Снощи бях на концерта на Haggard на летния театър. Аз не съм кой знае какъв метъл, но реших че този концерт може да ми хареса. И общо взето не сбърках. Единствения проблем беше че започна с почти 2 часа закъснение. Беше обявен за 7, а засвириха към 9. Типично по пловдивски всички бичиха айляка. Другия кофти момент, е че точно към 9 заваля дъжд. Ние се качихме най-отгоре където имаше навес, а и доста хубава гледка и там останахме през целия концерт. Дъжда съвсем не провали концерта и всички много се кефиха и постепенно запълниха мястото пред сцената. В началото свириха само Haggard, и аз в един момент се замислих дали Пловдивската филхармония въобще ще излязат. Разбира се грешах и втората половина на концерта беше съвместна на двете “групи”. Получи се доста добре. Мисля че на всичките 2000 човека на летния театър много им хареса. Аз дори имах възможност да проверя как ще се държи фотоапарата ми в такива условия. Въобще изживяването много ми хареса и въобще не си помислих да си тръгна предварително, както си мислех преди концерта. Да не кажа, че си струваше само за момента в който цялата тълпа метъли скандираха “плов-див-ска фил-хармония, плов-див-ска фил-хармония” и същевременно куфееха. Незабравим момент !
Category Archives: Музика
12-14 февруари 2010
В петък вечер бях на концерт на Ревю и Милена в Soho. Почти до последния момент се чудих дали да ходя и накрая отидох. Общо взето беше препълнено. А за какво им трябваше да прожектират филма “Директор на водопад” преди концерта, така и не разбрах. Филма си е хубав, но да си го гледаш в къщи. В шумно заведение и с лошия звук с който си е, никой не го гледаше. Освен това отново (както и на Future Shorts последния път) имаха проблеми с DVD-то 🙂 Голяма част от публиката между песните припяваха песни на Милена и тя на два пъти обясняваше как тази вечер пеят само песни на Ревю. Аз също бях останал с впечатление, че ще има песни и двете “групи”, защото беше обявено като “Милена и Ревю”, а не като “Ревю с Милена”. Накрая дори на Васко му писна и Милена направи на бързо Ха-Ха. Все пак не беше толкова лошо. Песните, които направиха си бяха много добри и аз си се кефих !
В събота отново беше ден за сноуборд. Този път – Чепеларе. Трябва да се редува, а тази година не бях ходил там. След концерта предишната вечер решихме, че ще ходим само за половин ден следобяд. Бях с Дина и Марина (ама не Стрина Марина). Тръгнахме към 10, защото си мислех, че ще са лоши пътищата, но се оказа, че съвсем не е така. Дори на доста места беше изсъхнал и стигнахме за час и половина. Наложи се да почакаме един час до 12:30 когато започва полудневната карта. Все пак добре, че дойдохме малко по-рано, защото вече нямаше места къде да се паркира. Дори една полицейска кола ни отклони към друг паркинг, който също беше препълнен. Времето беше чудесно и се порадвахме на слънцето. Като цяло Чепеларе ми направи много добро впечатление с няколко на пръв поглед дреболийки. Първо вече са въвели нови карти, които си ги държиш в джоба и само минаваш, без да се налага да ги вадиш и пъхаш някъде, което е много удобно, когато си ръкавици и държиш борд. Второ имаше безплатно греяно вино, което беше божественярско – много ароматно и вкусно, както трябва да бъде. Жалко че бях с колата и не си позволих цяла чаша. Третото нещо е свързано с хората от Родопите, които по принцип са си доста гостоприемни. Бях паднал след сблъсък с една сноубордистка по време на едно от спусканията ми и сега леко ми е ожулено лицето. Както каза Дина – все едно съм ял нещо и съм се омазал целия с лютеница 🙂 Когато накрая връщах картите, за да си взема депозита, касиерката като ме видя каза “Контузен сте ! Добре ли сте ?”. Стана ми хубаво, че се интересуват от хората, а не само от клиентите. Знам че това си е до човек, но все пак … Като добавим към тези неща бързия лифт и това, че Чепеларе е най-близко до Пловдив, мисля че пак ще отида. А вече взех да се чувствам по-сигурен на сноуборда. Задобрявам 🙂 За протокола да си запиша какви са цените, че да сравнявам за догодина (за миналата съм пропуснал) – лифт 35 38 лева за цял ден и 25 лева за половин + 6 лева депозит за картата (и в двата случая). Ски под наем видях за 15 лева, докато сноуборда е 25, което ми се вижда малко нечестно.
В неделя закарах баща ми на Трифон Зарезан в Брезово. Още по пътя видях на няколко места празненства покрай лозята, хорà и ритуали. Иначе в Брезово си беше нещо като “фирмено парти” – ядене, пиене и жива музика. Добре че нямаше (много) чалга … или просто си тръгнахме на време 🙂 Аз по едно време си направих фоторазходка из Брезово. Много добре си снимах, като нямаше никакви хора навън. Ще взема да продължа серията “улиците на …” места, където едва ли ще ви хрумне да се разхождате и снимате.
Култур Шок отново !
Kultur Shock, дори като бонус Контрол и Pero Defformero. Както става ясно снощи бях на концерта. Още като разбрах за концерта преди няколко месеца си казах, че ще отида отново на Култур Шок. Миналия път в Black box беше много яко. Напоследък се бях замислил да не би да разменя концерта за този на Милена, но така и не го направих. А да пътувам два път до София през три дни не ми се правеше.
И този път както предишния, беше работен ден и плана беше тръгваме след работа, на концерт и се прибираме обратно. Пак бяхме двама, само че миналия път бях със Спастнята, а сега с Таня. Все пак Спастнята се присъедини към нас в София. След като дойдоха Марина и Ники и вече бяхме пълна група. Концерта беше обявен за 19 часа, ние влезнахме в 19:30 и едвам успяхме да хванем последните две песни на Pero Defformero 🙁 Както заключихме всички единодушно – това концертите напоследък да започват на време е порочна практика ! А този беше точно такъв. 19:00 – Pero, свирят 40 минути, след това в 20:00 (добре де започнаха няколко минутки по-рано) – Контрол, точно 1 час, и накрая Култур Шок точно час и 45 минути.
За Pero Deformero мога да кажа, че са много яки. Вокала беше един излъскан типичен сръбски фолк изпълнител с голямо шкембе, но забиваха яко жица. Последната им песен (която реално хванахме само цялата) беше явно големия им хит и много хора, включително и Спастнята, пееха. Наистина ни хвана яд, че ги изпуснахме.
Контрол излязоха на сцената и цялата публика започна да пее. Оказа се точно на този ден и в тази зала се навършват 20 години от първия им голям концерт и Гилъна през цялото време беше много развълнуван и постоянно благодареше на публиката. А то имаше защо – след като всички продължаваха да пеят и след края на всяка песен. А песните бяха хит след хит ! Наистина е невероятно изживяване когато всички пеят заедно.
След такова подгряване тепърва идваха Култур Шок ! Публиката направо завря – буквално в погото, и преносно във всеки един. Джино просто знае как да запали цялата публика. Новия състав на групата също много ми хареса. Вече има две жени. Саксофонистката (Amy Denio) ме изуми с глас и изпълнение, но истинския хит според мен (и според Спастнята) беше цигуларката (Paris Hurley), която с поведение и техника просто ни накара да се влюбим в нея. Изглеждаше като анимационна манга героиня, а как се кълчеше и свиреше на цигулка просто нямам думи ! Нямаше как да не изпълнят повечко песни от новия им албум (Integration), но все пак направиха и доста неща от старите албуми. Между песните Gino (а накрая и цялата група) имаше акапелни включвания. Аз точно се замислих дали ще изпълнят Istanbul и те го направиха на биса (веднага след Hashishi). За финал беше оставена Mastika, която публиката искаше от самото начало. Последва трудно сбогуване, като накрая дири слезнаха до публиката и се здрависаха със всички, които желаеха. И така отново всичко завърши, до следващия път !
Чудесен концерт се получи ! Въпреки работния ден, въпреки всички проблеми с техниката и ужасния звук, въпреки всичко … и следващия път пак ще отида !
До София за концерт и разходка из Витоша
Тази събота беше концерта на Alice Russell и Nightmares on Wax. Бяхме се събрали доста голяма група за концерта, и аз въпреки, че се колебаех малко в крайна сметка реших да отида (взех си билет в последните дни преди събитието). Тръгнахме в събота след обяд, стигнахме по на време (за разлика от другата кола, които дойдоха направо за концерта) и успяхме да отидем до Дина, да хапнем там, и дори да започнем с пиенето 🙂 Аз дори между временно успях да отида до квартирата на сестра ми, където доставих разни (и доста) провизии и взех на обратно други.
Концерта, беше обявен за 7, но както се очакваше, започна малко след 8. На сцената излезе Алис Ръсел, заедно с цяла група … всички в бяло … и много весели. Аз, както казах, не се бях много подготвил за нея, освен няколко песни в ТиТръбата. Все пак беше чудесно. Но най-велико беше това, което последва, а именно Nightmares on wax ! Получи се просто жестоко парти. Предварително въобще не знаех какво да очаквам от тях, защото всичко което съм слушал е доста експериментално, но това което избраха беше най-подходящото. Мисля, че всички които останаха до края бяха предоволни. Дори за малко да излязат на втори бис, защото публиката не спираше да тропа и да вика.
След концерта отидохме да хапнем, а вечерта завършихме в Амстердам (заведението, не града). Там откарахме до не знам кога и добре че на другия ден се оказа, че се сменя времето и имахме 1 час повече за спане.
В неделя след обяд решихме да отидем към Витоша. На срещата пред Боянската църква се събрахме доста голяма компания (може би към 15 човека). Разгледахме църквата и решихме да отидем и до Боянския водопад. Някой каза, че е близо, но в крайна сметка се оказа че си е около час и половина ходене. Все пак според мен си струваше – водопада наистина е много хубав. Разходката из Витоша през есента също е прекрасна. Почти като в Родопите 😉
За финал отидохме изморени и доста гладни в един ресторант в Бояна, който се оказа доста добър и хубаво се наядохме. След което се прибрахме в Пловдив, където за първи път се оказа по-кофти време от колкото в София. Валеше някакъв ситен дъжд, мъгла … а в София през целия ден на разходката беше чудесно време.
10 октомври 2009 – изложба и концерт
Хубавия ден за съкровища продължи с хубави неща и в цивилизацията. Първо отидох на откриването на изложбата в Баня Старинна, която стана известна със скандала с Черни, което май донесе допълнителна реклама, защото около Банята имаше много хора и много полиция. Изложбата “Отражения от бъдещето” си е доста голяма и аз за малкото време, което успях да й отделя само минах набързо от всякъде. Трябва пак да я посетя някой ден този месец.
От Бяна старинна бързах да си тръгна, защото трябваше да се прибера, да си оставя колата и в 8 да бъда отново на центъра за концерта на Billy Cobham. Концертната зала беше препълнена – едвам влезнахме. Аз лично очаквах да гледам как Били ще ме разцепи от бързина с барабаните за втори път, но всъщност се оказа, че основната фигура на вечерта е Теодосий Спасов, а другите са “просто” гост-музиканти. Като цяло свириха доста лежерни неща, които все пак ми харесаха. Пианистката за мен си беше върха за вечерта, и дори по-късно в Петното я поздравих, а китаристката на всички ни стана топ 1 по красота 🙂 Били все пак към края удари едно соло 🙂
Както вече разбрахте вечерта завърших в Петното, където традиционно всяка вечер музикантите от Пловдивските джаз вечери си правят jam session. Така беше и тази вечер, но Били излезна само веднъж и то не за много дълго, след което си тръгна. Това беше добър повод да се прибера по навреме, защото ми изникна едно предложение сутринта да ходим до Одрин, на което аз не можах да откажа. За това в следващия пост.
Разходка над Храбрино
Вчера по някое време разбрах, че тази работна събота, всъщност няма да работя. Реших да се наспя и днес като се събудих към 12, видях какво слънце е навън и реших, че ще е грехота да не отида някъде. Изпратих един SMS на Маги и веднага заформихме дружинката с Вили и Бояна. Решихме да отидем на скалите над Храбрино и да се радваме на хубавото време. Така и направихме, а времето беше дори повече от хубаво … в смисъл дори по-топло от колкото си го представях. По пътя видяхме едно лозе, което за плашила имаше плюшени играчки – много брутално провесени. Иначе отгоре на скалите беше перфектно, излегнахме се и почти заспахме. Много приятен есенен ден. Само за разходка като тази.
След като се върнахме в Пловдив отидохме на един концерт на Ирански мистични песни (или нещо подобно). Беше доста интересно, като всичките им инструменти бяха много странни. Като цяло звучеше много странно. Не бях слушал подобна музика до сега.
След концерта и Тишо се присъедини към нас и завършихме вечерта на бира в парка. Дано да има още такива хубави есенни дни за разходки, лежене по полянки и вечери в парка.
Чудеса се случват … и Spirit of Burgas 2009
До миналия четвъртък си мислех, че въобще няма да ходя на Spirit of Burgas, защото повечето ми приятели се отказаха по една или друга причина. В четвъртък след дълго чудене между ходене на Мусала или на Патън, везните наклониха в полза на Бургас и си купих билет само за петък за Faith No More. Реших, че дори и сам ще ходя ! Нямах никакви други планове за останалия уикенд. В петък сутринта, точно след като си включих телефона, ми се обади Пухи, че Стринето му е предложила два тридневни билета за Spirit, всеки за по 20 лева от хора, които няма да могат да дойдат. Аз дори успях (отново благодарение на Стринето) да си продам моя еднодневен билет, и така отидох на работа в петък, с мисълта, че трябва до вечерта да стигна до Бургас, където ще прекарам следващите три дни. Сега само някой да каже, че не се случват чудеса – да ти попадне билет за фестивал, на който много искаш да отидеш, и то в деня на фестивала и то на символична цена си е истинско чудо !
Така без каквито и да е други планове за уикенда (от рода, на къде ще спим, какво ще правим през деня …) към 16 часа с Пухи потеглихме към Бургас. По пътя дори си взехме стопаджия, който се оказа почти познат (общи познати) и също беше за фестивала. Ние вече яко подгрявахме колата с Faith No More.
Пристигнахме в Бургас към 8 вечерта. Намерихме се с Гергана в една кръчма точно пред входа на фестивала, където тълпата се трупаше все повече и повече. Междувременно се видяхме и с Петя и Краси, които току що идваха от Кара Дере и бяха попаднали директно в тази навалица. А хората наистина бяха брутално много. Когато най-сетне се наканихмне да влизаме ни отне 20 минути блъскане с хора. Организаторите определено не бяха подготвени за толкова много хора. Дори не ни раздадоха гривнички, а гледаха да пропускат колкото може по-бързо хората. Вътре държиш другарчето си за ръка, защото иначе рискуваш много минути мобилни разговори, за да се намерите. Ние влезнахме някъде към края на изпълнението на Panican Whyasker, и малко преди Faith, който излязоха само с 10 минути закъснение от обявеното в програмата.
Faith No More бяха невероятни. Тези дори и на пръв поглед чичета успяха да ни разцепят !!! Просто няма какво да обяснявам – който беше знае, който не, дано от снимките и клипчетата в интернет успее да почувства поне малко атмосферата.
След Faith No More отидохме на Jack Daniel’s сцената, където единствената група, която ставаше за гледане след Патън беше Babyface Clan. На LTJ Bukem имаше хора, които се кефиха, на на мен въобще не ми беше такова настроението. След като свършиха Babyface на/пред сцената пуснаха “Always look at bright side of life” от Monty Python, което много ни накефи ! Толкова добре ни беше, че решихме, че ни стига за тази вечер и излязохме от фестивала.
Решихме да си намерим нещо за ядене и първоначалното ни убеждение, че Бургас все пак е крайморски град и сега е сезон … т.е. ще има храна по всяко време на денонощието се оказа грешно ! Стигнахме чак до гарата, и се оказа, че има много малко места за ядене, а където имаше вече беше препълнено с хора. Така дори малко се поизнервихме, но след по две кренвиршки си взехме чувалите и шалтета и отидохме на плажа. Часът вече беше към 6:00 и на съседния плаж до фестивала вече се беше образувало едно голямо variety of sleeping people. И ние се настанихме там. От главната сцена се чуваха неземните звуци на Cooh и Ogonek, ние си отворихме бутилка мастика, но всъщност бързо заспахме.
Към 9 на плажа вече не се стоеше от жега и ние тръгнахме да търсим сянката. Така се озовахме в едно заведение на морската градина, където нямаше шкембе и супи, но изпихме по една бира. Последва още едно такова заведение със същия сценарии. За третото вече използвахме жокер “обади се на приятел”. Общо взето цяла събота през деня изкарахме от кръчма на кръчма. Направихме класическото да седнеш някъде на обяд и преди да довършите питиетата да си поръчате и вечеря 🙂 Видяхме толкова хора по тези заведения а и доста пийнахме. Аз към 6-7 реших да отида до колата да дремна малко преди втората вечер на фестивала. Аспарух добре си поспа на заведението.
Втората вечер на Spirit също беше доста силна. Този път влезнахме по на време, хората бяха чувствително по-малко и като цяло беше по-добре. Вече ни сложиха гривнички и ние с Пухи се успокоихме, че ще имаме. Започнахме със Сепуко 6 на Jack Daniel’s сцената. Пухи дори успя да хване един от дисковете, които разхвърляха накрая. След Сепуко се пренесохме на основната сцена за De-Phazz, които ги гледам за втори път на живо и принципно много им се кефя. Дори мисля, че ми харесаха повече от основната група тази вечер – Fun Lovin’ Criminals. Освен това и доста закъсняха, което не е много типично за фестивали, но в България явно става. Между двете групи успях да отскоча отново до Jack Daniel’s сцената да видя финала на изпълнението на група Млък!, на които малко странно, но съм им фен.
След Fun Lovin’ отново се понесохме към Jack 🙂 Там по програма бяха Светльо and the Legends а след това Черно Фередже. Пухи и Гергана по едно време си тръгнаха от там, но аз останах и пях до края на Черно Фередже (които са си взели барабанист). След финала отново имаше Monty Python, но нещо взе да ми се повтаря и този път не можаха да ме изненада толкова приятно.
За финал на вечерта ни беше Surmata Harry на сцената “На тъмно”. Аз помислих, че съм го изпуснал, но хванах поне половината му представяне. Общо взето ми хареса – не престана на намила, докато не трябваше да се качат други хора на сцената. А около сцената се случваха интересни срещи 😉 Аз най-случайно видях Цецката. След това пообиколих да видя какво става по другите сцени. Имаше сцени до които не бях ходил до сега и огледах като цяло фестивала. Гергана се беше заприказвала с едни познати бармани на един бар и дори когато всичко свърши, ние останахме на бара. Вече стана светло, дойдоха една хайка хора и почистиха целия плаж от боклуци, а ние все още бяхме на бара. Някъде към 7:30 аз казах, че отивам да спя в колата (за плажа вече и дума не можеше да става). За малко да не ме пуснат да изляза, а Гергана по-късно каза, че на нея й е било още по трудно и е трябвало да търси някакъв авариен изход, заради глупавата причина, че просто не те пускат да излезеш ! Казват – с тази гривна не можеш да излезеш от тук и това е !
Така неделята започна с опит за спане в колата, където поне беше сянка, но по някое време си стана топло и аз се пренесох на една пейка в парка с книжка в ръка. След като се събрахме към обяд решихме да отидем някъде да изядем по една супа с бира. Като цяло бяхме недоспали, а аз трябваше да изтрезнявам и да се подготвям за шофира обратно до Пловдив през нощта. Така следобеда го изкарахме излегнати на един спален чувал в морската градина. Чак докато стана време отново за фестивал.
Третата вечер си беше най-слабата и освен това въобще не ни беше по вкуса. Изгледахме Hyperqube, които са наистина много интересна банда и на живо са много добре. Останалите групи от Jack Daniel’s сцената за вечерта не ни се нравиха. Отидохме На Тъмно, където нещо го избиха прекалено много на чалга. Salsa-та по принцип не ни беше оферта. На Blues и Go Dutch сцените така и не изгледах нищо. На основната сцена Clawfinger закъсняха с повече от половин час, ние им изгледахме първите 2-3 парчета и нещо ни отказаха. Разходихме се и до Dub сценичката, но след като и там имаше отчайващо малко хора, решихме, че ще е най-добре да си тръгваме към Пловдив. Малко след 23 часа си тръгнахме от Spirit of Burgas 2009.
Една от причините да се навия да отида на фестивала, макар и сам, беше да видя как се организира подобно събитие в България. Като цяло от организацията съм раздвоен – първоначално много ми допадна как беше направена програмата, която като времена си е почти перфектна (ако се спазваше малко по-стриктно човек може да изгледа доста групи). Негативно впечатление на организацията ми направи първата вечер, когато си пролича, че един вход с 4-5 лентички за преминаване на хора е малко, за всички желаещи (все пак за следващите два дни си беше ОК). Палатковия лагер беше ужасен и аз не бих си платил за него. Палатките, осигурени от Tuborg, бяха черни и на този плаж, не ми се мисли как е било вътре през деня. Въпреки всичко като – евала на организаторите ! Все пак друг подобен фестивал няма в България и заслужават поздравления.
Лично за мен усещането на целия фестивал беше неповторимо. Изпитахме от всичко по много и до крайности ! Но на фестивал, като на фестивал ! 🙂 Объркваш си тотално режима и живота и за няколко дена си съвсем друг. Точно това, което не се забравя.
Park Live Fest ’09
Както пишеше в “Една седмциа в София”: “най-сетне адекватен музикален фестивал в България! И никакъв Глен Хюз!”. Много съм щастлив, че преживях трите дена на Park Live Fest ’09.
След много чудения кой ще ходи и кой няма, в крайна сметка потеглихме 5 човека в четвъртък за София. Уж тръгнахме сравнително на време, но докато стигнем, докато оставим колата пред блока на Дина (Динчеее, благодарим за гостоприемството !!!), докато се натуткаме, докато стигнем до фестивала пеша, си стана 19:30 (а началото беше обявено за 17 часа). Бяхме изпуснали само R.O.B.T.F., a на сцената се вихреше Pilooski. Пред сцената имаше само един човек и ни е решихме да се слеем с тълпата 🙂 Останалите посетители просто си стояха кротко на тревата. Постепенно започна да се запълва с хора. На Nasekomix вече имаше, а за Little Dragon бяха дошли почти всички, които бяха намислили да присъстват този ден. Все пак беше четвъртък и е нормално хората да дойдат след работа.
Трики. За втори път гледам Трики на живо (след Букурещ миналата есен). Този път ми се стори дори още по-хубаво ! Все пак не беше в зала със седалки, а на open-air фестивал. Дори мога да кажа, че като изживяване, това беше най-якия концерт на който съм бил ! Просто ми мина като един миг. Не знам нито колко време продължи, нито кои точно песни изпълни. Този път дори пя повече от Букурещ, където основно свиваше. По едно време дори Трики се появи някъде сред публиката, и мина покрай нас. А ние бяхме неизменно най-отпред (общо взето и трите дена бяхме там). Накрая отново завърши с Ace of spades, и отново публиката беше подканена да се качи на сцената. Невероятно изживяване ! Този път обаче охрана по едно време спря да се качват повече хора. За тази част от фестивала питайте Пухи, ако вече не Ви е разказал, как са станали близки с Трики на една сцена 😉
С Трики завърши първия невероятен ден на ParkLive. Нямахме билети за Ялта (то не сме и искали), и за наше си afterparty отидохме в Лодки. До сега не бях ходил там, но ми се стори чудесно място на открито, евтинко и съвсем непретенциозно … точно като за нас 🙂 Танцувахме си, пийвахме си … докато се скапахме и се прибрахме да спим.
В петък сутринта всичките ни жени ни напуснаха 🙂 Надя и Дорето ги закарах рано-рано да си хванат стопа за Пловдив, Динчето отиде на работа, след което също се прибираше директно за Пловдив, а ние останахме трима мъже в апартамента. Както се изрази Йонов – като кубински студенти в западна Европа. Цял ден мързелувахме. Аз само успях да се видя със сестра ми, а Пухи сготви един винен кебаб (само че с пилешко, вместо със свинско, защото такова имаше в магазина, и с бяло вино, вместо червено, защото все пак е лято).
Когато най-накрая отидохме на втория ден на ParkLive вече звучаха Карандила. Бяхме изпуснали Карандила джуниър. По едно време на пулта се качи DJ Lord, който ни забавляваше с разни … а май и той се забваляваше да миксира разни комерсиални хитове 🙂 По едно друго време на сцената отново се качиха Карандила, а на заден план, DJ Lord продължаваше да пуска бийтове ! Хубаво шоу се получи – създаде настроение.
Втория ден всъщност лично мен най-слабо ме вълнуваше от към любими артисти и използвах времето да се видя с много познати от Пловдив. Дори прекарахме едно известно време в игра на фризби 🙂 Особено Ruth & Unlimited нещо не успяха да ме впечатлят и да прекъснат фризбито. Все пак за Roots Manuva дойдоха доста хора, а и ние се придвижихме пред сцената. Дори си вкарахме нови лафове: “Are you reggae ?”, “Are you reggae enought for me?” 🙂 Всъщност си тръгнахме малко преди същинския финал на Roots Manuva и отново завършихме в Лодки, където се видяхме с Цецката.
Последния ден на фестивала беше обявен с начален час 15:00, и ние въпреки голямата жега едвам успяхме да стигнем в 16:30. Това беше и точния час на началото, когато Gaz Cobain от Future Sound Of London се качи на сцената. Чудесна музика … за afterparty … не за подгряване ! А на открито нямаше какво да ни се подгрява – през пет минути отивахме на един маркуч с вода се плискаме за разхлаждане.
Phuture Шок ги очаквах с голям интерес, но леко ме разочароваха с краткото си изпълнение и най-вече с факта, че не ни изпяха “you seem to know” 🙂 Пяха само нови неща.
След тях, въпреки, че ги нямаше в програмата на основната сцена, се появиха Gilles Peterson & Michael Rütten, който направиха едно кратко сетче 🙂 и представиха следващата банда.
Crazy P(enis) определено са откритието ми на фестивала. Тази шармантна дама и двамата DJ-и просто ни разказаха играта от кеф ! Много пленителни хора. Не ни оставиха да скучаем.
Plaid започнаха и малко след това заваля дъжда (който е бил в София по това време, знае за какъв дъжд говоря). Дъжд, който вместо да разгони хората, всъщност събра всички пред сцената и хората започнаха да се кефят и скачат още повече. Общо взето никой не обърна внимание на дъжда и той се намуси и си тръгна 🙂 още преди Plaid да свършат.
За финал на всичко бяха Lamb. Въпреки техническите проблеми и закъснението бяха невероятни ! Andy просто кипеше – скачаше, миксираше, блъскаше барабаните, скачаше в публиката … Много хора просто плачеха, след като приключиха. Въпреки двата биса по някое време просто се наложи да си тръгнат. Аз едвам се прибрах до квартирата на Динчето. Краката ми бяха скапани и всички стълби ми се струваха непреодолими. Добре че работеше асансьора, защото до седемнадесетия етаж нямаше да се кача – тогава бих предпочел да спя отпред на пейката.
И така всичко свърши … трите дена които просто минаха като миг а мен. Когато пристигнахме в Пловдив с Йонов просто си казахме, че все едно преди малко сме тръгнали за фестивала. Чудесно беше !
Въпреки, че като музика на фестивала мога да му дам 10 от 10, мисля да изложа и какво не ми хареса в него … главно като организация. Надявам се да е градивна критика:
- Гривничките ! Просто трябваше да са по-издръжливи. И по-хубави ! Моята още на втория ден се изтърка, а на третия се скъса. Някак си на магия я бях задържал за да мога да влезна без проблеми, след това просто я махнах.
- Началното време ! Не можеш да очакваш посред лято, концертите да започват в 15 часа. Първо е жега, второ е светло до 21 часа. Трето края в 23 също е неприемлив за мен (Ялта я изключвам – аз очаквам фестивал на открито). Ако толкова не може да се уреди музика до малките часове (според законите), просто трябва да се направи извън града … и тук идваме до третия проблем
- Палатков лагер. Винаги съм си представял, че големите фестивали задължително имат места за палатки и хората просто живеят няколко дена с фестивала.
Не че аз не живях ! Много яко беше !
Трябва да се случват и хубави неща в живота.
п.с. снимки има ето тук.
19 – 25 май 2009
Няколко човека вече ме питаха какво става с мен и защо не съм писал от толкова време. Ето в един пост всичко, от миналата седмица
Mariann
Във вторник ми дойде една гостенка от couchsurfing – Mariann. Тя всъщност първо беше при сестра ми в София, и след това реши да види и Пловдив и естествено дойде при мен 🙂 Взехме вече да си препращаме “сърфисти” 🙂 Така две вечери бях с нея. Първата я заведох на запой в парка, а втората по нощния живот в Конюшните и Петното. Мариан е чудесна компания и честно казано от нея научих много повече неща за Швейцария, от колкото когато бях там за един ден. Едната вечер точно си говорихме че почти всички мацки от компанията ни са в Милано, Париж и Барселона, а ние си имахме Швейцарка.
21 май 2009
В четвъртък вечерта бях на семеен имен ден и пак ми беше запълнена вечерта.
Ревю, Контрол Хиподил
Петък вечерта бях на концерта “Веднъж завинаги” или Времето минава ние не”. Общо взето от Пловдив никой не се нави да дойде с мен, но на място срещнах много познати – Стринето и Ники (които ме приютиха за вечерта), Пейо, Цецката (с който прекарахме почти целия концерт), Таня – Чашата чай (с която най-сетне се запознах на живо), Гергана … и разни други бай Хуйевци. А за концерт какво да кажа – незабравимо и неповторимо ! Започнаха Ревю и Милена (предварително май не се знаеше в какъв ред ще бъдат, а и аз не мога да определя нито една от групите за headliner). Определено групата, която бях слушал най-много – добре ни загряха (въпреки че вече си беше горещо в залата). Пяха точно един час и (почти) веднага след това на сцената излязоха Контрол. Тук вече стана страшно ! … горещо. Всички (главно мъжете де 😛 ) бяхме голи до кръста. Имаше хит след хит, яко скачане и пеене на всички в залата. За финал останаха Хиподил и аз се надявах на Светльо просто да ни довърши, но останах малко разочарован. Дори сценичното му поведение не беше беше каквото очаквах. А и за финал на концерта трябваше да ни разбият с по-бързички песни ми се струва. Не че песните които изпяха не бяха добри, но и пропуснаха доста, които си мисля, че бяха подходящи и след концерта, дори феновете си ги пяха. Все пак направиха два биса, което беше добре и проявиха уважение към публиката, която не спираше да настоява за още. Моята тайна мечта за обща песен на трите групи накрая не се осъществи.
23 май 2009
След петъчния концерт ходихме на някакъв бар, след което пренощувах при Стринето. Сутринта дори й обяснявах, че има чудно легло за couchsurfing 🙂 Идеята ми да се махна колкото може по-бързо от София не се осъществи и се прибрах в Пловдив чак към 7 вечерта. У нас вече се беше напълнило с роднини, дошли за неделния абитуриентски бал на Ицо (не, не моя 🙂 – моят беше преди няколко години 😉 ). За мен нямаше място и се уредих да спя при Таня и Пухи. Вечерта започнах в Таксим-а, където най-сетне се видях със Спастнята на по бира, че не бяхме се виждали от преди пътешествието ми. След това отидох в Петното. Там Пухи добре ни забавляваше. Елица ни изненада, като изведнъж се появи от Франция. В крайна сметка с изненада установих, че деня толкова е пораснал, че докато затвори Петното и навън вече е светло. Моткахме се по главната, ядохме дюнери, разни други неща правехме … като цяло почти като абитуриент си легнах в 6:30 (и то защото избързахме с Вилито). Поспах три часа, защото в 10 трябваше да тръгваме за Зелениково.
24 май 2009
24-ти май беше тежък (колко двусмислено се получи). На обяд бях на годишнина на чичо ми в Зелениково, а вечерта на абитуриентски бал на братовчед ми в Пловдив. Целия ден беше отреден за ядене и пиене, а аз бях шофьор и на двете събития. Добре че след запоя и липсата на сън от предишната нощ, много и не ми се мислеше за алкохол. Видях се с толкова роднини за един ден. С някой от най-малките членове, дори се видяхме за първи път 🙂 Иначе вечерта бала беше с усещането на сватба – главно заради DJ-а, който редуваше хора, чалга и диско. Изтраях го някак си.
25 май 2009
Нощта след бала спах в един съседи в блока. Така общо взето от три нощи не съм си спал леглото, а все на различни места. Днес си бях работа, и дори половината ден бях на командировка. Както се изразих в един разговор с Пухи – бях в рая, т.е. завода за мента и мастика на Винпром Пещера 🙂
И така цяла седмица почти не бях сядал на компютъра, а какво остава да пиша нещо тук. Чак сега започвам да разглеждам какво се е случило по блогове, пощи и т.н. Не съм ви забравил – просто нямах време.
With a black фередже … оле !
Черно Фередже в Гепи направиха страхотен концерт ! Всички които не дойдоха могат да съжаляват. Изпяха всички яки песни. Май за първи път (от трите пъти, когато съм ги гледал на живо) изпълниха всичките ми любими песни 🙂 Оле !
И едно допълнение извън темата. След Гепи минах през Петното, където Жорето и Ники правеха караокето. Добре си поговорихме с Жоро, и с радост установих, че неговия 9″ Acer Aspire One (еквивалент на моето Eee PC) съвсем нормално движеше цялото караоке, след като “нормалния” лаптоп се е скапал изведнъж. Това за всички, които твърдят, че мини-компютрите не ставали за нищо 😛