Ето че (почти) неусетно съм писал 200 пъти тук. Това е 201^-вия. Напоследък пиша по-рядко, но и няма нищо толкова интересно около мен. Преди малко прочетох “За усмивките и хората” в блога на Йовко и за пореден път съм впечатлен от начина му на писане 🙂 Още съм под въздействието на тази случка (всъщност си е цял разказ), и ме накара да се замисля … значи не съм само аз …

Иначе в сивото ми ежедневие – нищо интересно. Малко повечко работа, но не се оплаквам, поне има нещо да се занимавам. Още се възтановявам от коледно-новогодишно-рожденно-именните празници и излизам от финансовата криза. Нали знаете какво е финансово-сексуална криза – отваряш портфейла и вътре х*й 🙂
Снощи, за пръв път от доста време, си останах в къщи вечерта и качих снимките от миналия уикенд, когато в събота бях до София, а в неделя до Бачково. Освен това изгледах “Светлините на града” на Чарли Чаплин и ми хареса. Убедих се, че за да се покаже любовта няма нужда от думи – стигат само жестове, а като се добави и усмивка към всичко това, става просто божествено 🙂 Усмихвайте се и се обичайте !

п.с. май още ми държи разказа на Йовко 🙂