Днес докато бях на работа написах това :

Най-сетне проработи, това устройство дето го/ме мъчи на работата от 3 дена. Сигурно малко хора знаете за какво става дума, но просто исках да изкрещя, че проработи пред повече хора, а сега в офиса съм сам. Мисля,че тук е добро място доста хора да чуят 🙂 Става дума за едно захранващо устройство, което освен че трябва да захранва консуматори, трябва да (до)зарежда акумулатор, да черпи от акумулатора ако мрежовото захранване отпадне и отгоре на всичко да дава (светлинна) индикация и релеен изход при авария и да съобщава каква е тя – прекъсване на акумулатора, изтощен акумулатор или липса на мрежово захранване.

Почти веднага селд като го написах и преди да го публикувам, забелязах, че не работи както трябва и цялата ми еуфория отиде по дяволите. Вместо да го кажа на всички, аз го записах като лично съобщение и чак сега го показвам. Оказа се истина поговорката "бързата работа, срам за майстора" или поне, че не трябва да се радвам прибързано. В крайна сметка го дооправих устройството, но чак към 6 часа вечерта, когато най-сетне приключи тази натоварена работна седмица за мен. Все още не знам какво ще правя през почивните дни. Тази вечер сигурно ще изляза пак с компания и ще видя отново (след вчера) Саша, която си е тук за няколко дена, преди отново да замине за САЩ. Утре и другиден се надявам малко да захвана отново дипломната ми работа, но да не казвам голяма дума – кой знае къде може да ме завее пак вятъра.