Category Archives: Разни

Баба Марта и трети март

Разни

Темата е малко несъвместима, но все пак честит национален празник на всички българи !!! Аз по ирония  на съдбата посрещам трети март в Турция.

За Баба Марта всъщност се радвам, че не бях в България и изпуснах целия спам с мартениците. Утре като върна си знам, че тези които наистина искат да ми пожелаят здраве и успех чрез  мартеница, ще го направят, а  за останалите – няма нужда. Наистина е твърде пресилена цялата работа да връзваш цял ден на познати и непознати мартеници, като единствената причина  е само защото е 1-ви март.

Турски ресторант

Пътешествия, Разни, , , ,

Тази вечер с колегите в Истанбул решихме да отидем в Iskender. Първо ми го представиха като турския McDonald’s. Представих си го като някаква екзотична смесица между fast food и мазни, люти турски манджи. Хем е така, хем не е. Екзотичен да – по ориенталски му. Fast – особено персонала ! Постоянно всички тичаха наоколо. Още седнахме и докато ни намерят нещо като меню с картинки, вече на масата имаше салата, вода, хляб (един такъв като питки за дюнери, не му знам името) … и още няколко неща, на които също не знам името. През цялото време се скъсаха да ни сменят чиниите и приборите на всяка смяна на ястието. Извадиш ли цигара, веднага от въздуха се появява огънче. Въобще лудница. Не бях попадал в подобен ресторант досега. Казаха, че това било нормално за традиционните турски ресторанти и съм доволен, че го видях. Поръчахме си сметката – дойде едно тефтерче (както и при българските сметки), като вътре имаше само едно чисто бяло листче на което пишеше “40”. Нищо повече ! Докато плащахме дойде една чиния с турски сладости, на които трудно се устоява, дори след чоп кебаб. Минутка по-късно дойде и по един турски чай за всеки ! Страшна работа Ви казвам. Това няма да го забравя.

допълнение: забравих да спомена, че на тръгване на вратата ни измиха/поляха ръцете с някаква течност с мирис на лимон.

допълнение 2: следващите две вечери също бяхме там

Размисли

Лични, Работа, Разни, Учение

Преди години (разбирайте края на техникума и началото в университета) се занимавах доста с компютри, Линукс, мрежи, програмиране … все за удоволствие. По същото време учих електроника. Сега се занимавам с електроника (дори професионално) , а в същото време уча (като магистратура) за мрежи, програмиране, софтуерни технологии. Напоследък се зачудих защо така нещата нещо ми се разминаха във времето ? Дори нещата които ми говорят на лекции понякога ми се струват смешни (няма да давам примери). Аз ли знам повече ? Не. Наистина ли сам човек може да научи повече ? Да ходя ли на лекции ? Едно е сигурно – не трябва да се спира да се учи. Последния път като бях на лекции изчетох сумати страници в уикипедия. Нямаше нищо общо с лекцията, но пак си е знание. Напоследък отново се занимавам с STK1000 (след като успях да го прецакам и наскоро да го оправя), където май ми се срещат двете страсти – Линукс и електрониката. Компилирам разни неща, конфигурирам други … естествено не се получават (веднага), но е интересно. Дори си го взех в къщи. А иначе работа колкото искаш …

А навън вече е почти пролет ! Едно слънчево, топло, усмихнато 🙂 Какво му трябва на човек 🙂

скоба (19 споделени любови, според тази дискусия в блога на Пухи и теорията на Бегбеде, че любовта трае три години) затварям скобата

… а и вече се чудим кога ще става отново за палатки …

Always look on the bright side of life

Музика, Разни, Филми, , ,

Some things in life are bad
They can really make you mad
Other things just make you swear and curse.
When you’re chewing on life’s gristle
Don’t grumble, give a whistle
And this’ll help things turn out for the best…

And…always look on the bright side of life…
Always look on the light side of life…

If life seems jolly rotten
There’s something you’ve forgotten
And that’s to laugh and smile and dance and sing.
When you’re feeling in the dumps
Don’t be silly chumps
Just purse your lips and whistle – that’s the thing.

And…always look on the bright side of life…
Always look on the light side of life…

For life is quite absurd
And death’s the final word
You must always face the curtain with a bow.
Forget about your sin – give the audience a grin
Enjoy it – it’s your last chance anyhow.

So always look on the bright side of death
Just before you draw your terminal breath

Life’s a piece of shit
When you look at it
Life’s a laugh and death’s a joke, it’s true.
You’ll see it’s all a show
Keep ’em laughing as you go
Just remember that the last laugh is on you.

And always look on the bright side of life…
Always look on the right side of life…
(Come on guys, cheer up!)
Always look on the bright side of life…
Always look on the bright side of life…
(Worse things happen at sea, you know.)
Always look on the bright side of life…
(I mean – what have you got to lose?)
(You know, you come from nothing – you’re going back to nothing.
What have you lost? Nothing!)
Always look on the right side of life…

Гледайте и слушайте 🙂

Още четири дена пътешествия

Пътешествия, Разни, , , , , ,

Тръгнах още в четвъртък вечерта. След работа. Петъка си го взех почивен ден, а в четвъртък беше рождения ден на Софито и аз отидох в София да празнуваме. Празнуване беше твърде силно казано, защото уговорката беше аз да съм шофьор. Бяхме в едно заведение в Студентски град, където имаше и чалга, а аз дори не можех да пия. Все пак беше четвъртък вечер и не стояхме много. Прибрахме се, пуснахме да гледаме Sweeney Todd, но аз съм заспал още в началото.

В петък станах чак на обяд. Кафе, закуска … след което следобеда беше отделен за гости на леля ми. Надвечер с Магито уж излязохме навън да снимаме, но всъщност успяхме само да купим един UV филтър за Cannon-а и да хапнем в Дон Домат (не ни хареса там).

Между другото целия ден ми се наложи да пообиколя доста места из София и GPS-а мога да кажа свърши хубава работа.

Петък вечер беше купона за рождения ден на Тишо. Мястото – яката къща на “сред село”. Получи се класически купон – от онези в които не познаваш 80% от присъстващите. Отгоре на всичко дойдоха и двама белгийци от couchsurfing. Тишо направо се разчуства когато тюленските пощи му донесоха автоматите за борд. Пих доста бира.

Събота решихме да си направим едно пътешествие. Събрахме се десет човека в две коли. Включително и двамата белгийци, които искаха да видят малки български села и да се убедят на живо, че съществуват такива места и неща, каквито били видяли някъде. Първоначално планът беше да отидем в Долно Съхране на вечеря, евентуално да разгледаме Казанлък и вечерта да отидем на клуб в Петното в Пловдив. Естествено не стана така 🙂 Първо станахме и тръгнахме късно. После по пътя другата кола се бяха спрели в село Буново да разгледат, а нас ни ходеше пък в Копривщица. Убедихме ги да отидем всички. Така кривнахме към Копривщица. Така в рамките на седмица бях два пъти там. Този път по светло 🙂 За разлика от Пловдив и София по подбалкана беше валял сняг тази седмица и всичко беше в киша, а на места се разминавахме и със снегорини. В събота обаче слънчевото време беше дошло и там, така че използвах светлината за снимки и разходка. След това хапнахме в един ресторант България, където гозбите бяха дебели, а цените тънки и добре ни се отрази 🙂

Както се очакваше стигнахме в Съхране късно и Марто каза, че не му се кара повече по тъмно. Някои от другите също казаха, че след предишната вечер на им се мисли за барове, така че по правилото, че през зимата групата не се дели, останахме да пренощуваме там. Не бяхме взели нищо за ядене и вечеряхме две купи фасул с два буркана кисели краставички. За десет човека. И се наядохме (нали написах, че се натъпкахме в Копривщица).

Белгийците изкараха една игра с карти Jungle Speed и общо взето цяла вечер сме играли на нея. Зарибихме се, а и е доста интересна и изисква доста добри реакции и наблюдателност.

Който е бил в къщата на Тишо знае какви са размерите на стаята (единствената топла) и сега си представи 10 човека как се събират да спят там. По леглата и по пода нямаше празно място от спящи хора (ако трябва да бъда точен Златна спа в студената стая, но бабата на Тишо беше при нас, така че пак сме 10 човека).

В неделя сутринта отидохме в Казанлък. Първо бяхме у Тишо, за да може белгийците да си намерят couchsurfing за следващите дни, след това отидохме на разходка из центъра. Ядохме от огромните сандвичи, отидохме до гробницата, видяхме реставрирана църква (онази с чешмата, на която водата се пуска с ключ за лампа 🙂 ) …

След Казанлък отидохме в Пловдив. Направо се почувствах като турист в собствения си град. Разходихме се малко по главната, двамата белгийци си уредиха среща с човек от couchsurfing за да останат вечерта … и останалите решиха да се връщат към София. Малко след това се прибрах в къщи. В неделя вечерта.

п.с. айде и аз се регистрирах в couchsurfing 🙂

21 януари 2008

Ежедневие, Пътешествия, Разни

Разни хора, разни … концерти

Рядко влизам в Second Life, но Спастнята все успява да ме замъкне на метълски концерт, който организират. Малко отдалече започнах 🙂 идеята ми е че в четвъртък бях на концерт на Megadeth в SecondLife, а в петък бях на DISCO парти в Петното.  В четвъртък направих малко снимки:

Megadeth tribute in Second Life

а в петък не си взех фотоапарата и ме беше много яд. Аз дори първо се чудих дали въобще ще ходя на Disco партито, а то взе че се получи яко ! Райо този път ни разби.

Замислих се за свинския ми музикален вкус и се зачудих къде имаше по-странни хора :

в Second Life:

Megadeth public

или в Петното:

Disco party

снимката е copyright на Еличката. Аз се сетих и за едни други снимки, но тя ги е скрила;)

Между другото този петък ще ходя на реален метълски концерт в Пъзела 🙂

Рожден ден ден

Честитоооо, Дарко !  Да ти е живо и здраво името ! И на теб, Ани ! 🙂 Дарков ден го отпразнувахме във Виноградец. Пак се събрахме голяма тумба хора и добре се почерпихме :*) Снимки ще има като взема и от на Магито фотото. От Никито снимките кой може да ги вземе ?

На отиване за първи път си слушах GPS-а да ме прекара от Кричим (където отидохме да вземем Таня) през Пазарджик до Виноградец. Успяхме да стигнем, така че е хубава джаджа !

Блог ъпгрейди

Разни, Свободата, Санчо...,

Тази вечер нещо го ударих на ъпгрейди на блоговете ми. Първо видях, че е излязъл нов Pixelpost 1.7 и си обнових фотоблога, а точно ей сега сложих и (не толкова) новия WordPress 2.3.2. И двете обновявания минаха абсолютно безпроблемно. За Pixelpost-а това ми беше първия upgrade, а на WordPress за първи път не ми се налага да пипам някой файл на ръка допълнително. Поздравления за авторите. Чудни продукти са !

edit: и не забравяйте да обновите до pixelpost 1.7.1 !!!

13 януари 2008

Пътешествия, Разни, Учение

Новата година си тече, а аз нямам какво да пиша тук. Нещо напоследък в този студ всичко е замръзнало на едно място и нищо не се случва. Мина ми сесията. За сега си взех изпитите. Има още един на който не му знам резултата, но поне ще е най-много един. Общо взето дори никъде не съм пътешествал. Само днес за малко отскочих до хижа Здравец 🙂 Там зимните условия за много добри. Все още съм зарибен да пробвам сноуборд – ще видя кога ще стане. И едно предупреждение – за хижа Здравец минавайте през Белащица, а не през Марково. Ние пробвахме, не успяхме и се върнахме. Хората са сложил идна табела “пътят е непроходим при зимни условия” и никой не го чисти.

Нова година на Мандрица

Пътешествия, Разни,

Трета поредна година посрещнах в Мандрица. Родното село на майка ми се харесва на всички от компанията и винаги ходим там с радост. Част от групата тръгнахме още на 29-ти декември, а останалите идваха на порции следващите два дни. Максимално бяхме 14 човека 🙂 Една хич не малка компания хора. Този път, за разлика от предишните години, не използвахме двора, а стояхме главно вътре на топло. Разбира се си правихме разходки из селото и ходихме веднъж до Сив Кладенец. За пръв път от доста време виждах Мандрица в сняг.

На връх нова година се почерпих доста добре, след което много се радвах, че не се налагаше да се връщаме на 1-ви януари. Първият ден от годината беше отделен за реанимиране и пълна почивка. Чак вечерта една попара на Йонов ме върна към живота. Телефона си го включих чак на 2-ри следобяд, когато стигнахме по места където цивилизацията (и мобилните оператори) бяха достигнали.

Връщането до Пловдив на 2-ри януари си беше направо отделна история. Тъкмо предишния ден всичко се топеше интензивно, а сутринта се събудихме с чисто нова снежна покривка. В Мандрица нямаше много сняг, но ни предупредиха, че в Пловдив и най-вече в София вече имало по 20-30 cm. Въпреки това нямаше какво да правим и тръгнахме трите коли. В планината след Ивайловград вече беше натрупало доста, не беше добре почистено и аз реших да сложа веригите (само аз имах). Да си призная с вериги се чувствах идеално в снега. Нито веднъж не усетих залитане. Дори помагах на закъсали. Първо Жоро се обърнаха и едната гума попадна в канафката и се върнах да ги изтегля. След това дадох въжето ми на едно Audi A6 да го издърпат през планината с една Niva и с хората се чакахме долу в Малко Градище да ми го върнат. Малко след това извадих още една кола, която беше изхвърчала направо в нивата покрай пътя (дори снаждахме двете въжета, защото беше далечко). След тези преживявания взеха да ме бъзикат със “спасителя в снега” и че ще ми подарят жълт буркан и табела “пътна помощ”. В Любимец ми се видя малко по разчистено и свалих веригите, но май не трябваше да го правя. Останалите пътища също не бяха почистени и съм се движил с 20-30 km/h (според новия ми GPS – средна скорост при движение – 28 km/h). Общо време с почивките – 10 часа 11 часа, направо поставих нов рекорд, след лятното ни прибиране.

Рождено-коледни-именни-новогодишни подаръци

Разни, , , , , ,

… или какво ми донесе Дядо Коледа 🙂

По желание на подаряващите, които така и не видяха какво ми подариха, ето я (все още нямам моя снимка. моята е в синьо) :

Tashev Vihren

Раницата ! Ташев Вихрен 70+10 (равно на 90 според Дарко 🙂 ) Невероятна е ! Супер е ! За връх на гъзарията има дори свирка на една на от закопчалките.

Подарък №2

Corsair Voyager

Corsair Flash Voyager 2GB. Нямах си флашка, е вече си имам 🙂 Много я хвалят по ревюта в мрежат – потърсете, ако се интересувате.

А подарък номер 3 си го направих сам:

Garmin nuvi 300

GPS Garmin nüvi 300 ! Днес си го взех и направо съм удивен колко екстри има, а е сравнително стар модел и не много висок клас. На първо пробване върши идеална работа. Ще видим скоро на по-дълъг маршрут. Взех си и пътна и off-road карта на България, така че за страната вече съм добре оборудван.

И трите подаръка всъщност си ги избрах предварително, така че момента с изненадата не беше много голям, но въпреки това съм много доволен. Естествено покрай многото празници получих и други по-малки (но по-изненадващи) подаръци, но тях няма да ги споменавам тук.

Весело посрещане на новата година 🙂 До догодина.