Днес след повече от година отново отидох към манастира “Св. Кирик и Юлита”, малко преди Асеновград и след Горни Воден. Гери почти в последния момент разбра, че днес няма да е на работа и решихме да си направим една разходка на близо и в планината. Свети Кирик отговаря на тези условия, но всъщност от доста години вече не е манастир, а нещо като хотел-резиденция на българските архитекти. Не знам точно какво, но хубавото, е че е реставриран и запазен. Дори днес като бяхме вътрешната църква се оправяше и беше леко в ремонт, но това не ни попречи да запалим свещички.

След бързата обиколко вътре тръгнахме нагоре в планината и се оказа, че на доста места има доста големи скали, които са подходящи за сядане и почивка, а гледката е просто невероятна !!! Виждат се Пловдив, Асеновград и всички села между тях (включително КЦМ и летището 😛 ). Направо нереално изглежда колко е равна Горнотракийската низина. Идеално е за панорамни снимки, само където нямах дори един статив. Трябва да си взема някакъв, макар и малък за да си го мъкна в раницата. То май само това липсва в нея 🙂

По едно време видяхме един кръст високо в гората и решихме да отидем до него. Направихме го, а малко след това стигнахме до някаква стара църква. Един човек там ни обясни, че това всъщност е стария манастир “Св. Кирик”, а този по-долу е по-нов. Така, без дори да знаем за съществуването му, намерихме оригиналното място на манастира 🙂 Винаги е интересно в планината и се намиран хубави места 🙂 Вече знам, че всеки път като ходиш на някое място намираш нещо ново и не е лошо да се връщаш отново. Само където все още си мисля, да не е прекалено скоро. Трябва да дадеш и на мястото малко време. А през това време да се ходи на нови места 🙂 Напоследък колкото повече пътувам, ми се пътува още повече.