До преди малко бях в Петното на Роршах и имаше концерт на LEEPRA DE LUX. Честно казано и на мен нищо не ми говореше името предварително и единствено знаех, че единия от групата е бивш бейбифейс клан. В началото имаше вход от 5 лева, но Таня ме вкара без пари, но май бях единствен. Шефа нещо се ядоса, че няма хора, а групата била страшна и по едно време махна входа и дойдоха малко хора. Покрай цялата тази работа всичко се забави и концерта започна след 23 часа. Свириха наистина много добре, но на мен ми се доспа доста и малко след полунощ си тръгнах. Днес бях станал в 7:30 да закарам майка ми до работата, а след това цял ден на работата се занимавах с несвойствено задачи на новото място, като оправяне на прозорци и сваляне на радиатори 😛

Изминалият (вече) 19-ти януари в моя календар е ден на Ани. Честит рожден ден, Ани !!! Както ти написах в картичката безброй успехи и безчет усмивки !!! или беше обратното, няма значение 🙂 Много хубаво ми стана като те чух по телефона така усмихната и весела 🙂 Давай все така ! И все напред с египтологията ! 😉

Ето че (почти) неусетно съм писал 200 пъти тук. Това е 201^-вия. Напоследък пиша по-рядко, но и няма нищо толкова интересно около мен. Преди малко прочетох “За усмивките и хората” в блога на Йовко и за пореден път съм впечатлен от начина му на писане 🙂 Още съм под въздействието на тази случка (всъщност си е цял разказ), и ме накара да се замисля … значи не съм само аз …

Иначе в сивото ми ежедневие – нищо интересно. Малко повечко работа, но не се оплаквам, поне има нещо да се занимавам. Още се възтановявам от коледно-новогодишно-рожденно-именните празници и излизам от финансовата криза. Нали знаете какво е финансово-сексуална криза – отваряш портфейла и вътре х*й 🙂
Снощи, за пръв път от доста време, си останах в къщи вечерта и качих снимките от миналия уикенд, когато в събота бях до София, а в неделя до Бачково. Освен това изгледах “Светлините на града” на Чарли Чаплин и ми хареса. Убедих се, че за да се покаже любовта няма нужда от думи – стигат само жестове, а като се добави и усмивка към всичко това, става просто божествено 🙂 Усмихвайте се и се обичайте !

п.с. май още ми държи разказа на Йовко 🙂

След 5 дена завършва тази година, и днес се замислих с какво ще я запомня АЗ. Това че имам блог много ми помогна самия аз да си спомня какво съм правил през изтичащата година. Ето някои от по-важните събития които ми се случиха:

• Несъмнено едно от първите неща които се сещам, е че запознах да водя този блог на 12 април.
• Написах първата ми (и засега единствена) статия за Линукс за българи, на тема Siemens mini How-to
• Завърших семестриално Техническия Университет в Пловдив, но все още не съм си направил и защитил дипломната работа
• Междувременно започнах по-постоянна работа в Инвест Електроникс, като част от развойния екип, където работя и сега
• Прекарах си кабелен интернет
• Открих Линукс дистрибуцията за мен – Archlinux
• Като част от OpenClub Пловдив участвах в организацията на Линукс Фест в интернет зала Гига на 1-ви май
• В началото на юли, представях фирмата ми на изложението БулКонтрола. За пръв път участвах на такова нещо – едно официално, всички (дори аз) с костюми, идват разни хора и разпитват, аз им отговарям … въобще и такова нещо преживях :),
• Една лека катастрофа (слава богу, единствена за сега)
• Един край
• Купих си цифров фотоапарат – една джаджа, която наистина промени ежедневието ми
• Първата седмица на август си прекарах супер на морето в Приморско (снимки 1 2 3 )
• Запознах се с истински жив шотландец – Роб
• Регистрирах си (заедно с Йонов и Серго 😉 собствен домейн и хостинг – drundrun.org
• Стартирах си и ФотоБлог
• Заедно с Йонов организирахме OpenFest в Пловдив (снимки). Естествено с помоща на ССС
• Ходих на хижа в Карлуково на среща на канал #Bjork (снимки)
• Почина вуйчото на майка ми – Христо Внуков
• Отидох до Истанбул по работа (снимки). Това ми беше първото пътуване в чужбина (е като се изключи едно ходене до Румъния като малък, но то не се брои)
• За студентския празник ходих (всъщност шофирах 🙂 ) до Бистрилица. (снимки 1 2)
• За рождения ми ден си направихме супер купон в Мазето, където не бяхме се събирали повече от година и половина (снимки)

Като цяло съм радостен, че преобладат пътуванията 🙂 Тук дори не споменах разходките до Асеновата крепост (1 2), до с. Чоба, до с. Баня, до селото на майка ми – Мандрица, до водопада "Сливодолско Падало", до Кричим … Надявам се и догодина да ми продължи този късмет да обикалям света, за да го обикна :)) Не обичам когато някой ме попита “Какво прави <еди кога си> ?“, аз да отговарям “Мии, нищо особено“. Обичам да имам спомени. Пожелавам Ви още много спомени догодина ! 😉

Купон ще има ! Въпреки всички и въпреки всичко, което ми се изпречи и искаше да се откажа. Може би всичко е било знак от съдбата, но не ми пука. Знам че искам тази купон, и то не в някое заведение или някъде другаде, а именно в Мазето ! Който иска е поканен – адреса е Пловдив, бул."България" N2, довечера след 20 часа.

Досега го чистихме Мазето с баща ми и беше супер мръсно ! И аз с моята алергия от прах, направо щях да умра. По едно време нищо не се виждаше от прах. Сега положението е доста по-добре. Дори купихме метла и лопатка за случая. Все пак, ако ще идвате, не си носете костюма или балната рокля 🙂

Днес дори си взех почивен ден от работата, за да чистя и съм навит да стане този купон. Сутринта съм станал още в 5:30 да направя една добрина. Такъв съм си аз – добър, до скоро мислех, че това е лоша черта, но вече не знам ?!?! Все пак коледа наближава ! Помогнете поне на един човек в нужда или изненадайте някой приятно. Ако всеки го направи ще има доста щастливи хора тези дни. А тази кауза си струва, дори ако това означава да станете 3 часа по-рано в почивния си ден, и то в напрегнат ден, който не се знае кога ще приключи.

Всичко започна преди 20 години, 36 месеца, 1 час и 30 минути. Беше тъмна и студена нощ. Представяте ли си ако беше слънчева нощ, какво чудо щеше да бъде. И все пак чудото стана ! Майка роди отроче от мъжки пол, всъщност сигурно доста майки са родили, но в тази история се споменавa само една. Момчето расло умно и добрo … бил леко прост, но не и глупав, но за сметка на това грозен 🙂 Дори жените не го харесват много, но той не се отчайва и не смята да сваля усмивката от лицето си. Още в тийнеджърска възраст една Червена Шапчица (вер. 6.1), го запалила по идеята за свободата, която променила целия му светоглед. Свободата на информацията, словото, идеите, софтуера, мислилите, културата … станала негова основна цел за изследване и проповядване сред познати и непознати. И така чак до този миг от това житие и страдане на този грешник, който Ви пише тези несвързани мисли в 2:30 през нощта, опитвайки се да избегне директния и прост текст, че за пореден път го е застигнало проклятието на лошата фея, да остарява с по една година, всяка година … и има рожден ден

Открих коя музика ме депресира. Portishead, както знаете, въобще не ми действа така, но музиката от филма K-Pax е просто убиец …

Извинявайте, хора, извинявайте – аз не съм такъв !!!

добрата новина : Честит рожден ден, Дил !!! Пожелавам ти много здраве, успехи, щастие и късмет !!! И айде нямам търпение да се върнеш от този Мюнхен и да попразнуваме както си знаем 🙂 Чакамете в слънчевата горнотракийска низина ! 🙂

п.с. Обичайте се ! Всички !!!

Тази вечер ми стана нещо тъпо и излязох да се поразходя. Тъкмо си прибрах колата от работата – бях я зарязал там, че пих бира. Разходих се из нощен Пловдив, направих едно кръгче до Тракия с колата и сега съм по-добре. Тъкмо проверих дали загрява – за сега не, но ще видя в събота, когато май ще ходя до село. Явно разходката сам ми оправя настроението, макар че едновременно с това ме кара да се чуствам самотен … и аз сам не мога да се разбера, а се ядосвам че другите не ме рабират. Защо хората не разбират другите хора ? Само аз ли мога да разбирам хората, да ги изслушвам и да погледна през тяхната гледна точка ? Глупави мисли …

Преди да изляза мислих да публикувам някъде резултатите от анкетните карти от OpenFest-а, но нямах вдъхновение. Снощи направих уеб албум със всички снимки от Пловдивския фест, които намерих, подредени хронологично и намалени до нормални размери за гледане през интернет . Можете да ги видите тук, а презентациите са тук, с изключение на тази на Сергей Георгиев. Сергооо, къде се изгуби, я ми я прати на мейла !

Сега явно съм по-добре, защото си конфигурирах линукс ядро 2.6.10-rc1-ck1 и в момента се компилира 🙂 Покрай феста, скоро не бях се занимавал да си компилирам разни неща. Този път дори реших да си направя максимално малко ядро, но ще видим какво ще излезе 🙂

п.с. сега прочетох в блога на Йонов, че губим Къщата ! Уаааа :((

Животът е кръговрат ! Хубавите мигове се редуват с лошите неспирно и така ще е до края на света !

Току що научих че е починал вуйчо ми – Христо Внуков. Всъщност вуйчото на майка ми, но и аз цял живот съм му викал вуйчо, така че ще си остане завинаги и мой вуйчо.

Поклон и вечна му памет !

Бях на място, където добротата е навсякъде около теб. Бях с хора, които излъчват доброта навсякъде. Добрата в истинския смисъл на думата – красива и силна природа, която те оставя без дъх, тишина, която те обладава и чуваш всеки горски звук, хора без капчица корист, без частица зла мисъл, пълно доверие … въобще някои биха казали, че това е утопия, но аз го видях, аз бях там и беше прекрасно. Беше истинско. Много съм доволен от това пътешествие. Сега се чуствам малко духовно порастнал. Благодаря на всички които бяха там и най-вече на Моба (Халил) за разговора навръщане ! Това са добрите хората, които си мислиш, че трябва да ги има някъде по Земята, но никога не си ги виждал. Е те са истински и съществуват !

Сега малко по-хронологично и по-фактологично какво стана този уикенд. Снощи към 10 часа сутринта напълних резервоара на Opel-ката до горе и отпрашихме с пълна газ към Карлуково. Решихме да пътуаме по по-дългия, но по-хубав път през София, и зафучахме по магистралата. Някъде към Пазарджик се усетих, че съм забравил кабела за усилвателя към player. Много ме хвана яд и си помислих че останахме без музика, а всички разчитаха на мен. Въпреки че носeх усилвател и колони и просто заради едно кабелче оставаме без музика. Криво-ляво пристигнахме в Карлуково, но не знаехме накъде е хижата. Попитахме една баба и тя ни упъти и най-накрая пристигнахме. Общо от Пловдив 250 км или 3 часа и 15 минути. Насладихме се на прекрасната гледка която се открива към пещерите и към лудницата 🙂 и се настанихме в хижата "Национален пещерен дом"
В раницата ми намерих един кабел, който е за фотоапарата ми за да се включва към телевизор, но важното беше че имаше чинчове. Оставаше някой да си жертва слушалките, за да взема буксата. За щастие се намери такъв човек и отрязахме двата кабела и ги запоих (не знам се бях сетил да си взема поялник). Така спасих положението с музиката и удържах на думата ми, че ще имаме музика ! 🙂 Разхождахме се в околноста и посетихме някои пещери. Очаквайте снимки скоро – има много 🙂 Лошото беше че нямахме нито един фенер и почти нищо не видяхме в повечето. Едвам влизахме навътре на светлината на запалки, GSM-и и фотоапарати. Другия път без нужната екипировка не тръгвам. Сигурно са били доста красиви, а аз нищо не видях. Аз през деня едва се оправях, а двама решиха спят в една пещера и го направиха 🙂 Как са стигнали до там в тъмното по онези пътеки – не знам ?!? 🙂
Естествено през повечето време в хижата звучеше Bjork, но все пак имаше и доста друга музика като Moloko, PJ Harvey, Tricky … а аз сутринта малко ги потормозих с Клас и Deep Forest.
Днес деня беше много хубав и топъл. Отново отидохме до пещерите, защото някои от хората снощи не бяха дошли. Като стана време да си тръгваме към 3 след обяд беше толкова топло че останахме по тениски с къс ръкав и пак ни беше топло. Аз дори шофирах с къс ръкав и като слизам в Пловдив от колата гледам хората с якета, а аз по тениска се прибирам 🙂

Беше супер !

Преди малко проведох един много странен разговор по ICQ. Едно момиче, чието име няма да спомена, но го бях срещал на разни места из интернет, просто ми се включи с един странен въпрос и след това си поговирхме повече от час. Беше ми странно … всъщност интересно … всъщност и аз не знам как точно .. надявам се да съм я разведрил с нашия разговор. Най ми хареса че си тръгна също така без предупреждение както и започна.
Ако тя прочете това и реши, може да се представи. Мисля, че някои от четящите тук я познават.
p.s. сега като стана време да пиша какво слушам в момента, се усещам че напоследък слушам само Portishead, което за някои е депресираща музика, но на мен ми харесва и не ми действа подтискащо.