхме свидетели на пребиваването ви тук! :)) Успех!

  14. Страхотен пътепис! Успяхте да ме запалите за пътуване до Албания и то час по – скоро, през лятото! Дано стане. Междудругото, като голям почитател на Ивайловград и района съм бил много пъти и в Мандрица. Невероятно място! И то трябва да се посети отново, пак през лятото. Ще ми бъде много приятно да се запознаем при идванията ми в Ивайловград, ако живеете или ходите до там!

    Живи и здрави!

Коментирай