Точно си мислех тези дни да пиша за края на една епоха – Таня и Аспарух напуснаха квартирата на П. Д. Петков, място на толкова много събирания и срещи, а снощи се случи една друга новина – Елена роди момченце ! Браво, Елена, машала, Йонов !!!
Знам че двете неща нямат нищо общо, но успях да ги събера в едно изречение 🙂 Ай, наздраве !
Бавно, но сигурно започва да се усеща пролетта. Въпреки, че по планините все още има сняг (и слава Богу за това), температурите са около нулата, но все пак деня започна да расте и взех да се хващам че все повече пътувам и по-често излизам извън града. Снощи съвсем случайно отскочих до Пазарджик за парти на Пухи в “Бар Без Име”. Днес бях до Зелениково, Брезово и Чоба. Миналата неделя най-сетне успяхме да отидем до Бойково, след тежката зима, но до там все още трудно се стига – има доста сняг и лед. А преди Добринище и Банско си направих един чудесен уикенд на Мандрица. Вярно това беше преди 2 седмици, но си струва да се спомене. С Вили се разходихме до вила Армира, след това до кръста над Ивайловград, от където имаше чудесна гледка. Не бях ходил там до сега. На връщане към Мандрица спрях в квартал Лъджа, където имаше кукери, така че и тази година присъствах на кукерски празници. Посетихме и още две места в околността, покрай които съм минавал стотици пъти, но така и не съм се отбивал – могилата край Одринци (Където няма нищо всъщност) и църквата “Св. Атанасий” в село Белополяне. Снимки от тогава може да видите в Нашите Снимки.
Хмм (dafaq I wrote) … какво исках да кажа със всичко това. Май нищо … просто да си го запиша. Иначе ми е много хубаво 🙂
Както забелязвате, ако четете през browser, блога ми вече има нов изглед ! Старият вече ми беше поомръзнал, а и направи доста годинки. Все се канех да си сменя темата, пробвах най-различни (в preview режим), все отлагах по една или друга причина. Старата, честно казано, малко ми беше утесняла вече с тези широки монитори. В крайна сметка реших че последната тема, която идва по подразбиране с WordPress (Twenty Eleven) си е идеална и ми върши работа. Въпреки това и нея доста време отлагах да я активирам, уж с идеята да подменя стандартните снимки с мои. Сега реших просто да го направя, за да имам още по-голям стимул да изрежа разни мои снимки. До тогава ще гледате „фабричните“ 🙂 Не знам дали ще си играя да я превеждам на български – може би да, може би не ?!? В този ред на мисли няма ли превод на темите на WordPress ?? Или аз нещо не го намирам в настройките.
Още в предишния пост се оплаках, че тази година има много сняг, но пак си намираме извинения да не ходим. Аз принципно съм навит, но нещо не мога да намеря съмишленици. Особено след като Ели е с гипсиран крак. Миналия уикенд го пропуснах, този вече бях решен да ходя. Отново започна едно търсене на хора, едно звънене. В петък вечерта към 22 часа, докато бях на couchsurfing среща, се чух с Юли и уж го навих сутринта да ходим, но тази сутрин 10 минути преди уговорката ми се обади, че се отказва, заради студеното време. Вярно че беше -10 в момента, но според прогнозите, това щеше да е най-топлия ден за следващите 10 дни. Освен това слънчев, без вятър и без валежи. Да не говорим, че официално го дават, че има 245cm сняг на Пампорово. В крайна сметка не издържах и отидох сам. И беше много хубаво – чудесен сняг, чудесни писти ! За първи път тази година (а може би от миналата) въобще не исках да свършва. Преди или ще се уморя, или ще замръзне всичко, или няма да има сняг … и дори си тръгвах преди 16:30 (когато спират лифтовете). Днес, въпреки че слънцето не успя да пробие облаците, карането беше супер. Имаше и доста хора, но аз отново карах основно към Стойките, където са по-малко, а 6-седалковия лифт не оставя да се образуват опашки, както на останалите.
Искам да споделя още нещо – днес си тествах новите дрехи, които си купих с изключителната финансова инжекция за рождения ми от приятелите ми, която беше конкретно за закупуване на нов сноуборд панталон. Аз с парите успях да си взема не само гащиризон (каквото бях запланувал) но и ново яке … и двете на промоция от Kenvelo. Знам че не е някаква специализирана марка за екипировка и не очаквах много, но и двете изглеждат много добре. И най-важното – днес показаха, че са много топли и сухи. Въобще не изпитах никакъв студ. И може да прозвучи грубо, но за първи път от много време гащите не ми бяха мокри и замръзнали, като си тръгвах от пистите. С други думи – благодаря Ви, подаръците са чудесни !
Днес стана ясно, че поне временно, ще бъдат блокирани проучванията и добива на шистов газ по метода хидравличен удар. По принцип е хубава новина, но има уловка – мораториума е безсрочен и временен, т.е. не е ясно кога нашето правителство ще си промени пак мнението. След този малък успех е време за един дори още по-голям протест – този срещу американския закон против “online пиратството”, известен още като SOPA (Stop Online Piracy Act). Ако се чудите как един американски (проекто)закон ви засяга – Йовко го е обяснил добре. А за да добиете представа колко голяма е бедата, може да съдите по това че утре (18-ти януари) цялата английска версия на Wikipedia ще спре в знак на протест. Така ще постъпят още много сайтове по света. Моя блог също ще спре между 8 и 20 часа.
p.s. ако имате WordPress site и искате да се включите в протеста – вижте този plugin.
Този уикенд по зимните ни курорти имаше по 180-200cm сняг и въпреки това не бях на сноуборд. Спряха ме прогнозите за супер рязко разваляне на времето в събота след почти пролетния петък. Така нямах нямах особен план за уикенда.
След като си бях в Пловдив, реших в събота да отида на протеста против добива на шистов газ по метода хидравличен удар. Наистина една кауза, която смятам че има нужда да се защитава. Протеста мина добре – имаше доста хора, но можеше и много повече. Всички бяха само млади хора и, макар и бегло някои, може би познавах повече от половината – т.е. всички обичайни заподозрени. Все пак по-добре от нищо. Уж е имало положителни изказвания от политиците след протестите в цяла България и извън нея, но ще видим. Няма вече кой да вярва на обещания на политици.
След протеста изскочи едно предложение да ходим на хижа – ей така просто Вили и Радка бяха избрали една в интернет, не много далече от Пловдив, бяха звъннали да проверят дали работи, има места, как е пътя и т.н. и веднага събираха хора. В крайна сметка се събрахме само 4 човека, но решихме да ходим. Хижата беше „Добра вода“ над село Дебращица, Пазарджишко. Въпреки, че е само на 55 km от Пловдив, си е в планината и все още имаше доста сняг. Пътят е асфалтов и се стигна бързо и лесно. Хижата е доста голяма, но сега нямаше почти никой. Хижарите са готини и дават на разположение цялата кухня и посуда, т.е. само си носите продукти и се забавлявате. Проблема сега беше, че като няма хора, не се отопляваше цялата, а само ни дадоха един радиатор в стаята, който не вършеше никаква работа. За друг път ще знаем, да си носим една „духалка“ за всеки случай 🙂 Като изключим това, което разбира се не е малко посред зима, всичко останало си беше ОК. В неделя сутринта си направих една разходка из околността. Всичко беше много красиво и снежно. Времето беше слънчево, ясно и тихо – точно обратното на това, което предричаха синоптиците ! За момент ме хвана яд, но от друга страна и спонтанно ходене на хижа също не е за изпускане.
В края на миналата година не ми остана време да направя равносметка на изминаващата година, но сега, въпреки че е малко късно, ето кратко обобщение на моята 2011-та година.
Януари:
– посрещнахме новата година в Мандрица (за поредна година). Този път имаше и хубава разходка до изгубеното село Черна черква
– отидохме до София за концерт на Анимационерите
– миналата зима като цяло беше много зле от към сноуборд сезон. Почти нямаше сняг
Февруари:
– след като февруари започна супер „горещ“ решихме и си направихме една разходка до гръцкото море
– от 16-ти до 23-ти бях в Германия на гости на Анито
– купих си смартфон на старо
Март:
– почти нищо не съм си записал за март – бях на Песпонеделник, един teambuilding в Девин, съчетан със сноуборд (последния за сезона) и малко кино и театри
Април:
– започна с голямото пътешествие из Албания
– бях на поредния концерт на Kultur Shock
– един уикенд на хижа Гургулица
– на Великден се случи чудесен детски празник в Мандрица
Май:
– една неделя до Велико Търново
– един уикенд на Чатъма (Голям Беглик)
– голямо северозападно пътешествие около Горна бела речка. Посетих Вършец, Клисурски манастир, Темна дупка, Лакатник (и гарата и селото) , Леденика, Черепишки манастир, Своге … въобще целия квадрант номер 13
Юни:
– един уикенд на Върховръх
– оженихме Иван и Елена (поне официалната част)
– бях на почти проваления фестивал Elevation
Юли:
– *чудесен* джулай на Кара Дере
– веселата част от сватбата на Иван и Елена – 3 дена яли, пили и се веселили на Кольо Мариново
– едно изследване на плажовете около Инеада, Турция
Август:
– втория световен форум в Мандрица
– традиционното море на Кара Дере. Този път бях само за седмица
– последваха три уикенда с музикални фестивали – Spirit of Burgas
– Беглика фест
– Нищо подобно фест
– купих си нов GPS – Garmin nuvi 3760
Септември:
– на 21-ви септември почина баща ми след дълго боледуване
Октомври:
– нямах желание да правя нищо, нито пък да пиша. Разсеях се само с един уикенд във Велико Търново
Ноември:
– уикенд на хижа Чернатица
– уикенд в Хасково
Декември:
– голямо пътешествие из Словения – част 1 и част2
– станах на 30 !
Въпреки голямата загуба на баща ми през изминалата година, смятам 2011-та за по-скоро успешна и добра година за мен. Посетих много нови места. Изпитах много нови чувства. И най-важното – завърших годината щастлив, обичащ и обичан !
снощи сънувах плаж с портокалови дървета в Гърция … на който няма да отида утре
Пътеписа ми за Инеада се радва на учудващ и за мен интерес. След като се появи в patepis.com, сега са го препечатали и в webcafe.bg . А аз дори не смятам че това е един от добрите ми пътеписи. Няма снимки и го писах на бързо между две пътувания. Имах идея да го преработвам, но така и не се случи.
От както Софито и Жоро си взеха кола, само ме подпитват няма да си взимаш нов GPS ? 🙂 Аз по принцип съм си много доволен от моето nüvi 300, което вече е доста старичко, но с нови карти си върши идеална работа. Само където вече започна да не поддържа големите карти (като на Европа например). С други думи вече се оглеждах за наследник на автомобилния ми навигатор. Разбира се логичния ми избор беше отново Garmin. Миналата седмица се загледах в една от сериите им, която ми направи голямо впечатление още при първото им представяне в Engadget. Именно уникалния дизайн на 37xx серията. Така миналата седмица изчетох доста ревюта, доста видеа … и междувременно видях че в amazon.co.uk е на промоция с над 30% отстъпка (няколко дена по-късно разбра и защо е промоцията – garmin представиха новите си серии навигатори). Всъщност миналата седмица да се чете по-миналата … та по-миналия петък си поръчах един Garmin nüvi 3760t.
Още в петък е пристигнал, но чак днес отидох да си го взема от пощата (така и не разбрах защо не ми го докараха до вратата, но явно за толкова съм си платил). Първото ми впечатление, както и на много други, е че по-скоро прилича на модерен смартфон, отколкото на GPS. С един голям дисплей (4,3″), хубава резолюция (800×480 px) и пълен със сумати екстри (като Lane assist, Junction view, ecoRoute, trafficTrends, Bluetooth …) . И въпреки това без нищо излишно – точно на това се кефя на garmin-ите че са си само GPS и нищо повече. Току що разбрах, че вече са „оправили“ досадната подробност, че файловете с имената на картите трябва да бъдат точно определени, т.е. вече мога да си слагам толкова карти, колкото мога да побера. 🙂 Единствената забележка по спецификацията е че живота на батерията е „до 4 часа“ (т.е. на практика очаквам доста по-малко) 🙁 Все пак nüvi серията е предвидена основно за използване в автомобил. Въпреки, че 3760 поддържа картите от серията cityXplorer, които са за пешеходци и навигира използвайки обществен транспорт.
Като цяло да ми е честито и дано ме води до много нови места безаварийно !