Category Archives: Разни

Празници безброй

Разни, , , , , ,

Дойде декември и запознаха безкрайните поводи за празнуване. Поне при мен е така. Изминалия уикенд беше напълно показателен. Започнахме в петък вечер, когато празнувахме рождения ден на Елица (Ч.Р.Д., Ели, на патерици 🙂 ). Събрахме се в квартирата на Йонов. След като миналата година “пропуснахме” да й подарим подарък, този път се опитахме да се реваншираме с двоен такъв. При нас историите с подаръците са пословични. Ели беше поканила доста хора и се получи много хубаво, докато Йонов не ни изгони към 12:30. Решихме да продължим във Фабрика. По пътя Йонов падна лошо, докато се опитваше да кара колело и се наложи да се прибере (сега все още изглежда като пребит). Аз също се прибрах почти веднага след като стигнахме във Фабриката. На другия ден установихме че за всичко това явно е виновна водката от туба, която Ели беше донесла на рождения ден. Общо взето всички имахме тежка сутрин … а и обяд и следобяд. Обаче нямаше време да ни е лошо – вечерта трябваше да сме в София на друг рожден ден. Пухи дойде по някое време през деня у нас да подбира музика за въпросния рожден ден, а аз междувременно му преинсталирах лаптопа с Ubuntu 🙂 Успяхме да тръгнем към София чак към 17:30 с изключение на геройски отпадналите Йонов и Ели (която се бил прибрала късно по светло и просто не можа да тръгне с нас).

Успяхме да паркираме точно пред Гергана до НДК, благодарение на това че синята зона не работи през уикенда, а и София е значително по-спокойна тогава. Бяхме едни от първите гости на грандиозния купон, който се получи. Както си говорихме с Пухи, Гери беше поканила всички народи от ООН и постоянно идваха и си отиваха разни хора. Беше от онзи тип купони, в които всеки не познава 80% от останалите. Дори лично чух как Гери се запознава с някакви хора с думите: “Приятно ми е, Гергана. Рожденичката” 🙂 Имаше всякакви странни индивиди … но точно това се очаква от парти у Гергана, която самата е уникален човек (ъ-ъ-ъ инопланетянин). Отдавна не бях присъствал на такъв купон. Дори накрая като решихме да си тръгваме (към Дина) точно дойдоха още познати и за малко си помислих да остана, но толкова ми се спеше и ми беше лошо, че предпочетох просто да отида да си легна. Заспах у Дина с голям кеф. Поне докато не ме събуди неспирното получаване на SMS-и и не се наложи да поработя малко в 6 сутринта.

В неделя сутринта положението в главата беше много по-добро. Събудихме се дори сравнително рано (преди 10). А неделята беше никулден. Ники беше с нас и започнахме с честитките от сутринта. Междувременно успях да се видя със сестра ми и да й дам един обектив за новия й фотоапарат (да, тя си взе, а аз все още нямам). Все пак Софито временно ми даде нейната сапунерка. След краткото гости се отправих към следващия именник у Стридето 🙂 Там така вкусно се наядохме и хубаво се наговорихме (добре обсъдихме изминалите рождени дни), че бързо бързо стана време да се прибираме към Пловдив. Само минахме да вземем Пухи от една кръчма, което се оказа не много бърза работа 😉 След като се върнахме в Пловдив решихме да завършим този уикенд в клуб Лебовски, където Ники Костиков също почерпи за именния си ден. Видяхме се с още познати и в крайна сметка се прибрах доволен и изморен от тридневния маратон по рождени и именни дни. А този месец се очертават още. В това число и моите 🙂

Veda house в Пловдив

Ежедневие, Разни, , , ,

Снощи с Маги бяхме във новата чайна в капана – Veda house. Много приятно местенце. На втория етаж има бос салон, където се ходи по мекичък дунапрен и се сяда на едни възглавници, каквито аз отдавна си търся да си намеря. А менюто предлага всевъзможни видове чай, домашни сладости … и дори май има ястия на обяд. Както вече казах много приятно място, което препоръчвам. Само да не ви пречат мантрите, които звучат постоянно 🙂

Топъл уикенд

Ежедневие, Пътешествия, Разни, , , , , , , , ,

Времето напоследък е доста приятно дори топло. Особено след като се върнах от доста по-хладна Холандия. Въпреки невероятното за края на ноември време, не отидох никъде за целия уикенд. Съботата дори я използвах да си почина и да се наспя след тридневното обикаляне из Холандия. Както ретуитнах Васил – “Прекрасен ден за проспиване”. Спах да обяд, след това посрещнах сестра ми на гарата, а целия след обяд мързелувах. Вечерта все пак се раздвижих малко на диско парти в Lebowski. Райо пускаше музика и се получи доста добре, но нещо започна доста рано (към 9 часа) и до към 12 вече повечето капнаха. Аз отидох и продължих в Петното, където след малко се появи и Райо, т.е. партито е било свършило по малко странен начин.

В неделя все пак се навихме да отидем някъде извън града. Ели ме събуди в 10 и този път сравнително бързо се организирахме. Малко след 11 вече се бяхме събрали и излизахме от града. Целта беше Брацигово. идеята дойде от Таня, която имаше 3 чувала дрехи и решихме да ги дадем на дома за деца там. Това беше и първото нещо, което направихме след като пристигнахме. Питахме къде е дома, като дори се оказа, че има два, но ние отидохме до този с по-големите деца, защото и дрехите бяха за по-големи. Доста по-добре ни посрещнаха от колкото домовете в Пловдив, където те гледат все едно им създаваш само грижи с тези дарения. Това и беше целта – наистина да се зарадват на дрешките.

Бяхме забравили да вземем Йонов с нас (не точно забравили, но това е дълга история 🙂 ) и той реши да дойде с рейс. Докато го изчакахме се разходихме из Брацигово. Аз уж бях ходил и преди, но този път видях доста повече неща, като едното беше много добре поддържана църква. Много ни хареса. След като се появи и Йонов отидохме да търсим една еко пътека малко извън града. Честно казано така и не разбрахме дали я намерихме или просто вървяхме по междуселската пътека до Розово, но все пак си направихме разходката. Минахме и през един римски мост, който беше хубав. Слънце, река, планина, приятели … какво друго му трябва на една хубава неделя 🙂

Още един уикенд в Пловдив

Ежедневие, Разни, , , ,

Времето захладня и уикендите, в който ще си стоя в къщи ще стават повече. Така беше и тази седмица, но поне имаше хубав повод – рождения ден на Яна (и на Боян). Всъщност и на двамата не им беше в събота, но бяха решили тогава да празнуват. И друга зависимост забелязвам – тази година всички родени на 19-ти октомври, които познавам (двама на брой 🙂 ), си празнуват рождените дни доста по-късно. Сега за на Яна рождения ден ни натовариха мен и Маги да отидем да й купим подаръка (поне един от всичките). Ние нещо се отплеснахме и такова обикаляне по магазини му ударихме, че чак ме заболя главата. Аз използвах случая да обиколя и няколко спортни магазина. Иначе вечерта празнуването започна в Rocks. Там се подхванахме и след това продължихме (не всички) в Петното. Яна беше с една испанка с което си поговорихме доста. След това и те си тръгнаха, а на мен въобще не ми се тръгваше. Нещо се бях настроил да стоя доста и откарах до 4:30.

В неделя си сложих зимните гуми на колата и вечерта ми се ходеше в Бойково, но нещо не се организирахме … т.е. нямахме още една кола за всички желаещи и така и не отидохме. Видяхме се за малко в Марата и ето ме обратно в къщи.

Между другото в събота установих, че Хелоуин е станал и български празник. Или поне така им се иска на всички търговци, които почти са постигнали пълен успех. У нас звъннаха деца от блока, облечени в костюми и искаха лакомства. По главната също беше пълно с маскирани хора, както и в повечето заведения. Не знаех че празника е добил такива размери. Изненадах се.

Другото, което ме изненада този уикенд, този път приятно, е новината че amazon.co.uk вече доставят и до България (вярно не абсолютно всичко, но поне основните неща). Аз реших да се заровя в каталога им, който се оказа по-огромен от колкото очаквах и видях доста приятни цени на места. Дори в опита си да проверя колко струва доставката успях да си купя нещо и опитно установих, колко е лесно да откажеш доставка. Взимат ти парите чак когато ти изпращат стоката и преди това може да я откажеш без проблеми. Иначе и цените на доставките не бяха стряскащи, особено ако се намери нещо на промоция.

Улиците на Добростан *

Пътешествия, Разни, Фотография, ,

Първото, което виждате, след като влезете в Добростан е площада между кметството, училището, читалището и параклиса :

dobrostan-01

на площада все още може да се разчете надписа “Да живее 1-ви май”

dobrostan-02

До него по стара традиция стигат улиците “Победа”

dobrostan-03

и основната улица, която пресича цялото село, “9-ти септември”

dobrostan-04

която вече се казва “Марциганица”

dobrostan-05

Малко след това стигаме и до улица “Свобода”

dobrostan-06

която обаче представлява ето това:

dobrostan-07

Същата е съдбата и на моя фаворит – ул. “Каменица”

dobrostan-08

която е една прекрасна зелена полянка

dobrostan-09

Не по-различно е положението и на ул. “Люляк”

dobrostan-10

но важното е да има табела и всичко да е обозначено.

dobrostan-11

Въобще улици може да няма, но имена трябва да има !

dobrostan-12

dobrostan-13

dobrostan-15

dobrostan-14

dobrostan-16

и за финал една (почти) напълно автомобилна пейка на улица … всъщност има ли значение името, когато си там …

dobrostan-17

* заглавието е взаимствано от блога на Еленко и неговата поредица Улиците на …

Взех си дъска

Пътешествия, Разни, ,

Днес си свърших на бързо работата и след обяд реших, че навън времето е твърде хубаво да се стои в офиса. И без това напоследък почти всяка вечер си доработвам, заслужавам един свободен полуден. Реших да свърша нещо за което от известно време се каня – да отида до завода в Чепеларе, да видя дали ще си харесам сноуборд. Магито веднага се съгласи да ме придружи и аз веднага се прибрах в къщи, оставих колелото, взех колата и половин час след обаждането вече бях пред тях. Тя дори се нави да шофира. Така аз на отиване и на връщане дори бях просто пътник в Астралката. Не е лошо да те возят 🙂

Отидохме в Чепеларе и първото, което направихме е да отидем във фирмения магазин на Орион (или както там се казва завода за ски). Там, за мое щастие, все още имаше сезонно намаление от 20% за ски и сноубордове. Леличката, която продава се оказа много любезна. Явно нямаше много работа и започна да ни обяснява всичко. Дори като не можах да си избера дизайн, ни заведе в склада, за което трябваше да се мине през (почти) целия завод и успяхме да го разгледаме и от вътре (а режима на пропуск не е за подценяване). В склада разгледах всички налични сноуборди, но наистина тези които бяха за износ и не ги продават са по-хубави, поне като дизайн. А и като за мен, по-дълга дъска, нямаше голям избор. Все пак шарката не е най-важното, и просто си харесах една. За качество – според мен всички, които ги правят в Чепеларе са еднакви. Освен това ми е първа дъска и си е ОК. Пък и цената ме уреждаше, така че си взех 🙂

iko_and_board

За финал на разходката ни, се излегнахме на полянка под скриващото се вече слънце. Всъщност излягане не е много правилно, защото полянката беше с около 50-градусов наклон 😉

полянка около Чепеларе

Уикенд в къщи

Ежедневие, Разни, , , , ,

За първи път от не знам кога, прекарвам целия уикенд без изляза и метър извън Пловдив. За съжаление есента и дъждовното време са вече тук и не става за ходене из планините и палатки 🙁

В петък вечерта бях на couchsurfing среща, на която софиянци бяха повече от пловдивчани. Направо срам за нас.Все пак прекарах добре и неусетно стана след полунощ и всякакво ходене в Петното пропадна. За вечерта дори приютих един човек от срещата да спи у нас – адаша ми Христо. За първи път хоствах българин 🙂

В събота около обяд ми се обади Спастнята с и ми каза: “Знаеш ли какво стана ? Славка почина”. Аз в първия момент се стъписах, но веднага се усетих, че Slavka e домашния компютър на техните, на който от както инсталирах ArchLinux, съм му главен администратор и горе-долу веднъж годишно нещо става и се налага да го оправям и обновявам. Този път беше изгоряло дъното и те вече си бяха купили нов компютър, но линукс-а нещо не искал да тръгва. Аз отидох с идеята че ще го оправя за половин час, ще го ъпгрейдна и ще се видя със Спастнята. Обаче нещата се закучиха. И то доста. Изскочиха най-различни проблеми, някои от които доста странни. Така останах у тях от обяд до 7 вечерта. Изпих колкото можах бири, а накрая дори и вечеря ми сложиха 🙂 За финал дори не оправих всички проблеми, но като цяло Славка възкръсна и то с по-голям диск, повече RAM и по-бърз процесор 🙂 Вечерта бях в Петното, но нещо нямаше много хора и се прибрах сравнително рано.

В неделя вечерта се събрахме в Пухи да изчакаме началото на рождения ден на Пухи. Имаше чудесна торта (браво на Таня и Стринето !), ядене, пиене, хора … въобще както си му е реда 🙂

ЧРД, Пухи !!!

Яна, и на теб ЧРД 🙂

За порт 25 и филантропията

Разни, Технологии, , , ,

От Донка научих за грубото филтриране на порт 25 в мрежата на БТК (по ново му – vivacom). Покрай това се присетих, че и на мен ми е случи нещо подобно преди няколко седмици, но тогава така и не писах за него. И аз по същия начин една събота разбирам че не мога да изпращам писма. Трябваше ми още един ден да се уверя че проблема наистина не е при мен (все пак обновяванията на ArhLinux-a понякога омазват какво ли не:) ), а при доставчика ми. В неделя така и се отказах да звъня, и оставих за понеделник трудния разговор, в който си представях как обяснявам на някоя леличка, че не мога да се свързвам към никой сървър на пот 25. За мое голямо учудване само след като казах какъв ми е проблема и кое ми е IP-то, веднага ме информираха че съм бил влезнал в някой spam списък, казаха ми къде да проверя и как евентуално да изляза от там и те веднага ще ми премахнат филтрирането на порт 25 от моя компютър. Най-вероятно съм бил хванал някой троянец – аз в първия момент: пфуу глупости, аз съм на Линукс и на PC-то и на лаптопа. В следващия момент – БАМ! – аз имам свободен wireless ! Казах си – то бива филантропия, бива, но и тя си има граници ! Ще слагам парола, след като аз страдам от това. Малко след това се сетих, че и на сестра ми лаптопа беше точно в петък преди да случи това, точно с диагноза много вируси – за преинсталиране. Така че най-вероятно от там е дошло всичко, но така и не можах да установя със сигурност, защото всичко вече беше форматирано. Така няколко дена и аз бях без поща и ми се наложи да използвам разни web базирани. Между другото SMTP сървъра на GMail е на порт 995 и той си работеше.

Като съм цяло съм направо учуден как дори Langame са успели да решат проблема със спама по-интелигентно от БТК. Следят си списъците в senderbase.org и ако някое IP от тяхната мрежа попадне там автоматично го филтрират, докато не излезе. Да спреш e-mail услугата на всичките си клиенти (добре де, да ги принудиш да използват само твоя smtp сървър), ми се вижда твърде крайно решение. И то без предупреждение ! Радвам се че нямам нищо общо с тях и не ми се е наложило да обяснявам на някой какво да направи, че да има отново e-mail.

А при мен все пак филантропията надделя и в крайна сметка не сложих парола, а просто филтрирах порт 25 на хората които се връзват на wireless-а ми от router-a. Сега ще кажете, че си противореча и съм постъпил също като БТК, но не е ли по-добре free wireless без порт 25 отколкото въобще без Интернет ?

неделя в Хисаря и Бойково

Пътешествия, Разни, ,

След като в предишния пост, написах как съм си изтощил батериите в петък и в събота през нощта, в неделя си ги презаредих по най-баналния начин – с ядене 🙂 Към обяд с нашите отидох до Хисаря да налеем вода. Освен водата имаме нещо като традиция и да хапваме там в някой местен ресторант. Така направихме и този път – наядох се едно хубаво ! Точно се прибрах в Пловдив и се разбрахме с другите да ходим в Бойково в нашата любима кръчма. И този път организацията не успя без множество телефонни разговори, но беше в рамките на нормалното. Този път дори бяхме повече хора с цели три коли. Както може да се очаква и там не издържах на домашните специалитети, и въпреки че не бях много гладен, пак се наплющях. О-хааа !

Нощта, къщата, деня, концерта

Култура, Разни, Събития, , , , ,

В петък вечерта беше нощта на музеите и галериите (а.к.а. нощ на бурдеите и таверните). Аз нямах никакви уговорки, и по някое време просто тръгнах сам, като знаех, че ще срещна все някой (както и стана). Още на първото място, където отидох – Баня Старинна, срещнах Спасчо, както и всичките ми колеги от работата. След това се чух със сестра ми и се разбрахме да се видим на пощата. Наложи ми се да мина през цялата главна и тогава осъзнах какъв ужас от хора е в целия град. Не целия град, а цяла България е беше събрала тук. То хубаво, да има големи събития, но толкова много хора ми дойдоха в повече. Главната беше непроходима. Все пак успях на стигна до ArtNewsCafe на път за пощата, където се оказаха повечето ми приятели. Ей така без да се уговаряме се намерихме. То тази вечер при толкова хора навсякъде, всички уговорки бяха обречени.

След като се събрахме решихме да отидем на Античния театър, където да гледаме танцов спектакъл. Там обаче вратите бяха затворени и не пускаха … изчакахме повече от 20 минути, след което започна да вали. Решихме да не стоим на античния и си тръгнахме. Отидохме в галерия Коридор, след което тоново в Баня старинна. След като дъжда не спираше, решихме да отидем в Петното, където Пухи пускаше (вижте и чуйте какво) като част AntiArt Movement програмата.

В Петното въобще не беше лошо – събрахме се доста познати, а и станах свидетел на доста странни познанства … т.е. хора които познавам независимо, се оказа, че се познават. Така изкарахме до някое време в Петното, докато Гергана каза да ходим на някакъв купон в една къща в Стария град. Там се довършихме тотално. Точно както се полага на голям купон. По някое време се появи и Цецката с още хора. Аз цялата вечер пих толкова различни алкохоли, че направо не знам как не припаднах някъде като някои от нас 🙂 Като цяло беше много яко ! Имаше дори екран на който се прожектираха сноубордски филми. По някое време приятелите ми решиха да си тръгват. Подпирайки се тръгнаха в различни посоки, а аз като установих, че трябва да си тръгвам сам, реших да се върна и с Цецката останахме още около час. Накрая като установихме,че няма повече алкохол, т.е. няма какво да правим, изпратихме неговите приятелки до хостела, а аз най-сетне се отправих пеша към вкъщи. Когато се прибрах беше 6 сутринта.

В 11 ми се обади Еличката, като ме замоли да й дам нашата тента от морето за HandMade деня. Аз вече бях обещал и отидох да я занеса, но само им я оставих и се върнах обратно у нас. След това трябваше да закарам сестра ми и Жоро до гарата, след което имах една среща на пощата и чак тогава (към 15:30) успях да стигна до деня на ръчните неща. Там въпреки дъжда се бяха събрали много хора. Всички стояха под найлоните и на никой не му се тръгваше. Мисля че отново се получи чуден, макар и влажен 🙂 handmade ! Имаше и хора и музика и неща … а какво друго му трябва ?!? 😉

След HandMade-a отидохме да хапнем в ресторанта на Петното. Там Гергана ме зариби да отидем на концерт на група О.Х. в Лебовски. Въпреки, че другите не дойдоха, аз се радвам че отидох, беше голямо шоу !

Събота вечерта отново завърших в Петното, където Пухи пускаше отново, но този път просто не издържах до късно. Нещо батериите ми се бяха разредили и се прибрах да спя.