Category Archives: Пътешествия

Разходка над Кричим

Пътешествия, , , , , ,

Вчера, за рождения ден на Маги, си направихме първото излежаване на полянка и препичане на слънце. Отидохме край Кричим и Таня ни заведе до един водопад … мъничък, но все пак водопад. Планинска рекичка, малка полянка, слънце – чудесно. Дори беше завет и нямаше бурните ветрове, които бяха навсякъде из България. Аз бях донесъл от любимата ни гръцка бира Vergina, изстудихме я в поточето и беше супер. Стояхме докато слънцето се скри зад хребета и усетихме че захладня. Навръщане по пътеката събрахме доста торби боклук, като дори и самите торби ги намерихме захвърлени в планината. Въпреки че изглеждаше сравнително чисто, накрая всички бяхме натоварени с доста боклуци.

ЧРД, Маги !

Албания

Пътешествия, , , , , , , , , , ,

От „Сдружение за възраждане на село Мандрица“ организираха екскурзия до Албания. Без въобще да се замислям реших да ходя. Първата ми идея беше да посетя нова държава, като освен това да видя какво става в момента в земите от където идват предците на село Мандрица, т.е. моите предци.

Истината е че не знаем много за Албания. Или това което се знае обикновено е негативно или неясно. Така тръгнах за Албания без особено мнение и очакване какво ще видя. Ние влязохме от Македония. Албанската граница все още се минава по-бързо ако имате дребни подаръци за митничарите като шоколади и кенчета безалкохолно (пари също не връщат 😛 ). Пътя на Албанска земя е основно планински, криволичещ и бавен. За ~100-те километра от границата с Македония до Тирана ни отне 3-4 часа. По-късно разбрах че всъщност сега вече пътя е ОК и това било бързо (!!??!). Наистина асфалтовата покривка беше добра и нямаше дупки, но определено пътищата в Албания са БАВНИ. И то от държава, която е №1 в света по добив на асфалт (или поне основната му съставка). В момента се изграждат много нови пътища, които да благоприятстват бъдещи чужди инвестиции и туристи.

Наистина в момента за туризъм в Албания не може да се говори (освен от Косово и Македония). И основното са пътищата наистина … а природа имат, каквато не мога дори да опиша, а трябва да се види. Но просто да стигнеш до хубавите места трябва да се въоръжиш с търпение. Дадоха ни за пример някакво прекрасно място, до което имало 50 километров участък, който с джип се минава за 4-5 часа и след това имаш чувство, че си минал тренировките за астронавт. Освен това въобще не се рекламират и все още имат прекрасни девствени места. Като за мен идеално – мисля да дойда пак преди да са си развалили природата.

Промишленост – нямат. Основно земеделие. Нямат заводи, нямат ток, има режим на водата. Разказаха ни че на север дори има села, които са векове назад – там дори няма електрификация и пътища. Живеят си както през 19-ти век. Лоша работа. В Тирана не е така. Дори бих казал че усещането в Тирана е като във всяка друга балканска столица (тук сложете София, Загреб, Сараево, Букурещ). Модерен град. Има живот в него и доста бързо е дръпнал напред. Всички разправят че Тирана (и дори цяла Албания) няма нищо общо в сравнение с преди 10-12 години. Имат си всичко … е, без McDonald’s, но това е за добро според мен 🙂 Храната е много естествена и вкусна. Нямат и другите големи вериги магазини, бензиностанции … не искат и да ги допуснат. За сметка на това имат много гръцки банки (сред тях и нашата FIBank) и 3 мобилни оператора. Може да хванеш wi-fi от доста заведения. Хората са образовани и всеки път когато ми се наложи успях да се разбера на английски с местните. И в същото време има режим на водата дори в Тирана. Вода има сутрин и вечер (успях да се изкъпя от третия опит). Става дума за студената, за топла въобще не става дума. Както казах нямат промишленост, т.е. и ТЕЦ-ове. Имали са само един голям завод тип Кремиковци в Елбасан, но вече е приватизиран и почти не работи.

Движението по улиците е ХАОС ! Ако сте били в Истанбул, и сте си мислили, че там е зле – лъгали сте се. В Тирана всеки върви, свири, тръгва, спира когато си иска. Говоря и за шофьорите и за пешеходците. Няма зелено, няма червено. Трябва да се оглеждате, дори като сте на тротоара. И въпреки всичко това никой не се изнервя. Някакси всички са приели това за нормално. Ама и като цяло албанците са доста спокоен народ … дори говорех с някои българи, които ми казаха, че на моменти дори изнервят със спокойствието си. Може да си чакаш на опашка и продавача да си говори с някой приятел за международното положение – не че няма да те обслужи, но защо да бърза.

Опитват се някакси да бъдат хем отворени към света, хем затворени. Не знам как го постигат. Просто още от времето на Енвер Ходжа си имат това мислене да са самостоятелни и независими.

Другата голяма лудост на Албания са стотиците хиляди бункери разположени буквално навсякъде из страната. Наистина няма място от където да не виждат поне няколко. Малки схлупени бетонни постройки заровени в земята, като са предвидени да скрият целия народ на Албания в случай на война. Дори на всяко семейство е бил зачислен по един бункер да си го чистят и поддържат и това се е проверявало.

В момента строителството в Албания е в разцвета си. Всеки си строи къща. Дори било въпрос на престиж албанците-имигранти да дойдат и построят нещо в родината си. Лошото е че всеки строи без проект и без да се съобразява с нищо. Всичко е доста шарено. Дори в Тирана преди няколко години за да се направят булеварди се е наложило да се минава с багери, защото е нямало прави улички. А и като се има в предвид че до 89-та година в държавата е имало 60 автомобила, никой не се е замислял, че ще се налага да се разминават. А колкото до мита че в момента всички коли в Албания са мерцедеси, вече започва да се разбива – в момента бих казал, че са 80-90%. Срещат се и други марки вече. Обаче автомивки все още има много ! И повечето са един маркуч, който постоянно тече. Хората са все още с мисленето от комунизма, че водата, тока и другите блага са безплатни и държавата все още среща трудности да събира таксите (особено в по-отдалечените райони).

Другия голям проблем на Албания е собствеността – по времето на Ходжа не е имало частна собственост. Когато идва демокрацията държавата решава който където живее да получи собственост. Обаче се появяват стари нотариални актове от преди втората световна война и има много спорове за който няма общо решение, а всеки се разглежда поотделно.

Посещението на група от петнайсетина българи явно е събитие, достойно да ни уважи и покани лично посланика на България г-н Теодор Русинов в посолството, и да ни отдели 1 час да си поговорим. Беше интересно преживяване за всички. Не всеки ден се случва да бъдеш в българско посолство и да си поканен на кафе там. Дори ни осигуриха паркинг за автобуса пред посолството. Поговорихме и научих доста неща за Албания и региона. А съветника Стойко Йорданов беше с нас почти през цялото време – посрещна ни в хотела и ни помагаше още много пъти с каквото може. Мога да кажа само хубави неща за хората от българското посолство в Албания.

След посолството имахме с среща със сдружението на албанците приятели на България. Това са основно хора, които са учели в България преди много години и все още пазят хубави спомени от “най-хубавите си години”. За мое учудване (все пак бяха пенсионери вече) всички говореха много добре български. Срещнахме се в Бар София, който е кръстен на българската столица и барманите носят тениски с името на бара на кирилица, а логото е герба на град София. И въобще не е лошо кафене с голяма лятна градина.

Ето кои градове посетихме:

  • Тирана (Tirana) – общо взето всичко което говорех до сега се отнасяше за тук – модерен град, хаос в движението, режим на водата, пълна липса на туристи, строителство.

  • Дуръс (Durrës) – единствения морски град, който посетихме. Тук може би туризма е на малко по-високо ниво – имаше туристическа карта на града, табели, магазини за сувенири и доста хотели. Дори според местните вече е презастроено. И все пак както казах туристите са основно от Косово и Македония. Климата е много топъл. Има палми навсякъде и е направо екзотично.

  • Елбасан (Elbasan) – от тук минахме на два пъти, но така и не спряхме. Както казах един от малкото (а може би единствен) промишлен град с голям металургичен завод. Разположен в една низина и заобиколен от планини. От високо имаше чудесна гледка към града

  • Корча (Korçë) – един планински град. Времето определено беше по-хладно от Тирана и Дурас. Хотела ни беше на един хълм с чудесна гледка към целия град. А зад хотела си беше планината. Определено много ми хареса природата около Корча.

  • Виткучи (Vithkuq)- това всъщност е селото от където според легендата са дошли преди няколко века заселниците, които са основали Мандрица. Нямахме ясна представа дали ще намерим селото, дали ще може да стигнем до него и въобще какво ще заварим. Действителността обаче ни изненада доста. До селото се стига по тесен път на около 25-30 km от Корча. Разположено е на планински терен и е доста пръснато. Очаквахме малко село, а то се оказа много голямо и дори преди време е било град с 12000 жители (В момента живеят около 1000). Освен това се оказа че Виткуча е със славна история – там са родени доста от възрожденци на Албания и от там е тръгнало просветното им самосъзнание, там е роден човека който е написал първият им „буквар“, композитори и доста други значими личности. По-късно пак там е изграден първата хидроцентрала в Албания и е светнала първата електрическа крушка. В момента и те си имат сдружение, с което осъществихме контакт. И дори се опитват да развиват някакъв туризъм в района чрез брошурки на албански и английски, което ми се стори дори странно на фона на всичко останало в Албания

Общото ми впечатление от пътешествието из Албания е „като в България през 90-те“. И хубавото и лошото. Една интересна държава с много бункери и автомивки. Определено не съм се чувствал в опасност, докато се разхождах по улиците, както предполагаха много от приятелите ми. Мога да препоръчам да отидете да разгледате Албания.

Не намерих реотан.

допълнение: снимките са тук и тук.

В Девин съм

Пътешествия, Работа, , , , , , , , ,

Този уикенд още от петък съм в Девин. Повода е нещо като teambuilding на фирмата. Дори сме в един доста гъзарски хотелски комплекс – Исмена. Има басейн, сауна, фитнес … а ние сме в едни доста готини къщички.

Аз нещо не се блазня от всички тези глезотийки и днес си взех сноуборда и отидох в Стойките да карам, въпреки че навън беше над 10°C. За всеобщо учудване имаше сняг и съм доста доволен от каране като цяло. Снега беше мокър, но това го правеше „бавен“ и се пробвах на някои писти, които друг път не бих посмял да се пусна. И ги минавах много добре 🙂 Освен това нямаше много хора и въобще не съм чакал на лифтове. Направих много спускания и накрая доста се поизморих, въпреки, че бях само за следобяд. Накрая само паднах по-лош и сега ме боли коляното, но се надявам да ми мине бързо.

Покрай “почивните” дни

Ежедневие, Музика, Пътешествия, , , , , , , , , ,

ОТ 3-ти до 6-ти март се водеха официално почивни дни. Много ми се искаше да се организираме някъде да отидем с приятели, но така и не се случи 🙁 В крайна сметка дори бях на работа на 3-ти и на 4-ти (на работата решихме да не се занимаваме с отработвания).

В събота вече не издържах и отидох на сноуборд. Бях на Боровец, но за пореден път се разочаровах от условията тази година. Просто няма достатъчно сняг ! Не че са виновни нещо от Боровец, но положението тази година е супер зле и не виждам да се оправи въобще. За догодина със сигурност трябва да измислим поне една седмица в Алпите.

Събота вечерта бях на металски концерт в Пъзела. Групата в която свири Спастнята (UnHumanity) заедно с още две банди забиваха и аз реших да ги видя на живо. За първи път гледах Спастнята на концерт и беше яко ! Взех си дори тениска на Unhumanity 🙂

В неделя отново станах рано и отпраших към планината, но този път не за да карам, а на Песпонеделник в Широка Лъка. След няколко годишно прекъсване, отново отидох. И пак беше хубаво. Въпреки многото хора. Направихме си хубава неделна разходка. Тръгнахме в проливен дъжд, но постепенно времето се оправи до слънчево. На връщане по пътя спряхме в механата в Нареченски бани и се наядохме много вкусно. Препоръчвам.

От ранното ставане, от общата умора от двата дена или и аз не знам от какво, но след като се върнахме от Широка Лъка си легнах и така съм откъртил, че станах чак тази сутрин в 9 за работа. Над 15 часа сън ! И както бях оставил хубаво време, на сутринта имаше солидна снежна покривка.

Една седмица във Вестфалия

Пътешествия, , , , , , , , ,

След като Анито толкова време ме кани да й отида на гости в Германия, малко след нова година реших да го направя и си взех самолетен билет от wizzair. 16-ти февруари беше датата на излизате, имах една седмица време и почти никакъв план какво да правя, освен да видя как живеят в Германия (до сега не бях ходил там). На 16-ти сутринта си взех такси до автогарата, от там рейса за София, там 84 до летището, после самолет и накрая влак до финалната ми цел – Мюнстер (Münster).

Може да се каже че си поживях една седмица в North Rhine-Westphalia (или NRW както му казват на кратко). Правихме си план ден за ден какво да правим и къде да ходим. Ето за една седмица какво направих/видях/посетих в и около Мюнстер (респективно Вие да правите):

  • Посетете зоологическата градина в Мюнстер – най-хубавата зоологическа градина, която съм виждал – голяма, богата, интересна и с много животни. Гледах шоуто на делфините в делфинариума. Хванахме и храненето на слоновете 🙂 Снимки има тук
  • Из центъра на Мюнстер ще видите множество църкви, магазини и сгради в старинен стил, но всъщност са строени след втората световна война, когато почти всичко е било разрушено. А сградите на университета са навсякъде из града. Мюнстер си е основно университетски град. Бях в една от библиотеките и беше страхотна.

Голямата катедрала в Мюнстер Фасади в старинен стил

Замък, който е основната сграда на университета Скулптура-черешки

  • Направих еднодневно комбинирано посещение на Кьолн и Аахен (Aachen), но да ви кажа, беше много набързо. Препоръчвам и двата града да им отделите поне по един цял ден. Катедралата в Кьолн е величествена и отвън и отвътре. Аахен също предлага интересни стари сгради и красива катедрала.

Катедралата в Кьолн Старата част на Кьолн

Aachendom отвътре Сградата на кметството на Аахен

  • Еднодневна разходка до Еншаде (Enschede) – най-близкия холандски град. Просто хващате влака и сте там. А там – малко по-различна обстановка. Някак си по-арт, различни хора, различна държава, дори е по-евтино от Германия. И ако ви влече посетете някой Coffee Shop, хората излизат от там видимо по-усмихнати 😉

  • А в Германия може да отидете само да пиете бири. За бирен любител като мен – това беше близо да рая. Всеки път отивах до магазина и си взимах 4-5 различни видове и следващия път други 4-5 вида ! И всички са хубави, дявол да ги вземе ! А и с цена от около 1€ за бутилка в магазин са си направо достъпни на фона на всичко останало. Ето какво беше положението под масата по едно време:

Германски бирени бутилки

  • Ако случите на хубав слънчев ден, което през зимата в Мюнстер е рядкост, но аз успях 🙂 направете си разходка по Promenade – пешеходна и вело алея, която в кръг обикаля целия център на града. Разправят, че на пролет, когато всичко се раззелени е най-хубаво.

Promenade табела Promenade Munster

Promenade Мини езерце около promenade-то

  • Другото любимо място за разходки е изкуственото езеро. Около него винаги е пълно с хора. Лятото било пълно с барбекюта наоколо.

Езерото на Мюнстер Залез над езерото

  • Искаше ми се да посетя и планетариума, но като отидохме в неделя беше препълнено и не се вредихме, а в понеделник не работеше. Все пак си мисля, че интересно място да се посети.
  • За джунджурии и дребни подаръци за приятели препоръчвам книжарницата на музея. Самия музей го бяха бутнали и май строят нов, но книжарницата му си работеше. Всъщност не съм сигурен дали е било музеи или галерия – да не се бърка с музея на Пикасо и археологическия, които са други.
  • За ядене и пиене навън не препоръчвам нищо, защото не видях нещо специално. Иначе има всичко всичко – пицарии, китайско, френска кухня, английски барове … а да, опитах немските вурстове 🙂 Още първата вечер ме посрещнаха с тях … и с бира. Става комбинацията 🙂

Общото впечатление от Германия – подредено, чисто, любезни хора (благодарят и ти се извиняват за всичко), но и доста скъпо място. Просто друг стандарт. За една седмица свикнах че 2-3€ са нищо и хвърчат ей така. Билетчето за градския автобус беше 2,10€ за едно качване (дори 2,30€ ако го вземеш от шофьора). Иначе вече не може да се каже, че там има неща (стоки) които ги нямаме в България. С навлизането на големите вериги, вече си имаме всичко. Единствено, което си купих беше играта Jungle Speed (която е знаех от едни белгийски couchsurfer-и), но нея преди това я бях търсих неуспешно в Италия, Холандия, Гърция … въобще където съм ходил. Сега я намерих в Мюнстер в един магазин специализиран за игри и имаше всевъзможни и странни игри.

Струва си човек да поживява на различни места за кратко време. Хубаво е да усетиш как живеят хората там и какви са им ежедневните грижи. Благодаря на Ани и Божо за домакинството. Аз си изкарах супер, надявам се и вие !

Снимките са тук.

На море за един ден

Пътешествия, , , , ,

когато животът ти дава лимони,
прави лимонада

Може да е февруари месец, но когато прогнозата е над 20°C е явно че не става за сноуборд, какво е решението – отиваш на море. Кое е най-близкото море ? Бяло . Събираш трима приятели и в неделя сутрин в 7:30 тръгваш. Целта – Златоград, след това Ксанти и там където най-близо срещнем море. На отиване минахме през Смолян, пътя е хубав, но наистина страшно много завои. От Пловдив до Златоград, с няколко кратки спирания, си е три часа път с кола. До сега не бяхме ходили в Златоград и спряхме да го разгледаме. Отделихме му час и половина, но въпреки това не успяхме дори да стигнем до етнографския комплекс. Ще отидем пак специално в Златоград. Сега успяхме да разгледаме центъра, паметника на Делю войвода, две църкви … и общо взето по-новата чат на града.

Минахме през граничния пунк на Златоград малко след 13 часа (по-късно от очакваното, но на практика нямахме конкретен план). Границата се минава лесно. Точно след пункта има табела с означени плажовете на Ксанти (Xanthi beaches) – гърците явно знаят за какво отиват българите там. Ние запомнихме две имена, които по-късно намерихме в GPS-а – Mandras, защото звучеше като любимото ни село Мандрица и Porto Lagos, защото просто звучеше странно и съвсем не-гръцко 🙂 Пътят от гръцката страна наистина е стръмен, тесен и с много завои, както всички, които са минавали от там отбелязват. В допълнение имаше и много паднали камъни. Освен това го нямаше на никоя от GPS картите ми (Auto Drive Hellas и European City Navigator). На отиване не е проблем, но на връщане трябва да следите табелите (тях поне ги има и са полезни).

През Ксанти минахме транзит, защото вече бързахме за морето 🙂 Из града как да се оправите без GPS – не знам – може би следвайте табелите за Kavala, но преди да се качите на магистралата, започвате да следите за Porto Lagos. А ние накрая се отклонихме за Mandras, защото ни звучеше по-добре. Оказа се доста голям (дълъг) пясъчен плаж. Имаше и доста рибари … или поне рибарски лодки, хора нямаше като цяло. Ние тръгнахме по плажа и се спряхме на едно затворено заведение пред местния къмпинг. Имаше една голяма лодка, която явно се използва като бар или като място за сядане през лятото и ние се настанихме на нея. Там хапнахме и се наслаждавахме на прекрасното време и прекрасната гледка ! А аз дори нагазих до колене в морето 😉

На залез слънце тръгнахме наобратно. В Ксанти GPS-а нещо се опита да ни прекара по една улица, която се оказа че е пешеходна и така се объркахме, че минахме през някакви много тесни улички (стар град може би ???) с много симпатични кафенца и магазинчета. Така въпреки ,че решихме да го пропуснем, в крайна сметка го разгледахме от колата и ни убеди, че си струва да се посети отново. Освен това след града, в посока към България, има много приятен парк, който също си мисля, че ще е хубав.

В България решихме да се върнем по друг път и от Златоград поехме към Кърджали. Там пътя определено беше с по-малко завои, но до Кърджали беше лош. След това вече е прав и бърз, но за сметка на това е с 50 километра повече от колкото през Смолян. А като време пак стана към 3 чáса, така че всеки може да си реши от къде да мине.

Вечерта в 22:30 си бях отново в къщи, доволен с поредното разузнавателно пътешествие. Някои казват „г*з път да види“, но аз харесвам подобни пътувания. А и първото море за годината да е на 6-ти февруари е добре 🙂 Както потръгне, така да продължава.

p.s. а най-хубаво е когато вечерта се събуеш и по краката все още имаш пясък

p.p.s. още снимки има тук и тук.

Черна черква

Пътешествия, , ,

На 30-ти декември, докато бяхме в Мандрица, решихме да си направим разходка из околността. Успях да ги навия да отидем до изгубеното село Черна черква. Аз всъщност за твори път тръгвам да търся това село, като предишния път не успях да го намеря. Тогава обаче разчитах само на спомени от разкази, които са ми казвали по-възрастни хора. Сега бях се екипирал с информация от Интернет и GPS координати 🙂 Общо взето по-лесния път е: малко преди село Меден бук свиване наляво покрай една рекичка и после само нагоре по черния път. Пригответе се за 3 километра само нагорнище. Общо взето за един час спокойно ходене се минава. При нас беше зимно време и имахме допълнителни препятствия – наложи се на два пъти да прекосяваме реката, като единия път си правихме брод. Лятото сигурно пресъхва или просто е кеф да нагазиш във водата.

В Черна черква ни посрещна едно куче, джафкащо и размахващо опашка.От първата къща (и на пръв поглед единствена) звучеше до дупка радио Хоризонт. Около къщата имаше доста животни и изглеждаше поддържано, така че решихме, че живеят хора. Малко след това от къщата се появи една жена, която се представи като Венета.

Оказа се един от двамата жители на селото заедно с мъжа й, който в момента е със стадото. Поговорихме си надълго и широко как живеят в това отдалечено място. Гледат много животни – имат 50-60 кози, 20 прасета, много кокошки, гъски, кучета, котки … Любимец ни стана малкия Топчо – едно кученце на по-малко от месец, който обаче сигурно следващия път, когато го видим ще е голям звяр. Венета ни разказа весели случки за това как животните им (като повечето им се гледат свободно пуснати) често отиват в Гърция и се налага да ги прибират от там. Имаше и не толкова весели случки, за това как се налага по някога да жертваш малките, които няма как да изхранваш. Въпреки това те са предпочели този начин на живот пред това да си останат в Крумовград (от където са всъщност), след като са се пенсионирали. Децата им се шегували че отиват да хранят дивите животни с домашни. А Венета обичаше дивите животни не по-малко от домашните. Дори за някои от домашните й животни, които й ядат цветята, ги наричаше “мръсни животни”, а за дивите говореше като “Кумчо Вълчо” и “Кума Лиса” например. Много съм доволен, че успяхме да си поговорим с нея. Дори накрая не ни се тръгваше, но искахме да слезем преди да се стъмни.

Направихме кратка разходка из останалата част на селото, но всичко останало беше разруха. Всички къщи и разни други сгради бяха паднали. Само старата казарма все още стоеше, превърната в обор, но и тя няма да изкара още много. А Венета каза, че тяхната къща е на 500 години. Все пак селото никога не е било много голямо – в най-добрите си времена е имало 16 фамилии. Друго което ми направи впечатление е последен стълб на електропреносната мрежа – не бях виждал как свършват жиците. А там на края на България наистина всичко свършва.

За следващия път (през някой по-дълъг ден) си оставих да стигна до следващото затрито от картата село – Жълти чал, докъдето има път от Черна черква. Иначе за информация ние стигнахме до Черна черква през Меден бук, но може да се тръгне и от Горно луково, но от там пътя е по-дълъг (но може би по-равен).

От нашето пътешествие има клипче, благодарение на операторското майсторство на Елица.

Още една нова година

Пътешествия, , , , , , ,

За много години на всички !

Тази година си направихме поредното дълго и голямо празнуване на Мандрица. Първата групичка от 4 човека отидохме на 29-ти декември. Първата вечер изкарахме спокойно, сгушени в малката стаичка долу, пийвайки ПОР-че и хапвайки мандарини. Еййй много пристрастяват тези мандарини.

На 30-ти, докато чакаме другите, решихме да си направим разходка. Успях да ги убедя да намерим изгубеното село Черна черква, за което аз само бях чувал. Този път се бях приготвил с информация от Интернет и GPS координати, защото последния път като тръгнах неподготвен и не го намерих. За разходката до Черна черква мисля да напиша отделен пост, защото си струва. Наистина хубава разходка си направихме в слънчевия, но студен ден.

Вечерта дойдоха още две коли хора + още двама, които отидох да взема от Ивайловград. Голямата лудница започна ! Добре че около нашата къща нямаше никой друг в селото 🙂

В последния ден от старата година решихме всички да отидем до Гърция през новооткрития пункт до Ивайловград. Така 15 човека се изсипахме в Кипринос (първото селце/градче(?) до границата). Тропнахме едно хоро на широкия площад пред пред библиотеката, разходихме по улиците, и-и-и най-важното, взехме си от любимата ми гръцка бира Вергина !!! От това съм най-доволен 🙂 Иначе като питате „левове?“ и те ви отговорят „Не“, имайте в предвид, че това е „Да“ 🙂 Отгоре на всичко и кимат на обратно 🙂 Гръцка му работа.

На 31-ви имахме и първата рожденичка – Весела. Тя ни почерпи с торта и сготви превкусна новогодишна вечеря ! Точно на нова година отидохме на площада, да изиграем едно хоро. Там нямаше никой и без музика бързо се отказахме. Все пак вкъщи си направихме купона. Най-последните издържахме до 6-7 часа сутринта. Хубава нова година ми се получи !

След дългата нощ, всъщност въобще не ми се спеше и станах сравнително рано към 10 часа. Както и предишните дни всичко започна с кафе/чай на градинката. Сутрин слънцето напичаше много добре, а градинката беше много приятно зелена. Все пак този ден нямахме сили за далечна разходка и просто си направихме разходка из Мандрица. Не беше лошо – 1-ви януари дори беше още по-топъл ден.

В първия ден на новата година имахме именичка (отново Весела 🙂 ) и още една рожденичка – Вени ! Въобще – не се спряхме от празници. В полунощ отново посрещнахме новата година с шампанско (просто предишната вечер сме го били забравили).

На 2-ри вече трябваше да си тръгваме 🙁 Всички бяхме толкова омърлушени и на никой не му се тръгваше.

Апропо снимки има тук, тук, тук и тук.

2.9

Ежедневие, Пътешествия, Разни, , , ,

Вчера си получих последния рожден ден от 20-та серия. Догодина се upgrade-вам. Тъй като беше някакъв странен ден понеделник и не става нищо да организирам (а пък уикенда вече е коледа), така че оставих всичко да се случва от самосебеси. Нямах сигурни планове какво ще правя на рождения ми ден.

Уикенда преди това бях извън Пловдив и изпуснах откриването на сезона в зимните курорти, и реших че понеделник е хубав ден да зарежа всичко и да си подаря едно каране за рождения ден. С Елица се бяхме разбрали да ходим. Тя имаше някакви семейни проблеми и тръгнахме чак към 12 (междувременно си смених помпичката за течността за чистачките, която беше изгоряла). Всъщност до последно се чудихме дали има сняг и дали въобще да ходим. Добре че не се отказахме. Направихме си страхотно каране на Пампорово ! Отгоре на всичко все още имаше промоции и полудневната лифт карта беше 18,50. Имаше сняг, времето беше идеално за каране, основните писти бяха отворени. Дори направихме две спускания към Стойките, където (поне единия път) нямаше въобще хора, а пистите бяха добре обработени. Двамата сме най-доволни колко добре карахме. Аз не очаквах още първия път за сезона да не падна нито веднъж сериозно. Много съм доволен от първото ми каране.

След като се прибрах от карането и установих, че нямам мускулна треска, нещо се активизирах и реших да събера разни приятели на по питие някъде. Звъннах на доста хора, и казах който е свободен да идва към Малкия двор. Събрахме се доста хора, идеята ми за едно питие пропадна тотално и завърших вечерта в към 3 часа в Петното. Ама много доволен от хубавия ден рожден !

Уикенд в Розовец

Пътешествия, , ,

Този уикенд бях в Розовец. Отдавна не бяхме ходили за уикенд на къща и реших да организирам едно ходене. Благодарение на Ели можехме отново да отидем в Розовец. Буквално до последния момент не знаехме кои ще ходим, но поне имаше „твърда“ група, която бяхме решили със сигурност. Дори вече на излизане от Пловдив, звъннахме на Вени и тя взе че е нави да тръгне веднага и направихме още една обиколка из Пловдив за да я вземем. С малко спирания по пътя, стигнахме в Розовец в късния следобед и решихме да си направим разходка, докато е още светло. По прогноза трябваше да е студено и да има сняг, но за съжаление беше само много студено. На слънчице горе-долу беше приятно, затова си напаснахме разходката, че минаваме основно по слънчеви места. Върнахме се от разходката и решихме да се сгреем в винце. Таня и Вили вече бяха сложили вечерята във фурната. Така се започнахме още от някъде 16 часа (да не говорим, че преди това пийвахме биричка). След ранния декемврийски залез всичко започна кротко – винце, дъра-бъра, Спасчо оправи един заден мост (това го споменавам по желания на Таня : ) ) … ей така, докато стана вечерята – картофките на фурна станаха невероятно вкусни ! Харесаха ми повече от бутчетата 🙂 След като изпихме виното, някак си естествено продължихме на ракия. Навън времето ставаше все по-студено и по-студено. Изнесохме един термометър, който през нощта падна до почти -10 градуса. Ние довършихме ракията и посегнахме на тази в долапа (една отлежала троянска сливова). Точно когато си мислихме как е много рано, ще заспим скоро и дори някои се опитаха да играят разни игри, взеха че дойдоха Underworld, Orbital и Help Me Jones и общото настроение се вдигна. Започнаха едни танци. Посегнахме и на водката. За съжаление и тя свърши. Накрая имаше и някаква наливна от запасите в къщата. Въобще не знам до кога сме откарали. Последните снимки от фотоапарата са след 4 часа, което прави повече от 12 часа след началото 🙂 Въпреки всичко въобще не ми беше лошо вечерта, а бях в много добро настроение. Е, на сутринта (по-точно на обяд) си ме болеше главата 🙂 На прибиране минахме през Белозем, където трябваше да оставим Спасчо, и където пробвахме една от местните кръчми. Не беше лоша – евтинка и вкусно. Само музиката не ни беше по вкуса. След това се прибрахме в Пловдив и завърши този много приятен уикенд 🙂

А тази сутрин снега вече ни зарадва 🙂