Category Archives: Пътешествия

До София и назад

Днес отново пътувах. Този път до София със майка ми и баща ми. Видяхме с братовчетките ми, с Мимито, и със сестра ми, заради която всъщност отидохме 🙂 Тя утре има рожден ден и й занесохме разни вкусотии и подаръци, защото не се знае кога ще се видим пак. За съжаление тя днес беше на работа и се видяхме само за 1 час, но все пак се зарадвах, че се видяхме (Ехоо, Пуфи, поздрави от Пловидив, тук е по-топло от София 😉 )

Пътуването мина добре. Сутринта колата беше яко замръзнала и се наложи да влезна през багажника, да я запаля и отворя вратите 🙂 Не знам кой трябва да поздравя, но благодаря на хората които се грижат за магистралата Пловдив-София. Беше в отлично състояние и сутринта и вечерта ! Пътувахме безпроблемно и на връщане дори беше суха магистралата, което не може да се каже за улиците в градовете, където беше много по-опасно и на места съм карал върху лед.

Дъжд и сняг

Днес ми беше работен ден и по този повод се наложи два пъти да отида до Пазарджик и да се върна. Сутринта отидох да взема човека, който ни помага по един проект в работата, а той е свободен само събота и неделя. Вечерта си го върнах обратно. На работата всичко мина много добре и съм доволен, че ще се захващам с нещо, което не ми е много ясно, но мисля да го науча 🙂 Това хубаво, но днешните ми пътувания, бяха едни от най-тежките, които съм имал. Времето беше супер гадно ! Особено последното прибиране – валеше супер обилно и се сменяше ту дъжд, ту сняг, беше тъмно и само ме заслепяваха с фарове, чистачките от време на време се налагаше да ги пускам на максимум, улиците бяха пълни с вода, която не можеш да разбереш колко е дълбока преди да влезеш в нея и не на последно място бях и сам ! Въобще сега се радвам, че се прибрах и всичко е ОК. Мисля си само как да си почина, че утре пък ще карам до София. Между другото това или нещо подобно го пиша вече за четвърти път (предишните три бяха по ICQ), ако още някой ме попитат какво съм правил днес, просто ще му дам връзката, към този пост 🙂 Май това е едно от удобствата на блога 🙂

Бачково

Бачково се оказа желана дестинация за много хора, особено в хубаво време, като днес. В крайна сметка към предварителна групичка (Маги, Цецо, Гошо и аз) се присъедини и minix-а и така отново с пълна кола се отпрваих на път 🙂 Бачковския манастир се беше задръстил от коли и хора. Всички видяхме поне по един познат. Почуствах се все едно се разхождам по главната, само където отвсякъде имаше скари и миришеше на кебабчета. След като запалихме свещчики, тръгнахме нагоре към планината. Направихме си хубава разходка в хубавото време и си тръгнахме на здрачаване. Имам и доста снимки и се чудя дали да не ги сложа в Нашите Снимки.

Вечерта бях на 5-тия рожденния ден на Петното на Роршах. Свириха на живо Остава и Freestyle, както се казва Live Unplugged. Освен това беше и представянето на първия брой на ново клубно списание на Петното. Видях се с разни хора с които не бях се виждал от доста време (ехооо, Дафоо), но трябваше да си тръгна по-рано, защото утре отново съм на работа, а е време да се наспя някой ден.

Пътувания, срещи и раздели

Изминаха няколко дена без да пиша тук, но просто нямах време. За щастие всичко беше хубаво. Хронологично всичко започна от петък вечерта, когато спонтанно решихме да отидем до София. Дил каза, че ще ходи до там да се види със сестра й и да й носи багаж и аз се навих да я закарам с колата, и без това ми се ходеше някъде в съботата, само където си мислех, че ще е с по-голяма надморска височина 🙂 Таня и Ева също се навиха да дойдат с нас, въпреки че вечерта бяха на работа. Събота сутринта отидох да ги взема и Наката също се нави да дойде. Така се събрахме пълна кола, заредихме резервоара и газ към София. Първото нещо, което направихме естествено беше да се изгубим 🙂 Дори стигнахме до една неасфалтирана, кална, задънена уличка, когато се усетихме, че това не е пътя за гарата 🙂 Върнахме се и се ориентирахме. Май не ставаме много за скаути, не се ориентираме добре по карта. Оставихме Дил и отидохме към Витошка да се разхождаме. Зарязахме колата в една пресечка, по примера на софиянци, малко след знака “забранено паркирането”, и се отдадохме на разходка. Отидохме до НДК, снимахме се и се радвахме на хубавото време. След това тръгнахме обратно по Витошка, да търсим магазина на Денил, където работи сестра ми, но имаше много клиенти и едвам се видяхме за 2 минути 🙁 Малко след това дори ядохме сладолед 🙂 Май за пръв път ми се случва такова нещо през януари месец. Стигнахме до ЦУМ и решихме да се возим на метрото. Ева и Таня не бяха се возили никога и решихме да инвестираме време и пари в това начинание 🙂 След това разгледахме и самия ЦУМ, където видях най-яките безплатни тоалетни, в които съм бил 🙂 Особено ако си на зор 🙂 Разходихме се и по жълтите павета и до Славейков и накрая седнахме в едно кафе “Ротондата”, малко да си починем. Там се видях и с r00tburn (Митко или по-известен като Пешо). Радвам се че се видяхме пак след повече от година без да се виждаме на живо 🙂 Дано скоро пак да се видим някъде по света 😉 Вече беше станало към 17 часа и решихме да си тръгваме, защото Таня и Ева са на работа от 20. За щастие колата си беше където я оставихме. Сетихме се за онзи виц : “-Кое е най-хубавото нещо на София ? -Табелата за Пловдив, майна” и тръгнахме обратно. Пътувахме много весело и, слава богу, безаварийно. Закарах момичетата до работите им и след това се прибрах, изкъпах се, хапнах и отново към Петното 🙂 Там се видях с Lemon, която утре си заминава за Мюнхен и си прекарахме още една хубава вечер в Петното. Лек път, Лемонче 🙂 То явно сега е период на масово изселване към Германия. Май пропуснах да кажа, че и Анито си замина в събота. Дил си заминава във вторник, а снощи в Петното видях Нелито, която не бях я виждал също с години, и тя си заминава утре … май схванахте, какво имам в предвид 🙂

Междувременно, сега качих снимките от нова година, ако искате разгледайте ги на Нашите Снимки. Отново са много и са в две части.

Докато пишех това, се разбрах с Магито, Цецо и брат му да ходим до Бачково 🙂 Спирам до тук и дано няма много правописни грешки, че нямам време да проверявам

ЧНГ

За много години на всички които четат това – много успешни, усмихнати и добри години ! и всяка следваща все по-ползотворна, по-лека и по-богата !!!

Тази нова година, за втора поредна, бях в Белащица. Изкарахме си супер и чак, не ни се тръгваше. Отидохме на 30-ти миналата година и се върнахме чак днес на 2-ри 🙂 Готвихме си всякакви вкусотии и пийвахме добре 🙂 Точно в новогодишната нощ, бяхме най-много хора, и аз в такава добра компания и хубава музика, дори не ми трябва да се напия за да се чуствам прекрасно и да скачам като луд 🙂 Бяхме си взели една хубава (разбирайте по-скъпа) водка, но след като свърши, реших да не смесвам алкохоли и да запомня добре новогодишната нощ.

Вчера на 1-ви, леко спонтанно решихме да се качим по-високо в планината към хижа Здравец, и добре че го направихме. Там имаше много сняг и най-сетне почуствах тази зима. Замеряхме се със снежни топки, падахме в снега и въобще се забавлявахме супер, чак докато целите прогизнахме, дори в сухия сняг 🙂 Върнахме се в Белащица и се стоплихме (поне някои) с домашно червено вино. Това вино беше добро оправдание да не карам, и останахме още една вечер 🙂

Коледа

Днес бях в Зелениково при чичо ми на коледа. Както би написал някой в рекламния бизнес, изкарах една “Koleda Classic” 🙂 с прасе (дори две), мръвки, скара, вино, ракия и всичко както си трябва. Прекарах си добре. Главно стоях на топло в стаята (всъщност и вънка на слънце не беше студено), и ядох 🙂 Добре се наядох, но не пих, защото трябваше да карам. Така коледа за мен привършва и сега започвам да мисля за довечера, къде да си прекарвам именния ден. Лошото е че всички са със роднините си и не знам кой ще дойде 🙂 Е, в краен случай, който дойде – аз напоследък ги измъчих моите приятелите с рожден ден, купон и сега имен ден и коледа 🙂

След (преди) 8-ми

Е, върнах се и от това приключение 😉 В Бистрилица се оказа много хубаво. Прекарахме си супер. Бяхме много хора, повечето от които не ги познавах, но това не попречи на купона. Предварително всичко изглеждаше, че ще е по-дълго – все пак тръгнахме в петък и се връщам в неделя и човек ще си каже : ехаа три ден почивка, но всъщност това са две вечери и само един цял ден за разходки. Другото време е път, а пътя до там не е от най-хубавите, да не говорим за къс 🙂 особено от Пловдив. Като цяло Бистрилица си е едно нормално планинско селце, и нямаше кой знае какво толкова за гледане, а идеята е да се видиш с приятели. "Старите бистрилишки къщи", в които бяхме отседнали, са много хубави. Имат си всякакви удобства – топли спални, хубави бани, кухня със всичко необходимо, микровълнова печка, топла вода, камина, широк двор, баскетболна топка … и дори хамак, който аз най-много харесах 🙂 Лежах там през по-голяма част от времето и съм решен да си купя. А времето беше супер ! Едно топло, така непривично за декември. Вечерта сме стояли навън, само по блуза и ни беше добре. Петък вечер беше доста кратка за мен, защото се напих много лошо и рано рано се усамотих да си говоря с тоалетната чиния и след това в леглото (Не си взимайте водка "Mania" ! Ужасна е !!! ). За щастие на сутринта бях добре, дори станах по-рано и с Йонов и Цецо отидохме до язовир "Монтана" (всъщност не знам дали сме били на него, но сега гледам на картата че трябва да е бил той). Навръщане от язовира, дори успяхме да се изгубим, но това е част от тръпката, а и бързо се ориентирахме, като минахме напряко през една гора 🙂 Събота следобяд, отидох с Цецо и Калоян до съседното село Гаганица, защото въпреки че носихме мнооогооо храна (дори доста върнахме), нямахме много хляб, а в Бистрилица хляба е със записване, и така използвахме случая да си направим още една хубава разходка. Снимките започвам да ги оправям веднага след като допиша това и като станат готови отиват веднага на Нашите Снимки. Там ще сложа само моите снимки, очаквам другите хора също да ми пратят адреси на снимки от другите фотоапарати. От някъде двайсет човека да е имало само двама-трима без фотоапарат. Опасявям се, че ще заприличаме на японски туристи 🙂 Аз гледам да се съобразявам, ама все пак … 🙂 няма начин 🙂 Навръщане дори спряхме за половин час в Ботевград и от там също имам снимки. Хубаво градче е 🙂 Красиво е, и центъра ми хареса дори повече от Пловдивския. Друго, което ми направи впечатление по пътя е гледката, която има във Враца – има невероятни скали ! Някой ден трябва да отида да ги разгледам по-отблизо.

   Покрай алкохола и разходките се родихa наколко мисли, които ми харесаха или не бях чувал и ето някои от тях :

  • Пътят е по-дълъг, отколко широк (Йонов)
  • Облаците се движат по-бързо от нас (Цецо)
  • Май сме в грешна посока (От Цецо, а ние си знаем защо е смешно 😉 )
  • Искам да се запозная с този, който е измислил секса, за да разбера над какво работи в момента (от Йонов)

Ейй имаше още, но не се сещам сега 🙂 Някой друг път ще ги напиша.

Е, като цяло това бяха за мен тазгодишните студентско-дионисиевите празници. Браво на Opel-ката, че издържа и ни закара и върна безпроблемно.

Точно на 8-ми вечерта не знам за сега какво ще правя, но ще го измислим къде да отбележим празника отново 🙂

п.с. (това е за мен си, не ми отговаряйте) Защо не мога да правя секс, без да харесвам момичето ?!? 😛

За Истанбул, турците и всичко останало

Върнах се ! 🙂 Какво да Ви разкажа … в Истанбул е пълно с турци. То турчин до турчин и до него пак турчин … и само турски коли 🙂 Сега сериозно. Няма да пиша какво правих подробно и хронологично, просто ето 28 неща които ми направиха впечатление, които научих, които направих или просто които се сещам сега да напиша тук:

  • Истанбул е на 250 km от Българо-Турската граница
  • Истанбул е хубав град, когато не вали. Аз за два дена видях дъжд, слънце и сняг (в тази последователност) и по време на дъжд ми заприлича на една огромна София, само където тук-там стърчат джамии
  • По магистралата (която е платена) всяко малко мостче (а те са доста, повярвайте ми) си има табела с името и дължината
  • В старата част на Истанбул има тесни улички с дюкяни, които са си така сигурно от 500 години
  • В Истанбул постоянно нещо се носи. Има много носачи, които постоянно носят разни кашони, чували или каквото има, я с колички, я директно на гръб
  • По улиците все още преобладават мъжете. Жените са малко, а някои ходят със забрадки
  • въпреки това малкото млади момичета, които видях бяха добре надарени от природата 🙂
  • В Университетите им е забранено да се ходи със забрадка. Това май е с цел да се придаде по-светски характер на държавата. Дори дъщерята на министър-председателя учела в САЩ, където няма такова изискване
  • Телешкия дюнер не е толкова зле, когато си гладен 😛 Винаги може да е по-зле, като си представиш агнешки дюнер с лой 😛
  • За да си купиш дюнер (или каквото и да е било), трябва да си милионер 🙂 Най-евтиния дюнер, които намерих беше за 1 милион, което всъщност е 1 лев :))
  • Турския чай е толкова силен, колкото и турското кафе. Там спокойно може да заместиш кафето с чай, който винаги е в специални чашки
  • Истанбул е града с най-стръмните улици, които съм виждал. Направо се чудя как може да е толкова хълмисто и стръмно в такава близост до морето
  • Шофьорите са по-луди дори от София (ако това въобще може да бъде сравнение)
  • В Турция се произвеждат доста марки коли и поради тази причина са по-евтини и повечето хора карат нови коли
  • Разбрах какво значи истинско задръстване на многомилионен град, и то не заради някой светофар, а заради самото задръстване. Видях как може по 5 лентов път да минеш 10 километра за един час.
  • Пих руска водка "Nemiroff ГОРIЛКА" (с този правопис). Беше хубава. Със спътника ми Атай, изпихме една бутилка от 500 ml и замезвахме от една огромна чиния, пълна с всякакви меса и гарнитури
  • В Истанбул всички магазини са тематично разположени. Например на едно място за магазините за обувки, на друго за авточасти, на трето за кожени дрехи, на четвърто за <сложете каквото се сетите тук> …
  • По-вероятно е хората да говорят руски, отколкото английски. Има много руснаци и някои магазини, директно са написали табелите си на руски
  • Естествено китайските туристи са и там
  • В магазините приемат всякакви пари и карти. Аз в портфейла ми имах турски лири, евро, долари, левове и карта Maestro
  • Във всеки магазин задължително имат калкулатор с големи цифри и като попиташ за цената, веднага започват да смятат нещо и ти казват колко струва в която валута искаш
  • Търговските центрове имат толкова етажи под земята, колко и над нея
  • Като ходихме по работа навсякъде ни черпиха с кафе или чай
  • Там всичко се носи. Дори храната за обяд я носят в едни опаковани (вакумирани ?!?) чинии и съдове. Въобще храната идва при хората, а не обратното
  • Бутилките им за безалкохолно (като кола, например) са едни малки и смешни 🙂
  • Метрото им (или поне на това, на което му викат така) е над земята, и по-скоро ми прилича на трамвай
  • Султанския дворец, точно се вписва с представата ми за средновековен замък с ограда и кули
  • Турският език може да звучи много хубаво, зависи кой го говори и няма нищо общо с викането на българските цигани

По-късно, ако се сетя още нещо интересно може да допълня този пост.

От Хасково до Истанбул

"Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства."
Паулу Коелю

следък имам някакво голямо желание да пътувам. Всъщност не че ще ми стане нещо ако не го правя, и май по-скоро е подсъзнателно желание, което за щастие успявам до някъде да сбъдна.

   Днес със шефа ми ходихме до Хасково. Ходихме до един склад за електрически компоненти. Малее вътре е направо рай за мен и за всички техничари 🙂 Има всякакви кабели, букси, елементи, уреди, колони … въобще всякакви чаркове от които да си сглобиш всичко 🙂 И отгоре на всичко са супер евтини, е вярно че повечето са разни китайски неща, но те навсякъде са такива. Купих два кабела за усилвателя ми, които преди си правех сам, а там намерих точно какъвто ми трябва готов 🙂 Освен това си взех UTP кабел за бъдещата ми локална мрежа у нас и разни други дребни неща. Вечерта от ShadowHand си взех и ISA мрежова карта за 486-ката ми. Ще видим кога ще ми остане време да си направя мрежата.

   След като се върнахме от Хасково, по едно време влиза шефа ми в нашата стая и пита дали мога утре да ходя до Истанбул. В първия момент направо се учудих, но след това се зарадвах 🙂 Ще ходим с един негов приятел да купуваме елементи и кутии на уредите които правим. Така тази нощ в 4 часа тръгвам. В момента си зареждам GSM-а и фотоапарата и съм готов 🙂 За пръв път ще ходя в Турция и ще видим как ще ми се стори. Лошото, е че сега гледам прогнозата на weather.com за Истанбул за утре и другиден дават дъжд и се надявам поне да не е проливен, за да мога да се разходя. Хайде пожелайте ми късмет и като се върна в четвъртък вечерта ще разказвам 🙂

В Кричим

Днес бях в Кричим на планинина. Бях с Таня, Цецо и Наката. Прекарахме си супер. Ходихме по някакви "еко пътеки" до Асеновия камък и дори на един "кът за отдих” си направихме огън, хем да се стоплим, хем си пекохме биринки и хляб и пиехме бира 🙂 Беше супер. Тези неща в кавичките, бяха направени на табели и затова така и ги цитирам 🙂 Очаквайте яки снимки :-). С две думи беше супер !!! Като се прибрахме в Пловдив, отидохме в Петното и пихме още бири и нещо много ме хвана, защото почти не бях ял днес и сега съм доста весел, а и нямам сили да пиша повече ….

Всички снимки са тук