Петъкът (29-ти септември) започна както всеки работен петък.

7:50 – Дръъъън ! Будилника на GSM-а

8:30 – В работата. Малка почерпка за дипломирането ми.

около 10 – излезнах да видя как стоят нещата с кандидатстването за магистратура в ПУ

10:10 – Минах да взема едни картони за сестра ми от “Ю. Гагарин”

10:30 – в ПУ. Трябва ми уверение (вместо копие на диплома, която все още нямам), разни документи, 5 (пет!) снимки, копие на личната карта и кинти естествено

11 без нещо – ТУ. Учебен отдел. Написаха ми уверение. Средния ми успех от следването бил мн. добър (4,71) – така и не съм си го смятал, а от дипломирането отличен (6). В ПУ-то искат над 4.

около 11 – едвам намирам място да паркирам до Баня Старинна. Влизам в близкото фото и се снимам. Осем снимки за 13 час? – 4 лева.

11 и нещо – няколко телефонни разговори да събера парите за таксата (610 лева). В крайна сметка се уговарярм, че до 13 час?, ще ги събера.

12:00 – У нас. Взимам колкото пари имам. Обядвам. Ммм 🙂

12:30 – На главната, чакам шефа, от който ще взема последната част от парите.

13:20 – Взимам ги

13:40 – Във фотото. Взимам си снимките.

14:00 – Пак в ПУ. Сядам и попълвам, каквото знам със сигурност (главно името ми 🙂 ). Плащам и някаква такса от 15 лева в касата.

14:00 – 16:00 – ЧАААКАААААААНЕЕЕЕЕЕЕЕ. Бях чувал за мудността в ПУ, е вчера се убедих на практика.

16:00 – Влизам при инспекторката точно преди да затвори. Поглежда ми уверението, казва “ставаш”, дава ми някакъв номер, с който в понеделник да си платя таксата за семестъра (касата, вече беше отдавна затворила), след това да дойда пак при нея, и съм записан.

16:20 – На работа. Едиственото, което успявам да свърша е ежеседмичния backup на работните файлове. Е , взех си и заплатата 🙂

17:10 – В къщи. Нямам интернет. Не ми и трябва за нещо конкретно. Не мога да измисля какво да правя на компютъра без интернет.

18:00 – Ям

19:25 – Взимам Таня и Мони (които за първи път са в Пловдив) от спирката на Тримонциум.

19:30 – Чакаме сестра ми, която идва от София, но рейса закъснява (след като е изпуснала по-ранния, поради липса на места)

19:50 – Потегляме за Тракия, където е цирка, но не отиваме на цирк, а на концерт

20:00 – 22:00 – Концерт на Billy Cobham. Не слушам много jazz, но се намериха покани и реших да присъствам. Не можах да навия, никой друг от приятелите ми, въпреки че имахме още покани. Били наистина блъска невероятно. Не спря през цялото време !!! Дори когато другите музиканти си починаха за малко, той през това време удари едно 15-минутно соло !!! Единствено липсваше един хубав вокал. По-точно вокалистка 🙂 Щеше да бъде точно като Thievery.
22:20 – В Баня Старинна. Започнала е Нощта за музейте и галериите (да похваля ли, че сайт-а е правен от Маги и Иван). Тази година малко закъсняхме. Имаше малко останала малки бирички, и изпих една, като си мислех, че ще се прибирам с колата и една малка ми е идеална за вечерта.

около 23:00 – Отидохме за ядене, заедно с целия град !!! Чакахме супер много за дюнери и пица на парче.

23:30 – Отново в Баня Старинна. Изпуснахме представлението на Ана. Единствено Яна и Сребрин се навиват да обикаляме по изложбите. Софито с Таня и Мони си обикалят отделно.

23:45 – 2:30 – Обикаляне. Не можахме, както миналата година, да обиколим всичко, но и нямахме толквова време. Минахме главно през галериите в Стария град и Главната. От това което видях най ми харесаха, старите картини на Ц. Лаврено от Пловдив и работите на студентите в АМТИИ в Червеното пони. Все не можахме да обиколим и 1/3 от всички места. Изпуснах и концерта в галерията на Весела. Хубавото е че на всякъде имаше много хора ! Дори повече от миналата година.

2:30 – Петното. Останахме само с Яна, но това не ни попречи да се веселим и да се почерпим за дипломирането ми. Все пак предишната вечер, не можах да празнувам. Окончателноп реших, че зарязвам колата на центъра.
2:30 – ?:?? – Водка (или ром), танци, водка, горе, танци, познати, текила, бира …

?:?? – Петното затваря. Дори не можахме да се напием, че да се прибираме. Решихме да ходим на гледаме изгрева

малко след ?:?? – Хапваме по още една пица на парче

около 6:00 – Катерим тепето към Альоша. Още е тъмно. Това слънце изгрява много късно 😛

6:00 – 7:22 – Ядем чипс и чакаме. Студуваме, а наоколо няколко (5-6) възрастни хора по потници правят гимнастика и спортуват.

7:22 – Изгревът ! Голям ! Червен !
7:30 – 8:00 – Слизане. Много по-бързо от нарочното туткане на изкачване .

8 и нещо – такси, у нас, всички още спя, лягам.

В неделя сватбата на Серго и Красито мина прекрасно ! То било много готино да ходиш на сватба на приятел. За пръв път ми се случваше. Иначе всичко си беше както на всяка сватба, със всичките церемонии и представления, само където се чувствах много добре 🙂 Голям купон си стана. Хей, който снимаше – давайте снимките да ги съберем.
Малко кофти беше единствено, че на сутринта трябваше да ходя на работа и от тогава съм толкова зает, че не мога да седна да напиша две изречения за сватбата. Другата седмица е панаира (за който се готвим на работата) и защитата на дипломата ми (за която се готвя сам 😛 ), а тази седмица е дори по-къса от обикновенно с почивния петък.

Ще се справя.

Естествено, че ще започна с

Честит празник, Българи !

Честит празник на Пловдив !

До преди малко бях на Античния театър на представлението “България през вековете” на ансамбъл Българе. Доста впечатляващ спектакъл, за който се беше изръсил половината град и още толкова отгоре 🙂 Със сестра ми направо се чудехме дали да взлизаме, но дори и местата от вън, където може да се гледа бяха препълнени. В крайна сметка влезнахме вътре, като даваш по пет на човека на входа и стоиш където намериш. Все пак ние се уредихме много добре 😛 Седнахме на тревната площ, което с изключение на това, че газиш тревата си имаше много предимства – не седиш на камък, изпъваш си краката, няма хора пред теб, гледаш от високо и дори може да се излегнеш 🙂 Въобще май ни беше най-широко от всички.

Спектакъла беше зрелищен – с много ефекти, много костюми, големи екрани … Историята на България беше представена не с най-баналните моменти, които всеки очаква да види. Нямаше Симеон, Левски, Ботев, …. за сметка на това се появиха Кубрат, Иван Асен, Кочо, руснаците. Може би точно това е била идеята. Музиката и светлинните ефекти бяха на ниво, само микрофоните не бяха настроени както трябва. Като цяло другия път като дойде, и има по-малко хора, ще е представление, което не трябва да се пропуска.

п.с. този месец в Пловдив ще има доста култура, за разлика от предишните няколко (да не кажа от много отдавна)
п.п.с. Хайде и Gnome 2.16 ще излиза на празника 🙂  Ще трябва пак да ходи на джамбуре 😉

July morning на Иракли … или защо нещата се случват така, както трябва

Тази година реших да не пропускам посрещането на july morning. Освободих си петък следобяда, и от 10 човека предварително запланувани, тръгнахме 7 човека с две коли към Иракли. Сред тях бяха и австрийците Макс и Мириам, който са резиденти в “Сдружение Изкуство днес”. Трябваше да внимавам през целия път, да не ги изгубя от поглед, и мисля че добре се справихме с координацията 🙂 Пристигнахме в Иракли почти в 20 часа, заради голямото закъснение, с което тръгнахме.

Плажът и морето на Иракли са все така ПРЕКРАСНИ !!! Веднага след като си намерихме място за палатките, влезнах във водата. Беше божествено ! Кристална вода, на която се виждаше дъното дори на оскъдната лунна светлина, идеална водна температура и невероятния плаж !

Иракли беше препълнен с хора. Едвам си намерихме място в гората, а и плажа беше натрупан с много палатки. Имаше поне 1000 човека. Вечерта всички започнаха да се събират на плажа на лагери и всеки празнуваше както искаше. Имаше музика, пеене, танци, огньове, фойеверки … Аз първоначално не си бях взел спалния чувал от колата и по едно време си го взех, и той веднага ми влезна в употреба, защото нямах горна дреха, а просто се мушнах в него на плажа. Цялата нощ беше прекрасна. Успях да не заспя, и сутринта донесе, това което всички очакваха …

July Morning !

Точно след изгрева на хоризонта се появиха няколко делфина, които направиха цяло предствление на всички вперели поглед към морето.

Малко след това вече не издържах и реших да отида да поспя. Жегата започна още от сутринта и към 11 часа, вече не издържах задуха в палатката, станах и отидох в морето. Цял ден отдадохме на къпане и почивка. Юли (кучето на Макс и Мириам) също много хареса морето (виждаше го за пръв път), въпреки че в началото се страхуваше от вълните, много бързо свикна и след това се хвърляше във водата 🙂 след което се овъргаляше в пясъка и после пак в морето 🙂 Едиснтвено лошо беше, че на Мириам не й беше добре и в крайна сметка, след като не се оправи до вечерта, двамата решиха да се върнах да търсят лекари (в Пловдив или в Бургас, все още не знам къде са отишли).
Вечерта към 23 часа започна дъжда. Въпреки, че имахме найлони върху палатките, моята просто не издържа да проливния дъжд, който не спря през цялата нощ. Почти не съм спал и нямах сухо място по мен. Палатката започна да пропуска и мокреше всичко вътре. Бурята наистина беше жестока ! Гърмеше и валеше цялата нощ. В 6 часа, Йонов дойде в нашата палатка и каза: “Хайде да събираме нещата и да се махаме”. Веднага приехме предложението. В същото време започнаха да идват хора, които ни казаха, че пътищата са наводнени, плажът е откъснат, дори има леки коли в морето, завлечени от бурята, и няма измъкване. Решихме да отидем да видим какво е станало. Картината се оказа покъртителна …

По някакво невероятно стечение на обстоятелствата, предишната вечер, докато Йонов изпращаше австрийците, са му казали, че на другия ден багерите ще разравят черния път и е хубаво да се махнат всички коли от там. Бях му дал ключовете да вземе още найлони и той решил да я премести на асвалтовия път. Ако едно от всички тези неща не се беше случило, все още щях да съм на Иракли, и не се знаеше кога щях да се върна, защото се оказа, че и моста за село Емона е съборен, което отрязва единствения път към цивилизацията. За да се измъкнем от Иракли трябваше да газим 1-2 километра кал и мека глина (ставапе единствено боси), до асвалтовия път (пътя през плажа също беше прекъснат от придошлата река). Беше абсурд на мине кола през калта, но и да мине нямаше къде да отиде, заради пропастта, която остави падналия мост. Някой беше оставил една дървена стълба, през която трябваше да минат всички, които изкаха да си тръгнат от Иракли. От Гражданска защита и полицията само стояха и гледаха. Не знам кога ще се хванат да направят поне временен мост. Все пак цяло село (Емона) е откъснато от света.

Както казах цяло чудо се оказа, че колата ми (вече) беше от другата страна на моста на асвалтов път и й нямаше нищо. Направо ми стана жал за собствениците на трите (поне аз толкова видях) коли, който бяха в морето.

Събрахме багажа, като почти всико беше мокро. С радост намерих една наполовина суха тениска вътре в раницата и забравени стари кецове в багажника на колта (забравих да кажа, че сандалите ми се скъсаха в калта). Няма да скрия и че карах с шест човека в колата, но просто нямаше как да оставя някой в този бедствен район. Сега чух че са затворили и пътя покрай Ахелой. Когато ние минахме сутринта водата беше две педи над моста и докато минавах се молех да издържи още малко. Просто следвах посоката на колите и се надявах асвалта все още да стои. Бедственото положение обявено сега там си е напълно реално. Много хора останаха блокирани там, не се знае до кога. Просто на косъм ние щяхме да бъдем едни от тях.

От връщането единственото хубаво нещо, е че най-сетне са отворили магистралата от още преди Чирпан (считано от морето) и това малко компенсира голямото забавяне от бавното каране в дъждовното време из бургаско.

И този джулай ПРЕЖИВЯХМЕ ! Ключовата дума е преживяхме !

Снощи бях на концерт на Gravity Co в “Конюшните на царя”. Излязох от нас с мисълта, че ще ходя, въпреки, че не можех да навия никой да дойде с мен. В крайна сметка само Таня каза, че ще хода, макар че е на работа. Отидохме на концерта и там видях толкова неочаквани познати, колкото не съм и очаквал ! Сигурен бях, че ще видя накой, но точно тези не очаквах. Ама съм и голям бльон – не видях никой докато са ми махали, а трябваше да дойдат до мен за да ги видя. Gravity бяха много добре. Супер парти настроение се получи. Трябва да си призная, че миналия път (миналата година) на техния концерт не ми хареса много, но този беше супер 🙂 Усмивката също мина за малко 🙂

Днес мисля да ходя на Handmade day . Чесно казано дори още не съм разбрал какво точно ще представлява, но знам, че ще е интевресно и ще има хубава музика и много неща 🙂 Който иска – имаме среща в 16:30 в началото на пешеходния мост.

Измина си още една седмица. За мен тя беше доста напрегната от към работа най-вече заради това нямаше за какво да пиша тук. Извода от седмицата, който се доказа на практика, е че не се оставяйте проблемите да Ви сломят – те винаги минават и идват други. Аз на няколко пъти си казвах “ай стига бе, сега пък какво става …” и после го оправям и изкача нещо друго, за което казвам същото. Лошото е че имаме краен срок и трябва да стане тази пуста адресируема централа.

Айде стига за работата 🙂 Днес (събота) реших да посетя пловдивския панаир, въпреки че предварително не възнамерявах. Двама човека ми казаха две неща, заради които си струва(ше) да се посети.

• Тракийското съкровище от Казанлък на цар Севт III , което бхеше изложено в 6-та палата и добре пазено 🙂 Наистина имаше защо. Впечатлен съм какви детилни инструменти, съдове и маски са правели древните Траки
• Изложбата “България на длан“, представяща модели на известни местности със сгради от България. Макетите въобще не са малки и са перфектно направени. Сред тях са Асеновата крепост, Баба Вида във Видфин, Античния театър в Плводив, Храм-паметника “Св. Александър Невски”, крепостта във Велико Търнови и още доста 😉 Определено си струва да се посети

Аз малко се изложих, като опитах да снимам сребърната тракийска маска, но веднага ме помолиха да изтрия снимката. Изтрих я, благодариха ми, а аз побързах да си изляза засрамен 🙁

Иначе на панаира според мен имаше по-малко хора от други години.  За мен беше добре, защото не обичам блъсканиците, но ми се стори странно за събота.

Ей сега ще стане една мацаница от теми, но не ми се пускам много постове.

Светлина

В петък вечерта бях на откриването на най-новата изложба на “Изкуство днес” със заглавие Светлина. Много хубави неща, само където основното беше тъмнина. Повечето помещения бяха напълно затъмнени и на места просто не виждаш къде стъпваш или дали ще блъснеш някой. Въобще е най-добре да разгледате изложбата сам, когато няма много хора. Иначе повечето неще са много добри и можех да си стоя много време в някои инсталации.

След изложбата отидохме в Гражданския клуб на малко хапване и продължаване на пийването. След това в Найлона. Там се видяхме с Миро, пихме още бири. Точно когато си мислех, че ми стига толкова Таня ме замъкна и в Пъзела (бившия Sax), където си разделихме още една бира, след която вече се прибрах

Съботата

В събота през деня ходихме на Чоба с нашите. Не бях си доспал и ми беше много криво и дори малко се скарахме. Хубавото беше след това – като се върнахме, отидох на гребната с Лео. Въпреки многото хора там, си направих хубава разходка, а и Усмивката ми оправи цялото настроение 🙂

Warming the angel

Събота вечерта беше Depeche Mode парти-то в Петното и естествено бях там 🙂 Имаше много хора, за разлика от обичайните вторнишни wave партита. Рекламата си върши работа, а и това си беше официално подгряващо парти за концерта. Получи се много яко ! Видяхме се и с Донка. Стоях до към 3 часа и усетих, че започвам да заспивам. Отидох за малко до Найлона да видя Таня и след това се прибрах да поспя малко.

Keysigning party

Обявеното подписване на GPG ключове се превърна в нормална среща да се видим. Аз си мислех, че имам остали листчета с fingerprint-а на публичния ми ключ от OpenFest-а и оставих за тази сутрин да ги търся и така и не ги намерих, а нямам принтер да си отпечатам нови. Важното беше, че се видяхме 🙂 Бяхме Йовко, Дафо, Антоний, Боян и аз. В 11:30 ни се стори малко рано време за бира и пихме безалкохолни в Орфей-а.

Arch64

Видях че е изляло официално ISO за инсталиране на Arch Linux за X86_64. Дръпнах си го и ще видя кога ще ми остане време да го инсталирам. Имам желание да се възползвам малко повече от процесора ми.

Завърши “София филм фест в Пловдив“. Бях на последната прожекция – Crossing the bringe – Music of Istanbul. Филм за който през последните няколко дена чух от две места и ми хареса, че не беше минал все още. През деня отидох и успях да взема два билета. Интереса към филма наистина беше голям – дори имаше правостоящи (всъщност седящи на допълнителни столове). Не знам дали хората бяха дошли заради филма, или като уважение към организаторите, които се представиха, но наистина имаше много хора. Филма определено си струва (дори да си го купи човек) – всички музикални стилове (малее това турски рап е нещо уникалнио 🙂 ), пречупени през погледа на народ еднакво повлиян от изтока и запада, наистина се е получило нещо много качествено. Всъщност Истанбул е единствения чужд град в който съм бил аз (поне в съзнателния ми живот), и ми беше интевресно да видя какво съм пропуснал, като знам, че и аз съм бил там.

Вчера официално излезе новата версия 2.14 на Gnome. Навсякъде по света хората се събират и отпразнуват повода и аз реших, че Пловдив не трябва да прави изключение. За съжалание се усетих твърде късно – предишната вечер, когато видях новината в Линукс за българи. Вчера цял ден на работата нямам интернет и чак вечерта към 18 часа започнах да събирам хора по ICQ и SMS-и 🙂 В крайна сметка се събрахме 5 човека, което горе-долу беше и очакването ми. Отидохме отново (както и при излизането на 2.12) в Пожарната. Пийнахме – кой бира, кой друго, кой повече, кой по-малко(а) 🙂 Поговорихме си за най-различни неща – от пластична хирургия, през XGL до химия 🙂 Добре си изкарахме. Сега остава само да видя кога ще се появи Gnome-а в ArchLinux. Във форума обещават до 2 дена. Ще видим …

п.с. така и не разбрах как е правилно – джАмбУре или джУмбАре ??