Днес след лекции, (весел) Ники ми бутна някаква идея да ходим някъде с колата ми. Докато се чудихме между Асеновград или хижа Здравец или просто да посочим случайно място на картата, Йо се сети за някаква място – свети Кирик. И за да не се чудим повече решихме, и тръгнахме натам с 2 коли – моята и на Йо.
Мястото се намира като от пътя за Асеновград се отбива през долен и горни Воден и продължава нагоре. Малее наистина бая нагоре си беше и пътя беше много стръмен. На места ми се наложи да карам и на 1-ва скорост, а лада-та на Йо направо пушеше в буквалния смисъл.
Както и да е, стигнахме най-горе. Там се оказа, че има един манастир от XIV век, който обаче е добре реставриран. Дори един дядо ни разказа историята. Това място е било първо манастир (между другото казаха, че приличал на Рилския, но аз съжаление още не съм ходил там, и обещавам в скоро време да отида). По време на втората световна война е бил концентрационен лагер. Има и еврейски символи вътре. След това дори е било лудница за жени до към началото на 80-те години на 20-ти век когато е реставриран и сега има хотел, ресторант, дискотека и май се използва от архитекти за почивка и семинари. А в заведението бирата е 2 лева 😛
Иначе има много хубава гледка към цял Пловдив. То си е бая високо както споменах 🙂 И ако имате път натам или се чудите къде да отидете (както нас) свети Кирик е едно добро решение.
Днес след повече от година отново отидох към манастира “Св. Кирик и Юлита”, малко преди Асеновград и след Горни Воден. Гери почти в последн…